Жени-мениджъри и семейство

За някои хора безумие , ...за мен живот...И аз съм така, счетоводител и данъчен консултант на свободна практика. Клиентите ми звънят по всяко време и нямам право да не си вдигам телефона. Отговарям на имейлите денонощно. Някак съм го приела...Когато забременях не отсъствах нито един ден, кървях от третия месец, бях с плацента превия. В петък бях на работа, в събота родих, изписаха ме от болницата и на следващия ден бях на работа....Мотивация.

От такава мотивация мой близък, на висок пост, щеше да си отиде на 48 години- години наред изтощение, цял ден, през нощта, ранно ставане, работа, работа, работа. Не беше ползвал отпуск от години. Дълги месеци беше в болнични, и какво - никой от клиентите или служителите не умря в негово отсъствие, работата си върви. Човекът си остана с увредено сърце и пие лекарства всеки ден.

Лично аз съм много мотивирана да съм здрава, да имам време за семейството си, да харча парите, които съм изкарала, за да живея добре. Работата е само част от живота ми...и никога няма да свърши.

И ако беше загубила бебето - щеше ли да си струва?

Rima, ако работиш за себе си, случаят ти е по-различен.

Тва беше супер гадно..

[/quote]

Защо да е гадно? Аз бях в подобна ситуация - зарязах и работа, и кариера, и всичко - и си лежах 4 месеца вкъщи на дивана. Защото такива ми бяха приоритетите.

Не мога да повярвам, че бременна и кървяща жена няма да се замисли, че наистина може да загуби детето.

Ми сигурно се е замисляла. Но така е преценила.

Аз също съм кървяла, но не спрях да работя.
Прецених, че ще поема риска.

Т.е. щеше да си струва да загубиш бебето - така ли да разбирам това "Прецених, че ще поема риска."?

Ти пък.
Като го загуби бебето, друго ще си направи.
Ама да загуби клиент....То си е като края на света...
Мениджърка е това, не няква проста служителка.

не прочетах темата, че си представям колко съвети за важнитте неща в живота са ти дадени вече.
И така. Моя случай. работя на медиждърска позиция вече 7 години. през първата бременност лешоядите ми бяха накацали около бюрото и чакаха да изляза в дълго майчинство, че да ми се наместят на стола. Е, работих месец от вкъщи и се върнах на пълен работен ден (това значи 6 дни и денонощно на разположение). беше пълен кошмар, защото сина ми ядеше до 10 месеца на 3 часа и по цяла нощ не спеше. свикнах. С втората бременност нямах проблеми откъм лешоядството, но не можех да оставя фирмата в такъв момент и се въърнах на работа на 8 мия ден след раждането. 7 нощи изкарах в болницата заради жълтеница на дребната с лаптопа в тина киркова. работих до 3 предния ден и на следващия ми беше секциото.
ще ти кажа как се оправвям. Къщата съм я зарязала изобщо - идва жена, която чисти, майка ми помага като идва да гледа дребната, през останалото време е разхвърляно Готвя по празници предимно (лични семейни празници - на официалните почивни дни на тази държава винаги съм на работа) - ядем каквото има на топлия щанд или каквото донесе досттавчика на храна -КФС, пица, китайско и т.н. мъж ми работи по-малко и вечер взема гоолемия от градината и се прибира да сменя майка ми. той гледа децата събота и неделя, когато съм на работа (1ния ден задължително съм в офиса, често и двата). вечер гледам да се прибирам към 7 - къпя, хнаня, играя и като заспят децата доработвам. като се налага се връщам в офиса и бачкам докато е нуждо. често съм по 12-1 чааса пред компа от нас.  Сутрин дребната става супер рано и имам време да поиграя 1-2 часа с нея. после будя мъж ми и сина ми ии изчезвам. мъж ми чака майка ми да го смени и тръгва и той да води детето на градина. сега лятото сме оставили децата на вилата при нашите. почивам твърдо 1 ден в седмицата. пътуваме вечерта след работа, изкарваме 1 ден с децата и обратно. почивам 1 седмица годишно - ходя с деца на море. покрай децата нося лаптопа. В таксито сутрин чета пощата, че като стигна до офиса да отговарям. Абе да живеят съвременните комуникации.
Имало е периоди, когато е било по-леко, но рядко. Свиква се.
за сметка на това мога да си позволя да не гледам цените в магазина, мога да си позволя прилично обраазование за децата и изобщо да не се ограничаваме в нищо. Нямам кредити и не ми се налага да събирам пари, че да си купя телевизор наппример. Живота ми ми харесва, мъжа ми няма нищо против и ме подкрепя напълно, родителите ми също. Аз съм човек с кариера и нямам никакво желание да си пропилявам акъла по парковете. не мисля, че на децата им пука кой им сипва яденето в чинията, а дали майка им е спокойна и ги обича в часовете,  в които е с тях.
това е. не е просто, но се свиква. на този фон да ти кажа всички очакваха да се разведа на 1 вата година, че никой нямало да ме търпи, но ей на - скоро направихме 10 години заедно, още правим страхотен секс и се разбираме по-добре от всякога.

Не нападайте така жената, всеки сам преценява как се чувства, колкото жени, толкова и случаи. След като така е преценила и не  е сбъркала вероятно положението е било такова, че да позволява да работи.

Аз в последните няколко години се замислям за следната ситуация - как съм на 70 години и ми остават още няколко години живот. За какво ще съжалявам, какво ще си спомня? Сигурна съм, че няма да имам спомен от нито една безсънна нощ, прекарана в офиса - нито ще помня проекта, нито клиента, нито бонуса...

Ще си спомня за семейството си, за приятелите, със сигурност за децата. Ако имам съжаления, пак с тях ще са свързани.

Точно това казах преди точно една година на един мой подчинен, който беше взел твърде присърце работата - до степен, че му вредеше на здравето. Днес той не е жив, почина на 28 години.

Животът е твърде кратък, за да го прекарваме в четене на мейли.

А дали за децата има значение кой ги храни - вярвам, че има. От гледна точка на дете, отгледано от бабите, го казвам това.

То и други не гледат цените, ама не работят като волове... Баси и живота. Ивсичко това за 1 седмица отпуск?! И децата пратени по баби, щото пречат на работата на уважаемата фирма?!

Въпреки, че и аз съм от тия дето не го разбират това влачене на хамута, не бих се наела да съдя, но все пак щом авторката се замисля, значи е готова да си подреди приоритетите. Добре е, че и двете страни се изказаха, но все пак се замисли струва ли си заради новия телевизор, почивките, които ще са една седмица в годината, това да не гледаш цените в магазина и още куп "предимства" да си съсипваш здравето? Защото точно това може да се случи. Живейки на бързи обороти понякога не осъзнаваме какво губим. И аз имам приятелка кариеристка, и тя няма деца. С тази разлика, че тя скоро няма намерение да се жени, иска деца, но не намира правилния мъж. Но после като си говорим, а и аз като я познавам, тя точно след един месец ще се почувства депресирана и ще хукне на работа. И сега е болнава, стресирана и депресирана, от много работа, не искам и да си представям какво ще е след като роди. Така че...колкото предимства, толкова и недостатъци. Но аз не бих си съсипала здравето и до такава степен да съм залепена за работата си. Работя от вкъщи, аз съм си шеф и мога да кажа, че рядко гледам цените в магазина, но не съм на разположение 24/7. Били сме и с пари и без пари, затова знам че можем да се справим, а кариерата не е за мен. Но свят шарен и кариеристки много.

, сега и мен ли ме почнахте. Да, така е. но, седмицата отпуска може да е във Вегас или в Дубай, а не в Китен  . нека сами да си преценим. Къде видя, че децата ми се гледат целогодишно от баби. децата са гледани от мен. малката я кърмих 6 месеца изключително. Цедях, цедях. Не е имала едно хранене на нещо друго - колко от вас, които са висяли като сополи вкъщи са го направили?
Всеки си избира живота, който води. нашия е прекрасен, а злобните хорица с малките заплати и зависта, ме някой друг е повишен в момента са ясни. Ясни са и тези, които нямат кариера и единственото нещо, което ги  вълнува е с коя ще чоплят семки зад блока
Иначе на 70 ще се сещам за много неща (със сигурност не за мейлите в офиса): това, че съм успявала да си събера акъла и 100 човека дда имат работа, за това че децата ми имат добро образование, че да могат да станат самостоятелни личности, за това че съм научила децата си на труд като съм им дала личен пример. със сигурност вие на 70 няма да се сещате кога сте дали за първи път тиквичка и какво лайно сте избърсали на 1 януари  . защо трябва да страадам, че и аз няма да си го спомням. Нали има по-важни неща