МНОГОДЕТНИ МАМИ

Това се опитвам да правя,но дори и само двете да сме,да си играем двете,да си говорим...все по някое време пак започват инатите,капризите,ревовете,все гледа да ми прави на пук,много се дразня вече,защото 15 минути реве за нещо,аз се съглася,а след 5 минути решава,че иска точно обратното и започват пак едни ревевове,едно тръшкане,инати.....
Може и от ревнуст да е,но пък досега никога не е ревнувала,не знам какво да мисля.Ще помоля госпожата в детската градина да я следи и да ми каже как се държи там,нищо че ми каза,че е спокойна,аз не й вярвам много-много,не знам вече.....

Явно няма да се срещаме днес    Много съжалявам! Аз утре не мога. Ако пък вие успеете да се съберете- супер. Обсъдете празника и други неща, които са важни за нас 

Сузи, как се прибрахте?

Мони, целувки на госпожиците и дано успееш да разбереш какъв е проблема на Ивон 

Здравейте мами 
Мдаа, 4 часа е, но на света има много кукувици (аз съм една от тях). Да ме пита човек що не спя.
Мъжа ми записал котката за изложба, та утре (днес де) ще се излагаме    Стискайте палци за някой медал. Като си помисля-само туй ни е кусура, че котката не е участвала на изложба, ама нейсе... Не ми стигат 2 деца и още 1 (мъж),бременност (не че се оплаквам), куче, котката по принцип, ами сега и изложба.... Абе туй мъжете никога не порасват.

Хубав, хубав ден, дано не вали, излизайте по разходки, че после май идва гадно време.
Отивам да гризна нещо, че все ми пригладнява 

Здравейте!
Аз днес си поговорих с Ивон и разбрах защо се държи така,стана ми много тъпо и гадно.
В градината групата е смесена  и има и по-големи дечица на по 5-6 години....
Тя каза,че едно от големите момченца постоянно й казвало,че нея родителите й не я обичали,че баща й ни бил изоставил,че нямало да се върне,че аз не съм я обичала...А това момченце е дете на наши уж приятели,ама то детето явно от родителите си е чуло това,та....Не знам сега какво да правя,ще говоря с родителите му,но....Не знам точно как стоят нещата,иска ми се,наистина ми се иска да не е вярно,защото хич не ми се занимава с толкова прости хора....Много тъпо се чувствам в момента

Мишела,много весел пост,успех на изложбата ,

Суийт,неприятно....нагушкай малката и и покажи колко я обичаш.....за съжаление съм се убедила/като малка/ ,че детската жестокост  може да бъде невероятно голяма......

maimp ,за съжаление си много,много права.Аз като малка също съм се убедила в това,мен до 4 клас редовно ме тормозеха психически,че понякога и физически,ужасно беше и не искам децата ми да изживяват същото,макар че все още са мънички.
Давам пример със съученичка на брат ми,той сега е в 12 клас,като беше в 7 в техния клас имаше някакво отвратително момченце,което ги тормозело всички и хич не му пукало от учители,родители,наказания....Та един ден въпросното момченце се гаврило с тяхна съученичка,накарал я да си събуе гащичките,като през това време я заплашвал,удрял,а други 2 момчета гледали през вратата да не би да влезе някой...Като си свалило гащичките момичето,това момче се гаврило  и се опитвало да я закача с молив.....Това е ужасно просто,после свикваха специална родителска среща за техния клас,та го изключиха това момче,но все пак тая история все още ми е в главата и ме отвращава адски много,ама адски много....

Здравейте! Днес влязох с намерението да се похваля. Но като прочетох постовете ми стана толкова гадно, че днес ще пропусна това.
Суит Мони, много съжелявам за неприятната случка в градината.Обезателно говори с родителите, ако трябва даже говори с учителките, защото се чудя къде са били те, докато детето е говорило тези неща. А от последния ти пост направо ми прилоша.Често се замислям в какъв свят живеят децата ни и се моля Бог да ги пази!
Тедивас 
Лека нощ на всички и нека Господ да пази деца ни!!!

Добро утро момичета! Сузи, аз точно това очаквах - да се похвалиш! Моля, ако обичаш, похвали се!

Днес мама Цоцоланка да почерпи - моля!
Честит рожден ден, Диди, да си здрава и обичана, да цениш със спокойна усмивка всичко, което имаш и да мечтаеш безстрашно за останалото! Не се съмнявам, че у вас ще е весело и шумно - после и ти да се похвалиш !


sweet_monii, децата ти са още малки и близостта им с теб и баща им е най-важното в техния свят.  Родителството на моменти изглежда сложна работа, понеже всяко решение в живота ни е съобразено с доброто на децата ни. Налага се често да преосмисляме решенията си. Може би е хубаво упражнение да проиграеш различни варианти в представите си - играта може да се казва "ами ако" - Ами, ако детето не ходи на детска градина какво добро би станало, какво лошо... Ами, ако живеем заедно с таткото, при него - как бих се справила аз, как биха се справили децата и т.н. Не трябва никога да се повличаме по течението - това, което за някое дете или семейство е добро и работи, за нас може въобще да не е вариант.
Що се отнася до отношенията на децата в детската градина или у-ще - това е цяла вселена. Децата имат страхотно въображения - срещала съм такива, които си измислят несъществуващи учителки и много убедително разказват на родителите си за тях, понякога преувеличават казаното от другите, а понякога премълчават всичко /аз, например, когато бях малка считах мълчанието за мое оръжие - никой и нищо не можеше да ме накара да проговоря и беше удоволствие да виждам учителките или родителите си безпомощни  / и за всяко поведение си има причина - трудно е да я открием, но винаги има...
Лично за мен в тази възраст е твърде рано да се въвличат точно в тази общност на различни темпераменти и характери, с които нямат все още механизми да се справят и една спокойна домашна обстановки им дава по-голяма емоционална стабилност за в бъдеще и по-голяма свобода да са себе си, да се развиват по собствения си ритъм, не по наложения от колектива, в който прекарват по-голямата част от деня...Всичко е въпрос на избор...не е лесно да правим избор, който да е добър и за нас и за децата ни.
 

Хубава седмица на всички, слънчевко настроение и успех!

Здравейте!
maminkavania ,много ми хареса поста ти!Накара ме да преосмисля доста неща,но в крайна сметка...Не знам от както Ивон ми го каза това се чувствам ужасно,защото явно и аз съм дала повод за това,щом детето ми дори за секунда е помислило,че не я обичам,значи не съм  и го показвала достатъчно....Много ми е кофти,че сме разделени с таткото,най-много страдат децата,макар и да се виждаме,една семейство,ако е заедно-трябва да е заедно,а не така разпиляни на някъде...Знам ли....Постоянно го мисля това и до никъде не стигам.....
А пък сутринта говорих с учителката на Ивон,разказах й,тя каза,че ще поговори и с момченцето,и с родителите му....НО това не гарантира,че това дете няма да говори същите неща...Не знам главата ми ще се пръсне от толкова мислене...стигам и до крайния вариант да я отпиша от градината и да си я запиша в Ловеч,оффф не знам вече какво да мисля,и какво да правя.....
Иначе днес идвахме до София с Бела и баща ми,ходих на ФМ във Фемина,всичко е наред с бебо,доктора каза,че е 99% сигурен,че ще си имаме момченце!

mishelaa, добре дошла! Гледам... Варна, Вила Вилекула ....че ти живееш у дома бе момиче. При това с котка като за изложба и четирипетчленно семейство. Вярно, Вила Вилекула е неизбродна, но все трябва да съм те засякла някоя нощ пред хладилника.
Мамо Сузи, как мина в събота? Хайде, не ни мъчи, похвали се!  
Суит Мони, ситуацията ти е много трудна наистина. А още по-зле е когато външни хора, близки или не толкова я тълкуват и изопачават, че да им звучи по-пиперливо. Много е грозно това което ти се случва, но вярвам че като се държите един за друг с таткото, макар и от разстояние, нещата ще улегнат. Щом вие демонстрирате увереност любов, дечицата ви също ще се чувстват сигурни и обичани, независимо от необичайните обстоятелства.   Бъди силна!

Ей, верно бе, mishelaa, какво стана с котката на изложбата - ето още един да намине да ни се похвали ... с котешки успехи - така де, и домашните любимци (освен мъжете)  са част от големите ни семейства.

sweet_monii , дишай дълбоко - постепенно ще се успокоят нещата и ще вземеш правилното решение за твоите дечица.
Очаквате малък принц, значи? Всичко най-най до раждането, погали корема и го карай спокойно и усмихнато, че децата са като едни малки попивателни. Както викат мойте момчета децата са "copy - paste" същества - внимавайте да не ги бъгнем без време .




 
 

ето я котката. Нямаме медал щот' не сме расови (т.е. с признато родословие), но задължително щяхме да вземем награда за най-лоша котка. Хъскаше, дереше, а едно детенце дори се разплака. Но пък получи храна за цял месец.

Лили, мерси за топлото посрещане  и на всички де, но на варненка няма как да не отговоря лично.
Боли ме главата днес и не съм много на кеф.
Хубава вечер на всички.

Ванче, благодаря за пожеланията за ЧРД.....Гроги съм, утре ще пиша повече......Най-хубавия подарък за празника ми го намерих тук, във форума.....Споделям го с вас:

Преди да стана майка
спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка.
чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка
никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!




Почерпката можете да намерите тук - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=528477.msg16424308#msg16424308

Цоци, още веднъж ЧЕСТИТО!   

Момичета, имам цял комплект от сборници по математика за подготовка на кандидат- гимназисти на Здравка Паскалева. Давам ги за ползване, на който има нужда 

Здравейте отново  Ето ме отново тук, леко изморена, недоспала и нетърпелива да ви разкажа за всичките хубави моменти които преживяхме. Започвам с това, че благодарение на приятели успяхме да отидем до София. Там ни посрещна една изключително приятна жена,нашата съфорумка-Тедивас! Беше толкова мила и сърдечна,толкова отзивчива и то за хора които не познава на живо, а само от форума.Теди специални благодарности от цялото ми семейство! Пътуването беше дълго, но като цяло мина доста добре и спокойно! Спахме на едно много приятно място. Сутринта бяхме леко притеснени. Но когато отидохме в Двореца на децата , отвън пред залата видяхме Илиана Балийска-организаторката на конкурса.Записваше желаещите. Тя беше толкова мила и лъчезарна, усмихната, че като я видяхме всяко притеснение изчезна. А когато влязохме в залата останахме много изненадани. Сцената беше с толкова хубава украса, много балони и лампички които светят. Залата беше много уютна и се почувствахме като удома си.Забравихме че сме сами там. Преди да почне конкурса децата , всичките участници излязоха на сцената и пяха песните от албума на водещата.
Песните бяха толкова забавни и приятни, че в един момент, е, аз ги знаех покрай моите деца, но се хванах че си пях със тях през цялото време.Бях в отлично настроение!  Мерито беше първа защото е в малката възрстова група. Изигра си много добре съчетанието. Малко бях притеснена, защото трябваше бързо да я преоблека и да и направя кока.Но се справихме точно навреме. Дечицата в нейната група всичките бяха такива сладурчета.  Но както се казва, само един печели първото място и за моя най-голяма радост това беше Мери. Мерито стана Мини Мис Есен!   Получи коронка, златен медал и много лакомства с един огромен плюшен мечо. Аз веднага звънах на всички приятели и роднини, коиот с нетърпение чакаха. Едни се смяха, други плакаха от радост.
После дойде ред на Монито. Обаче в нейната група конкуренцията беше много голяма. За съжаление нямаше и къде да загрее. Та изигра си моето момиченце съчетанието много добре, но на финала , падна и си удари главичката  . Което после както разбрах идва от това че още при първия си шпагат си е ударила крачето и имаше рана.А на последното движение на финала, трябва да застане точно на раната. Е тя не е голяма, малка е, но е на лошо място.И все още и кърви. Но моето момиченце си завърши съчетанието. Ако знаете как съм се молила на Бог през цялото време да се класира за финала. Когато дойде времето за класирането разбрахме че 6 деца продължават а 5 отпадат. Монито дойде до мен да и сложа лепенка и през това водещата-ама вярвайте тази жена е голяма сладуранка, всъщност така като гледахме и тя и дъщеря й и внучката и бяха големи сладуранки.А самата тя  се обръщаше така към децата със : "сладък и сладка" но това отиваше и на нея много. Толкова добре предразполагаше дечицата,толкова мила беше с тях.Даже моята голяма дъщеря толкова я хареса че искаше да ходи да я гушка.Ама това беше преди да почне конкурса. Но я спрях, викам си ще вземе жената да помисли , че се подмазваме и ще направим лошо впечатление .Ох отклоних се, извинете.Още се вълнувам Та докато слагах на Монито лепенката, г-жа Балийска почна да ги подрежда, по реда по който щяха да си тръгват.Като най-добрите остават за на края. Та в един определен момент Монито като се върна остана между последните 4ри и аз си викам ЕХААА супер, но след секунди тя посочи на Монито къде да отиде. И какво да гледам?Сред 5те който си заминават. Честно ви казвам сърцето ми се скъса. Щото си казах, тя тренира от толкова малко време, САМО 5 месеца, лятото имаха почивка,после проблеми със залата, все още неможем да почнем тренривките а другите дечица( безспорно много талантливи) тренират от 2-3 години сигурно и повече.Викам си това е като да пуснеш прохождащо бебе да се състезава със три годишно дете по бягане. А тя се изправи толкова спокойна и се справи. И като знам колко трудно ни беше докато мъжа ми беше без работа да отделяме средства за да ходят на гимнастика.От колко неща се лишихме. И колко трудно ни беше сега да отидем до там,отново лишавайки се от много важни неща, защото вярваме в таланта на децата си! Казвах си , че заради развитието което има само за тези 5 месеца заслужава медал, или поне да се класира. И.... се разплаках.Тайно разбира се, само моя мъж ме видя. Излязох и отидох до тоалетната, за да не ме видят децата.Исках да се наплача хубаво и тогава да отида, усмихната и спокойна. Не останах да гледам кое дете на кое място е, не можах.Та си плача в тоалетната, плача и изведнъж чувам: Голямата награда (или нещо подобно, защото все пак в тоалетната не се чуваше добре)печели Симона Дончева.Избърсах ви бързо очите и бегом в залата.А моя мъж ми се усмихва мило и казва:КЛАСИРАМЕ СЕ ЗА ГОЛЕМИЯ ФИНАЛ! Оказа се, че само за малко е застанала там ,но с моята половинка помислихме, че не се е класирала.Толкова много се зарадвах, ама толкова много , че не мога да го опиша. Ама не ми се вярваше и само питам: Ти сигурен ли си?
Оказа се че просто Монито е последната 6та финалистка. Но аз се гордея с нея толкова много, все едно с спечелила първото място! А конкурса, беше чудесен.Честно досега винаги съм смятала че конкурсите не са честни.Този обаче ме убеди в обратното. И сега с Божията помощ се класирахме за конкурса на Илиана Балийска - Мини Мис и Мини Мистър-Малките Големи Таланти на България 2010г. И съм щастлива и горда майка.И с трите си деца. Благодарна съм и на Бог , за чудесните дечица които ми е подарил и таланта който им е дал!Пожелавам на всички вас да изпитате такова щастие като мен!
За съжаление не знам дали ще можем да отидем на финала, засега не можем да си го позволим.Откакто намалиха на моя мъж работните дни и заплатата.А толкова много разходи имаме.Всъщност няма нужда да обяснвам Мисля че поне 80% от вас знаят какво е, за съжаление разбира се. Но пък от една страна още стават чудеса, така че нищо не се знае.Може пък и да отидем Охооо, моя пост стана доста дълъг.Извинете ме Просто още много се вълнувам.
За сега ви казвам лека нощ,Ако някъде съм писала малко объркано, прощавайте Хубав ден на всички!