За умората - как да оцелеем?

много добре те разбирам,все едно аз пиша с тази разлика,че аз до годинката не бях оставала сама.сега обаче не ходят на ясла и нали се сещаш.сина ми е от ранобудните,пием още мляко през нощта и така не ми се събира да спя повече от 2 часа без да стана.с това обаче съм свикнала(не съм спала като хората от 7миа месец на бременността)и аз усещам че се изнервям но само когато реват без причина или когато се бият.не знам какво да те посъветвам,но аз пращам децата в неделя при баба им и тогава поне мога да почистя по така или да излезна някъде.

Здравей Савина! Аз не съм още мама ама тайно се надявам и мен някой ден (ако може скоро) да ме сподели такова щастие като вашето. Много често ви чета форумчето, защото тук се зареждам положително и ми е толкова хубаво...
Не знам дали ще приемеш съветче от такава като мен дето само гледа от страни, но ми хрумна една идеика и реших да ти я споделя, а ако ти е от полза още по добре. Щом няма на кого да си оставиш дечицата да ти помогне, защо не ги  заведеш някой събота или неделя в някой детски център? Има такива в които можеш да оставиш дечицата и да не си там за няколко часа. Ще си сигурна, че ще се забавляват, защото са пълни с играчки и е весело там, а ти в това време направи нещо за себе си.. колкото и малко да е то- солариум, масаж, фризьор... нещо което ти е кеф и само за теб... Дори еднократно това ще те зареди с нови сили сигурна съм. Само дето в повечето такива клубове пускат дечицата сами над 3г възраст, но защо не поогледаш...
Поста ми е съвсем добронамерен и се извинявам ако някой си помисли, че "давам съвет отстрани на чужд гръб". Много ви се радвам наистина.

Намери жена да чисти и глади и включи таткото - примерно да гледа децата предиобяд събота и неделя или когато там е свободен.

Таткото трябва да се включи,събота и неделя ПОНЕ.Аз имам през деня помошничка,но те не дават тя да ги облича и все искат мама,но до градината ще я държа за мое спокойствие.
 

Нямам близнаци, но съм разделена с бащата на децата си и сама ги гледам.

Ако децата имат приятелчe с което добре си играят в яслата пробвай да ги събереш в къщи заедно през почивните дни. А следващата седмица другата майка да ти върне жеста и да гледа и твойте деца.

Намали обема на домакинската работа. Например си вземи миялна, ако нямаш. Спри да гладиш. Чисти през ден, а не всеки ден.

Научи децата да ти помагат под форвата на игра. Например кой ще прибере най много играчки. Докати ти простираш те могат да ти подават щипките. Докато готвиш те да бъркат в купичката въображаеми ястия.

Идеята е да намалиш домакинската работа и тази която е останала да я вършиш, когато децата са край теб. Така ще можеш да си легнеш рано или след като ги приспиш да имаш поне два часа за себе си  .

Савинаааа,как те разбирам-на същия хал съм +една мигрена,която ме мъчи.Вчера те бяха с температура,аз с мигрена и баща им на работа/няма нито един почивен ден/.Вдигам всички опасни уреди,чаши,водата спирам,че ни е любимо занимание от известно време-стоят на мивката и се сещаш какво става.Оставих ги да играят с щипките на терасата,но я заградихме с решетки до тавана-като затворници сме.Но ми е спокойно,не ги наблюдавам.Щипките се оказаха голяма забавалка,такива интересни фигури бяха създали,захващаики разноцветни щипки.По някое време някой легне до мен,помрънка,погушка се,но се научиха да пазят тишина,когато мама я боли главата.Не щади таткото.До края на 2-рата година спяхме на смени.Аз спя до 2ч.в другата стая.После ме буди и ляга той, а аз при тях.Сега домакинската работа я върша когато съм с децата.Те вадят дрехите от пералнята-голяма надпревара е.Единият подава дреха,другият щипка.Единият бута прахосмукачката/аз довършвам/другият палката.Следващия път обратно.Чшстят лещата,ориза,фасула и после следва любимата част-половин час на мивката го мият в една дълбока решетеста купа.През това време аз довършвам нещо спокойно.Е...преобличат се после,но не може без жертви.Разхода на вода доста се повиши,но важното е да има мир.Имам една златна съседка,те я наричат Бабо/моята майка не е жива/.Изкара с мен бременноста на стол до леглото,за да ми прави компания.През топлите дни вратите на апартамента са отворени и те тичат по 100 пъти до долния етаж и обратно да носят нещо измислено ,само да вършат работа.Измисляй им ангажименти и търси съчувствие у децата си.Те разбират и са състрадателни към мама.Спирам ,че стана дълго.

Мерси на всички за съветите. 
В детски център не мога да ги оставя, защото единият реве като заклан и не иска да стои, а другият не иска без него. Жена не мога да си позволя на този етап, въпреки че много си мечтая за такава.  Не гладя от години, прозорците не съм си мила от Коледа  и наистина съм свела домакинската работа да минимум. А за включването на таткото.... ако някой каже как да стане веднага ще го включа. Той работи 2 на 2 (т.е. половината съботи и недели е на работа). Като е почивка може да помага, но нещо не го влече. Предпочита да си почива.  Чаках сам да се сети, мрънках колко съм уморена... не. Като го накарам да свърши нещо в почивния си ден го прави, но с такова мрънкане че предпочитам сама да си го свърша. 
А това за майка на другарче... ако имах такава приятелка може би не е лош вариант, но нямам. А на непозната жена не бих си оставила децата, а и те няма да искат да стоят без мен.

Значи предпочита де си почива,а? Ох, чак аз се ядосах....Мисля, че вместо да помрънкваш, трябва да вдигнеш сочен скандал - с всички екстри, ама някакси децата да са в другата стая - викове, сълзи, чупене на неценни чинии...накрая може да треснеш външната врата и да изпаднеш в нелегалност за 2 часа, примерно...На мен това последното ми е последна фаза и всъщност не съм стигала до нея...Моят мъж много се шашка като истерясам така, защото обикновено съм много кротка, но хем аз се рестартирам, хем като ни мине и двамата сме много сговорчиви и някак намираме решение при разпределение на ролите...То всяко семейство е различно и си има начин да си решава проблемите, та при вас може и това да не свърши работа, ама човек трябва да пробва.
Според мен обаче ти всъщност нямаш нужда нито от съвети, нито от чужда помощ, а просто да си споделиш - пиша го това, защото и аз съм същата - искам всичко сама да свърша, ама поне някой от време на време да ми казва Браво! Е, напоследък се понаучих  да "делегирам правомощия" и ми  се услажда - включвам все повече хора, като им възлагам разни задачи...Мрънкат, не мрънкат, не ме вълнува, щото просто не мога да смогна.

Моя мъж става всяка сутрин в 5,3 ходи на работа,връща се поема децата,пазаруваме и тн,къпе ги.Чак във 22ч вечеря ме,ношно време става ако някой иска нещо.
мрънка и той,но какво от това,да е жив и здрав само.Сами си ги учим,аз лично с големи мъже мога да се справям,но с малки немога,нито с моите нито с чужди не са ли минали 7 години,немога,незнам,неискам.

мога само с това да помогна 

Ако ти кажа, че перфектно те разбирам, сигурно няма да повярваш. Сама съм с децата от бебета (без баща им), а за капак сме в чужбина където дори познати/роднини нямаме и не мога да оставя децата дори за 5 мин. на някой.

Ти имаш много помошници, остава само да ги впрегнеш да свършат нещо.
Мъжа ти може много да помага, ако не с децата то поне с домашната работа - да пазарува, да подрежда... Няма да му стане нищо ако се позанимае малко и с децата. Не е казано че трябва да ги храни, облича и т.н. Пре спокойно може да излезе с приятели на кафе и да вземе децата със себе си - ето ти ползотворна почивка за всички вас!
Мрънкането и скандалите до нищо няма да доведът. Седнете един ден и му кажи че искаш да ти помага с децата и домакинската работа, да си поделите задълженията. Питай го какво предпочита да прави той, нещо което да стане изцяло негово задължение и къде може да се редувате.

Други помошници са познати, приятели, родители на деца от градината. Всички тези хора могат да помагат от време на време като заглеждат децата за по час - два. Може дори да ходиш до магазина с приятелки и да ги помолиш да загледат децата докато ти напазаруваш за да можеш да се съсредоточиш над покупките.

До колкото разбирам децата ти са на около 2 г. Чудесно! Те също могат да ти помагат. От сега можеш да им даваш да сгъват дрешки и да ги поставят по места им. Може да ги учиш да си прибират панички, лъжици, да ги слагат в мивката. Може да им даваш метла да замитат. Дай им кашон където да слагат играчките след игра. В магазина им казвай какво трябва да купите и ги помоли да ти подават от рафта, да бутат количката...  Разбира се далеч съм от мисълта, че работата ще е перфектно свършена, но това е началото. Моите деца много ми помагаха тогава, както и сега.

Препоръчжам ти също да смениш режима си на спане (ако не си го направила вече). Лягай си когато децата заспят. Недей да седиш до късно само защото имаш работа за довършване. Ако мъжа ти изобщо не иска да помага то поне му кажи да не те безпокои и да не те търси за нищо което не е свързано с децата. Ако иска да прекарва време с теб, да започне да ти помага за да имаш сили и време за странични дейности.

Имам си мое лично мнение за мъжа ти, но то си е мое така че няма да го изказвам на глас.
Успех!

разбирам те напълно и аз минах през този период на пълно психическо и физическо изтощение имала съм дни в който не съм се сещала да хапна нещо, а вечерта на вечеря към 9ч след като съм ги приспала съм се чувствала толкова изморена че не съм имала сили вилицата да си вдигна, спях по 3-4ч в денонощие ,опитвах се да бъда добра майка,домакиня и съпруга , но това не може да стане ако някой не ти помага затова в един момент си подредих приоритетите и спрях да се тормозя за дребните неща като неизгладено пране или не съм успяла да пусна прахосмукачка и т.н гледах децата да са нахранени,изпрани,измити и да излязат на разходка и нещо  за хапване за таткото ако ми е останало време и използвах всяка минута да си почивам и спя
след като таткото до сега не ти е помагал кой знае е колко едва ли ще се промени нещо и за напред  така че ти сама трябва да намериш начин да си извоюваш малко време за себе си

Ей това ми е най- ама най-омразното нещо. Изправят ми се косите като чуя подобни неща. Нищо лично mypi1975 
Ама ако сама ще се справя с всичко то тогава за какво и е този търтей в къщата?  И на него да угажда, и него да пере и храни?? А той господинчото да си почива щото видиш ли се е претрепал от работа 

Точно го каза Киара.Понякога отказвам ангажиментите,свързани с него,ако не съм се справила с тези по децата.Миналия ден ги изведе на разходка в един вятър и взел че им махнал връхните дрешки да ги калява ,щото видите ли"майка ви така ви е изнежила, а на мъжете не им е студено".Изрично го предупредих да не ги съблича.След 1 час и двамата бяха с температура.Казах му да ги взема и на дежурния кабинет.Взели лекарствата и съм го оставила два дни да будува при тях и да мери температура ,дава лекарства и да изтърпи мрънкането им.В момента го гледам ,че едва си държи главата чак ми дожаля Ама да му дойде ума в главата.
Та понякога абдикирам ми е мисълта  

При толкова много задължения няма как нещо да не куца,да не казвам че от всяко куца по нещо и става ад.
Поговорете спокойно и обсъдете вариантите