Пътят Камино?

Винаги с голямо удоволствие говоря за Камино. Проблемът с писането е малко сложен, предвид чукането ми с два пръста. Ще се опитам да споделя някои от  преживяванията си по пътя, защото информация относно разстояние, етапи, екипировка вече има достатъчно в интернет /само за сведение 2007 г. когато тръгнахме нямаше почти нищо по въпроса, а на български освен книгите на Шърли Маклейн и Пауло Куелю нищо/.
Относно преживяванията. Те са индивидуални. Няма да чуете два еднакви разказа. Дори със спътникът ми, с който вървяхме и се очаква да сме видели и преживели едни и същи неща, имаме различни случки, наблюдения и спомени. Не тотално разминаващи се, разбира се, но различни.
 Ще започна с една случка, която много се е врязала в съзнанието ми. Може би защото е от първия ден по Камино, когато и вълнението е много силно, и сетивата са изострени от очакването.
Тръгнахме някъде около 13,00 часа от Сейнт Жан пие де порт за Ронсевал. Пътят минава през северните Пиренеи и е един от най-красивите преходи откъм природа. От френското селце тръгнахме нагоре, като денивелацията не е много екстремна, но за колоездач си е проблемна. Няколко пъти се срещахме с двойка колоездачи - видно беше, че са майка и син. Синът беше момче на около 10-11 години. Много приятни на вид, с хубави колелета и усмивки. На по равните места те ни изпреварваха, на по стръмните ние ги подминавахме, защото те бутаха колелетата си. Първия път при срещата само се поздравихме с Buen Camino, но на 3-4 среща вече се усмихвахме като стари приятели. Радвахме се на срещата и очаквахме новата такава. По средата на едно доста стръмно изкачване ги срещнахме отново. Първо момчето, чийто велосипед беше на земята. По бузите му се стичаха сълзи, лицето  му изразяваше отчаяние. От веселото, жизнерадостно момче от предишните срещи нямаше и помен. Личеше си, че силите са му го изоставили и че не може да направи крачка повече. Майка му стоеше на около 10 метра по-напред, подпираше се на колелото си и чакаше. Ние забелязахме тази сцена от около стотина метра и приближавайки се разбрахме какво се е случило и се чудехме как да помогнем /пустият му български синдром "На всяка манджа мерудия"/. Приближавайки се се усмихнахме съчувствено и си казахме дежурното "Ола". Майката разбра съпричастните ни погледи, сви рамене със съжаление за ситуацията, но не направи и крачка към сина си. Само каза "Je attends", от което се лееше много обич, но и ясното послание - чакам да събереш сили и да се справиш сам.
Ние подминахме, разбрали посланието. Дълго време след това с Любо коментирахме какво биха направили повечето майки, които познаваме, в това число и аз, при такава ситуация - "Хайде, маме. Моля ти се. Дай да ти помогна. Дай си малко от багажа. Дай да ти побутам малко колелото и т.н."
След около половин час двойката ни настигна смеейки се и отново се поздравихме с огромно удоволствие.
До вечерта повече не се видяхме, защото следваше спускането от билото и на колоездачите вече не им се налагаше да бутат колелата си.
Пристигнахме с Любо по тъмно в селото и не знаехме накъде да поемем за подслон. Тогава отново ги видяхме и те ни посочиха албергето.
Тази случка е един от най-важните уроци, които научих от Камино.
Дано не съм ви отегчила и да съм успяла да ви я предам.   

Много е  интересно. Благодаря Ти за колко време извървя Пътя? Аз от няколко години се каня и все не ми си удава възможност да тръгна. Главно децата няма на кого да оставя за толкова време.
Ще се радвам да споделиш и други преживявания, когато можеш

По нагоре бях писала - 20 дни

 Родителите ми плануват на 1.07.2015г. да поемат по Камино екипирали са се добре.Ориентировачно смятат около 45дни да преодолеят разстоянието!

Напълно достатъчни са. Buen camino!

prolet42, през кой месец преминахте по Пътя? Предполагам, че е бил летен месец, тъй като прочетох, че времето е било благосклонно към вас и не е имало валежи.

Вървяхме от 18.07. до 06.08.  и времето беше наистина прекрасно. / Извинявай за късния отговор./ Поздрави и Buen camino! 

Това е една от най-интересните теми тук.

Супер тема. С удоволствие я изчетох.

Въпрос към момичетата, които са минали по Пътя.

Може ли да се прескочи част от пътя (например от Бургос до Лион примерно) да се пропътува, за да се спести време. Тази "дупка" в пилигримската карта как се отразява (влияе ли при настаняване в алберге и пр.)?

Здравей,

може да пропътуваш част от пътя. То е равносилно на това да започнеш Пътя от Леон например. Вечерта или следобеда, когато спреш, за да потърсиш отново подслон в алберге, не би трябвало да има проблем.
Мисля, че важното е през деня да си вървяла. Така не си в противоречие с идеята на пилигримството.
Обикновено, когато те приемат, те питат откъде идваш, колко км. си изминала за деня, виждат и печата от последното алберге, в което си нощувала...
Възможно е в самата вечер след пътуването с автобус, влак или друго, да ти се наложи да си потърсиш хотел или хостел. Но най-добре ще е, като се озовеш в такава ситуация, отиди и попитай, много зависи от конкретния човек, който ще имаш срещу себе си, може и да те пусне...

Така или иначе, пропътуването на част от пътя, няма да е проблем да ползваш албергета и след това.

Buen camino! 

Благодаря ти, Хайда!

Много благодаря за информацията.

Здравейте,мисля да измина целият път Камино в началото на юни,но се притеснявам да тръгна сама.От София за къде е по-добре да закупя билет-Барселона или Мадрид?И как да си придвижа до Сен-Жан Пиер дьо Порт?

Не зная дали в темата е спомената  фейсбук групата за пътя. Много е информативна

https://www.facebook.com/groups/CaminoBG/?fref=ts