Публикувана: 30 юни 2010, 20:02 ч.
Последно мнение: 21 ян. 2023, 23:20 ч.

Книгите, които са ни променили...

32 056
185
1

# 30 6 юли 2010, 23:36 ч.

Мнения: 1 531

записвам се да черпя идеи и вдъхновение Hug

аз лично като дете МНОГО четях и още ме помнят по име от двете детски библиотеки, посел обаче спрях да чета, не исках... но много четях поезия и сонетите на шекспир и димчо дебелянов и рембо много ги преживявах Heart Eyes

# 31 7 юли 2010, 00:17 ч.

Мнения: 15

Много хубава тема!Като книги,които са ми повлияли по някакъв начин засега,определено слагам "Пипи Дългото чорапче"-на нея се научих да чета и я препрочитах толкова много пъти,че още я помня почти наизуст. Grinning

По-късно открих "На изток от рая", "Сто години самота","Портретът на Дориан Грей","Граф Монте Кристо","Ана Каренина","Спасителят в ръжта","Лолита","451 градуса по Фаренхайт".От книгите,които съм чела по-наскоро,определено съм потресена от "Зеленият път" на Кинг,а също и от "Windows on the World" на Бегбеде.В крайна сметка обаче засега най-най-най любимата ми книга е "Властелинът на Пръстените". Heart Eyes

# 32 7 юли 2010, 08:56 ч.

Мнения: 502

Светкавица, благодаря на теб и на останалите момичета за отговорите. Hug

Аз питах за тези книги, защото лично мен те са ме променили в някаква степен. Може би заради това, че съм ги чела в такава крехка възраст, когато децата са най-впечатлителни и попиват всичко. И не само, защото бяха задължителни. Аз ги четях с желание.
Като пионерче съм ходила на лагер в село Ястребино, нямаше как да не науча всичко за живота на тези деца. И това ми се е отразило на светогледа, поне тогава. После може и да се промениш в някаква степен, но впечатленията от детството и пубертета са много важни.

# 33 7 юли 2010, 10:36 ч.

Мнения: 107

Цитат на: С О Н Я в пт, 02 юли 2010, 15:20

Аз искам да ви попитам нещо. Предполагам повечето от вас са чели в ученическите си години тези книги-"Съдбата на човека", "Как се каляваше стоманата", "Млада гвардия", "Чайка", за Зоя Космодемянская, за децата от Ястребино, партизански романи. Някои дори ги изучавахме.
Според вас, възпитали ли са ви тези книги в донякъде фалшив идеализъм, как смятате ?
Мисълта ми е, че тези произведения разказват доста назидателно понякога, но пък в други случаи и увлекателно, за силата на човешкия дух, за смелост, борбеност, воля да не се отказваш пред трудностите и т.н.
Повлияли ли са ви в тази насока ? Или напротив ?

Подобни на тези книги, които съм чела са "Митко Палаузов", "Овчарчето Калитко", "Тимур и неговата команда", а най-вероятно още много, които не помня. Нямаше как да не ги прочетем, защото давахме техните имена на класа си. Превръщахме ги в хора, на които искахме да подражаваме. Нали трябваше да знаем, какво точно са направили. Не мога да кажа, че не ми е било интересно да знам какво са направили. В крайна сметка наистина написаното е било пълно с идеологии, които тогава са били по-разбираеми, а сега изглеждат като химера и са много странни.
Прочетох "Повест за Зоя и Шура" и от днешна гледна точка, изглеждат като вманиачени и фанатизирани в нещо си хора, но тогава наистина са били така, за да се дадат в жертва на това. Не че в саможертвата има нещо лошо, но днес сякаш повече надделява това да се слагаме на първо място и след това да гледаме общата кауза. Май кожичката вече ни е по-мила!!! Иначе в книгата има много симпатични моменти, свързани с пакостите на Шура, но пък Зоя се ражда сериозна и целеустремена, съпроводено с някакъв огромен инат. Въпреки че аз съм от хората, които помнят много неща от онова време, вярата в партията и във вожда някак вече не ми е емоция и смятам, че това ще бъде най-странното за днес четящите тези книги, щом за мен беше странно... newsm78

# 34 7 юли 2010, 11:00 ч.

Мнения: 1 531

о!!! в тази връзка да добавя, че много съм била впечатлена от книгите за партизаните, за ястребинчетата, за онова най-малктоо от всички, което го прострелваха, защото си бърка в джобчето, а то е искало да си вземе малката топка, за зоя и шура и майка им любов космодемянски

# 35 7 юли 2010, 12:19 ч.

планетата Земя
Мнения: 114

Сетих се, чела съм "Тимур и неговата команда". Определено ми хареса. Дори се бяхме организирали да ходим да помагаме на разни лелички - къде с пазаруване, къде с окопаване на градинки. Това бързо приключи, бяхме 3-4ти клас, но явно ни е научило на нещо. По-късно в 7ми клас открихме един дядо, който беше болен, а нямаше кой да се грижи за него. Чистехме му къщата от време на време, имахме планове да му направим нещо като записки, той беше историк и много обичаше да разказва. За съжаление почина скоро след това...
Какви неща ми припомнихте, момичета!
Сега се замислих, че героите от партизанските романи днес можем да ги открием до някъде в супергероите, които обаче са доста повърхностни. Моят син страшно харесва Спайдермен (вярно герой от комикс, не от книга), който има много сходни качества с партизаните от "нашите" книги. Само не е истински...Като попитах сина си защо Спайдермен е добър, той ми отговори - "Защото носи червен костюм!" ooooh!

# 36 7 юли 2010, 13:45 ч.

Мнения: 2 617

Всъщност, говорейки за книги от нашето детство, споменаваме такива, които са ни формирали, а онези, които са ни променили, според мен, би следвало да са от период след това.

# 37 7 юли 2010, 14:08 ч.

София
Мнения: 1 666

"Алексис Зорбас" и "Последното изкушение" на Казандзакис. Особено Зорбас.

"Улица Консервна" и продължението "Благодатният четвъртък" на моят най-любим Стайнбек.

"Джонатан Ливингстън Чайката" на Ричард Бах.

И други, но в момента това се сещам; после може да допиша.

А за партизанската литература - чела съм много, макар че съм от "младото поколение", ама то аз съм си книжен змей, де. Помня, че "Чайка" много ме беше потресла и ако не е променила нещо в мен, поне ме накара да се замисля за някои понятия като чест, сила, вяра, които ги няма в ежедневието ни... "Повест за Зоя и Шура", "Млада Гвардия" ми бяха инетресни, но има нещо фалшиво, прекалено в тях; просто са твърде крайни. Под "фалшиво" нямам предвид, че оспорвам фактите, но просто са твърде напудрени... Не могат да ме вдъхновят.

# 38 7 юли 2010, 15:05 ч.

Мнения: 502

Да, и аз споменах преди думата "фалшиво", защото не намерих по-точна. Не точно фалшиво, а да кажем, не достатъчно честни са тези книги от днешната ми позиция на по-зрял човек. Защо казвам това . Ами защото съм съгласна с тези думи, че :„Всички съкровища на света не струват една детска сълза”. А в тези произведения има потоци от детски сълзи, и нищо не може да ги оправдае. Може би само това, че времената са били такива...

# 39 7 юли 2010, 15:31 ч.

Мнения: 455

Последната, която прочетох и мислех за нея месеци след това е "Триумфалната арка" на Ремарк. Имаше сцени, които непрекъснато изникваха пред очите ми, дори ей така без повод. Да не говорим, че докато я четях на моменти спирах и направо не можех да повярвам как с едно изречение или няколко думи, така точно назовава нещата, та чак дъха ти спира.

# 40 7 юли 2010, 15:39 ч.

планетата Земя
Мнения: 114

Цитат на: Tsugumi в ср, 07 юли 2010, 13:45

Ами така е, но според мен няма противоречие в това. Формирали или градили не изключва променили, защото за мен трупането на знания не е като да правиш торта - пласт върху пласт. Всяко ново нещо ни кара да преподредим цялата си система от знания, за да може тази (хмм, как да кажа) конструкция да не рухне...

# 41 7 юли 2010, 15:51 ч.

Мнения: 11 747

Цитат на: С О Н Я в ср, 07 юли 2010, 15:05

Може би само това, че времената са били такива...

Времената винаги са били такива. И в момента са такива, на други места по света.

# 42 7 юли 2010, 16:22 ч.

Мнения: 12 031

Като стана въпрос за героична/ от каквато и да е гледна точка/ литература се сетих нещо.Не съм чела "Статски съветник"/ не съм и много сигурна за точното заглавие, но нещо такова беше/Гледала съм филма.В много сериозна възраст, съвсем наскоро.И пак се дивях на избора на героинята и се чудех какво е това силно и притегателно чувство за справедливост, което те лишава дори от съвсем естествения инстинкт за самосъхранение.И дали си заслужават следващите поколения саможертвата...

А има и много книги ,които макар и да не ни променят изцяло влияят върху мирогледа и приемането/ отхвърлянето на някои спорни или не толкова спорни ценности.

# 43 7 юли 2010, 21:45 ч.

Мнения: 2 617

Цитат на: Flip Fantasia в ср, 07 юли 2010, 14:08

"Повест за Зоя и Шура", "Млада Гвардия" ми бяха инетресни, но има нещо фалшиво, прекалено в тях; просто са твърде крайни. Под "фалшиво" нямам предвид, че оспорвам фактите, но просто са твърде напудрени... Не могат да ме вдъхновят.

Все пак, нормално е да звучи така книгата за Зоя и Шура - писана е от майка им. Също така е нормално да я наречем и "фалшива" в смисъл на документално придържане към фактите (споменах го още в първия коментар): Любов Космодемянская премълчава онези обстоятелства, които не биха се прикачили добре към образа, който е имала за цел да създаде (Зоя е имала проблеми с психиката, заради които е била и в такова медицинско заведение). Мнението ми не цели тенденциозност спрямо техния ореол.

# 44 9 юли 2010, 22:13 ч.

Мнения: 763

Много ми е трудно да отделя онези книги, които са ме променили. Има силни книги, след които ми се е мълчало и не ми се е искало да говоря с никого дълго време:
"Осъдени души" и "Поручик Бенц"
"Петата планина"
"1984"
"451 градуса по Фаренхайт"
"Приказка за Боговете"
Мога още да изброявам....
Просто моментът е бил такъв, че съм имала нужда да прочета точно тези редове.

Иначе по повод онази "възпитателна литература", мога да кажа, че по някакъв начин ми е дала някакви основи на морал и има влияние при формирането на ценностната ми система, но по-скоро в общочовешки план - Четвъртата височина, Павлик Морозов, Синът на полка, Ястребинчетата и прочее са ме вълнували чисто по детски с техните герои без каквото и да е комунистическа пропаганда.

Препоръчани теми

Фентъзи и фантастика - 24

За четенето - 2

Новите ви книги - 24

Темата за СТИВЪН КИНГ - №15

Причина:

Причина: