КАНАДСКА лятно-ваканционна тема - 42

Аз също имам позната ветеринарен лекар към 40-те и май последно се беше отказала да минава всичко отначало. Иначе се опита да положи някакви основи. Така е както и Танита казва. Отделно искат мнооого добър френски, ходи се на тест, покриват се точки, проценти.
Имам и позната медицинска сестра. Също трябва да учи отначало, ако иска и тук такава да е.

Мамамия, ще ти пиша по-късно.

Рони, аз ходих с дъщеря ми миналата година на този цирк, бяха в Ласал. Много ми харесаха акробатите. Аз в един цирк по принцип от това най-много се впечатлявам. С животните не помня какво беше положението (много много не гледам), но със сигурност не е било зле. Отдели се повече време на акробатиката и някои от елементите бяха доста опасни.

Благодаря, Танита и Вери!
Ама за какво да ида толкова далеч и да работя като мед. сестра.. някак се обезсмислят годините къртовски труд тука..вярно, че поне пари ще полчавам, ама..
Другият вариант да стана домакиня също не ми се нрави..то мойто 'хем сърби, хем боли'..а и не съм приритала да емигрирам толкова, но искам да съм сигурна, че наистина е тежко приравняването на дипломата.Някак, ако бях 10г. по-млада сигурно по-лесно бих се решила, ама сега...
Някой ще каже.."абе в името на децата зарязвай всичко и тръгвай"...още повече имам на кого да се опра, пътя е отъпкан...ама защо ли не съм толкова ентусиазирана...

sunshine3, дори за мед. сестра се учи, няма такъв филм понеже си била лекарка и хоп тук си мед. сестра. Има лекарки почнали от санитарки даже /за което пак са държали макар и по-леки изпити/, докато си приравнят за лекари. Отнема много повече от 1-2 години, някъде към 5-6 ги кажи.

Ако си се чувстваш ОК в родината и искаш да си работиш това, не виждам смисъл да се мъчиш тук, да се терзаеш, че си никой и си захвърлила всичко. 

tanyta, ти къде в Канада си?  Какво е NDIP?

В моите очи е тежко приравняването.
Така както ги описваш нещата, sunshine3, не бих предприела емиграция.

Вери, Маневрата, Тарик мам, мерси за мненията за цирка.

Ние ходихме в неделя. Много ни хареса атмосферата. Детето беше като омагьосано. Не откъсна очи. Имаше доста интересни номера. Животните бяха малко, но децата много се радваха. Добре си прекарахме. Ако някои реши да ходи по интернет цената на билетите е два за един. Ние бяхме двама възрастни и дете /под три години е безплатно/ за 24 долара.

sunshine3, всичко зависи от желанието ти за учене и сблъскване с хиляди препятствия. На чужд гръб и сто тояги са малко. Ако някой ти казва, че си струва блъскането не бързай да му вярваш. Ако си готова да се лишиш от комфорта си в БГ, както и децата си от достатъчно внимание, за да учиш усилено, то тогава няма проблеми. Но ако не си, по-добре не се и замисляй и за имиграция.

От друга страна съм убедена, че в Канада живота е по-добър. Наистина ще ти струва поне 4-5 години здраво учене, стреса е огромен, езика също трябва да е на ниво, но пък преодолееш ли ги ще имаш една от най-търсените професии в Канада.

Това за мед.сестрата го написах като предположение ,защото имам позната мед.сестра ,която тук е изкарала само 6 мес.курс,понеже са и признали доста неща .В България  е работила само  като мед.сестра .Но тук  работи като инфермиер-оксилиер де.Затова направих и по-горното си предположение.Знам че няма шанс без учене ,ама пак си е вариант някакъв.

Мамамия,NDIP  е Notre Dame d Ile Perrot

Мерси  

Я, аз да попитам, при нас има у-ща с изучаване на френски или испански, в началото се учи 100% на съответния език и после постепенно се увеличава процента на английския - от 20%  до към 40% мисля. Та какво мислите за такива у-ща? Знам, че във френската част е различно, но все пак. Бихте ли пуснали детето на у-ще с различен от езика говорен в къщи /български/ и езика говорен в средата /в случая английски/? Аз сега проучвам какви у-ща има около нас, че нали февруари  - март трябва да се записваме за новата година в преду-щна.
Чудя се още, ако учи тука френски, то после в университета /евентуално, ако стигне до там / няма ли да му е трудно като там ще е на английски /предполагам/? 
А, това, че ние пък не говорим никакъв френски, нито испански, е друга бира.   

Да кажа и аз по въпроса за лекарите - далеч съм от тази професия, но имам познато семейство и двамата са лекари и двамата тук учат за мед.сестри. Имам и приятелка, която току що завърши ветеринарна медицина в Сейнт Хиацинт, след 4 години учене, нерви...сега пуска CV-та - нищо, седи си без работа.
Така че ако не искаш да почваш от АБ, защото наистина ще трябва да почнеш от там, Бг е по -доброто решение за теб.
Медицината, казват е най -трудно достижимата професия тук.
Даже Жан Кутю не е успял в медицината и затова сега е милионер с аптеките ако знаете историята му.

TarikMom, макар да е много малко детето ми се иска да направя все пак тържества, които да останат мил спомен в снимки и емоции.

За кръщенето дори мислех, ако е топло времето, да го направим в някой парк. Виждала съм на няколко места да правят църковен брак в парка, та се надявам общината да разреши да направим кръщене на открито. Но май се отказвам от тази идея, защото не мога да съм сигурна за времето, ами ако вали. А и навън не мога да предложа алкохол на гостите. 

За РД ми се иска да е с всички екстри на изискано светско парти (покани, малки подаръчета и Thank you cards за всеки гост, торта, снимки и т.н.), па макар и бебешко  . РД се пада в сряда и гостите ни ще бъдат бебета и мамите им. За щастие имаме 9 бебета около възрастта на Мишел сред приятелския си кръг и мамите няма да са се върнали на работа. Мислех си да им направя circle time какъвто правят по плей групите. Ние с Мишел посещаваме 2 плей групи и още 2 програми в библиотеката Mother Goose и Baby Goose и тя много активно участва и задържа внимание през цялото време - 30 мин- 45 мин. Но дали на другите бебета ще им е интересно. За клоуни, театър и фокусници са още малки, но за бебешка дискотека мисля, че не са.   

Знам, че някои от мамите, които ще са ни гости четат тук и малко си издавам изненадите, но искам да ви споделя в каква насока търся идеи и съвети! 

Гаргамелчо, изключително съм впечатлена от таланта ти!   

Sunshine3, познавам 4-ма лекари около 40-45г., дошли в Канада преди около 3-7г. Единият приравни, но вече 3 години е в waiting list за резидантура и вече губи надежда. Мисля, че той е от 7-8години в Канада.
Вторият учи 3 години, прави някои изпити, видя, че не става и замина за Англия. Сега е лекар там. Докато учи и приравнява почти не работеше. Жена му работеше.
Третият е жена, която реши да се преквалифицира и стана детска учителка.
Четвъртият от 5г. е тук и завършва редовното си обучение за nurse в момента и се надява да намери работа скоро.

mamamia, аргументите, които си споделила са същите като на мъжа ми, защото аз искам за Мишел френска детска градина и после училище. Мисля, че това е най-лекият начин детето да научи без усилие отлично френски, английски и български. Английски така или иначе ще знае по-добре дори от френския независимо от училището. Имам 4 деца като пример пред очите си, едно от които е студентка от тази година в англоговорящ университет.

Ако обаче детето ходи в public school, то родителят трябва да намери време и средства да му осигури допълнителни уроци по втори език, ако желае то да научи и език различен от този на средата си. 

Благодаря много за отговорите!
Определено затвърдихте мнението ми, че се иска огромна мотивация, къртовски труд и много безсънни нощи, които на тези години едва ли ще съм способна да реализирам...   И едва ли си заслужава..ще видя как ще вървят нещата тук в здравеопазването, както и как ще се развият нещата при съпруга ми/че там има проблеми/ и ще решим какво да правим.
Аз лично се чувствам добре в родината си, въпреки всички неуредици и несгоди. Обвиняват ме, че гледам само себе си и собствената си реализация..а не бъдещето на децата си, което в България нямало да бъде розово. Бихте ли споделили наблюдения върху развитието, обучението на вашите деца и близки такива? Какво по-различно получават в Канада и не може да им даде България?
Бгагодаря  !

sunshine3 , всеки живее повече или по-малко за децата си.  Избора обаче не трябва да бъде ти или децата ти, а трябва да е твой, къде ти ще си добре и от там да направиш възможното и те да се чувстват добре. /Замисли се колко добре си ти в България, и колко добре искаш да бъдеш, има ли начин да си толкова добре колкото искаш/
Ако дойдете, започвате буквално от начало.
Ако искате да работите добра работа, това ще стане с учене и може би дори преквалифициране.
Трябва да се запиташ, какво ти дава работата в България и дали няма да си щастлива да работиш друго.
Ти казваш, че ще си захвърлиш годините прекарани в учене за лекар, но възможно ли ти е да погледнеш на това като етап от живота ти, който те е обогатил, и сега да продължиш напред? Човек се развива и променя докато е жив, нали 

В Канада децата могат да получат различен стандарт на живот, различен мироглед и различно самоуважение, но и това е относително. Само защото има възможност, не значи че ще стане така и не означава, че ще са по-щастливи.
Никой не може да ти гарантира розово бъдеще, нито в Канада, нито където и да е. Може само да се възползваш от шансовете на живота и да се настроиш оптимистично. А Канада е страна на късмета и на шансовете, и на преквалификациите, и на усилията. Безплатна баница няма, но поне може да е вкусна 

Jennie  , много хубаво си го измислила с партито за рождения ден.   

Ние сме в waiting list за едно чартърно у-ще /такива има само в Алберта, под една шапка с държавните са, но децата са с униформи и дисциплината е различна, заплаща се малко повече от при държавните за консумативи, иначе не са платени/, но сме много назад и не виждам как ще влезе там. Затова трябва да решим м/у кварталното у-ще, френското у-ще и едно дето се учи 50%-50% английски и испански. Има и вариант да сменим кварталното и да отидем в друг квартал, но е доста разправията и не съм много сигурна, че си заслужава. През февруари /понякога март/ у-щата имат отворени врати и тогава ще ходим на място. Сега само разучавам.

За това с френския, мисля че си е проблем, първо - той си няма представа от френски - ето ти стрес, после като завърши и иска да кандидатства за университет, няма да има еднакви шансове с децата с английски - което според мен е главния проблем.
Нямам нищо против изучаването на втори и дори трети език /българския в случая не го броя/, стига основния му да е английски и да е равен на останалите деца.

Беше ми интересно да чуя и други гледни точки, ама явно още настроението в темата не е на у-щна вълна.

Привет

Ние вече приключихме с ходенето на работа.

По въпроса с езиците, мъжът ми има много странна идея, която аз нещо не мога да възприема
Диди да ходела на френска градина, а аз да й говоря на английски, той на български и така да учела трите езика заедно.
Според мен детето ще се шашне, не стига, че е на ново място, а и езикът на който говори мама вече не е същият 
Ама то дай му на моя мъж да идеи да измисля

Мамамия, и аз съм на мнение,че в англоговоряща провинция е добре да учи на английски. Или поне 50 на 50. Аз много искам синът ми да научи добре английски. Не сме сигурни,че ще останем в Канада дълго, а там където искаме да отидем се говори английски. Хубавото при нас е ,че и двата езика са застъпени, особено в някои квартали, и има добър шанс да ги научи и двата. На твое място бих избрала може би училището, което е 50 на 50 с английски и испански.

Съншайн, ако говорим само за децата и визирайки себе си, тук мога да му осигуря много по-големи и повече възможности за почти всичко. Обществото също като цяло и с някои условности ми харесва повече. Това, за което съжалявам е,че децата ми няма да имат тази връзка с другите си близки, каквато биха имали, ако си бяхме в БГ. Няма да я има близостта и чувството за семейство (като разширено понятие), които имам аз. Като казват,че имигранта е дърво без корен, аз не съм много съгласна. Моите корени са дълбоко и здрави в България, но за децата ми няма да е точно така. Но въпреки всичко, аз не съжалявам за избора си, смятам,че взехме правилното решение. Просто всеки трябва да прецени какво е важно за него, през какво е съгласен да мине и отговорът ще излезе сам.

Галче 
Донякъде мъжа ти има право, ама това е трябвало да започне още от раждането /ти да говориш английски/. От друга страна не се препоръчва, ако езика за теб не е роден - нямало да го научи както трябва /като произношение и т.н./
Иначе и аз съм на мнение, че ще е стрес за детето сега да започнеш и то в Канада.

kambanka 2304 , и вие ли мислите да се изнасяте? 
Досега не съм успяла да намеря у-ще с 50 на 50 английски и френски иначе въпроса щеше да е решен /предполагам/. То така е като има избор човек и се замайва, я да беше само едно у-ще.
Тук се учи за втори език испански и това е, ако искаш френски - мисля че в някои у-ща има от 7 клас /ама не съм наясно като втори език ли се пада, че испанския в основното започва от 4-ти клас, а 7-ми клас е мидъл скул/