Смях по границите

Е как? От толкова много четене със сигурност няма да ти остава време за готвене и затова може да си приготвила консервички

val, милата, пак добре, че всичко се е разминало лесно Ти си представи, не дай бож, малкият наследник вярно да бе ударил един бяг в неизвестна посока...

Следващият път да внимавам с книгите? Та да не мина за мързелива домакиня....

Вал... Хлапето е огън,я виж колко бързо те е "прекарало"през контролните органи. Охх,как се смях.

Вал    
Аз също почти всеки път гоня децата особенно когато бяха по- малки.
Преди две години пристигаме в София посред нощите. Чакаме си куфарите долу в залата, а те се бавят. Дъщеря ми ме занимава нещо, философства и аз не виждам, че брат и легнал на лентата. Чак задрямал. По едно време тръгва лентата, чувам аз народа вика "детето, детето, свалете детето!!!" Обръщам се да видя какво става- гледам МОЕТО дете заминава с лентата на вътре към скритата част, кадето стоварват куфарите, счупих си краката да го настигна и сваля, а той се хили, много му било хубаво...

Миналата година пък пак с децата пътувахме с още едни приятели и те с деца та лудницата пълна. Пак при куфарите- гледам ги, броя ги- всичко точно. Прибираме се вкъщи хахо- хихи с майка ми, някъде призори решавам да се къпя, отварям си моят куфар и.... най- отгоре мъжки джапанки, парфюм, мъжси панталони... шок- това не е моят куфар. Аз доволна, че съм си прибрала всичко, ама не... Обаждам се на летището, оказа се че този който ми е взел куфара (абсулютно еднакви куфари с колелца, моят беше заключен, неговият не) заминал за Пловдив... та взе няколко дни докато се намерим. Трябваше спешна да си обновявам гордероба  .

Олеле 
Паднах от стола от смях

Тали и Вал,  вашите деца обират точките

Tali Dan, просто ако ме беше 4ула как сьм се смяла на глас .Представих си аз детето как заминава по лентата и вси4ки гледат умно ,умно отстрани .

Dragon's Bride ,beginner_mamma  ,Пепеляшке 

Марица,ние после се смеехме 4е не е трябвало да ходя за разрешителното за врьщане в Испания ...така или ина4е никой не го погледна  вси4ки в детето гледаха .

Ох, имам история и аз от границите, ама не ми беше забавно тогава   Идвам в Брюксел при мъжа ми, тогава гадже и годеник, с 15 долара в джоба, къса пола, блузка на дупки, грим, руса коса, ракия в ръчния багаж, напето пристъпвам и хоп - къде отивам, при кого? Имам ли покана? Ами не, нямам.   Ок, може, но идвам за 3 месеца и ми казват - покажете ни, че имате по минимум 50 евро на ден, т.е. около 1400 евро (франкове бяха тогава). Нямам ги, банкови карти нямам и те казват - ами не може да влезете в страната, ще ви връщаме.   Звъня на мъжа ми, обяснявам, той се обажда, говори с митничарите - не и не   Извика адвокат веднага, пуснаха ги двамата да влязат, аз като наказана с мрежестата си блузка, те костюмирани и серизони. Даде ми мъжа ми пари, даде ми карта Виза, каза, че сме сгодени и той ще поеме разходите ми, но не и не. Адвокатът нищо не можа да направи, те си тръгнаха, мен претърсиха, взеха ми ракията (чудно защо, да не би да препия от мъка може би) и ми сложиха белезници   , качиха ме в в полицейска камионетка с решетки отзад, закопчаха ме за седалките, абе, по-голяма и ужасна престъпничка никога не съм се чувствала   Закараха ме в някаква стая над летището, вътре имаше легла на по два етажа, страж и две български циганки, които казаха, че си търсят по-възрастни мъже за брак. Цяла нощ плаках на нара над летището, сутринта пак ме оковаха и ме качиха на самолет до Прага. Без багаж, без паспорт. А, върнаха ми ракията   Сложиха ме да седна най-отзад, стюардесите ме гледаха гнусливо и презрително, аз само плачех, по едно време дойде един стюарт и ми донесе с мила усмивка чаша вода   Стовариха ме в Прага, аз сама, без паспорт, без нищо. Не знам къде да ида и какво да правя. Потърсих полиция, обясних случая, дойде едно младо момче, разучи въпроса, умрях от страм пак, изпроводи ме и късния следобяд кацнах в София, долу ме чакаха две полицайки, връчиха ми паспорта и излязох при нашите уморена, ревяща и умряла от срам  
След седмица се върнах пак в Брюксел, този път с покана и много пари в джоба и един нагъл тип видя в компютъра какво пише, гледа билета ми за коя дата е и каза - Госпожо, ако на тази дата ви няма тук да се прибере обратно, аз лично ще дойда у вас да ви измъкна и да ви кача на самолета! Тъпанар!!! Като че ли има законово право за такова нещо. Нямам думи. Нищо не казах, но ми остана незабравим спомен  

Блонди  ега ти дебелите нерви си имала, аз да съм издала багажа още при първите процедури след кацането.

Леле Блонди  Обаче за ракията, ще ме извиняваш, но бая се посмях 

 

смееш си се сега, аз направо прочетох всичко като криминален роман....егати приключенията

при мен няма много издънки....само за една се сещам.....Шокито беше на 1 г. и сме само двамата в Родината....иху аху тръгваме си.....и на летището самолетът с 5 часа закъснение ....татко трябваше да се връща да носи храна за Алекс, защото всичко затваряха, но една либезна  лелка каза, че нямало проблем детето да яде сандвичи трябваше да се обаждам на шефа ми , за да разрешат да вкараме храната за детето ...та 5 часа имаше гонене по стария терминал, накрая ни заведоха в стаята за спане*имаше такава@, тамън заспа след голям рев и го събудиха ...раздадоха някаква храна, която после си я приспаднаха в самолета ...абе цирк...в Цюрих ни чакаше цяла делегация на летището, бяхме единствения самолет, на когото са разрешавали да кацне от години след полунощ...но ме изуми, че когато кацнахме и отвориха вратата на самолета при мен дойде един швейцарец и ме попита дали Алекс е добре ....имаше още деца в самолета, но така и не разбрах защо Алекс беше станал толкова известен

...

  С деца на море и то през границите 

Хайде и аз! Имам ужасния навик да мъкна умопотресаващо количество багаж накъдето и да пътувам и най редовно ме пращат за проверка, защото какво ще прави една мома с 6 куфара и 2 байка например  Та с дете, без дете, с колела, без - аз първа писта за проверка. Подавам веднъж паспорта на един секси латино тип и той се ухилва мазно и ме пита на чист бГ: "Лютеница!? Луканка!?!" - аз в шок! "НЕ, ама как!?!"  Той обръща на английски и ми вика: "Ти си българка, така пише! (размахва ми паспорта) Къде ти е луканката!"  Случката се развива на Бостънското летище, както и Диди каза, много сме известни тук, очевидно...

Отиваме с мъжа ми на карибска ваканция, островчето е Британска територия, мъжО - американски гражданин, аз - с БГ паспорт. Кацаме на съседния остров (50% холандска, 50% френска територия), излизаме от китното летище и пред очите ни се веят знамената на Евро Съюза, мирише на Европа... рахат! С лодка до съседното (британското) островче и опс, митничарите се втренчват в паспорта ми. И се почва разпит. Те не знаят къде е БГ... показваме ние на картата на стената, обясняваме, че е в Европата.  НО как се доказва, че сме в съюза и че виза не ми трябва... 1 час ми разнасяха паспорта и правиха справки, обяснявахме се до припадък, но се надявам, че трудно ще забравят къде е България след това шоу 

Прибирам се в БГ от Сирия ,но няма директен полет и летя през Будапеща.В ръчната ми чанта,между учебниците си нося спрей газ,в Дамаск минах без проблем и на скенер.В Будапеща ,обаче ми казаха ,че понеже ще съм в транзитна зала ,нямам право да нося такова нещо и ми го конфискуваха с протокол.А това става няма и месец след 11/09 ,а аз пристигам от арабска страна.

Леле Блонди, какво си преживяла...и то издокарана с мрежеста блузка и къса пола...и бутилка ракия! 

Аз пък веднъж пътувах за Болоня с един приятел от Черна Гора, него го затвориха в една стая, а мен ме пратиха да излизам бързо от летището, не можаха да му намерят държавата в комп. си система и му казаха: "Страната ви не фигурира в нашия компютър"  . А той преди това беше живял 4-5 години в Италия и имаше всякакви редовни документи.