Публикувана: 18 юни 2010, 21:34 ч.
Последно мнение: 28 юли 2010, 15:20 ч.

Защо така, де хора?

12 260
187
1

18 юни 2010, 21:34 ч.

Мнения: 9 806

Днес се запознах с млада ромка и двегодишното й момченце. Майката е 23-годишна, това й е първото дете, със средно образование е, възпитана, добре облечена, омъжена за българин /ако това последното има значение/, невероятно красива на всичкото от горе. Пиша всичко това за да стане ясно, че освен по цвета на кожата, майката и сина й по нищо не се различаваха от мен и вас.
Та имали работа в нашия квартал, и малкият видял градинката, поискал да се люлее, тя го довела. Всъщност ни запознаха децата- той искаше да хване за ръка моята малка дъщеря. Хванаха се децата и си ходеха из площадката, аз си говорех с майката, докато чухме и "милите думи" дошли от устите на солидна тумба други майки- "Егати сега и мангали ли се завъдиха тука? Сега и въшки може да си занесем вкъщи....".
"Свикнала съм, да не ти пука!", каза ми майката. Децата се спираха и отклоняваха далече от детето, а на мен ми дадоха антибактериален гел да дезинфекцирам ръцете на малката, че била пипала "цигането".
След малко дойде и таткото и събра жалостивите погледи на присъстващите, как е могъл да се ожени за циганка и тримата си заминаха....Обаче на мен още ми горчи.
Та що така, бе хора!

# 1 18 юни 2010, 21:48 ч.

София
Мнения: 12 577

Ами домашно възпитание Франчи или по-скоро липсата на такова.
И аз имам приятел - от Родопите - мюсюлманин. Женен е за българка. Имат две деца.
Редовно ме питат жена му толкова ли били свършили българите, че да се омъжи за такъв...
И като ги питам - какъв? Мигат на парцали.

# 2 18 юни 2010, 21:49 ч.

Между гори и планини
Мнения: 11 726

И на мен ми загорча, но факта си е факт...
Ромката която си срещнала е по-скоро голямо изключение. Допълнително българите сме доста нетолерантни и консервативни.
Аз имам приятелка с 2 деца от тъмнокож мъж. Тя - руса, синеока, той - по-черен от черното. Живеят в чужбина, никога не е идвала с тях в БГ, защото я е страх от реакциите тук Confused

# 3 18 юни 2010, 21:53 ч.

София
Мнения: 12 577

Топъл дъжд, не е от значение, че ромката е изключение.
Проблемът е, че българинът най-много обича да обобщава. Ей в това е страшен.

# 4 18 юни 2010, 21:54 ч.

Мнения: 9 806

Ама как тогава да срещаме повече като тази жена, като не ги искаме, не ги приемаме, не ги разбираме?
Не ме разбирайте погрешно, не харесвам всички роми по прецумпция, ни най-малко, но уважавам такива добри примери като този.
А тези хора трябва да се подкрепят и едва ли не потупват по рамото, а не да се пазим от тях. Ясна ми е добрата слава на ромското население у нас, но...
Момичето беше така очудено, че разреших на детето й да хване моето за ръката.... Tired

Нана, супер права си.

# 5 18 юни 2010, 22:16 ч.

Мнения: 162

Истина е, че повечето роми са далеч да стоиш от тях, но аз винаги се чудя дали и част от причината не е, че всички очакват от тях да са такива - мръсни, крадливи, лъжливи. И когато и това е най-лесното - няма как да започне каквато и да е промяна. А и им се правят хиляди отстъпки от страна на властта, позволява им се да живеят незаконно на много места, без да плащат сметки и пр. И в крайна сметка отвсякъде отношението е различно към тях, как да очакваме те да се интегрират! Но наистина, това което всеки за себе си може да направи е да даде добър пример на децата си.

# 6 18 юни 2010, 22:34 ч.

Мнения: 514

До сега не съм попадала на такова семейство - ромка и българин или обратното, а дълги години съм живяла в т.нар. смесен квартал. Попаднала си на някакво изключение, друго обяснение нямам. Не разбирам и не подкрепям реакцията на майките с възклизацията и антибактериалните гелове. Пфууу... Може би "цигането" е било по-чисто и от тяхните деца. Защо като видим нещо хубаво не го подкрепим, ей това не разбирам newsm78

# 7 18 юни 2010, 23:05 ч.

Мнения: 23 097

На това му се казва липса на възпитание...
Няма какво друго да е, когато лепваш етикет, на човек, когото изобщо не познаваш.
Да, свикнали сме да възприемаме ромите единствено като мръсно, крадливо племе и т.н.
Когато видим един по-различен техен представител отново не знаем как да реагираме.

На нашата площадка също идва майка, циганка, с дете на около 3г. Почти не може да се познае, че е циганка, но на детето му личи.
Изключително възпитана е, а малкият се държи доста зле и тя постоянно го озаптява и пази другите деца.

# 8 18 юни 2010, 23:05 ч.

Мнения: 7 837

Веднага се сещам за онази тема, в която много хора искаха да осиновят хаитянчета. И си вярваха.

# 9 18 юни 2010, 23:54 ч.

София
Мнения: 12 577

В блока, в който и досега живеят майка и татко има едно циганско семейство. Жената още по бай Тошово време беше главен готвач на студената кухня на Шератон.
У тях е толкова чисто, че у нас сигурно е циганска колиба в сравнение.

Така че хич не ми пука от колективизацията. Винаги съм била индивидуалист. Най-добре е да преценяваш всеки човек според достойнствата му. А не според расовата и малцинствена принадлежност.

Защото от работата ми през последните 15 години мога да ви кажа едно - мърша има много. И сред цигани и сред българи. Даже престъпленията, извършени от българи са по-жестоки, по-извратени и по-кървави.

Далеч съм от мисълта да защитавам когото и да било. Но мразя обобщенията.

# 10 19 юни 2010, 00:12 ч.

Мнения: 2 037

Както казва Нана, много по-лесно е да обобщиш, да сложиш етикет и да не се мориш да вникнеш в конкретната ситуация. А иначе почти всички сме виждали цигани, които са по-възпитани, по-чисти и по-добри от много българи, при това българи с претенции.
Иска ми се да ви разкажа една история за многодетно семейство от ромски произход, както е модерно да ги наричат сега. Жената спокойно си казваше, че е циганка. Запознах се с нея преди около 13-14 години, когато големият ми син беше малък. Тя идваше в нашия блок при една възрастна циганка, която живееше сама. Отначало мислех, че й е роднина, но после се оказа, че е просто позната, на която идвала да помага, защото е сама и болна. Ей така - безкористно. Циганката идваше винаги с едно момиченце, за което мислех, че е на възрастта на сина ми, докато разбрах, че е на 7 години. Просто беше дребничко детето. Може би и недохранено. Но винаги бяха чисти, никога не са миришели лошо. След време майката започна да чисти нашия вход. С нея идваше друго по-голямо момиче, което се оказа най-голямата й дъщеря, тогава на 16 години. То старателно миеше заедно с майка си. Усмихваше се и поздравяваше минаващите хора от блока, макар че далеч не всички му отговаряха. Освен това много от съседите мрънкаха, че не чистели както трябва, а всъщност често се случваше някой да хвърли хартийка и дори обелка от банан на стълбите, още преди да са изсъхнали след миенето... .Е, аз се сприятелих с циганката. Нейната Йонка си играеше с моя син и двамата бяха много доволни от това. Научих, че тя се е омъжила на 18 години. Била бременна. Мъжът й бил на нейната възраст и трябвало да отиде в казармата. Тя останала сама, родила детето (голямата дъщеря), гледала си я сама, защото майка й и свекърва й по-скоро й пречели, отколкото да й помагат. Минали 2-те години и мъжът й се върнал. Родил се големият им син - Васко. След него още едно момченце, а накрая и Йонка. Мъжът й работел, за да храни семейството, тя - също си намирала работа тук, там. Всичко изглеждало прекрасно, докато се установило, че Васко има тумор в мозъка и ще ослепее, а може и да умре, ако не се оперира. Но и тогава вероятността не била голяма. Познайте дали лекарите искали да оперират циганчето! Даже се опитали да убедят майката, че няма смисъл и по-добре да се примири със загубата на едно дете - нали имала още три! Но тя не се примирила. Подхванала и мъжа си и буквално преровили земята, докато намерят лекар, който да се съгласи да оперира. Разбира се, нямали пари за операция в чужбина, а по никакъв начин не можели да разчитат, че ще съберат пари от дарения. Нали са цигани! Намерили лекар. Направили операцията. По това време аз се запознах с нея. Видях Васко. Беше едно весело момче на 12 години, макар и с обръсната глава и следи от лечението. След това настъпиха пак тежки дни - последва още една операция, после трета... Но тези хора не се отказаха. Майката започна работа като чистачка в местното училище. Бащата работеше на две места. Малките деца учеха. Каката помагаше на майка си. А Васко оздравя. Сега трябва да е на около 25-26 години. Може би вече е баща на семейство. Не съм ги виждала от 7 години, защото се преместихме в друго жилище. Но винаги ще си спомням за тази жена. Колко хора биха се борили като нея със зъби и нокти, противно на всякакъв разум, против съдбата дори? И колко биха се отказали? Произходът не определя характера. Тази жена е като нас, нищо, че е циганка. Но колко хора биха я приели като равна? Не може да се делят семействата на български и ромски. И не може да се лепят етикети и да се приравняват всички представители на различните етнически групи под един знаменател: едните априори "добри", а другите – "лоши"….
Не знам защо постъпваме така и докога ще продължаваме да го правим. Но знам, че това изобщо не е в наша полза. Не е в полза на никого.

# 11 19 юни 2010, 03:37 ч.

Мнения: 2 755

Цитат на: Франческа Салиери в пт, 18 юни 2010, 21:54

Ама как тогава да срещаме повече като тази жена, като не ги искаме, не ги приемаме, не ги разбираме?...

И за момичето е страшно - нито с българите - българка, нито с циганите - циганка Confused

. Понякога се чудя как издържат такива хора самотата, на която са обречени bouquet

# 12 19 юни 2010, 07:36 ч.

Мнения: 1 110

Живея в циганската махала на Аксаково до Варна (ако въобще може да се говори, че има такава). Отношенията между двата етноса в големият град и в малкото населено място са коренно различни - тук не обобщаваме, просто живеем заедно. Живеем си много добре.
Франческа, поздравления за темата.

# 13 19 юни 2010, 07:48 ч.

Мнения: 763

И аз не питая особено топли чувства към циганите като цяло и предпочитам да спазвам дистанция. При мен обаче се случи нещо, което навремето ме пречупи и ме накара да не съм толкова крайна в оценките си:
Адски кофти се почувствах за пръв път, когато излязох до Европа и на собствен гръб понесох негативите от това, че съм българка. Всякакви сервитьори, чиновници и прочее стискаха презрително устни и се държаха високомерно, само като чуеха националността ми или видеха червения ми задграничен паспорт. Никой дори не се поинтересува каква съм, що съм.....Сънародниците ни се бяха постарали да ни създадат такъв имидж, че на хората просто им се изпаряваще всякакво желание за комуникация само при думата "българка". Не без основания за съжаление, ама пък аз бях от съвсем друга приказка.......Е, гадно е! Оттогава гледам да не се влияя от общите нагласи и да обръщам внимание на човека.
Няма да ме видиш "с бъклица и дрян" във Филиповци, но пък на вилата на свекито често идват да помагат двама цигани, с които делим една маса и искам да ти кажа че са изключително свестни хора и двамата. Той е женен за българка и е много скромен и тих човек. Тя работи като луда да изкара пари за семейството си. Има случаи, в които предпочитам да си говоря с тях, отколкото да търпя кухите разсъждения на високомерни и претенциозни бели българи. Peace

Последна редакция: сб, 19 юни 2010, 07:55 от chevroleta

# 14 19 юни 2010, 07:59 ч.

Мнения: 589

Въпрос на възпитание и лична култура.
В детството си имах две приятелки циганки- Весето и Златка.Никой в къщи никога не е и намеквал, че са друга черга хора, да не говорим да ми забраняват да играя с тях или пък да се държат непочтително.За помаците- същата работа.И днес не ми е важно дали жената с дете, на която отстъпвам място в автобуса, е циганка или не(случвало се е ромка с дете на ръце да се чуди как ставам, за да седне тя).Не ми е важно също така тумбата, вдигаща врява в същият този автобус, дали са цигани или българчета в прилични дрешки- правя си забележка подобаващо.И всичкото това няма нищо общо с факта, че като дете съм носила и аз странните, подигравателни погледи на "хората" върху себе си и е трябвало да браня от грозни забележки племенниците си, които са с по-тъмна кожа и кръвта им наполовина е латиноамериканска.

Препоръчани теми

САЩ, тяхната политика и президентските им избори.

Хамас нападна Израел - 2

Думи, които "излизат" от употреба

Войната в Украйна 3

Причина:

Причина: