Жени-мениджъри и семейство

Това, което пишеш граничи с безумието. Не знам каква е тази компания, но 24 часовото разположение е или приумица на шефа ти, или изискванията на компанията са абсолютно ненормални. Да не говорим за някакъв кодекс на труда, който очевидно за нищо го нямат - дано поне тая денонощна лудница ти е добре заплатена.

Не знам дали сега е моментът да напускаш, но ако си имате някаква вътрешна структура, по която да придвижиш обяснение /оплакване / по случая няма да е зле. След като HR отдела решава такива казуси, дай и твоята гледна точка.

В личен плана: задала си правилните въпроси, помисли си върху тях по-сериозно. Моят скромен опит са два кръвоизлива в начална бременност, защото се правех на големия работохолик в 3 месец, организирайки тридневни събития и координирайки над 20 души. Резултатът беше болница и дори там не се посвениха да ме притесняват. Бях стигнала до там във вземането на сериозно на работата, че само един имейл ме вкара втори път в болница. Сега, след 4 години се чудя на акъла си. В момента не завися от други хора и шефове, но и да зависех - никога не бих допуснала някой да ми нарушава личното пространство. Занимавала съм се със събития, концерти, нощни снимки на продукции, проекти, които нямат работно време и знам какво е да реагираш веднага, но никога няма да позволя някой да ми звъни в 3 през нощта и да му отговарям на мейлите в 6 сутринта, щото тогава му се е доработило. 

Всеки си знае колко значи работата за него, но има една граница, която не трябва да позволяваш да преминават.

Та, почнах да се замислям...има ли смисъл да се опитвам да се боря или просто да си подам оставката...Още повече с бъдещите ми планове за семейство с деца и абсолютната липса на лично време за мен самата, камо ли за любимия, който не знам как ме издържа, а пък за деца с този график не знам мога ли изобщо да мисля.

Какво означава СЕО? Нещо в гугъла не ми излиза значение с което да схвана маневрата... 

Ще си позволя да изкажа мнение не от позицията на такъв мениджър, но от позицията на омъжена за такъв. Вероятно фактът че си жена те прави по-уязвима пред шефове и разправата с тях. Мисля че би трябвало да си знаеш цената и да не се огъваш на глупостите им. А такива изобилстват.

Като отговорна за голям отдел, знаеш добре приноса си за компанията и това до колко си ценна за просперирането и. Мъжа ми издигна компанията почти от нулата до международна известност, благодарение на негови сделки се правеха милиони долара печалба, отървал е кожата на компанията и генералния директор на не едно дело и министерски проверки. И значи има тежката дума там като отговорен мениджър без да позволява на когото и да било да се усъмнява в компетенцията му. Не че не са се строили интриги и глупости, или не е имало опити да го шантажират и използват. Но въпроса е хладнокръвно да не се поддаваш на подобни неща. Иначе не си за такъв пост. Много е уморителна такава отговорност, няма две мнения, но като си се хванал на хорото го играеш. Все пак за това ти плащат и то пари които повечето не са сънували.
Да, телефонни разговори по всяко време на денонощието, случвало се е и посред нощ да пращат кола за него защото е нужен срочно, но не е позволявал да му се качват на главата за това че не е отговорил или го е нямало. Все пак всеки си има официално работно време, а то не е 24 часа в денонощието.

С една дума...не им се давай! Освен мениджър ти си и жена. И всичко си има граница. Бори се и си отстоявай мястото и правата! Доколкото разбирам си млада още... Има време да се калиш на подобни глупости и да се научиш адекватно да отвръщаш на удара с удар. Времето е твой съюзник. Просто издъж, началото винаги е трудно. Ще дойде време когато ще си незаменима.