Димяни 
все така хубави новини да ни носиш 
все така хубави новини да ни носиш - Публикувана: 9 юни 2010, 21:06 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2010, 22:41 ч.
На Морска честитим Елица! Да стане хубава умница! /АВГУСТ/
Много е гадно наистина така - в "Шейново" свиждането беше всеки ден привечер за десетина минути и толкова. Информация обаче хич не даваха. Просто те пускат при бебето и те оставят малко с него. Питаш - не казват, нямало я шефката. 
Накрая всички мами в такова положение се научихме да разчитаме стойностите на билирубина и прочее подробности по картоните на децата, които стояха на кувьозите. А, това със захранването си е тежка работа. Теди бе захранена късно, защото имаше разни други проблеми, които не позволяваха такова нещо. На какви химии живееше това дете в първите си дни, направо не искам и да знам. 
В един период се чудеха къде да й забият системата и накрая я включиха в една веничка в слепоочието - направо ми прилоша като я видях. Но в крайна сметка всичко беше за добро и важното е, че завърши добре.
Димяни, утре новините ще са още по-добри, сигурна съм.
Хм, Ади, наистина се позагуби...
Накрая всички мами в такова положение се научихме да разчитаме стойностите на билирубина и прочее подробности по картоните на децата, които стояха на кувьозите. А, това със захранването си е тежка работа. Теди бе захранена късно, защото имаше разни други проблеми, които не позволяваха такова нещо. На какви химии живееше това дете в първите си дни, направо не искам и да знам. В един период се чудеха къде да й забият системата и накрая я включиха в една веничка в слепоочието - направо ми прилоша като я видях. Но в крайна сметка всичко беше за добро и важното е, че завърши добре.Димяни, утре новините ще са още по-добри, сигурна съм.
Хм, Ади, наистина се позагуби...
(гадни спомени ) Баси стреса беше 
Все едно им е по-добре да се размотават ревящи майки по нощници, вместо за 1 минутка да си видят бебето и да им се разкарат от главите.. 
Лулу,като ги гледам мъничетата ми колко синьо от сега има по тях от системи ми е много мъчно,а те са толкова крехки,че гледката е още по ужасна но се успокоявам макар и малко с това,че няма друг начин!
Дано всичко е за добро и след някой друг месец да си се гушкаме всички в къщи!
Мислех да се обадя на Ади но ще изчакам още малко пък и ако има нещо тя ще ме уведоми!
Дано всичко е наред!
Дано всичко е за добро и след някой друг месец да си се гушкаме всички в къщи!
Мислех да се обадя на Ади но ще изчакам още малко пък и ако има нещо тя ще ме уведоми!
Дано всичко е наред!
Тук съм хора.За севте от 2 м на сам ,спах като пън.Нещо ми е едно гадно днес-отпуснато,уморено,гади ми се,кокалите ме болят....бабешка работа
Така е, защото утре ще родиш!
И всичко ще е прекрасно! 
Или, честито да е името ти! Здраве, сила и късмет да ти носи.
Здравейте,моята дъщеря също е родена през август 07.Казва се Ивон и се роди на 20.08,точно подарък за моя рожден ден .
Имам и по-малка дъщеря,която се казва Бела.Разликата им е 1 год. и 2 мес. и се разбират идеално,играят си...въобще...
А аз съм Симона,ще ми е приятно във вашата компания
.Имам и по-малка дъщеря,която се казва Бела.Разликата им е 1 год. и 2 мес. и се разбират идеално,играят си...въобще...
А аз съм Симона,ще ми е приятно във вашата компания
Ихааааа,имаме и адашка
И моята дъщеря се казва Ивон,и е родена на 19.08.
Весели мигове с нас
И моята дъщеря се казва Ивон,и е родена на 19.08.
Весели мигове с нас
Ами,ние в момента сме при майка ми в село Славяни,близо до Ловеч,до Плевен също е близо.Иначе мислим да заминаваме в Англия,понеже мъжа ми работи там,но има време....
На градина не ходи.Бях я записала в Ловеч на градина,водих я няколко пъти,но постоянно плачеше и се тръшкаше,отписах я и я записах в градината тук,хареса й,беше доволна,играеше с децата,но градината я затвориха тази година.А се чудя дали има смисъл да я записвам наново в Ловеч.
А на мен не ми пречи да ги гледам вкъщи,има голям двор,интересно им,има къде да играят,да се гонят,определено им е добре,а и като има кой да ми помага....
А снимки не пускам в интернет,много истории напоследък ме стресираха и не пускам никъде снимки,а и не виждам смисъл
На градина не ходи.Бях я записала в Ловеч на градина,водих я няколко пъти,но постоянно плачеше и се тръшкаше,отписах я и я записах в градината тук,хареса й,беше доволна,играеше с децата,но градината я затвориха тази година.А се чудя дали има смисъл да я записвам наново в Ловеч.
А на мен не ми пречи да ги гледам вкъщи,има голям двор,интересно им,има къде да играят,да се гонят,определено им е добре,а и като има кой да ми помага....
А снимки не пускам в интернет,много истории напоследък ме стресираха и не пускам никъде снимки,а и не виждам смисъл
Тук съм хора.За севте от 2 м на сам ,спах като пън.Нещо ми е едно гадно днес-отпуснато,уморено,гади ми се,кокалите ме болят....бабешка работа
Така е, защото утре ще родиш!
И всичко ще е прекрасно! Взе ми думите от клавиатурата на компа направо...
Мдааа, утре май ще си имаме ново бебе в темичката... 
Айде, стис на палците за Ади. Добри дошли на мама Симона и нейната Ивон!
Димяни, най-важното е, че новините вървят възходящо. Синините сега не ги мисли (уф, то на думи е лесно, ама знам от опит на практика колко е трудно
) Като порастнат девойките хич няма и да си спомняте за тях. Давам светъл пример - Теди си е буквално от едно парче месо отгледана, а я какъв дзвер стана... 
Айде на обещания разказ за селската ваканция на моите двамца...
Първата седмица било хладно и отвреме-навреме валяло, та басейнът им се разминал.
Но пък си отиграли на пясъка. 
После дошло хубавото време. 
И така ...един ден... Теди и Сашо се качили в своята стая, която е на втория етаж и се подготвили за следобеден сън. На село спят, че от лудеене из двора голямо скапване пада. А трябва да съберат сили за лудеене 2, което започва в късния следобед и продължава до... понякога до полунощ. 
Та така ...картинката е следната: мили кротки дечица легнали в креватчетата си нежно придрямват. 
Божееее, това направо като го пиша и все едно не описвам моите, а някакви ангелчета. Ама в момента преди заспиването точно така изглеждат, няма лъжа, няма измама. 
Но дошли някакви комшийки при майка ми (а в този момент силовото подкрепление от леля ми и чичо ми били плъзнали на разходка из селото и не били налични), та майка ми слязла да ги види жениците какво-що искат.
Нещата от втория етаж продължавали да тънат в блажено затишие. 
Но точно след 2 минути червеите в двете дупета сработили и направили връзка с мозъците (
), в резултат на което съществата се размърдали и подхванали небрежен разговор, преминаващ постепенно към съвсем целенасочена игра. 
И в един миг на забавление (по разкази на очевидци - тоест двата участника в играта) по-малкият разбойник решил да нацели кака си с една дървена играчка в десятката на челото. 
Ама каката нали е бърза, ловко залегнала в леглото си, избягвайки подлия удар. 
Лошото е, че леглото й е точно пред прозорците. Схващате вече накъде вървят нещата, нали... След майсторския удар и още по-майсторското му избягване, само се чуло едно яко "Праааас!" и се посипали стъкла... 
Е, дечица, какво да ги правиш - малко повечко са се разгорещили в играта, на всеки може да се случи да счупи джам. Да, ама не! Следва продължение.
В нашия случай ще рече поправяне на непоправим прозорец на над 100-годишна къща, издържана в стар стил с прозорци, чиито дървени рамки не са като сегашните, а имат някакви странни фини луфтове, в които се приплъзва стъклото, след което се затварят с още по-странни дървени джаджи, абе даже ми е трудно да го опиша.
С по-прости думи - такива отдаааавна не се правят никъде, освен може би в етнографските комплекси (тя къщата е в такъв стил). А и стъклото не е стъкло като хората, а някакво много тънко, каквото вече не се произвежда. Абе страшен проблем се оказа в един момент. И по никакъв начин разрешим със съвременни методи. То добре, че в близкия град се оказа, че има човек на възраст, който отбира от тия неща, та разбра как да отвори рамката, да изплъзне счупеното стъкло и да постави някакво друго - не толкова тънко, но поне влизащо в съответните отвори. 
Цялата работа струваше...1,50 лв ( 
), ама колко нервииии.... 
А ония двете херувимчета гледат с едни големи невинни очи ( 
) и на въпроса: "Кой и защо счупи прозореца?", отговарят нежно: "Ама ти нали все пак ще ми купиш сладолед?" 
Първата седмица било хладно и отвреме-навреме валяло, та басейнът им се разминал.
Но пък си отиграли на пясъка. После дошло хубавото време. И така ...един ден... Теди и Сашо се качили в своята стая, която е на втория етаж и се подготвили за следобеден сън. На село спят, че от лудеене из двора голямо скапване пада. А трябва да съберат сили за лудеене 2, което започва в късния следобед и продължава до... понякога до полунощ. Та така ...картинката е следната: мили кротки дечица легнали в креватчетата си нежно придрямват. Божееее, това направо като го пиша и все едно не описвам моите, а някакви ангелчета. Ама в момента преди заспиването точно така изглеждат, няма лъжа, няма измама. Но дошли някакви комшийки при майка ми (а в този момент силовото подкрепление от леля ми и чичо ми били плъзнали на разходка из селото и не били налични), та майка ми слязла да ги види жениците какво-що искат.
Нещата от втория етаж продължавали да тънат в блажено затишие. Но точно след 2 минути червеите в двете дупета сработили и направили връзка с мозъците (
), в резултат на което съществата се размърдали и подхванали небрежен разговор, преминаващ постепенно към съвсем целенасочена игра. И в един миг на забавление (по разкази на очевидци - тоест двата участника в играта) по-малкият разбойник решил да нацели кака си с една дървена играчка в десятката на челото. Ама каката нали е бърза, ловко залегнала в леглото си, избягвайки подлия удар. Лошото е, че леглото й е точно пред прозорците. Схващате вече накъде вървят нещата, нали...
След майсторския удар и още по-майсторското му избягване, само се чуло едно яко "Праааас!" и се посипали стъкла... Е, дечица, какво да ги правиш - малко повечко са се разгорещили в играта, на всеки може да се случи да счупи джам. Да, ама не! Следва продължение. В нашия случай ще рече поправяне на непоправим прозорец на над 100-годишна къща, издържана в стар стил с прозорци, чиито дървени рамки не са като сегашните, а имат някакви странни фини луфтове, в които се приплъзва стъклото, след което се затварят с още по-странни дървени джаджи, абе даже ми е трудно да го опиша.
С по-прости думи - такива отдаааавна не се правят никъде, освен може би в етнографските комплекси (тя къщата е в такъв стил). А и стъклото не е стъкло като хората, а някакво много тънко, каквото вече не се произвежда. Абе страшен проблем се оказа в един момент. И по никакъв начин разрешим със съвременни методи. То добре, че в близкия град се оказа, че има човек на възраст, който отбира от тия неща, та разбра как да отвори рамката, да изплъзне счупеното стъкло и да постави някакво друго - не толкова тънко, но поне влизащо в съответните отвори. Цялата работа струваше...1,50 лв ( ), ама колко нервииии.... А ония двете херувимчета гледат с едни големи невинни очи ( ) и на въпроса: "Кой и защо счупи прозореца?", отговарят нежно: "Ама ти нали все пак ще ми купиш сладолед?"