(Био) зеленчукова градина 4

Веселчето , пипера си ми е през 1 педя, ако не и повече Място имах, затова четох и садих. Поливам си на канал, просто той е затрупан от тревата, но това не пречи на водата. Мъжа ми не е много привърженик на биоземеделието от една страна, от друга - кокошки няма, затова хвърля комбиниран тор два пъти, но в сравнение с нормите по книгите е едно голямо нищо. Не зная каква е почвата, половината е от мазето на съседите, половината е от един басейн, две годишна и малко  отгоре. Гледам - съседите си копаят, реколтата им е същата. Моите зеленчуци растат на бой и листа, може би защото поливам. Това е другия ми спор с половинката - той налива повече, отколкото според мен е необходимо. Ако трябва и да копая, не може да ми стигне времето за нищо. Щом и така растат, няма да ги мисля

Новото място ми е голяма мъка. Насипаха го късно есента - бил хумусен слой, някъде от градската част. Сигурно е така, защото две от купчините миришеха на нафта Избутахме ги там, където ще има гаражи. Пролетта се разцъфтяха едни лайкучки и макове - около нас няма макове. Плъзнаха едни ниски плевели с много дълбок централен корен, трудни за измъкване. И тръни, и кускута. Ужас Насях си там опитното поле от цветя - да разсаждам. Пораснаха едни джуджета, ниски и хилави, по 10см максимум, а в другата част същите са по метър.
Решили сме да си насеем там семената на щировете, които се самонасяха, и изобщо всички излишни семена на едногодишни, които имам. За зелена тор. Късно есента ще поръчаме 2-3 каруци пресен говежди тор, ще го заорем. Пролетта  Бог да е с нас. Дано порасте нещо там. Мястото не е голямо, просто не е оградено и се виждат и поляните.Към 150 кв.м. максимум.


Това е динята, която порасна в прахоляка под климатика на терасата, засадих я в компоста. Дали ще има време да върже?



Това са декоративните тикви и луфата на мъжа ми. Много време им отделя, а аз мрънкам 

Дините могат да изкарат до сланите. Бостаните ги разваляхме на 15 септември, мисля, че за два месеца все ще ядете диня. Въдят листни въщки, но засега е добре. Няма навити и сгърчени листа.

Дините ми са добре, но пъпешите ми се уманиха и се пукат преди да са узрели. Те май обичат много проветриво място, а мошти са под малки дръвчета да запълня мястото. Каквото стане.

Дините и пъпешите обичат да са на къра. Най-много един ред пуклива царевица по границите, или метли, или сладка тръстика. А между редовете по един ред лук, роми, или моркови.
Една година гледах една диня в градинката си, но дини не ядох. Ставаха почти колкото юмрук и умираха.
Днес стигнах до 14 краставици. Добре, че като се прибрах, по тв-то говореха за високата цена на зеленчуците в София  - 1.90 за краставици. Три подарих на една приятелка на Вълчицата, четири и две тиквички размених за една шапка летни круши и зарзали с едно семейство газди от по-далечните градинки.
И една кофа зелен боб набрах, но не е от всичкия, малко повече от половината отараших.
То беше грах, уплътнин с боб, уплътнен със сладка царевица. Като оскубах граха, царевичката живна, и сега всяка съм заобиколил с оскубани бурени.
Ако чувате пищене, откъм мен е. Леко почна да ми писва от тия манджи - тиквички с еди какво си, и зелен боб с нам какво си.

Ljuboznatelna, разправят, че старите градинари изпитват почвата, като сложат спанак. Ако стане спанакът, значи почвата я бива за зарзават.

Насей спанак за есента късно, август-септември. И ще разкажеш. През октомври се сее предзимен.

Вес: ей го Старозагорския чер. Сея:http://media.snimka.bg/6690/019635373.jpg

Да се оплача от болестите съсипали доматите ми:

Ето тези плодчета са заразени с Еленово око:
http://media.snimka.bg/6690/019635369.jpg
http://media.snimka.bg/6690/019635370.jpg

Това не знам какво е:


Ето и листата:
http://media.snimka.bg/6690/019635367.jpg

Абе колко ли може да израсте увивен фасул?

Куркума, пръска ли доматите с нещо. То, че няма да е съвсем био, но при всички случаи ако ги спасиш ще са с по-малко отрови от купените. При тях не гледат карантинни срокове, за да спасят продукцията пръскат и на другия ден берат и продават.

анн, Проведох едно твърде закъсняло пръскане с Ридомил и Скор. Преди това опитвах с чеснови отвари. Не подходих сериозно да си пръскам бордолезов разтвор още от пикирането, той е сред препаратите, позволени и на книга при био продукти.

Може би част от продукцията ще се спаси, живна малко няпоследък.

Имате ли опит с болести по фасула? Отглеждали ли сте го монокултурно?

Ljuboznatelna, сложи фасул сега за предшественик на пролетните '2011 зеленчуци на нововто място.

Два пъти пробвах този метод с тиквите, но явно, нещо неправилно съм процедирала - завръзите масово се повредиха, барабар с част от ластуните!
Тази година няма да ги пипам въобще - да видим какво ще се получи!

Доматите са наедрели доста - тази година очаквам личен рекорд от към тегло.  

Чудя се, кога да пръскаме и доматите, и асмата срещу маносване - все още няма видими признаци, но влажността на въздуха е много висока при нас!
Вчера, се изля проливен дъжд  като в тропиците. Вече 2-3 седмици подред вали всеки ден следобед.

Имам и друг проблем. Появиха се тук-там от зелените миризливки.
Миналата година имаше голяяяма популация - закъсняхме с пръскането и повредиха доматите в разгара на лятото.
Но, тогава нямаше И такава влага.  
Сега - трябва да изпреваря и тях, и маната!:sneaky:
Въпросът ми е - в каква последователност да се справя и с двата проблема?

 

На чернозем и добруджански смолници съм виждала -  съответно до около 3 - 3.30 м.
Някой друг - може да е виждал и повече - на мен ми заприличаха на високи, островърхи зелени палатки на конструкция от събрани при върха дървени колове.  Вътре, спокойно може да стоиш прав и да береш бобени шушулки.
Децата си играеха на криеница в "палатките", докато разглеждахме ранчото на роднините.
Чак им завидях на удоволствието от играта.  

Четох добри отзиви за Скор из форумите. Дано да ги запазиш.Пък и казват, че им трябва много слънце на доматите след тези влага. Моите са живнали тези дни като напече хубаво. Големите производители въобще не го признават синия камък- остарял бил.

Куркума,Еленито ти око прилича на това:
http://aggie-horticulture.tamu.edu/publications/tomatoproblemsol … /late_blight.html
Ако чукнеш на снимката ще го видиш още по-ясно.
Пише,че фунгите се развиват през периодите на хладно,влажно време.Фунгицидно пръскане като превантивна мярка може да потрябва през тези периоди,особенно ако растението е в близост с други доматени култури.
Ползвай този саит:
http://aggie-horticulture.tamu.edu/publications/tomatoproblemsolver/green/
Картинките са ясни.
Не мога да различа на второто ти питане дали върхът или дръжката на доматчето е афектирана...
За листата на доматите погледни тук:
http://aggie-horticulture.tamu.edu/publications/tomatoproblemsolver/leaf/
От органик сайтовете много се кахарят с този патоген-превенция е основната борба.
Важни моменти-да подсигурим отлично въздушно течение,за да предпазим от задържане на влагата след дъжд,да не пренасищаме почвата с азот(не знам какъв е хим състава на шербета),да не закрепваме и колтучим ,когато е мокро,да не позволяваме на плевелите да задушават растояниетом/у доматите,прилагането на синия камък ,преди да са се развихрили симптомите(насочено към почвата и долната страна на листата.За 3 дни от патоген се превръща в болест.Ако в този период смъкнем поразените листа (изхвърлени далече,изгорени) имаме шансове да стопираме развитието на Елениното око.Щях да напиша..хоро.
Ти,преди беше описал горе-долу същата превенция.Лошо е.
Моите фасулчета си отидоха от подобно око-ореол:
http://www.maes.msu.edu/ressta/saginawvalley/Diseases/blight.htm
Късах заразените листа,но работя по 12 часа и като се прибирам обикновено валеше.Спрейвах предварително мулча под растенията със син камък,а трябваше да го ползвам като пудра.
Такива ми ти работи.

Куркума,второто ти петно е Алтернария.
Кривондела,спокойно можеш да смесиш фунгицид и инсектицид и да направиш едно пръскане.Повечето препарати са съвместими,но все пак питай за конкретните в агроаптеката.
Ние сме отглеждали фасул монокултурно на 4 дка като предшественик на ягоди.Беше преди 14 години-помня,че не понася медсъдържащи препарати.Тогава пръскахме с пероцин срещу мана+ Вазтак или Децис срещу инсекти.По спомени фунгицидите са същите,които се използват при краставици и пъпеши.Тогава гледахме Чер Старозагорски и Верице-още са пред очите ми камарите от по 2-3 тона боб на бране
Иначе боба е най-добрия предшественик почти на всичко-синтезира азот и фосфор от въздуха и го трупа в корените си,откъдето преминава в почвата.Ако се направи и добро окопаване срещу плевели-особено тия размножаващи се със семена е още по-добре за следкултурата.
За спанака знам че извлича тежките метали от почвата-масово  се използва за рекултивиране и очистване на открити рудници и сметища.У дома не го готвим точно по тази причина,а съм забелязала и че разстройва стомасите ни.Ядем киселец,лапад,коприва.

Една година пред соца, един вуйчо на съпругата ми бе засял три декара арпаджик. Те са много сговорни, и се сбръхме цялата рода с теслички за коване на пирони, да го вадим. Вуйна готвеше по два - три заека да ни изхрани. Още ми са пред очите камарите арпаджик, разстилахме го по рогозки, черги, брезентови покривала за коли. Предната година стигнал 10 лева. Ние като го вадихме, падна на 10 ст. Защото много маймуни се бяха накачулили на същия клон.
Вуйчото имаше крава с теленца близначета, половин година ядоха арпаджик.

Вълчо, разказваш страхотни истории. 

Дайте идея как да консервирам френското грозде? 

Люлин, под формата на плодово вино На моето сега му протича бурната ферментация. И има страхотен цвят!

Ана, как се прави? Така ли?

Вино от френско грозде

И трите вида френско грозде (бяло, червено и черно) съдържат малко захар (7-10 %) и много киселини (20-30 г на литър). За получаването на вина с хармоничен вкус се налага корекция, която се изразява в повишаване на захарното съдържание и намаляване на съдържанието на киселини, което е предвидено в рецептата. Виното се приготвя само от здраво, добре узряло грозде. За да омекне кожицата и да се улесни пресоването, се препоръчва гроздето да се задържи 1-2 дни на хладно място, покрито с платно. Гроздето се смачква и кашата се пресова. Останалата твърда част се залива с вряла вода в количество, равно на отделения сок. След охлаждане отново се пресова. Полученият сок от първото пресоване и водният извлек от второто пресоване се смес¬ват. На всеки 10 л смесен сок се внасят по 1,5 кг захар, предварително разтворена в сок, и 2-3 г амониев хлорид (нишадър) за подхранване на дрождите. Засява се с хлебна мая в количество 60-80 г за 100 л сок (както е посочено в общите положения) и се оставя да ферментира при температура 20-25 °С.
След като ферментацията приключи, виното се отделя от утайката и се прехвърля в чист съд в хладно помещение, за да отлежи и да се подобри бистротата, която редовно се проверява. Когато се получи добра бистрота, виното се налива в бутилки съгласно указанията, дадени в общите положения. Вино от немско грозде
За разлика от френското грозде, което след брането се задържа 1-2 дни, немското се преработва веднага и се пресова. На 10 л сок се прибавят 1-1,5 кг захар, предварително разтворена в сок. При нужда се засява с хлебна мая и се оставя да ферментира. Останалите практики са същите, както при виното от френско грозде.

Рецептата е от махмурлук.ком