Ами, какво да си очаквала, каквото очакват и 99% от хората - другите да ти посъчувстват и да срещнеш одобрение. Защото от всичко, което написа до момента оставам с впечатление, че ти всъщност вече си решила какво да правиш - да наденеш ореола на мъченица, на добрата сестра по сапунките, която се жертва за семейството. Че ще дадеш на сестра си парите уж срещу нейното обещание повече да не прави така (!), дори ще я подкупиш ти да й плащаш заемите, а тя да си взема изпитите (все едно е длъжна да има висше образование, а това не е привилегия) и така до следващия път. И ще се завъртите дружно в тази самоизмама, докато накрая балонът се спука.
Не съм искала грам съчувствие, моля ви ...
И не, още не съм решила как да постъпя. И защо ми е да се представям като мъченица?
Не ми коства много да й ги дам тези пари. Няма да се подлагам на лишения, ако й помогна. Това за колата беше просто за сравнение. Нещото, за което първо си помислих като разбрах за сумата - че това е 1/2 от сумата, която съм заделила за кола ... 
Хем от описанията на снахите, а не на собствените им дъщери, както е в случая. Все ще е малко по-обективно тук, или бъркам?
