Принос на децата в семейния бюджет

Защо ли ми се струва че цялата тема е просто опит на авторката за очерняне на едното дете за сметка на другото. Започва вече да ме дразни-синът такъв добър а дъщерята толкова лоша. Според мен има явно предпочитание на едното дете пред другото и непрекъснато сравняване.
Защо на едното дете е назначена сума от 120лв а на другото не? На колко години е сина не разбрахме.

Започва да ме съмнява че казаното от авторката е обективно и вярно. Обикновено такива родители никога не са обективни и си измислят повод за очерняне на нелюбимеца.

Delusion,
какво означава думата ИЖДИВЕНЦИ?
За първи път я срещам, диалект ли е, обида ли е ?

Хора, които са материално, финансово и др. зависими от други лица.

Е, синът още учи. Разбрахме, че когато дъщерята е учела, никой не е искал и очаквал нищо от нея.

 Delusion,

"Защо ли ми се струва че цялата тема е просто опит на авторката за очерняне на едното дете за сметка на другото. Започва вече да ме дразни-синът такъв добър а дъщерята толкова лоша. Според мен има явно предпочитание на едното дете пред другото и непрекъснато сравняване.
Защо на едното дете е назначена сума от 120лв а на другото не? На колко години е сина не разбрахме.

Започва да ме съмнява че казаното от авторката е обективно и вярно. Обикновено такива родители никога не са обективни и си измислят повод за очерняне на нелюбимеца."


Е, не си права. Грешиш.

И на мен ми е любопитно, звучи като русизъм, но не съм срещала тази дума, много колоритно звучи

Delusion, ти явно си работила, когато е трябвало да учиш, иначе щеше да знаеш, че
правилно е "експлоатира", а не "експлуатира".
Това са световно приети норми за детски труд и т.нат.
Пък да знаеш, например, индийчетата, как са работливи, от 6-7 годишна
възраст имат работни навици. :doh

По темата, то голяма драма. Зила, ти да не си също в криза нещо?
Ако аз бях на твое място (пу-пу, дано не се случи никога) бих седнала
с нея и заедно бихме определили сума, с която да се покрива част от разходите.
Нормално е, след като изкарва вече пари и е част от домакинството, да има
някакъв принос.

А, аз имам чувството, че много си и насъбрала нещо. И не са само тези 120 лева или превръзките.

Учила съм прекалено много даже но в прекалено много различни страни и не съм държала матура по БЕЛ, така че правописът ми си е много даже наред сравнен с тези, които това са учили.

А това не са световно приети норми на труд- приети са в бившите соц. страни. И аз ти дадох конкретен пример за разрешената в Америка възраст за работа.

Иждивение и иждивенец са може би остаряли думи или русизми, но без съвременен български аналог, та са си много подходящи в случая.

Така като се замисля,готованец мисля че е един вид аналог на тази дума.

А пък ти, ако беше чела цялата тема, щеше да разбереш, че авторката е отворила дума за това да стане по-самостоятелно момичето, но то не иска да се говори за това, както и казва, че думата за това дали ще живее у тях или не имат и бащата, и братът.  А доколкото и разбрах тя не купува нищо за ядене, щом няма нищо наготвено отива да яде навън.
И превръзките, както и 120-те лв едва ли са й проблем на авторката, а по-скоро са малките камъчета, които обръщат колата.
И стига сте се заяждали вече с тоя труд и детска експлоатация. Защото тук никой не говори да си пратим децата да ни докарват пари за сметки още от първи клас, както в Индия, която даваш за пример. Тук става въпрос за елементарна финансова култура и самостоятелност, която се добива само след като поработи едно-две лета да види как се изкарват пари, както и за подреждане на дома, в който също живее. Дано пък вие да отгледате стойностни хора, които да се грижат за себе си, след като сте ги дундуркали ей тъй към 15-20 години.

Не съвсем. Иждивенец е юридически термин използван често в документация за описание на финансово зависимите членове от семейството а готованец е с малко обиден привкус и няма толкова финансов смисъл. Но няма значение- същността е все тая.

И тук няма да чета назад, директно ще пиша, пък каквото стане.
Не ми се ще да цитирам приказката 'кога станАхте цигани, кога ви почернЯ задника', ама май е на място.
Започнала съм работа в средата на 85-та г. (на 18 г.), получавах почти двойна за тогавашните стандарти заплата и, вЕрвайте ми, нито съм искала да се отделям, нито пък ако съм искала имаше какво сносно да се купи или да се вземе под наем - за какво отделяне на 16-18 г. възраст в този период ала Западна Европа изобщо говорите се чудя .
В началото на 90-те стана още по-зле (откъм възможности за отделяне), това което получавах в сравнение с 85-та г. вече беше 4 пъти по-високо, без да броя премии и подобни).
Вкарвала съм ги в поддръжка на къщата, в която живеехме 8 души, а и изобщо не ми е хрумвало да си търся някъде квартира - имах брат и сестра (а и братовчедка), доста по-малки, за които трябваше да се грижа, отделно планове за реализиране на семейните имоти в строителство срещу обезщетение и т.н. Като ми пораснаха ангажиментите и работния ден до 15-16-18 часа, грижата ми започна да се изчерпва в хвърляне на определена сума пари (които обаче бяха необходими). А въпросните ми 3-ма 'подопечни' като навършиха приличната възраст от 13-14 години ги Опнах да работят наравно с мене (срещу хонорар). Любиният не се възползва от тази възможност и в момента изпълнява ролята на ходещ банкомат - не без съжаление от негова страна, но тъй като не съм родна майка на децата му се ограничавам само с личен пример.
В момента съм, така да се каже, на попрището жизнено в средата и имам още толкова задачи, че изобщо не знам дали ще ми стигне животът да ги свърша, не без влиянието и на някои къси клечки, които вкупом изтеглихме в този период. Ако бях решила да се отделям на 18, задачите ми със сигурност щяха да са двойно повече и поне половината - без смисъл.

CTramell
 не мисля, че пишеш по темата...
 Тук става въпрос за нежание за каквото и да е била помощ -  и физическа, и финансова.

CTramell не се е отделила защото е станала на практика глава на семейството и е заместила родителските задължения. Може би в многодетно семейство и да го има този момент. Тук още повече става дума за къща а не за апартамент където да се свират в теснотийка няколко поколения.
От гледна точка на добрите взаимоотношения и от възпитателна гледна точка не е полезно родителите да живеят с порасналите си вече деца. Не е полезен какъвто и да било вид зависимост, дори бих казала че работата на децата в семейната фирма също може да е вредно. Не може ами определено е вредно. За детето преди всичко и бъдещото му или настоящо семейство.
Всеки да си знае лъжицата и паницата са казали хората. Различните поколения след определена възраст не трябва да са зависими един от друг. Поне докато родителите не слегнат болни и децата не върнат синовния си дълг към тях чрез гледане.

Някои деца харесват този начин на живот защото им е изгодно, а някои родители- защото това е отличен инструмент за манипулиране на децата до късна възраст. Така не престават да губят контрол над живота на децата си, а те съответно слушат и изпълняват.
 Има ли нормален родител който да желае подобно личностно осакатяване на детето си? Единствено абсолютен егоист и егоцентрик би могъл да се задоволява с подвластно до гроб дете.