Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Тръпки ме побиват от мисълта, че е възможно аз самата да съм бебе и да нямам грам спокойствие, щото при всяко мое движение някой трябва я да ми завира цицата си в устата, я да ме мачка в скута си, я да ми надува главата с брътвежи, брррр... кошмар. 
Очевидно обитаваме различни светове, с различни представи за щастливо бебе. Покрай мен децата, които са буквално задушавани от внимание, кърмене и всеотдайна грижа, са в пъти по-нервни и ревливи, и това е процес, чието зараждане и логично развитие са винаги идентични, макар и в различни семейства. Наблюдавала съм го достатъчно много пъти, за да затвърдя позицията си. Деца, които плачат истерично и безутешно за майките си, са деца, които не се отделят от тях за секунда, а не генетично обременени с ревливост. Нека детето ви свикне да сменя физиономиите и обстановката покрай себе си; нека свикне да разполага с лично пространство и нека грижите за него не се полагат денонощно от майката, пък да видим тогава, ще изпада ли в нервни пристъпи, ако я изпусне от поглед. 
. Като че ли пише за четири годишно дете. На 4 месеца бебето е толкова безпомощно колкото и на 1 и на 2, или тя очаква то да не я занимава със себе си, след като е станал вече на 4 месеца. Всъщност тепърва започват грижите около детето, а тя вече иска да е самостоятелен 
. Ми сега почват зъбките, буденето, мрънкането...скоро няма да имаш много време за себе си. Разбира се, можеш да игнорираш тези състояния на бебето и да го оставиш да се оправя само, докато ти си вършиш някаква работа. Кой знае, може пък наистаина така да го направиш по-самостоятелен... 
