Всички книги на Борис Виан... голямо зомбиране беше с тях
Забравих го Виан, а така бързо ме влюби в стила си
И аз много обичам да го чета!
Разкажете
- Публикувана: 30 юни 2010, 20:02 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2023, 23:20 ч.
Книгите, които са ни променили...
Всички книги на Борис Виан... голямо зомбиране беше с тях
Забравих го Виан, а така бързо ме влюби в стила си
И аз много обичам да го чета!
Разкажете
Цитат
Разкажете
"Колин избра една светлосиня покривка, която хармонираше с килима. Сложи в средата на масата прозрачен съд, пълен с формалин, където два зародиша на пиле сякаш представяха балета "Призракът на розата" в постановка на Нижински. Наоколо нареди няколко стръка мимоза на ленти: един негов приятел, градинар, ги отглеждаше чрез кръстоска на обикновена топчеста мимоза и захарни пръчки, каквито се продаваха по всички бакалници в близост до училищата. После за всеки сътрапезник постави по две чинии от бял порцелан с инкрустации от прозрачно злато и прибори от алпака, на чиито ажурени дръжки между плексигласови пластинки имаше закрепена по една калинка за талисман. Добави кристални чаши и салфетки, сгънати във вид на свещенически шапки; това му отне доста време. Едва привърши приготовленията, и звънецът се откачи от стената, за да му извести, че Шик е пристигнал."
Борис Виан - "Пяната на дните"
Catwalk, Лято
Обожавам Виан, как успях да го пропусна. За краткия си живот (умира на 39 години) Виан е бял изключително продуктивен.
Щастливци сме, че на българския пазар е издадено почти всичко негово, а и в нета има доста сайтове с публикувани негови произведения.
Виан е бил изключителен талант. Дипломира се като инженер, прави някои технически открития, свири страхотно на тромпет, пее, композира, пише сценарии.
Интересното е, че дълго време пише под два псевдонима – Борис Виан и Върнън Съливан, което му навлича неприязънта на критиката. Така и не бива признат приживе.
Под псевдонима Върнън Съливан написва романите - “Мъртвите имат еднаква кожа”, “Ще пречукаме всички гадняри” и “Мадамите не чактисват” и „Ще се изхрача на гробовете ви” – скандални, пълни с горчивина, саркастични.
Разобличават го и по-късно започва да публикува романите си вече като Борис Виан - “Веркокен и планктонът”, “Пяната на дните” и “Есен в Пекин”. Първият има известен успех, другите остават незабелязани. „Есен в Пекин” написва за 2 месеца. Прекрасни романи, почти изцяло метафорични, много силни за мен.
Ако сега започвате с Виан бих ви препоръчала да започнете с разказите му – „Човекът Вълк” и „Мравките” са достъпни на Славейков, тъй като доста отдавна ги издадоха.
Стиховете на Виан са брилянтни за мен, типично в неговия уникален, неподправен стил. Много от тях са публикувани в интернет пространството. Тук фенове са се постарали доста - http://vian.hit.bg/
" ... не бих желал да пукна,
преди да съм опитал
вкуса на моя страх,
най-силния на вкус,
не бих желал да пукна,
преди аз сам да вкуся
вкуса на свойта смърт. "
Много ми харесаха тези думи на един фен, които срещнах в мрежата – „При Виан няма нужда от сравнение, защото светът му съществува сам за себе си и читателят може или да го приеме такъв, какъвто си е, или изцяло да го отхвърли. ВИАН не търпи умереност !”
Точно така си е. Не е лъжица за всяка уста.
наскоро прочетох ето тази биографична книга за Виан, която препоръчвам -
Обожавам Виан, как успях да го пропусна. За краткия си живот (умира на 39 години) Виан е бял изключително продуктивен.
Щастливци сме, че на българския пазар е издадено почти всичко негово, а и в нета има доста сайтове с публикувани негови произведения.
Виан е бил изключителен талант. Дипломира се като инженер, прави някои технически открития, свири страхотно на тромпет, пее, композира, пише сценарии.
Интересното е, че дълго време пише под два псевдонима – Борис Виан и Върнън Съливан, което му навлича неприязънта на критиката. Така и не бива признат приживе.
Под псевдонима Върнън Съливан написва романите - “Мъртвите имат еднаква кожа”, “Ще пречукаме всички гадняри” и “Мадамите не чактисват” и „Ще се изхрача на гробовете ви” – скандални, пълни с горчивина, саркастични.
Разобличават го и по-късно започва да публикува романите си вече като Борис Виан - “Веркокен и планктонът”, “Пяната на дните” и “Есен в Пекин”. Първият има известен успех, другите остават незабелязани. „Есен в Пекин” написва за 2 месеца. Прекрасни романи, почти изцяло метафорични, много силни за мен.
Ако сега започвате с Виан бих ви препоръчала да започнете с разказите му – „Човекът Вълк” и „Мравките” са достъпни на Славейков, тъй като доста отдавна ги издадоха.
Стиховете на Виан са брилянтни за мен, типично в неговия уникален, неподправен стил. Много от тях са публикувани в интернет пространството. Тук фенове са се постарали доста - http://vian.hit.bg/
" ... не бих желал да пукна,
преди да съм опитал
вкуса на моя страх,
най-силния на вкус,
не бих желал да пукна,
преди аз сам да вкуся
вкуса на свойта смърт. "
Много ми харесаха тези думи на един фен, които срещнах в мрежата – „При Виан няма нужда от сравнение, защото светът му съществува сам за себе си и читателят може или да го приеме такъв, какъвто си е, или изцяло да го отхвърли. ВИАН не търпи умереност !”
Точно така си е. Не е лъжица за всяка уста.
наскоро прочетох ето тази биографична книга за Виан, която препоръчвам -
Ето едно кратко стихотворение от Виан.
Поетическо изкуство
Под ударите на вдъхновението
Поетът пише
Но има хора на които ударът не причинява нищо.
Прозата му е уникална - въвлича те в невероятен, удивителен свят... Пяната на дните ми е любима книга. Трудно се говори за Виан... той се преживява.
До колкото знам във Франция го изучават в училище - техен класик си е
Спирам, защото се изкушавам да напиша един много, много дълъг пост.
надявам се да го направиш!
Момичета, благодаря за всички отговори. Виждам, че темата се развива и живее (и без моя помощ
).За Виан (както и Льо Клезио) имам много противоречиви мисли. Определено докосва много на дълбоко, но винаги оставя в мен чувството за нещо недоразбрано. Не схващам общия смисъл. Сигурно не трябва и да се опитвам, само да се наслаждавам на езика му, защото определено стилът му е вълнуващ. Не знам дали ме е променил, но определено ми направи впечатление с отношението си за красотата в "Сърца за изтръгване".
Интересно ми е какво мислите за "Странник в странна страна" на Хайнлайн. Доста е повлияла на някои близки за мен мъже, а аз никак не я харесвам...
Прекрасна тема! Благодаря!
12 страници ме изпълниха със спомени...
Моите са много и ще допълвам постепенно.
В детска възраст обичах много Кестнер. "Хвърчащата класна стая" ми беше любимият от романите му, много ме беше развълнувала съдбата на Йонатан Троц.
Лизалоте Велскопф Хенрих "Синовете на великата мечка", "Сърце" на Амичис, Том Сойер, Линдгрен "Братята с лъвски сърца" са книги, които никога няма да забравя, както и "Чичо Томовата колиба" и "Страната на хилядите желания на Андре Мороа (вълшебна книга!).
В прогимназиална възраст Джон Уиндъм "Какавидите" от жанра фантастика ме впечатли най-вече.
Виктор Юго "Човекът който се смее"- това е най-големият хорор който съм чела.
Съкровищата от гимназиална възраст ми бяха:
Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей"- костваше ми разпада на едно приятелство и събори идола на моето детство. "От дълбините" ме покърти и никога вече не бях същата.
Стайнбек "На изток от рая", "Тортила флет", "За мишките и хората", "Улица консервна", "Гроздовете на гнева". Последната ми изтръгна сърцето.
Ремарк "Искрица живот" ме докосна най-дълбоко от книгите му. Обичам и "Триумфалната арка" и "Трима другари".
Достоевски "Братя Карамазови", "Престъпление и наказание" ми нанесоха силна емоционална травма, искам да се върна към тях и да ги изпитам отново сега, в по-зряла възраст.
Вонегът лично за мен е номер едно и много се натъжих когато почина. Всичките му книги обичам, най-много "Гротеска, или никога вече самота", за мен е култова.
Чувствам се някак душевно свързана с него и се надявам да го видя "от другата страна".
Чешкият режисьор Петър Зеленка е негов почитател и във филмите му има доста вонегътски елементи. Сори за офф-а, случайно ако някой му е фен може да се зарадва на информацията.
"Шогун" ме преобърна на 180 градуса (не знам къде е колелцето). Прочетох я за почти 48 часа, нито ядох, нито спах. Побърка ме тази книга.
Мисля че това са най-ярките творби на художествената литература, които са ме докоснали.
Не мога да не спомена, че книгата променила и формирала живота ми е Библията. Никой не я е споменал до сега.
Ще следя с интерес темата.
12 страници ме изпълниха със спомени...
Моите са много и ще допълвам постепенно.
В детска възраст обичах много Кестнер. "Хвърчащата класна стая" ми беше любимият от романите му, много ме беше развълнувала съдбата на Йонатан Троц.
Лизалоте Велскопф Хенрих "Синовете на великата мечка", "Сърце" на Амичис, Том Сойер, Линдгрен "Братята с лъвски сърца" са книги, които никога няма да забравя, както и "Чичо Томовата колиба" и "Страната на хилядите желания на Андре Мороа (вълшебна книга!).
В прогимназиална възраст Джон Уиндъм "Какавидите" от жанра фантастика ме впечатли най-вече.
Виктор Юго "Човекът който се смее"- това е най-големият хорор който съм чела.
Съкровищата от гимназиална възраст ми бяха:
Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей"- костваше ми разпада на едно приятелство и събори идола на моето детство. "От дълбините" ме покърти и никога вече не бях същата.
Стайнбек "На изток от рая", "Тортила флет", "За мишките и хората", "Улица консервна", "Гроздовете на гнева". Последната ми изтръгна сърцето.
Ремарк "Искрица живот" ме докосна най-дълбоко от книгите му. Обичам и "Триумфалната арка" и "Трима другари".
Достоевски "Братя Карамазови", "Престъпление и наказание" ми нанесоха силна емоционална травма, искам да се върна към тях и да ги изпитам отново сега, в по-зряла възраст.
Вонегът лично за мен е номер едно и много се натъжих когато почина. Всичките му книги обичам, най-много "Гротеска, или никога вече самота", за мен е култова.
Чувствам се някак душевно свързана с него и се надявам да го видя "от другата страна".
Чешкият режисьор Петър Зеленка е негов почитател и във филмите му има доста вонегътски елементи. Сори за офф-а, случайно ако някой му е фен може да се зарадва на информацията.
"Шогун" ме преобърна на 180 градуса (не знам къде е колелцето). Прочетох я за почти 48 часа, нито ядох, нито спах. Побърка ме тази книга.
Мисля че това са най-ярките творби на художествената литература, които са ме докоснали.
Не мога да не спомена, че книгата променила и формирала живота ми е Библията. Никой не я е споменал до сега.
Ще следя с интерес темата.
"Без дом"- това беше първата книга, която баба ми ми прочете (приказките и книжките с картинки не ги броя). Тя откри за мен чудния свят на литературата.
"Том Сойер" - това пък е книгата, която имам написана собственоръчно в N на брой тетрадки под вещата диктовка на баба ми. Първите тетрадки са мнооого нашарени с червен химикал, с който тя ми поправяше грешките. В последните този цвят липсва. Цял живот ще съм й благодарна за това. Бабо, обичам те и ужасно много ми липсваш
"Тримата мускетари" - първата книга, която прочетох сама в трети клас. След това я препрочетох още два пъти, както и всичко превеждано на български от Дюма - баща.
"Клетниците" - тогава разбрах, че класическата литература не е толкова страшна и че 1900 страници могат да се изчетат на един дъх... е, спях и ядях междувременно, но докато не я прочетох не си подадох носа навън (бях в лятна ваканция
) Това е първата книга, на чийто край плаках. Ама ревах като магарица. От пубертета ще да е било 
"Том Сойер" - това пък е книгата, която имам написана собственоръчно в N на брой тетрадки под вещата диктовка на баба ми. Първите тетрадки са мнооого нашарени с червен химикал, с който тя ми поправяше грешките. В последните този цвят липсва. Цял живот ще съм й благодарна за това. Бабо, обичам те и ужасно много ми липсваш
"Тримата мускетари" - първата книга, която прочетох сама в трети клас. След това я препрочетох още два пъти, както и всичко превеждано на български от Дюма - баща.
"Клетниците" - тогава разбрах, че класическата литература не е толкова страшна и че 1900 страници могат да се изчетат на един дъх... е, спях и ядях междувременно, но докато не я прочетох не си подадох носа навън (бях в лятна ваканция
) Това е първата книга, на чийто край плаках. Ама ревах като магарица. От пубертета ще да е било
"Мъжът и жената интимно".