Точно такива деца смятат, че винаги някой друг трябва да им плаща консумативите, храната, поддръжката на жилището. А те, дори когато вече си имат семейство, продължават да си спестяват за собствени нужди и забравят да отделят за общите такива.
- Публикувана: 28 юни 2010, 13:09 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2010, 09:56 ч.
Принос на децата в семейния бюджет
Аз работя от 16 годишна- по принуда от училището. Учих в гимназията по туризъм и според учебния ми план имах задължителен стаж лятото. Така започнах първата си работа като сервитьорка. Имах ТД уж на намален работен ден, но си работех като куче по 12-14 часа .... Майка ми дори и тогава не спираше да ми дава джобни, така беше решила! Заплатите си от първата работа оползотворих за фотоапарат и един чифт дънки. Общо взето знаех какво и как искам и работех, за да го осъществя. Никога не съм си харчила парите само за дрехи или обувки, даже напротив... Пазаруването на такива стоки за мен е досадно, правя го по принуда и то само при крещяща нужда (например когато си скъсам единствения чифт дънки)... Никога не искам пари от майка ми за дрехи, но понякога, когато се ядоса на някоя моя дреха ми дава парите и скрива въпросната, за да ме принуди да си купя. Сега вече съм студентка. Някоя от вас беше споменала, че в университета програмата е съобразена, за да могат студентите и да работят.... Не знам къде е това, но във ВИНС-а определено са взети мерки студентите да не могат да съчетават двете занимания... Имах дни, в които бях ангажирана в университета от 7 до 7 (от 7:30-10 лекция в единия корпус, после в 13ч.- 15ч. лекция в другия корпус и после пак в първи корпус от 17 до 19 упражнение 
). Въпреки всичко работех дори и тогава. Напуснах, когато след един такъв дълъг ден, без сили прибирайки се към вкъщи ми прилоша и паднах по стълбите, резултатът беше счупен крак и 3 месеца в гипс... Сега работя във верига за бързо хранене, намерих тази работа след 3 месеца безуспешно търсене. Заплатата ми е ниска, но дори и сега не е ставало дума да имам някаква определена сума пари, която да оставям всеки месец вкъщо. Просто задоволявам своите си нужди, без да се балага да вземам пари от родителите си. В момента събирам за кола, а следващите ми инвестиции смятам да са в отделянето ми от родната къща. Никой не ме е изгонил или намеквал, просто аз самата имам нужда от повече самостоятелност, вкъщи сме 4-ма човека в 2 стаи и това ме задушава.
Мога да дам пример и за другата крайност - приятелят ми. Когато е станал на 18 и е завършил гимназия, родителите му са поставили въпрос, че трябва да работи и да покрива сметките в тях. Нямало да го издържат ако иска да учи висше (а той е имал желание). Започнал е работа, а за висше е нямал време и възможност. Парите, които е изкарвал е влагал в семейството. Не е можел да си купува дрехи, да излиза, да се забавлява, защото е нямал пари.... От заплатата му е оставала сума, с която си е купувал някоя книга и която е четял до следващата заплата... След време, когато дори и тези пари са били малко за техните той се е принудил да започне да си търси късмета другаде - по корабите. Започнал е да вади повече пари, а претециите на родителите му са станали още по- големи. На 22 години (преди да запътува по корабите) е срещнал жена доста по- голяма от него и с дете, започнал е връзка с нея, но тъй като е нямал пари да "поддържа" тази връзка (примерно да изведе жената на кафе и да плати .... собствената си сметка, та камо ли общата) те заживяли заедно в неговия апартамент заедно с техните. Той намалил парите, които е оставял в домакинството (с 50лв), и естествено родителите му започнали да роптаят. Жената била черната, започнали са с всякакви показности от сорта на: майка му и баща му си готвят кюфтета с неговите пари, но си ядат скришом от тях, а той и приятелката му карат на филии с шарена сол, защото за толкова са имали пари... Естествено е, че тази връзка не е продължила дълго време.,... Но с моряшката си заплата той е можел да си позволи много неща и резултатът е: това, което приятелите му са правели на 18-20 години (дискотеки, купони и луд живот) той е започнал на 25... Резултатът сега е, че на 30 години няма нищо зад гърба си, продължава да работи по корабите, и да събира пари, за да оправи апартамента си, защото е в плачевно състояние, тъй като не е поддържан от 30 години.... Всичките му приятели вече имат семейства и деца, а той и да иска... трябва да си оправи първо мизерията в апартамента, за да може да мисли за нещо такова..... Отделно докато той се трепе някъде из чужбините, баща му има генерално пълномощно върху банковата му сметка (аз не), и се глези малко повече от необходимото.... Купува си всякакви простотии от ВС телешоп, обикаля магазините (кауфланд и карфур) и си купува всякакви неща на промоция, дори и да не му влизат в употреба, просто като има пари що да не ги похарчи..... Побеснявам.... Когато си е в БГ живеем заедно в тях и тогава баща му малко се стиска, но замине ли, аз се прибирам при нашите, и той започва пак отново... А се прибирам защото предпочитам да живея с нашите, отколкото с баща му в мизерията (изцялонегова заслуга!!!!)
). Въпреки всичко работех дори и тогава. Напуснах, когато след един такъв дълъг ден, без сили прибирайки се към вкъщи ми прилоша и паднах по стълбите, резултатът беше счупен крак и 3 месеца в гипс... Сега работя във верига за бързо хранене, намерих тази работа след 3 месеца безуспешно търсене. Заплатата ми е ниска, но дори и сега не е ставало дума да имам някаква определена сума пари, която да оставям всеки месец вкъщо. Просто задоволявам своите си нужди, без да се балага да вземам пари от родителите си. В момента събирам за кола, а следващите ми инвестиции смятам да са в отделянето ми от родната къща. Никой не ме е изгонил или намеквал, просто аз самата имам нужда от повече самостоятелност, вкъщи сме 4-ма човека в 2 стаи и това ме задушава. Мога да дам пример и за другата крайност - приятелят ми. Когато е станал на 18 и е завършил гимназия, родителите му са поставили въпрос, че трябва да работи и да покрива сметките в тях. Нямало да го издържат ако иска да учи висше (а той е имал желание). Започнал е работа, а за висше е нямал време и възможност. Парите, които е изкарвал е влагал в семейството. Не е можел да си купува дрехи, да излиза, да се забавлява, защото е нямал пари.... От заплатата му е оставала сума, с която си е купувал някоя книга и която е четял до следващата заплата... След време, когато дори и тези пари са били малко за техните той се е принудил да започне да си търси късмета другаде - по корабите. Започнал е да вади повече пари, а претециите на родителите му са станали още по- големи. На 22 години (преди да запътува по корабите) е срещнал жена доста по- голяма от него и с дете, започнал е връзка с нея, но тъй като е нямал пари да "поддържа" тази връзка (примерно да изведе жената на кафе и да плати .... собствената си сметка, та камо ли общата) те заживяли заедно в неговия апартамент заедно с техните. Той намалил парите, които е оставял в домакинството (с 50лв), и естествено родителите му започнали да роптаят. Жената била черната, започнали са с всякакви показности от сорта на: майка му и баща му си готвят кюфтета с неговите пари, но си ядат скришом от тях, а той и приятелката му карат на филии с шарена сол, защото за толкова са имали пари... Естествено е, че тази връзка не е продължила дълго време.,... Но с моряшката си заплата той е можел да си позволи много неща и резултатът е: това, което приятелите му са правели на 18-20 години (дискотеки, купони и луд живот) той е започнал на 25... Резултатът сега е, че на 30 години няма нищо зад гърба си, продължава да работи по корабите, и да събира пари, за да оправи апартамента си, защото е в плачевно състояние, тъй като не е поддържан от 30 години.... Всичките му приятели вече имат семейства и деца, а той и да иска... трябва да си оправи първо мизерията в апартамента, за да може да мисли за нещо такова..... Отделно докато той се трепе някъде из чужбините, баща му има генерално пълномощно върху банковата му сметка (аз не), и се глези малко повече от необходимото.... Купува си всякакви простотии от ВС телешоп, обикаля магазините (кауфланд и карфур) и си купува всякакви неща на промоция, дори и да не му влизат в употреба, просто като има пари що да не ги похарчи..... Побеснявам.... Когато си е в БГ живеем заедно в тях и тогава баща му малко се стиска, но замине ли, аз се прибирам при нашите, и той започва пак отново... А се прибирам защото предпочитам да живея с нашите, отколкото с баща му в мизерията (изцялонегова заслуга!!!!)
Пуфи, приятелят ти си търси оправдание и си намира перфктното такова в лицето на родителите-изедници.
А замисляла ли си се по въпроса че не е виновен този дето яде баницата, а този който му я дава?
Ако приятелят ти си дава сметка че родителите му са причина той да не учи както и да се раздели с бившата, защо продължава да ги храни давайки им пълномощни от сметките си? Това е смехотворно просто, дори идея нямам какво има по сметките на дъщеря ми и не ми влизат в работа чужди пари.
За графика ти във ВИНС-а мога да кажа че и а съм имала в Бг-то подобен
и разбира се това не значеше че някой им ходеше на лекциите. Как ли пък не! Аз имах бебе да кърмя.. 
Те и едни лекции.... 
да ми преразказва някой написаното в учебника няма нужда хайде моля... Тук лекциите са единични- веднъж седмично я има по една, я не, и служат само и единствено за да помогнат на студента в затрудненията му в подготовката, да обяснят и изяснят неясности по материала. За всяка една лекция студентът е длъжен предварително да е чел сам за да има всъщност какво да се изяснява. Ученето е работа на студента, а не на лектори които да ти го слагат раздъвкано в устата. Порочната българска образователна система няма край.
А замисляла ли си се по въпроса че не е виновен този дето яде баницата, а този който му я дава?
Ако приятелят ти си дава сметка че родителите му са причина той да не учи както и да се раздели с бившата, защо продължава да ги храни давайки им пълномощни от сметките си? Това е смехотворно просто, дори идея нямам какво има по сметките на дъщеря ми и не ми влизат в работа чужди пари.
За графика ти във ВИНС-а мога да кажа че и а съм имала в Бг-то подобен
и разбира се това не значеше че някой им ходеше на лекциите. Как ли пък не! Аз имах бебе да кърмя.. Те и едни лекции.... да ми преразказва някой написаното в учебника няма нужда хайде моля... Тук лекциите са единични- веднъж седмично я има по една, я не, и служат само и единствено за да помогнат на студента в затрудненията му в подготовката, да обяснят и изяснят неясности по материала. За всяка една лекция студентът е длъжен предварително да е чел сам за да има всъщност какво да се изяснява. Ученето е работа на студента, а не на лектори които да ти го слагат раздъвкано в устата. Порочната българска образователна система няма край.
Аз учех и живеех в друг град и следователно ваканцийте си бях при мама и тате 
Помня,че бях споделила с баща си,че искам през това време да работя и той категорично ми отказа,но това не ми е повлияло по никакъв начин.На 20г. вече живеех отделно и сама си плащах и наем и сметки,е от време на време ми даваха по някой лев да си купя нещо
Помня,че бях споделила с баща си,че искам през това време да работя и той категорично ми отказа,но това не ми е повлияло по никакъв начин.На 20г. вече живеех отделно и сама си плащах и наем и сметки,е от време на време ми даваха по някой лев да си купя нещо