Когато детето не иска

На времето разчитам и аз. На това, че детето пораства, че нейните собствени желания застават на първо място пред всичко останало, че съвсем скоро ще е ученичка, ще има нови приятели и интереси и нови важни неща в живота й, които да я вълнуват.
Не ме разбирайте погрешно, не ми е било цел да попреча на посещенията при баща й. Не ми харесва това, че той й налага мнението си, че я кара да се подчинява (подари й телефон преди няколко месеца и сега е ужасен тормоз, когато не го носи със себе си, когато е изключен или не вдигне - и това е само пример, но показателен - опити за налагане и контрол във всичко). Това, разбира се, на нея не й харесва и често ми споделя как иска баща й да е по-различен, по-добър и честен човек.
Скоро се видяха, той я взе за разходка по повод рождения й ден. В края на деня, стояхме двете на стълбите, а тя супер тъжно ми каза "Мислех си, че той ще е по-добър поне на рождения ми ден". Наранява я постоянно, тя се разочарова и дори вече говори за него леко подигравателно и иронично на моменти.
Та, трудно ми е малко. Тя не е сигурна, че иска да ходи, а аз незнам какво да направя, за да й помогна да се чувства добре.

Ако ще те успокои, и при нас е така.

А темата за телефонните обаждания е много наболяла.
Децата ми още нямат телефон и затова бившия смята, че има право по всяко време да звъни на всеки при когото са, уж за да чуе как са. Лошото е, че се държи арогантно с възрастните, а на децата не знам какво казва, но обикновено ги разревава. Всеки ден се чудя какво съм правила с това безчувствено същество, което се интересува само от собствените си дребни подлости.

Между другото ми писна да ми се обажда, да ми държи сметка с кого се срещам, уж че го е грижа за децата, да обижда мен и роднините ми и сметнах, че е най-разумно да прекратя всякакви контакти с него. Също така не мисля, че съм длъжна да приемам телефонните му разговори с децата, тъй като не са добронамерени и ги разстройва.


Лято, просто ограничи обажданията му, щом така непрекъснато тормози детето. Нека то само да избира кога да говори с него.

Само на мен ли ми се струва,че си противоречиш?Значи срещите,след които децата ти са настроени против теб ги приемаш нормално,даже смяташ да ги насилваш да ходят...пък телефонните разговори,дето разстройвали,да се прекратят...Извинявай,объркваш ме и не те разбирам.
Явно не осъзнаваш посещенията,при които се говори против теб,как влияят на децата ти.Не разбирам тази "връзка на всяка цена" с "бащата".В твоя случай присъствието му вреди неимоверно повече от евентуалното му отсъствие....Наистина ли не виждаш очевАдното?!?!

Не, не си противореча.

Против съм бащата всекидневно да се обажда на децата и съответно да ги притеснява както тях, така и възрастните около тях.
Но не съм против той да ги взима така както е описано в споразумението.

Посещенията при бащата са точно регламентирани като ден и час, така или иначе детето не бива да прекъсва връзката с баща си, нито умишлено да бъде настройвано срещу него. Не става въпрос за "връзка на всяка цена", в случая бащата не заплашва физическото оцеляване на децата и не им налага психически тормоз. Има задължения, които трябва да се спазват, дори и когато това не ни харесва, същото важи и за децата.
 
Телефонните обаждания обаче не са регламентирани, можем ако искаме да говорим по телефона, ако искаме да не говорим. В моя случай тези обаждания не са добронамерени и затова се опитвам да ги огранича, доколкото мога.

Лято, сега изчетох и последния ти пост , в който обясняваш за телефона и се сетих , че и при нас имаше същата ситуация.Не я тормозеше защо не вдига или не си носи телефона , но всеки път натякваше какво и е купил , като че ли дворец и е построил , а самия телефон нито беше нов , нито кой знае какъв модел.
Стигна до там, тя да намрази телефона.Не искаше дори да разговаря с него , камо ли да ходи при него.
Караше ме да го излъжа нещо , за да не ходи при него , но така щеше той да си помисли , че аз не я пускам.Затова от 7-8 годишна започнах да я уча да отстоява своето - ако и се ходи - да ходи, ако не и се ходи - отказва и това е.
Постепенно се научи да отказва и сега вече изобщо не и пука.
Но при нас мина доста време.Детенцето ти е още малко , постепено го приучвай да започне ТО да отказва, като му обясняваш , че вината не е негова,че баща му се държи така и най-вече , че не е длъжно да се чувства неудобно , заради него.
Успех и търпение ти желая. Ще се справите!

Благодаря, rehab!
Не е толкова малка всъщност, навърши седем преди десетина дни.
Моите опити са в същата посока - непрекъснато говоря и обяснявам как тя за нищо не е виновна, показвам й, че за мен тя е много важна, че я обичам и й вярвам. Повтарям, че са важни нейните желания, че не е необходимо да говори по телефона, щом няма желание.
Това е основната ми цел - да отказва, когато не е съгласна с нещо, а не да се чувства така, все едно е принудена.
Мисля, че има известен прогрес. Каза на баща си, че не иска той да й звъни всеки ден, а той й отговорил, че когато отиде там, ще имат много сериозен разговор и ще й се кара заради телефона. Та снощи и след тази реплика трябваше да я успокоявам

Аз не бих нарекла настройването на децата ти по никакъв друг начин! 
И пак питам-връщайки се от срещите с баща им,по-добронамерени ли ти се струват?
Явно е,че сме на коренно противоположни мнения.Мен лично никой съд на света не може да ме накара да насилвам неискащото си дете да посещава тоя субект.Ама било незаконно,ама и той имал права-глупости!Аз бях свидетел как светеха очичките на детето ми,когато беше мъничък и неговия "тати" идваше да го взима.Нямах право да прекъсвам това и не го направих!..Но сега съм свидетел на това как цялото същество на сина ми се наостря дори,когато само види,че го търси по телефона.За мен е издевателство над личността му да му обяснявам в тоя момент кое е законно..Вярвам на сина си,сигурна съм,че не преиграва-а и защо да го прави?!..Всяко нормално дете си иска и мама и тати..Пък да не говорим,че и при него е имало и продължава да има настройвания против мен..Е това законно ли е?
Нямам намерение да подлудявам детето си отсега..Щял да има трудности в живота,да се учел отсега...ми достатъчно се научи с безотговорния си татко..

Лято, това с телефона ще се реши от само себе си като стане първокласничка. Карай я да си изклю'чва телефона, когато е в час или на занималня..)

Лято,  , стискай зъби и при нас този период беше точно тогава от 1-ви до 4-ти клас.
Щерката изкара паралелно начално образование на тема - Как да се справям с досадници и да се науча да казвам НЕ?
Ще се справите!
Магаренце ти е дала много хубав съвет и основателен - така детенце по-спокойно ще отказва , без да се обвинява после.
А колкото до разговора........... , допускам , че това е моментно - казал го е в яда си и заплашва, за да покаже кой е по-силния в момента, така я манипулира и обърква.Сигурна съм,че си успяла да я успокоиш и знам колко ти е тежко и как горчи от всичко това, но с търпение и постоянство се преодолява всичко.
Гушни малката душица и от мен и от една кака с нейната съдба.

Благодаря, rehab!!! 
Запазвам си право за ЛС ако ми стане много тежко, дано не възразяваш

Лято, не сьм про4ела какво са ти писали моми4етата,но Ще ти кажа моето мнение.
Аз бих обяснила на детето ,4е ако не отиде при баЩата
 ,той е Ще е много тьжен.4е таткото много я оби4а и т.н....
В никакьв слу4ай не бих го оставила вьв вкьЩи ,ако това озна4ава да лиШа баЩата от среЩа с него.
МОе мнение  

Видях какво си писала за телефона.Как на толкова малко дете му се дава теефон?НЕ
мога да спестя Шока си .Ако я притеснява по този на4ин,му обясни на баЩата,4е не е нормално дете на 7 години да носи телефон ,ако има нужда от неЩо да ти звьни на теб.
Оба4е не виждам какво лоШо има да му се "под4инява" на баЩа си.Аз бих казала да го"слуШа".Уважението е много важно.
АЗ ли4но проблема с телефона бих го реШила много лесно ,просто се конфискува, докато детето стигне някаква нормална  вьзраст за подобни подарьци.
В у4илиЩе не е ли забранено толкова малки деца да носят телефони??

Уф...дано се намерите по бьрзо реШение на това положение,не за друго....само заради детето  

Винаги много се радвам, когато някой, който явно е запазил добрите отношения или поне добрия тон, не успява да разбере
Ще отговоря на въпросите ти:
Не мога да кажа на детето, че баща му ще е много тъжен, тъй като понякога, след срещите си с него или техни разговори, тя е силно притеснена и разстроена. Не говоря за носталгия или тъга. "Защо не може да е по-добър?" е въпрос на който съм отговаряла нееднократно и предпочитам да виждам дъщеря си спокойна и щастлива, пред това да мисля дали ще е тъжен баща й или не.
Има телефон, понеже баща й подари. Преди половин година. Аз бях решила да изчакам 15 септември и да й купя. Не, в училище не е забранено децата да имат телефони, стига те да са с изключен звук по време на занятия и да не пречат на нормалното протичане на часовете.
Колкото до подчинението и слушането, трудно се резюмира на кратко и поради тази причина съм дала най-важните факти за конкретната ситуация. Не смятам, че е едно и също да слушаш някого, защото го уважаваш и неговият авторитет и мнение са важни за теб; и това да му се подчиняваш, тъй като той те манипулира от позицията на опита и възрастта си.

Айде стига, че се отплеснах.

Да,писах какво бих направила аз ,най_вероятно заЩото се опитвам да поставя себе си в подобна ситуация.Но обЩо взето какво можем да направим майките в такьв момент ,май ниЩо ,заЩото баЩата има своите права и в сьда никой няма да обьрне внимание на това ,4е МАЙКАТА ,казва колко разстроено е детето .За мен в подобна ситуация трябва да се намери някакьв интермедиен вариянт,дори майката да губи от него,...тоест...след като не може да се стигне до консенсус с баЩата ,по добре е да губи майката отколкото детето.Не  зная дали можеШ да ме разбреШ.ИзобЩо не се сьмнявам 4е ти правиШ вси4ко вьзможно детето ти да се усмихва всеки ден,но явно за  баЩата това не е най_ важното, неговите приритети са разли4ни от това детето да е Щастливо.Егоисти4но ,но...какво можем да направим .
Пак да кажа за телефона в Шок сьм ,явно това е някаква нормална практика .
Права си 4е под4инението и слуШането трудно се резумират,оЩе пове4е когато от отсреЩтната страна се вьзползват от положението си на "вьзрастен".В това отноШение за да променим неЩо би трябвало да променим баЩата....а явно при вас това мисия невьзможна.

Понякога ме побърква именно идеята, че се сблъсквам с някаква невъзможно мисия. Егати, тъпо е, аз не искам да троша стени с глава, а да виждам детето си щастливо.
Ясно ми е, че не мога да променя възрастен човек, на 30 и кусур със своите навици и разбирания. Не искам да го променям, но в крайна сметка, не може ли и ние да си живеем живота. Нищо не ни се случва в допустимите граници, в нормалните количества. Не може да звънне и да ме попита "Как си?" два пъти в седмицата или примерно пет пъти и да говори с детето, тай напоследък ми звънеше по сто пъти, понеже нейният телефон е изключен. Еми не съм пък съгласна тя да ходи с телефон до магазина, на площадката, на плаж, на улицата пред вкъщи, понеже някой може да си науми да я чуе точно ей сега и после да го направи на сериозен проблем, понеже желанието му не се е сбъднало веднагически. Нали въпросът винаги е в мярката!
Ако не вдигне, се започва едно лудо звънене - на мен, на сестра ми , ние не сме длъжни да сме винаги на разположение. И после на малката мрънкосва. Стигна се до там, че за нея въпросните телефонни разговори се превърнаха в проблем или в неприятен навик - тя вдига и говори толкова отегчено, че повече няма и на къде.
Ядосвам се и после ми минава... От три години и половина не живея с него (иначе не се чувствах така, все едно живеем заедно много по-рано), а пак трябва да давам обяснения и да търпя настроения и заповеди. Докога? Хубаво аз ще съм потърпевша... Ама не е хубаво всъщност. Аз ако исках да съм потърпевша или да съм жертва, още щяхме да се разминаваме в един и същ апартамент.
Обаче аз не искам.
Искам да съм щастлива. И спокойна.
Искам детето ми да е добре.
И ще сме, обещавам пред света най-тържествено.
Просто в момента не мога да го измисля до край как.
Обаче ще го измисля, няма друг начин просто.

Лято,от теб зависи дали Ще си Щастлива или не,не от това дали той те пита как си ,дали звьни на детето или не.
Щом не си сьгласна детето да ходи с телефон на всякьде,ограни4и и телефона,правата на детето ги имаШ ти,ти реШаваШ кога, кьде и как.Аз ли4но не виждам друго разреШение на вьпроса освен с някакво сьдебно реШение.
Щом не се 4увстваШ дльжна да си на разположение, когато той изпадне в поредната криза "на излУ4ен телефон" вземи мерки,не се поставяй в ролята на жертва,заЩото това го захранва него оЩе пове4е.
НЕ, не трябва да даваШ обяснение и да изпьлняваШ заповеди....то4но там е кьдето трябва да кажеШ .4е за това ве4е не сте заедно.Не става вьпрос ти да тьрпиШ заради себе си.....а и за какво.ТИ си свободен 4овек.СтаваШе вьпрос за реШенията за детето,не виждам вие заЩо трябва да говорите изобЩо,нали си има сьдебно реШение,кога да взима детето?ЗаЩо тогава продьлжаваШ да му вдигаШ телефона,да слуШаШ и изпьлняваШ.Ако положението е толкова ужасно и притеснява цялото ти семейство вземете мерки,все Ще има някакьв закон ,който да му забрани да ви притеснява.
Сигурно зву4и много рязко вси4ко което пиШа,но ако реШението на ваШето Щастие е да се мине(отново) през сьд,за да имате желаното спокойствие мисля ,4е си заслужава....с думи явно няма да стане