Не е необходимо да се оправдаваш какво си правила и с кого.
По-ясен знак от клиничната депресия, че ти трябва спешна и сериозна промяна в живота, няма. Дала си му 3-4-5 шанса - колко още? Да си чувала израза "дадох му пети шанс"? С всяка следваща прошка думата ти олеква и му показва, че си готова да приемеш всичко от него. Той съответно го прави. Не го обвинявай за това.
Разбирам, че е много тежко да захвърлиш дълга връзка, нямаш и опит в късането, плюс депресията не е най-решителното време в човешкия живот. Мисля, че ако останеш още известно време с този човек, той ще те анихилира като личност. Получила се е нездравословна садо-мазо връзка, в която жертвата и насилникът непрекъснато си сменят местата.
В момента звучиш като жена, която се оплаква на приятелката си от мъжа си, но ако тази приятелка има неблагоразумието да намекне за раздяла, оплакващата се става лъвица - "ама как, той се старае, ние се обичаме, всъщност аз го провокирам, той иначе е прекрасен, ние се учим от грешките си и сме напреднали". Ако си водила такъв разговор, знаеш колко безнадеждно изглежда.
Правиш едно и също действие, но очакваш различен резултат. Не става така. Няма кръстопът тук.
По-ясен знак от клиничната депресия, че ти трябва спешна и сериозна промяна в живота, няма. Дала си му 3-4-5 шанса - колко още? Да си чувала израза "дадох му пети шанс"? С всяка следваща прошка думата ти олеква и му показва, че си готова да приемеш всичко от него. Той съответно го прави. Не го обвинявай за това.
Разбирам, че е много тежко да захвърлиш дълга връзка, нямаш и опит в късането, плюс депресията не е най-решителното време в човешкия живот. Мисля, че ако останеш още известно време с този човек, той ще те анихилира като личност. Получила се е нездравословна садо-мазо връзка, в която жертвата и насилникът непрекъснато си сменят местата.
В момента звучиш като жена, която се оплаква на приятелката си от мъжа си, но ако тази приятелка има неблагоразумието да намекне за раздяла, оплакващата се става лъвица - "ама как, той се старае, ние се обичаме, всъщност аз го провокирам, той иначе е прекрасен, ние се учим от грешките си и сме напреднали". Ако си водила такъв разговор, знаеш колко безнадеждно изглежда.
Правиш едно и също действие, но очакваш различен резултат. Не става така. Няма кръстопът тук.
...ами не знам
Приятел ми е, споделяме си, помагаме си... След като и той е наясно с връзката ми и чувствата ми към половинката, къде точно е проблемът според теб? Аз не съм го ползвала като кошче за душевните ми отпадъци, докато "благоверният" ми е ходил след някоя друга, че да го изритам, когато последният реши, че пак иска да е наистина до мен. Ти това ли би направила? 
/ и то в черни краски.