Защо така, де хора?

Нищо не разбрах, честно.

Винаги семейството ми е имало приятели цигани,и сега моето семейство има.
Има българи с които дори не бих се ръкувала.

 Познавам смесено семейство, и родителите и децата и зетьовете и снахите са вишисти.И те са смесени.Никога не може дори и да предположиш,че може да има нещо циганско в тях. Който иска успява!

Да, де - ама на някои им личи и то доста. И какво правим тогава?!
Имам една весела история. Главни герои: аз - руса, бяла, чиста, образована, с огромен сак; тя - черна, ама чак синя, възрастна, но не стара, с чисти непретенциозни дрешки и пазарска чанта през ръката. Действието се развива в претъпкан междуселски автобус, който пътува за Слънчев бряг. С радост и възторг забелязвам, че има едно празно място. Оказва се, че е празно защото на другата седалка седи синьо-черната циганка. Сядам аз до нея и невъзмутимо си пътувам, докато тя в абсолютен потрес ме разглежда. Беше явно смаяна жената, че седнах до нея. Заговори ме най-накрая  От дума на дума разбрах, че ниже гердани и ги продава по плажа в Слънчев бряг. Пита ме кой е баща ми и се сети, че е познавала баба ми и дядо ми. Бръкна си в торбата и ми подари гривна от оранжеви миди и рапани (бях с подобен гердан и с оранжева блузка) Дойде ми спирката, обаче в тъпканицата не можах да се придвижа с огромния сак и щях да си остана в рейса. Обаче тя като скочи и като викна, бързо бързо ми направиха път.

Защото хората имат предразсъдъци, негативен опит и им е по-лесно да се предпазят и отдръпнат по презумция,
от колкото да дадат шанс на подобно приемане и общуване, което изисква някакво усилие от тяхна страна.

Имала съм толкова негативни случки, свързани с цигани, но и много положителни такива.
Циганин ме обра на гарата, българските полицаи само ми се подиграваха, колко съм била глупава,
накрая пак циганин ми даде пари да се прибера..
Обирали са ме още три пъти, все цигани..
Но пък в софийския транспорт са ми ставали главно цигани, за да седна..
А пък един истински български мъж като ме зашлеви в трамвая,
извърнатите настрани глави, бяха все на чистокръвни българи..
Не се и замислям кой какъв е; и към българи, и към цигани, и към марсианци
мисля че трябва да се подхожда с любезност и умерена предпазливост,
привична за всеки контакт с непознат човек..

Наскоро в Лондон хванаха голяма джебчийска банда от българи.
Е, радвам се, че на другия ден в офиса, колегите не си скриха чантите от мен,
само защото съм българка..

Лого5ка,
подобна случка и аз имам..
Във влака съм, горещо не се диша, аз водя нямам..
Качва се едно циганско семейство-мама, татко и хлапе, мърляви едни такива, но много кротко се държаха.
Ех, таткото като извади една дамаджанка, като взе да надига едно червено вино (зима беше)..
Гледах, преглъщах, накрая не издържах и си поисках..
Такива очи ококори това ми ти семейство...аз бяла, руса, нагласена и си прося вино от тях...
Циганинът притича на следващата гара да ми намери чаша, после уважихме дамаджанката...

Всекиму - неговото си. Към тумбите циганки, които се опитват да ми оберат чантата, докато нося детето си, изпитвам отврат; към онези, които ме дърпат да ми пророкуват, нагиздени в кожени палта, а щом откажа, ме кълнат - отврат, към онези, които играят карти зимата по дворовете си, изкарали калорифер, за да се топлят - отврат; към всички онези, които лишават децата си от лекарства и прегледи, сеейки епидемии и зарази - отврат. Не ме притесняват тези ми чувства.
Но и аз съм изпадала в недоум от демонстрирано негативно отношение към цигани, които явно са добре интегрирани, които не се различават отнас с нищо, освен с цвета на кожата си.
Имах съседи, българи, които бяха осиновили циганче - по-красива, възпитана, лъчезарна и умничка тийнейджърка не съм срещала отдавна. То какво му беше и циганското на детето, щом е отгледано от българи?! Да, ама всеки ден гледах и чувах как нейни връстници и се подиграват, как за всеки шум в блока е виновна тя, а аз живеех непосредствено до тях - не беше вярно, виждах съжалителните погледи към родителите й, а те заслужават само респект. Често ми се налагаше да я защитавам от обвинения всякакви. Момичето беше свикнало, гледаше философски на нещата, и много се радваше, че и давах да се занимава с русата ми щерка. Имаше си цели, мечти, а вярвам, че ги е постигнала!
И на мен ми предложиха антибактериален гел - онзи ден, в болницата. Чакам с малката за алерголог, до мен разтревожена майка с две дечица - близнета, цигани, но така хубаво им говореше тази жена на дечицата, така чистички и спретнати бяха, речникът им бе по-богат от този на моето бебе (горе-долу връстници са). Разговорихме се, децата се заиграха, оказа се, че едното близначе има проблемите на моето дете, а майка им беше не по-зле информирана от мен. Влязоха, че бяха първи, а аз получих въпросния гел от друга майка, която стискаше детенцето си, нищо че то пищеше, защото искаше да играе с нашите деца.
Защо? Не знам.

    постовете тук са предимно от хора, изразяващи мнение с което подкрепят общуването между роми и българи. Но в живота дали сме такива, каквито се представяме тук? Няма "вие и ние", всички сме едно. Турчин и циганин ще ти помогнат, но българин не винаги.

Е, хайде пак обобщения..
Не виждам как са ми помогнали циганите, които са ме обирали.
Турците пък са още по-обширна тема...

Да си призная честно не го вярвам това. Аз имам доста контакти с цигани - в градината , където беше детето ми имаше десетина и то точно от тези на катуните с каруците. Мръснички и сополиви си бяха, не мога да кажа че съм била във възхита, но дискриминация към тях е нямало. Иначе из града доста цигани си ходят и по детските площадки също - къде от мръсните и просещите, къде от по цивилизования вид. Тези, които са чисти и се държат нормално, никой не ги отбягва, а другите най често са изобщо без родители скитащи сами на тумби, на тях се подвиква да се махат като вземат да прекаляват с поразиите по люлките или да притесняват останалите деца.
Като цяло не мисля, че някой дискриминира циганите без основание. Когато се гледа лошо на тях си е в пълно право - и заради поведението им, и заради липсата им на хигиена.
Ако авторката и се разкарва до Стара Загора, мога да я заведа в училището и градината в квартала ми и ще я попитам би ли записала детето си там. Защото аз си признавам, че ще го местя от есента и то точно поради причината, че цигани се заселиха в тази част на квартала и напълниха училището и не желая малкия да учи в такава среда. Още на входа те посрещат пеещи и играещи кючек циганета, подвикващи на госпожите на развален български език. Ами жал ми стана, като се сетя, че навремето аз съм учила в това училище, а сега в какво се е превърнало. И не защото някой има лошо отношение към етноса, просто те са си такива в по голямата си част. А тези, които не са, дори самите те странят от "братята си" и си говорят, че еди кое си е циганска работа.

Никак не ме изненада реакцията на майките, която си описала, Франческа Салиери. Достатьчно е само човек да отвори някой новинарски сайт и да прочете коментарите вьв форума под някоя новина, касаеща цигани, дори деца понякога.Ужасно ми е болно как може подобна злоба и жльч да се изсипва кьм някой само защото принадлежи кьм дадена етническа общност. Но уви е факт.
Верно, има цигани и то не малко, които без сьмнение предизвикват негативното ми отношение- обирали са ме; льгали са ме най- безогледно; виждала сьм циганки да упояват децата си почти бебета с цел да просят с тях и такова дете бе починало на улицата в една студена зима... случки колкото човек си пожелае. Но пьк ако един човек е добьр, честен и не вреди на околните, за мен няма никакво значение дали е бял, черен, циганин или каквото и да е.

А това искрено ме разсмя. zlatnata tolumba, ти верно ли пи от дамаджанката, която "мьрлявия" татко е надигал?

Ех, не...написала съм-той притича на следващата гара за една пластмасова чаша..
Но като се сетя, за онзи ужасен зелен влак, парното на 100, едва-едва кретащ,
като нищо обръщах дамаджаната..нищо че дори и не съм пияч..

Единиците свестни цигани се случва да патят заради масата, която както знаем и няма какво да се залъгваме, че не е така - не плаща ток, краде, използва деца за просия, държи се хулигански. Имам приятел циганин, който се вписва добре навсякъде, но се случва и да бъде обект на дискриминация, само защото е по-кафяв. Е, сега заради него няма да тръгна да обобщавам какви благородни, умни и чисти са циганите, защото няма да е вярно. Просто сред тях има изключения и циганката на Франческа е била едно от тях.

Първо да кажа,че деля тази раса на роми/работещи,възпитани,честни и образоващи децата си и т.н.т/ и цигани/мръсни,крадливи и сополиви/
Кръстила съм едно дете от ромска фамилия в която няма нито един неработещ,не се говори цигански и никога не биха помислили да откраднат.Моя кумец ми е казвал,че са понесли много негативи от ,,своите,,и са се преместили в София за да избягат от хората които се опитват да ги теглят обратно в калта.
Ноо за 6год. три пъти ме ограбваха в тролей/трамвай,рейс/,два пъти разбиваха в къщи/при това нощно време и  когато майка ми си спеше в другата стая/и при опит да ме навре в един изоставен двор един циганин ме понаби малко/познай какво искаше да направи?/Тогава си спомням,че се обадих на моя кумец/случи се, когато бях тръгнала за при тях/ и крещях в слушалката:-Куме идвай да ме прибираш,че един по-черен от тебе ме преби и ограби. Когато отидохме в полицията познайте как се държаха с него,помислиха,че ми е сводник и ме е пребил заради пари които съм скрила.Разпознах извършителя,но го пуснаха.
Тази е най-фрапиращата случка,но имаме многоо.
Повечето хора нямат досег с роми които се опитват да се ,,измъкнат,, и им е трудно да повярват в добрите им намерения.Не съм сигурна,дали и аз ако не познавах това семейство,при този богат криминален ,,опит,, ще се доверя.

Франческа ни пробутва журналистическа измислица ми се чини.    Не ти вервам на случката, Франчи.  

То в кварталната градинка такива приказки се носят не само за цигани, ами и за кого ли не- тази каква била, онази каква била...Всяка невписваща се в компанията млада майка е обект на злобни клюки и коментари от преждевременно остарелите лелки, обитаващи въпросните обекти.
Не ходя в квартални градинки и никога не съм ходила. Когато дъщеря ми беше на възраст да ходим там, какво ли не чух по свой адрес от майките, чоплещи семки по пейките.
Да и кажеш на жената, че нищо не губи. Да гледа кокошките по пейките пренебрежително и да се радва, че не се вписва в тяхното общество!