Жени-мениджъри и семейство

ами Различно е И Усещането за Наистина Успял човек.Това не се измерва само с кариера.Или само с друго, а е комплексно.Има и нещо друго-млади сме още и се палим, дори да сме Успели за годините си.Затова така се получава.И понеже тук последните години сме все всезнаещи и все нашето е по-по-най и все гледаме как да пробутаме Нашия Вариант за Нещата от Живота като най-удачни и Правилни-та затова така се получава.Усеща се едно вечно размахване на пръст или негласно заключение-то така не се прави...
 

Съгласна съм с теб 

Видно е, че ви е в повечко самочувствието. За да се изразявате на по-високо ниво, първо се научете да пишете грамотно. Високопарните приказки на фона на елементарни правописни грешки изглеждат просто... смешно. 

Не приемай това като нападка, а просто различна гледна точка, на каквато всеки има право:
Не си могла да оставиш фирмата, но "фирмата" най-вероятно ще може да те остави и то лесно в труден за теб момент, а от трудни моменти никой не е застрахован в този живот.
Понякога фирми фалират. Дори и фирми с кадърни мениджъри. Понякога се налага да дадеш рестарт. Въпреки, че си обичал(а) работата си, че си й се отдавал(а) изцяло, трябва да "проходиш" отново - в друга фирма, с друга професия, на друга позиция. Случва се.
Аз не съм мениджър, но съм доста квалифицирана. Аз взимам по-малка от мениджърската заплата, но имам много повече свобода във всяко едно отношение. Аз почивам на Черно море, по мой собствен избор и при възможности за друго място. Доста от високо покатерилите се в йерархията хора, с които работя, посещават Черно море, защото съм им казвала, че си струва. Посетили го веднъж, го правят пак при наличието на много възможности.
Да отидеш на риболов, да отскочиш до Копривщица, или детето ти да ти донесе калинка върху кестеново листо в парка  - това е смисленото в Живота, споделената салата като правене и ядене с любим човек също. Но това човек го разбира в моментите на, или малко след "рестарт".
Може би няма да ме разбереш, ако добре помня, спомена, че ти е първата работа. Някога и аз така мислех. И бях с висока позиция. Не ходех на море никъде. Сега имам поредната си работа. Нямам висока позиция. Имам повече пари. И ходя на море. И съм много по-щастлива. Замислям се и за хлапета при все, че много добре знам за акитата и сополите.

А бе какво сте я подхванали тази Ger4o бре .. Завиждате ли и .. какво ?? 

Впрочем причината да съм в темата е точно че не разбрах от нейните писаници как така децата са най-важни … ама ако кариерката .. разбираш ли така си струва ..

Сега пък нещо не мога да свържа чартър до Дубай за да си пиеш кафето на Бурж-а и разбрицана клавиатурка  с неработещ Shift … айде сега   

Бъзикни, иронизиране...  защо е нужно?
Хората сме различни и това всъщност е хубаво
Я си представете всички изведнъж да се натиснат за мениджъри, то ще стане бой с дъвки направо 

И, Немо, не се прави на неразбиращ
В твоята фирма всеки месец ли сменят компютрите?
В нашата тези, които вадят най-много пари (в CATI центъра) са сбирщайн от части на стари машини на по 10-15 г.

Както и 3* Екохотели... рядко се връщам в мненията на някой, този път беше нездраво любопитство, признавам си. Няма нищо лошо човек да си почива където му е кеф, но да не размахва пръст от високо, сравнявайки Дубай и Китен, и обикновените чиновници все за този хотел могат да си позволят почивка...  Общо взето прочетох 4-5 мнения и ми стига - малко илюзорен образ 

Един ден в седмицата, Немо, написа си жената.

Аз донякъде я разбирам, наистина, най-вече затова, че съм минала през същото. Само че бях самотна майка в тоя период и общо взето нямах друга опция освен да бачкам много, а детето - с бавачка. И много ми беше хубава работата, и заплатата, и ме уважаваха, и проблеми нямах, обаче, обаче ... не е това начина да се живее. Никой не може да ме убеди, че децата са щастливи с толкова много работеща майка. Само че - човек си пренарежда приоритетите, не знам как се случи при мен, но просто се преобърна всичко, може би когато детето тръгна на училище и си дадох сметка, че това, което се случва с него в момента, е основа за целия му живот занапред и просто няма фирма на света, която да заслужава да го жертвам - и си смених работата в неговия първи клас, за да мога да му обръщам повече внимание. То пък се оказа, че и по-висока заплата ми дадоха Затова казвам, че не винаги най-времеемката работа е най-добре платената и че по-важно и хубаво в живота от баланса няма.

Клавиатурата отдавна е отделена от компютъра ... още от правец-82 насам .... и в общия случай я струва 10-тина левчета ... я не 

На лаптопите не е
А мениджър без лаптоп няма

Лаптоп без USB - също няма ... поне на моя има ... а е модел отпреди 4-5 годинки    ама в Дубай може да са на друг стандарт - знайш ли ги тия дубайци кви ги вършат 

п.п. Ама чакайте беееее - тя моЗе да е с блякбъри ... или с таблет .. кви юсбита кви 5 лева приказвам и аз ....

Боже, колко простотия се избълва...
Написала съм, че човек може да си позволи седмица в Дубай, вместо в Китен, вие прочетахте, че съм се похвалила, че съм пила кафе в Бурж ар Араб  . Направо мъчно ми стана. Очевидно е, че имате нужда от помощ, но за съжаление не съм достатъчно компетентна.
Не знаех, че майчинството е от 8 до 17 часа и ако през това време не си с детето, то не си майка. Аз приемам майчинството за 24/7.
Не подозирах и, че ако имам проблем с лаптопа или човек пише от телефона си, то това задължително означава, че няма пари и съответно не може да ходя да почивам. Нямах и представа, че трябва да нося резервна клавиатура, която да ползвам в случай, че някой клавиш не работи. Извинете - ще се поправя. Ще си взема една и ще си я нося в дамската чанта, защото трябва да докажа на видните съфорумци, че имам 10 кирливи левчета. Обещавам и настолен компютър да си взема, защото аз си мислех, че в момента всеки комп е неразделен от клавиатурата, но се оказа, че това не е така от Правец 16 насам. Извинете за невежеството. 
За задалите въпроси - не, това не ми е първата работа. Това ми е последната. Да, шефът ми се грижи за подчинените си и не смятам, че ще ме изхвърли като мръсен парцал ако хвана грип. Не смятам, че не съм намерила баланса. Не виждам защо ако човек защити една позиция и изтъкне доводи, това задължително го прави млад и неопитен и всеки бърза да му каже, че и той така е бил, ма нещо му се е случило и го е променило. Оттогава почивката уикендите е негов основен проблем. Според мен всеки човек трябва да влага хъс във всяко нещо, което прави независимо дали пише, работи или си бърка в носа. Няма значение дали работиш като секретар, счетоводител или си шеф на 10 касиерки в Била - важното е да се чувстваш щастлив в това, което правиш. Обаче... темата е за Жени-мениджъри и семейство - моля, прочетете заглавието. Мога да открия тема за жена счетоводител и семейство, ако има желаещи да се включат или тема за Продаваща билетчета в обществена тоалетна и семейство.
Jizzlobber , ще ти кажа какво е наистина успял човек - това е човек, който има семейство. Успял е да има 2 прекрасни деца, въпреки драмите в продължение на години и безнадежността, която е идвала на моменти. Успял е да направи жилището си уютно за хората, които обича. Успял е да бъде с хората, които обича 4 часа на ден, но е бил с тях, а не духом другаде. Успял е един човек, когато не е заличил себе си в момента, в който е дарил живот, а е успял да съвмести нещата и да намери баланса между това да работи и да има семейство. Успял е и човек, който е разбрал, че може да прави повече от едно нещо и е излязал от тъпия шаблон, в който са повечето тук. Ако имаш дете и работиш или си лоша майка или си добра и седиш в парка. Работата не задължително е някакво мъчение, от което трябва да се изкопчим на всяка цена, тя може да носи удоволствие, дори когато човек си вдига телефона 24/7.
Благодаря на всички, които са разбрали какво съм искала да кажа. На останалите - със здраве. Дано сте щастливи в това, което правите. Дано на 70 наистина се обърнете назад и да имате нещо, което да ви прави щастливи. Аз ще съм със сигурност - умея го.

..ама защо пък към мен...и аз съм от Работещите Момичета...
Всеки влага в Успял нещо различно.Нямах предвид какво ти, или аз или Драганка разбира под Успял човек.А именно-разлиюието-за теб е така, за друг-по друг начин.
Я не се връзвай.

Аз също винаги съм работила и единственото, което ме впечатлява в кариерата на Ger4o е, че физически успява да се справи.  Аз не бих могла по никакъв начин да тичам до офиса, след като съм си приспала децата, нито да доработвам вечер докъм 1 часа у нас на компютъра. Няма да издържа, и да искам. А като ми изгърмят бушоните, няма да съм полезна нито на фирмата, нито на семейството си. Да, може би има железни хора, които могат да поемат все повече и повече натоварване, плюс бебе и малко дете вкъщи. Но не е за мен. Моята работа също е важна, но малко са нещата, които мога да свърша само аз. За всичко друго има кой да ме замести, мога да отсъствам, щом ми се налага, почти няма нещо, което да не може да изчака. Всеки си преценява, но трябва да е готов и физически да го поеме. На мен никоя работа не ми е коствала тези усилия, които Ger4o описва. Имах само една подобна, хем никой не ми е звънял по нощите, и за 3 месеца развих нещо като булимия, повръщах още докато пътувах към офиса. Поради което много се радвам, че е зад гърба ми 

Всъщност, доста хора и без кариера и мениджърска позиция са на подобен конски бяг, така че...
Аз например-кариера нямам, но натоварването често е същото, за съжаление и без почивки.
Интересното е, че когато мъж прави това-не е проблем, но когато е жена-категорично се отсича че е нещастна кариеристка, захвърлила децата си.