МНОГОДЕТНИ МАМИ

Блогчето го знам ,
имах предвид професионално----и финансово  удовлетворение да и носи

Ей, пораздвижихте се по въпроса за срещата. Знаех си аз, че като каже " шефката" повече я чуват от мен  За датата и аз засега нямам нищо друго. Мога да си я отбележа като ангажимент и да я пазя    Относно подаръците, не съм сигурна дали отново книга ще е най- добрия вариант. Но от друга страна за деца от толкова различни възрасти е трудно да откриеш правилния подарък, а и за толкова пари...ще трябва да помислим. Ще търсим ли пак подаръци от различни фирми за сладки неща, както досега или ще купуваме и тях? Децата се радват най- много на сладките вкусотиики ( то май и аз им се радвам много  , нали знаете колко съм хубава позакръгленка ). А за мястото на срещата, пак в читалището ли ще пробваме? Ох, пак се вдъхнових. Много я обичам тази сбирка и си мисля, че ако наистина ще я правим, трябва час по- скоро да нахвърляме основните неща и да действаме. Няма толкова много време.

Само да кажа,че организационната тема са я заключили.......Ако искате да открием тема в Календар на събитията за евентуален празник?

Да, и аз щях да пиша същото, но забравих  ех, това ЕГН... Цоци, по- добре тук да пишем, че така все ще има неразбрали къде, кога и т.н.

Ей и аз се ентусиазирах - но тази година ще предвидя софийските задръствания и ще дойда поне 2 часа по-рано!!!! Да нахвърлим задачите и да видим - кой какво може да направи..

Относно темата - си мисля че прекалено бързичко ще изпишем тази тема и  с това ще затрудним Цоци, но ще ни бъде по-лесно да намираме информацията и да се отчитаме  

Ихааааааааааа! Замириса ми на среща вече! Цоци - ще имам възможност да нагушкам Сами - дали тогава все още ще разрешава подобни волности

По времето, когато беше конкурса на дечицата на Сузи - както ви писах - бях за 1 седмица в София - заради операцията на сестра ми - и само едно майче намери време да се види с мен. Сега ще мога всички да ви видя!!!!

Ако сме на срещата......

Еееех есен, есен. Една дна думичка ми се натрапва - зряла.
Ябълки, круши и дюля-чипс са любимата закуска на децата. Обичам това време.
По-къси дни и дълги вечери около огнището. След летния маратон и училищната предстартова треска, сега се чувствам тежка и умиротворена... сито ми е.
Този уикенд овладявах нови умения. За пръв път бях на Дунава за риба. За пръв път хврлях воблер за щука и ... паднах, направо далдисах в реката. Сега любимият си има вземане-даване с пАднала жена. Вече Обожавам есенния речен риболов. Както стана ясно "риба нема", но залезите над реката са безотказни и непрежалими. Приказно е. Обещавам, ще  пусна малко снимки, щом успея да се откопча. Сега Клими е с температура, разстройство и зъбоник и вече трето денонощие виси на гърдите ми неотлъчно.

Ха добра нощ,предполагам,че голяма част са ме позабравили,други пък изобщо не ме познават,обаче така ме е завъртяло колелото на живота,че времето не само изтича,ами направо се излива

Обаче пък с това шесто чувство,дето притежавам усещам че се задава среща  и от 2-3 дни редовно хвърлям по едно оче в темата

Леле,Цоц,направо ме уби,какви са тез дупки ли,ями ли,защо така без настроение,много гушки от нас,ще се справиш с всичко,изобщо не се съмнявам

Маминке Ванче,тамън вчера си попрочетох малко от блогчето ти,беше ми домъчняло за твоите произведения и толкова ми харесва как за толкова много неща мислим и чувстваме еднакво А преди малко тъкмо си свалих "Няма нищо  … 084;е",крайно време беше,не съм го чела от миналата година

Що се отнася до датата на срещата,мисля няма да имам този ден ангажименти/служебни/,така че .............,,а Перкиното читалище напълно ме устройва като местонахождение  Добре ще е да пишем в тази тема,но Цоци да каже,все пак на нейн гръб е пускането и правенето на Нови теми

И в моята касичка има нещо от миналата година.

Добро утро,
маратонът започна,
Васко на училище-изпроводен,
София-закусила и гледа филмче,
Вяра -спи,
сга и на съпруга да намеря занимание,че днес почива.... ,

Усмихнат ден момичета-Шиви

Добро утро! 

Аз много се развълнувах за срещата. Поразгледах и темата от минала година. Имам лекинки притеснения от това че ще ни е за първи път и никого не познавам( лично) , но ще гледам да се подготвя 
Незнам всичко което сте правили предни години затова не ми идват идеи -оригинални,  ще се включа в почерпката, останалото каквото кажете - аниматори снимки.....

Пигинко......Нека не си пиша тук дневното разписание....Да видиш как се изцеждам и психически, и физически.....Сили не ми остават......

Сутрин - ставане в 7ч. Бойна задача - изпращане на първолака на училище. Правене на сандвич или взимане на нещо приготвено от вечерта. През това време Бебето се е събудило. И иска да суче. Йоан тръгва на училище.

Оставам в най-добрия случай с татито, и 3бр. деца. Трябва да събудя големите, да се закуса, да се види Дребното дали нещо не е свършило в памперса, да се облече......Татито тръгва по принцип все в последния момент на работа и постоянно все нещо е забравил.

Гледайки и контролирайки бебе и големи - трябва да сготвя за обяд.

По принцип Рая е все на някъде - чет нямат нейните кръжоци - най-новия грънчарство и тръгва рано-рано за училище. Днес в 9,30ч. Че докато стигне......Нали живеем на село, пък аз за нещастие книжка имам, но кола не карам........

На бебето вече му се е приспало - понякога лесно заспива, понякога трудно. Правя обяд, в същото време се изкушавам поне малко да видя и прочета във ФБ и форума кой какво е писал......

Обяд - едно се прибира от у-ще, други заминават. До 13ч. не ме търсете.

Следобед......Започвам - хляб правя(добре,че е машинката), готвя за вечерта, ако има продукти - правя нещо за училище за другия ден. Задължително трябва да измисля и десерт. В последно време само за основни продукти сме на магазина, каквото мога да си направя в къщи - го правя. Вафли и др. подобни не знам откога не съм купувала. Сега има ябълки - правя мъфини с тях и в къщи се носи един аромат на канела и ябълки........

В същото време - готвейки, ей така за разкош контролирам и първолака - домашни, допълнително писане....Бебето не иска да си играе, мъчат го зъби(имаме вече 2) и е кисел....Виси ми на гърдите понякога през 1ч. и това ме уморява безкрайно много. На всичкото отгоре и вече пълзи и трябва да следя дали цветето дето ми се е хванало най-накрая, дали пак няма да се върне в изходно положение и Сами да го остави без листа.

Кога Лъчо се е прибрал, кога не на обяд. Като бонус към всички задължения домашни - трябва да мина с прахосмукачка, да изпера - снощи прах, днес в панера пак има едни дрехи дето не мога да ги гледам - напарво имам чувството,че у нас мръсните дрехи извират и никнат от нищото.

Вечер - аз вече съм гроги. Но за сметка на това сготвено, изчистено...Народа се прибира един по един......Лъчо се заема с бебето, но аз пък през това време да се видя малко по-спокойно с големите. В 21ч. душицата ми започва да спи, но.....кой те оставя да спиш. През нощта Сами ме буди н-пъти за да суче...Въобще - признавам си - това кърмене понякога ме довършва. А и май ще се обзаведа и с МЦ, а така не го искам......

Днес Лъчо е на София(мразя да ходи в София) и с всичко трябва да се оправям сама. Успахме се, но първолака все пак тръгна навреме. Бях и сама за 3 дни с децата. И луднах....Времето лошо, не мога да изляза до магазина да пазарувам. Сами мънка,че не е излизал скоро. Как да го изкарам - вън вали само........

И така...ден след ден...Помощ от никъде, ни баби, ни дядовци, никой........Не слагам ежедневните дразги между децата, кофти настроения на този и онзи, разни дребни проблеми - било в работата на Лъчо, било при децата, било някъде другаде, които слагат капката, която прелива чашата.....Екстри има постоянно. Трябва да се огрее на всякъде. Като се сложат и финансовите екстри - то картинката е пълна......

Не...настроение имам, гледам да не падам духом....Но и аз имам и нерви, и тяло, нещо се опитвах да се разболея,че 1 седмица бях ни здрава, ни болна........Сами започва вече да си е в стихията...Да е живи  и здрав, но ръце не ми останаха. Вчера на консултацията е 12,100кг. и 73см.

Та така....И да изляза като е топло времето - нещо ми куца в къщи......Пък не знам.....Дали е за хубаво или лошо, но понякога това,че искам всичко да ми е в ред в къщи - ми идва нанагорно. Но пък ми е хубаво като ми е чисто, подредено, сготвено, измито, изпрано......

Големия син преди 3 дни ми вика - Мамо, нещо в последно време е много уютно в къщи.......Тоооолкова приятно и мило ми стана.........

Не си мислете,че не помагат децата...Помагат и то много. Чистят си техните стаи, подреждат, за Сами помагат......Но.....то не са 1 и 2 задачите, които трябва да свърши човек......А и те си имат свой живот, свое лично пространство, свои желания.......

Въртележката е постоянна......При всеки е така. Всеки е забързан, на никого не му стига времето, в момента крада,че Сами спи и да пиша тук........Просто е трудно за всички ни.

Хубавото и трудностите вървят ръка за ръка.......От едно точно се успокоиш и хоп...идва друго.....Като вълните в морето....Има хора, които са устойчиви, има хора, които лесно се подават.....като бреговете...Едни седят горди и величествени, други - ерозирали с времето от водата много.......Започвам да се изправям от всичките несгоди през миналата година.....Едва сега започвам да осъзнавам какво ми е било миналата година - във всяко едно отношение. Вярвайте ми - не знам как сме оцеляли финансово. Не искам и да си спомням.......Важното е сега да продължаваме напред с гордо вдигната глава и да порим живота, да разрешаваме проблемите.......Не бих се отказала понякога да имам още 2 ръце помощ, и то големи ръце, но това е положението, Минке.......

Лично за себе си говоря,че понякога не ми остава време да си чуя мислите.......Как искам да се поглезя малко, да изляза някъде - сама!, да ида на масаж, да обърна внимание на себе си, да събера чувстав, мисли, емоции, разум и да видя накъде съм.......

Но пък и се радвам, че може би до 2 седмици децата най-накрая ще имат библиотеки и гардероби като хората....Че сега са с едни, които са по-големи и от баща им, на всичкото отгоре са  започнали да се разпадат......Та тогава ще се похваля......Ето и парадокса - миналата година една-една си покривахме разходите(че и заем бяхме взели по едно време), а тази година ще можем финансово да си позволим да сменим гардеробите на децата(и пак на минимум цена, добре,че няма да ни вземат нищо за труд, а само за материали).


Та ей това ми е ежедневието.........Вчера бях сигурна,че сме вторник.....А то било сряда.....Пиги, изтича ми времето, излива се наистина......Радвам се,че идва уикенда, там единия ден е запазен за татито - той гледа Сами, той е ангажиран с него, аз само кърмя.......Но толкова бързо свършва този ден, а и през него гледам да съм с другите деца........

Чета само темата, без да пиша, защото.....не съм много приятна компания все още...Трябва ми още време за да дойда на себе си, но пък ако ме изтърпите такава мънкаща - може и да досаждам повече. Аз за вас се притеснявам........

Може да ми е много изморително, да не си доспивам, да изоставям работата понякога от липса на физически сили, да има  някои други интереси на по-заден план, но въпреки това се чувствам щастлива. Просто грея всяка вечер, когато си видя дечурлигата край масата......

За празника дайте да пишем тук, че иначе не се знае - може да стане една мазаница - и в другата тема да се пише, и в тази и да не се знае кое, какво и защо........

Ох...Сами още спи....Бягам да си почина малко....Че понякога се случва да имам обяд и използвам момента да си почина. Купих си 1 списание. 1 седмица седя в къщи, не успявам да го прочета. Сложих го в ОО - там има шанс поне да прочета заглавията на статиите.........


 

"Малодетна! Преди имах поне четири теории как се гледат деца! Сега имам четири деца и нито една теория!"

Мама Цоцоланка, скоро не бях чела по-хубаво нещо от това, което си написала в последния ти пост! Поздравявам те както за формата, така и за съдържанието, но най-вече за това, че съдържанието е истинско, това е снимка на един ден от твоя живот. Живот, за който много хора биха могли само да си мечтаят и за който признавам, благородно ти завиждам и си мечтая да съм като теб... или поне малко, някога, но знам, че едва ли ще стане.  Напрежението е голямо, тичането, нервите, умората, но удоволствието, че животът ти е пълен, е страхотно, смисълът е огромен... когато вечер видиш всички около масата... Поздравлявам те за смелостта и силата!
Аз отдавна хвърлям поглед в темата ви, но досега не съм писала, защото нямам право, така да го кажа, макар че много ми се иска да имах, но засега имам щастието да съм майка на само две дечица. Макар и не съвсем дотам, но и с две деца,особено когато са малки, тичане си има, но не може да се сравни с това, което си споделила.
Успех и най-вече здраве пожелавам на теб и цялото ти семейство, както и на всички мами в тази тема, които заслужават   

Цоци  колко добре те разбирам    На мен също ми е най-тежко когато остана за няколко дни сама с децата.
Но съм щастлива с тях. Натъжават обаче ме реакциите на някой хора , като когато пазарувам с тримата и заедно с бебешката количка заемаме целия коридор в супера , ми се правят физиономии и дори забележки и въпреки че големите са инстроктирани да не правят сцени и да искат всичко , когато минавам покрай оградата на детската градина- пак с тримата  и чувам зад гърба си "ето затова мразя да минавам по този тротоар"- казано от вана бързаща госпожа. И разни други примери имам, но да ги отминем с усмивка 

Цоц, специално за теб се самоцитирам от една друга тема: