Целият Априлски отбор е засмян, след като днес се роди Дамян!

Рени, честит празник на вас и на порастнал Влади! 
Да расте здрав и умен!

Аз с извънкласни занимания тепърва се сблъсквам.Миналата година не записах Пресил на нищо, не даваше индикации.Едва май месец се сети, че иска народни танци.А те тъкмо приключваха.
Тази година госпожата го записала на КУДО, та това посещава.
Реших и плуване да прибавя, там където работя има басей, но ме посъветвах да не започва зимния период, щял много да боледува
Дарена пък още съвсем не е ориентирана.

Честит рожден ден на Влади!
Рени, да ви е жив и здрав, да ви слушка много и да прави по-малко бели! 

Рени, честит Рожден Ден на Влади!
Освен да е здрав, нека ви слуша и расте щастлив!

Тони вчера постигна своето - записах го на футбол.

Данче, що така бе, душо? Аз нямам спомени твоето дете да е непослушно, лошо било, дрън-дрън! 

Фил, какво е това "кудо" 

Фил, аз пък препоръчвам плуването, особено за зимния период! Вальо миналата година ходи на плуване в градината, а там нито им сушат косите, нито ги бършат, със всичко трябва да се справят сами, пък той не е много оправен в това отношение. Въпреки това, не боледува въобще цяла зима, изкара само по един вирус есента и пролетта. ПЛуването го препоръчват за деца, които често боледуват, защото много се засилвал имунитета и според мен, точно е подходящ за най-болнавите месеци.


Данче, в кофти период сте със Стаско  Хем не е добре във всеки случай да го оправдаваш и защитаваш, хем не става и постоянно да го хокаш, а да му се лепне етикет е най-лесното и най-неправилното нещо. Мисля си, че най-добре ще се реши проблема, ако по-често излизате с децата, а не както ти се надяваш да не се вясвате навън до другото лято. Във всеки случай, много добре те разбирам, и ние с Валски минахме през такъв период преди няколко години и е сложно...

Мерси, успокои ме и то много - Милена другата седмица започва курса 

Уф, тя е в от-вра-ти-те-лен период. Мислех си че вече е по-зряла и да не очаквам големи глупости от нея, ама не би. В понеделник изяде от царевичките (Плеймайс), съответно лицето й и ръцете бяха в синьо, и покрай ръцете и тапета 
Във вторник в ДГ взела лексикона си (в който се разписват други деца за спомен) и доукрасила    рисунките на другите деца.
Вчера обаче беше върхът. Беше на гости на дъщерята на приятелката ми, тя ще навърши 4 години след един месец. Приятелката ми разправя, че били в детската, вратата затворена и било много тихо. Тя се радвала, че явно се разбрали добре и не ги притеснила. След време излезли от стаята, смееха се, шепнаха си нещо, и приятелката ми започна да се усъмни. Отиде в детската и какво да види? Имало едно гърне там, което и двете ползвали, Милена само за пиш, другото момиче не само, но за жалост съдържанието вече не било в гърнето    Милена признава да е пишкала там, но твърди че Мари е разляла гърнето (и то съзнателно  ), Мари отрича, но Мари има навик да не казва истината или да си измисля разни неща, така че за сега приемаме варианта на Милена за верен. Потънах в земята от срам като я прибрах, честно.
Дано днес няма издънки 

И ние сме минали през подобен период с баткото. Уж не исках да се намесвам, за да се учи да е по-самостоятелен, но гледах отстрани през цялото време с половин око. Намесвах се, когато други майки решат да му се карат или сметна, че нещото, което правят е опасно. Лошото беше, че майките свикнаха аз да гледам какво става и могат да са спокойни за децата си, но не и да ме питат после какво е станало, когато техните чавета почнат да се оплакват от моето. Случвало се е моята дума да не тежи пред думата на другото хлапе, защото съм била заинтересована и нямало да призная, ако е виновен. После се сърдеха, като кажа, че щяха да знаят какво е станало, ако си гледаха децата.  Добре, че понякога е имало и странични родители, които са потвърждавали думите ми. В крайна сметка, подбирам децата, с които играем, според заинтересоваността на майката, иначе си патим. На децата опитвам да давам съвети какво да правят, за да не ги изкарват без вина виновни. Най-вече - повече говорене и от тяхна страна.

Благодаря ви за пожеланията. Както винаги сте страхотни.

Влади вчера стана на 2 и аз днес съм на работа. Много странно е усещането. Подхождам много лежерно, защото ще поработя 10 дни и после ще си ползвам натрупаната отпуска - около 4 месеца  - и така ще може да изкараме и зимата вкъщи.

Аз това лято също много разсъждавах за това, на какво учим децата ни на площадката. Когато той си играе с неговите играчки и някой му ги поиска аз го съветвам да ги даде на детенцето да си поиграе. Но когато той поиска играчка от друго дете и то не му я дава, аз му обяснявам как тя е на детенцето и той не може да я взима. И в крайна сметка все той е прецакания. Трудно е да се намери границата в отстояване на територия и позиции.
Вие говорите за малко по-други ситуации, но аз да си кажа.

Татяна 

Вчера една позната ми разказваше как синът й отказва следобедния сън. Един ден поискал чаша вода да пие, след това си я излял в леглото и казал - мокро е, не мога да спя. Друг ден се съблякъл гол, изпишкал се в леглото и пак обяснил - мокро е, не мога да спя тук...    Едно целеустремено дете, подбрало много интересен подход да си направи леглото неизползваемо.

Рени, границата е в това, че трябва да знае кое е негово и кое чуждо и ако прецени, че не може да се раздели с неговото, мнението му трябва да бъде уважено. Много е важно обаче и мнението на детето, на което е чуждата играчка, също да бъде уважено. Това отнема години да се научи. Иво почна да предлага играчка за размяна на Даниел едва наскоро, а Дани още не се сеща за това. Навън и двамата не пипат чужди играчки, защото ги е срам да питат за разрешение и предпочитат само да ги гледат любопитно отдалече. Имаше и един период, излезем навън с нещата за пясък, разхвърляме се, таман се заиграят двамата и изведъж се появи някое трето дете, насочи се към нашите играчки и Иво почва с рев да събира всичко и да ме дърпа да се прибираме. И се прибираме, какво да го правя. После минахме през драмата да му карат камиончето, докато той е отишъл да се полюлее - рев, рев, аз му обяснявам, че не може да си метне играчката и да очаква аз да съм пазач, че може да отиде и да си я поиска от другото дете или просто да го изчака, защото децата бързо се наиграват и търсят следваща играчка. След известно време това му стана като мантра - стои, гледа детето, което му е взело играчката и си говори - той сега малко ще играе с нея и после ще я остави... И после радостен се обръща към мен и вика - мамо, той ми остави играчката  Сега вече си знае и не му пука някой пипа ли му нещата или не.

Рени, честито ти двегодишно Влади!  Нека расте здрав, весел и щастлив!

Как бързо минава времето и откога не сме се виждали...

На площадката Емо не пипа чужди играчки, но и не носим наши. Обикновено ходим с колело и спираме да се покатери някъде и да се попързаля, в останалото време препускам с количката след него. В пясъчници не съм го оставяла да играе, заради станалите ми омразни песове. В нас си дава играчките на гостите, защото знае, че ще му се върнат. А на Весито не се притеснява да и ги дава, защото тя била негова както и играчките са негови. 

В градината на Емо се оказа, че всяка сутрин от 9 правят йога за раздвижване, освен това всеки понеделник и петък имат занимания по таекуандо. Немският им език вече е всеки ден - половината ден занятията са на български, половината на немски (като немския се води от немкиня, която не говори български). Замислям се да започна да го водя и на плуване след като му хареса на Банско, само да проуча къде ще ни е най-удобно. Иска ми се да го запиша на самбо или джудо, но се опасявам, че ще му дойде много имайки в предвид, че се връща към 19:00ч от градина.
За танци мисля, че все още е малък, но няма да му се разминат народните хора като за начало. А колкото до балета баща му ще ме линчува само, ако го предложа. Честно казано и аз не харесвам гейското излъчване на балетистите - пък колкото и да са свестни. За човек тренирал бойни спортове няма как да харесам мъж в чорапогащник. Това обаче не ми пречи да запиша дъщеря си на футбол или борба - трябва да може да се пази сама, ако батко и е не е наблизо. 

Вашите деца в градината слагат ли ги да спят на обяд? Тази година на Емо не му се полагало сън и много нанагорно му идва цял ден будуване. След като хапне вечер хич не му е до игри. В 20:30 най-късно е заспал.

Аз също нямам предразсъдъци по отношение на спортовете, но виж Денкатааааааа би направил всичко възможно, за да не ходи на балет да речем. Макар че самия него като дете един треньор  е настоявал той да започне да тренира балет, т.к имал добри физ.данни за целта . Определено ми го разказва не с особена охота .
Юл тази година ще ходи на английски, при все , че не харесвам госпожата, която води и арт ателието и съм виждала как припряно нанизва мънистата на децата вместо тях, вместо с търпение да ги изчаква. Но...нямам избор. Миналата година бойкотирах народните танци, т.к. за 4 месеца/и 4 такси от по 20 лв/ Юл ходи само веднъж и никой не ми даде обяснения  защо.А толкова обича"иху" милия . Сега на английския са поели ангажимент да изкарват на табло какво и кога са учили, та се надявам да нямаме проблеми от този род.
Иначе след миналоседмичного боледуване тази седмица юл изкара и еднодневен/полудневен дори/ стомешен вирус с повръщане. Вече си е Ок, ходи на градина, да видим кой ще е следващия бацил, който ще прихване .
Ренииииииии, искаме снимкииииииии.

Добро утро!

Ванчеее, ще кача снимки, но другата седмица. Утре ще го кръщаваме Влади и после ще го показвам
Много ме е яд, че не се виждахме повече в квартала, но ние докато се окопитим като новодомци, вие зачезнахте. 

Соня имат английски 4 пъти седмично. Понаучи набързо доста думички, дано продължават все така. Исках да я запиша на балет в читалището при нас, но таксата ми се видя много-250 лв. за 3 месеца и то ги даваш наведнъж, предварително. Пък и няма как да ходи, защото съвпада с пеенето ни във вторник и четвъртък.

Раче, при нас спят всеки ден. Соня си спи и редовно ми изрежда децата, които не искат да спят и пречат. И тя доста с еизморява като е на градина, дори и като спи там. Вечер в 9:30 е жива запала, но Влади пък по това време едвам успяваме да го кротнем.

Раче, според дневния режим в нашата градина, децата спят около час и половина.

Иво много упорито пише букви. Не знам възможно ли е човек да се научи да пише преди да може да чете  Ние си говорим по скайп, защото той е в Пловдив и вчера Младен го пита - а знаеш ли да пишеш моята буква и му я показа с пръсти на камерата, защото Иво не се сети. И после Иво ни я написа и показа и ние бяхме така  и решихме, че е хубаво децата да прекарват повече време с бабите и дядавците, защото ние явно не им обръщаме внимание на потенциала и не го развиваме достатъчно.

Соня също може да пише няколко букви и може да си напише нейното име и моето. Но  не мога да преценя дали е заучено това или осъзнато ги изписва.
И наистина да пише буквите и да ги разпознава я научи свекърва ми. Както като беше по-малка я научи да познава цветовете. Аз си признавам, че не намирам време за такива занимания.

Днес ще ви досаждам, че съм на работа пък не ми дават нищо да работя.

Юлче, и Милена ги пише и то не от много скоро  Цифрите също - а ние изобщо не сме я учили. Ето тук се вижда, ако кликнеш на снимката да я видиш в голям размер http://milenawied.posterous.com/ich-habe-mir-merkzettel-gemacht  На нея това й дай: да рисува, да пише, да реже, да лепи...може по цял ден само с това да се занимава, и на следващия пак    Но гледам че и други деца в ДГ могат да пишат букви, за това съм го приела като нещо нормално 

Рени, и снимки от Турция чакаме      250лв за балет?  Уау!


Като се видим следващия път във Варна, ще те заведа в бара на приятеля ми, този, който е танцувал балет. 100% мъжко излъчване!

А сексуалната ориентация е заложена. Дори като дете да тренира ръгби, бойни изкуства и стрелба, да речем, той пак ще си бъде гей.

Дилемата с играчките на площадката не ми е чужда. Някое дете ако иска играчка от Милена а тя не иска да даде, все не знам какво да правя, дали само да уважавам това, или дали да уважавам но все пак да я поканя да дели малко 

Татяна, аз в такива случаи не подканям да дели. Даже и на брат си да не дава нещо, смятам, че не е длъжен, щом не желае. Той играе с даденото нещо. Играчката е ве него. Той се забавлява и му е приятно в момента. Той също е дете. Защо да развалям неговото удоволствие от играта, за да доставя удоволствие на някой друг? Просто обяснявам на другото дете да почака малко, защото децата бързо се наиграват и като единия остави играчката, тогава другия може да я вземе. Споделянето не е да успокоиш разплакано дете, като разревеш друго.
И една друга случка пак свързана с това, макар и по друг начин. Вземам ги двамата от градина и ги оставям да играят на площадката. Появява се момче от групата на Иво и почват да си тичат заедно. По едно време момчето влиза в едни храсти и вика Иво да влезе след него. Иво не казва нищо, усмихва се, но и не влиза. Очевидно не иска да иде с детето. Детето пак го подканва - Ти си ми приятел, ела. Иво идва при мен и ми казва - мамо, той иска да влезна в храстите с него. Аз му казвам - на теб влиза ли ти се? - Не. - Ами тогава не си длъжен да влизаш, нищо, че си му приятел. И Иво не отиде в храста. Другото дете излезе и дойде при него.
Аз гледам от една такава позиция - човек просто трябва да се научи да казва не, за да не му се налага иначе постоянно да бъде в услуга на друг. Хубаво е да помагаш, да правиш услуги и т.н. но само ако това е по твое желание, идва от собственото ти добро сърце. Иначе стигаме до казус от типа - аз тези роднини не ги трая, но като се обадят неочаквано, че ще идват в града и за по-удобно ще преспят у нас, не мога да кажа не, защото не е редно, какво би казала мама, какво ще си помислят хората. Или нещо подобно.