О, Селма, и аз много разчитам именно на това - Пресиян сам да се научи да избягва конфликтни ситуации
. Засега успява (по кварталните градинки), което честно казано страшно ме радва!!! Наскоро бяхме на гости на близка моя приятелка с агресивно момиченце. Не че е лошо хлапето, просто е свикнало да живее само и да не дели нищо с никого, презадоволено е, а е и малко (3 г няма още). От всички купища играчки не даде на Пресиян да си играе с нито една, каквото вземе, му го дърпаше от ръцете и дори ги хвърляше в басейна, за да не си играе. Писун изобщо не се трогна, намираше си все нови и нови занимания, включващи стол, масата, една лампа и т.н. На ударите и щипането на детето отговаряше с думи, обясняваше, че така не се прави и "чене му е приятно така"
Така като си пиша се замислих, че това е и моето и на Краси вътрешно верую, което се предава на детето. Особено напоследък имам доста проблеми и въртящи се конфликти в работата, но просто ги отминавам. Няма смисъл нито да се заяждам, нито да ровя, камо ли пък да търся отмъщения или начини да "надцакам" някого. Не отстъпвам, просто се оттеглям. Може би Пресиян несъзнателно ще се учи от нас...
една седмица, една, ама ще си почина малко. Дано само не носи от там екстри 