Срамежливо и неконтактно дете

Това което пропуснах да кажа е, че ние също ходихме на детски  психолог  №1 и психолог № 2.
Психолог № 1(в училището на батко й) накара детето да рисува картинки - семейството, слънцето, цветята. И понеже беше нарисувала слънцето намръщено психоложката ми обясни, че вкъщи не сме се усмихвали достатъчно и затова детето било толкова стеснително.
Психолог №2 (Медицинска академия) - Когато заведох детето (беше облечена цялата в розово, с опашка като фонтан на главата и започна да се оглежда в огледалото на стената). Та психолога след това обясни ( без да я попита нещо до този мемент), че това се дължи на облеклото в тон, на агресивната прическа и на оглеждането в огледалото.
Това ми е второ дете, което расте в абсолютно същата среда като първото. Първото (син на 12 год.) е прекалено контактен. Например на морето в станцията взима топка и пита заобикалящите го деца - Кой иска да играе мач и купонът настава. А дъщерята не се отлепи от мен и баща си в продължение на 10 дни. Деца на нейните години, по-големи, по-малки идваха и я викаха да играе с тах, но тя навежда глава и започва да си яде ноктите от притеснение. Много ми става мъчно.
Как ли ще продължим напред в живота, как да подходя и дали тя ще се промени ?

Ако искаш драсни ми ЛС да ти пратя сайта на нашата

 Защо не пробваш как ще се чувства като "актриса"? Поставяй и задачи под формата на игра. Да бъде учителка на куклите си, да е магазинерката от кварталното магазинче, да се изяви с песен или стихотворение на семейна сбирка , за  да поздрави своя любим близък човек...така ще има поле за изява дори да си стои вкъщи.Ще покаже какво е научила в ПДГ за буквите, за числата,за сезоните , ще има кой да и ръкопляска...Постепенно ще си създаде умения и с други деца да го прави.  А когато тръгне на училище е добре да споделиш с учителката и, че е стеснителна. Добрият учител и сам ще разбере, но предварителната информация е от полза, за да се подходи индивидуално.

До голяма степен всичко това е въпрос на характер . Има известно значение, разбира се, и средата, в която се развива детето. Би могла да го запишеш на някакви занимания извън у-ще, нещо, което детето обича и би правило с желание - така ще има повече контакти в една по - непринудена среда. За съвети от психолог - не е лошо да се опита, но от опит ти казвам, че много трудно се попада на такъв, който да ти свърши добра работа.
Недей много да акцентираш върху болната тема, защото така само се задълбочава проблемът.
Проявявай максимално разбиране ( звучи адски просто на думи, но понякога е много трудно на практика ), много е важно детето да се чувства разбирано, да знае, че не го осъждаш и не го обвиняваш за това. Така по- лесно ще може да се отпусне.
Не бързай да говориш с учителките, изчакай да видиш дали ще има нужда. Ако избързаш, може да си направиш лоша услуга.
Имай търпение, с времето понякога нещата се променят от само себе си ( от личен опит ти го казвам ).

Пробвай каквото смяташ за добре, но за Бога,  само не лепи етикет на детето си! Колкото повече и натякаваш за "проблема" толкова тя ще ляга и става с този проблем! И ще е все по-стеснителна, просто защото мама е казала, че е такава! И защо едно дете да е задължено да обува с непознати? Може пък да няма желание, бъншните хора да не го интересуват на този етап, да предпочита сигурността на познатото.  Всеки с характера си в крайна сметка!
Но като някогашно изключително захлюпено хлапе мога да те обандеждя, че и това, както много други притеснения в детските години, сигурно ще мине и замине! С годините почти всеки срамежливко си изработва стратегии за възможно най-безболезнено контактуване с околния свят, и с времето голяма част от бариерите му падат.
На едно интервю за работа ме питат какви недостатъци си намирам, на което отговарям спонтанно "срамежлива и притеснителна" (баш темерут съм си, ако си слушах вътрешния глас), което бе посрещнато с "Хаха, и не ви липсва чувство за хумор!"  но не беше хумор, уви!

Най-добрият съветник е майчиният инстинкт.  Момиченцето ти ще се справи със срамежливостта си, когато забележи , чи ти не го гледаш с повишено внимание и страх.  Аз имах същото плахо и чувствително дете.  Неуверено и стеснително, но то успя да се справи с всички задачи, които му поставят в училище- и в учебно и в извън учебно занимание.  Дъщеря ми е 11 годишна, но беше на 9 и половина, когато учителката и /с която бях споделила за страховете си/ ни съобщи , че децата са я избрали за председател на класното самоуправление/съвет на класа/.  Затова ще повторя, че с доверие в силите на  детето, в учителката  и в твоето "шесто чувство" , ще ти е по-лесно.

Моето дете също е ужасно срамежливо.
Споделяла ми е, че когато й се наложи да поздрави непознат, чак й се допишквало от притеснение.
Опознае ли обаче хората и обстановката се отпуска и става съвсем нормално и контактно дете.
Ако детето ти е по-свито като темперамент, не вярвам нито школи, нито изяви, нито терапевти да му помогнат.
С възрастта ще се пречупи най-вероятно, но ще си остане просто по-притеснително и срамежливо.


Знаеш ли защо е тъпо да се обръщаш към нея, щото отговаря едни и същи неща.
Както и този лекарски подфорум за консултации. Писах в 100 реда проблемите си- отговорът беше- обърнете се към педиатъра на детето. А аз с това бях започнала, че съм тръгнала от него. Та нали се сещаш колко се чете?

Като начало престани да й втълпяваш каква е и че поведението й е "огромен проблем", който видимо те разстройва и ти докарва хиляди притеснения. Престани да я караш да бъде като брат си. И престани да я караш да обещава нещо, което е извън нейния контрол, а после като не го направи, да й натякваш, че не се е справила и не си е спазила обещанието си.
Много мъчно ми стана за детето ти. Имай предвид, че ти с фиксирането върху този "проблем', си го задълбочила неимоверно до този етап. Ако не знаеш как да й помогнеш, поне спри да й го задълбочаваш още повече с натякване и фиксиране върху него.

Бях същата.
Израства се с времето 

Много добри съвети си получила, нямам какво да добавя. Единственото, което ми хрумна е малко абсурдно и точно затова ще ти го напиша, с надеждата да има ефекта на "брейнсторм" -  Дали ще й бъде интересно да посещава актьорска школа? Доколкото знам, има много читави детски актьорски школи, където си учат сериозно сценично поведение, актьорско майсторство....Имат си занимания веднъж/два пъти седмично през учебната година, групите не са големи.....

Мога да препоръчам да се запише на бадминтон - един много приятен и увличащ спорт, без преки единоборства. За повече информация - вижте подписа ми.

В голяма степен проблемът ми е познат и много добре разбирам как се Чувстваш. КОгато моята дъщеря тръгна на детска градина в продължание на поЧти 1 година стискаше и не ходеше в тоалетната защото я беше срам да се обади Че отива там. Аз също се притеснявам за времето на уЧилището защото такива срамежливи деца колкото и да могат, колкото и да знаят не са в състояние да го покажат и с времето или са изтикани в ъгъла или остават недооценени. Така Че моето мнение е Че в доуЧилищната възраст трябва да се опита нещо да се промени. Че е характер, характер е и не можеш да я обърнеш на 180°, но все нещо може да се направи за да добие детето малко повеЧе увереност.
При всиЧки слуЧаи и аз мисля Че е силно погрешно да разговаряш с нея толкова директно за тия неща. Не си мисли Че на нея не и се иска да е друга, но не знае как. И не я карай да ти обещава неща които не може да изпълни защото така ще се разоЧарова още повеЧе от себе си, а не това е целта. Целта е да добие увереност, да запоЧне да се цени, а тогава и притеснението и ще намалее.
Ето няколко малки трикове които аз прилагам. Тъй като моята дъщеря не искаше да общува с никой в детската градина, разигравахме дълго време вкъщи детска градина. Играта много и допадна и сама я търсеше. В нея имаше и една кукла която не искаше да говори с никой в наЧалото, след това запоЧна да се отпуска и стана много щастлива в детската градина. В общи линии и детето следваше развитието на куклата и то с много бързи темпове. Само след около месец имаше близка приятелка, а в момента дружи с много деца и търси контакт и с непознати деца и доста бързо го установява. Можеш да помислиш за някаква игра която отразява вашето ежедневие и типиЧните ви проблеми, да я разигравате и в теЧ€ние на играта да и покажеш как се решават тия проблеми. Освен това винаги когато сме в ресторант я карам да си поръЧва храната и напитките. Понякога я оставям и да дава поръЧките в магазините. Непрекъснато и повтарям колко добре умее да прави това или онова с цел да и създам самоЧувствие. Но преди 2 седмици бяхме за първи път в нова музикална група. УЧителката даде време на децата да измислят нещо заедно с родителите си и след това всеки трябваше да покаже какво е измислил. ВсиЧки деца показаха, но като стигнаха до нас, моята дъщеря която инаЧе хиЧ не е гушкава запоЧна да се гуши в мен и да ми казва Че аз трябва да го покажа. Аз отказах, тя не се престраши и така накрая уЧителката направи извода Че явно не е успяла да измисли нищо, аз вдигнах рамене и заниманията си продължиха. След това и обясних Че ако не показва нещата които може и знае другите хора няма как да разберат Че е така и я мислят за глупава. Тя е много Честолюбива и на следващия път имаше промяна. Е пак не е най-активното детет в групата, но поне като се обърнат директно към нея с много притеснение показва какво е измислила. На тоя етап и това е нещо. Благодарение на усилията които полагаме всиЧки вкъщи, Част от проблемите ги разрешихме или поне намалихме. В момента най-големия проблем който виждам е да науЧи как да се изявява в голяма група, а не да се стреми да остане незабелязана и да се Чуди как да се покрие.  

Нищо чудно дори и да се опита да и лепне диагноза. От опит

Съвети не мога да дам, въпреки че синът ми все още е слабо общителен с връстниците си. Но не е срамежлив, нито стеснителен. Общува добре само с предпочитани от него деца и възрастни. Но той все пак е само на 3г.
Аз бях изключително асоциална поне до 16-17год. Не се срамувах, но и не общувах особено с хора, извън бита ми. По-късно добих самочувствието и увереността си, а сега контактувам отлично, но само когато искам и с когото искам.