Жени-мениджъри и семейство

Айде да поспрем малко със злобата, а?
Да, прецених. И не сбърках. Имам добра медицинска култура, както и много добре знам, че лошото може да се случи (и по принцип се случва), точно когато най-малко го очакваш и обикновено всичко е наред.. Доказано е.
И не са били чак токова драстични отклоненията в бременността, както и наличието на склонност на лекарите да драматизират и да се презастраховат..

Злобни хорица явно има и с големи заплати

Герчо, Герчо, ако знаеш колко тъжно звучи животът ти ...

ами вижте сега,
хората са различни, живеят с различни приоритети и различен темп.Живеят на периоди.Като прословутите периоди тип бебешки пубертет и прочее, с които анализираме децата си тук, така е и при големите, възрастните индивиди.Иам си период за всичко.Днес младата дама ще поработи, ще се поблъска, ще натрупа опит, св, да, И житейски опит също, ще разпознава вълците в един офис, ще знае структурите и в конкурентните фирми.Но ще дойде момент, в който нещата ще улегнат, тя ще пренареди приоритетите, но пък опита и ще и позволи да се нагласи някъде така, че тези приоритети нови да не се бият със служебните.
Хайде да не се месим кой кога забременял и прокървил, тъпо е.

Това е третата тема, която преглеждам и се натъквам все на някакви дрязги. Момичета, защо трябва да се злобее, всеки си знае неговия живот, всеки си е прав за себе си и няма еднакво валидна истина. Аз съм собственик на фирма и 15 години заедно със съдружниците ми се справяме в тия ненормални условия в държавата ни, работила съм до 3 часа сутринта, понякога без събота и неделя, по 16-18 часа на ден. Омъжих се и имам две деца, да са ми живи и здрави, и мога да кажа че е много ама много трудно да съвместиш каквато и да е професия с професията майка и жена. Колегите ми издържаха на два пъти по 2 години да си отгледам бебетата и да ги пусна на ясла (тогава работех от къщи). Сега съм с намалено работно време, за да мога към 16.30 да си взема децата от градина и да им обърна внимание, да поиграем, да напазаруваме, сготвим и да правим заедно нещата в къщи... Изборът всеки си го прави според нагласата и според разбиранията си кое е по-важно за него и за семейството му.

Герчо, сега вече  наистина пиша без капка злоба. Съжалявям да го кажа, но и на мен ми звучи тъжно, най-вече частта за детето при бабата...До кога ще блъскаш с това темпо? Виж, ако ти харесва, е друг въпрос, хората са различни. На мен ми прилича не на робия, а на роботизиране. За отпуските - моите почивки не са в Китен от години, можем да си позволим 5-звездни хотели в чужбина всяко лято, че и по 2 пъти, отделно почивам "на село" колкото ми душа иска.

Ger4o, всъщност изборът наистина не е между мижава заплата и 20-часов работен ден. Всъщност много хора имат съвсем прилични доходи плюс време да им се радват. Всъщност повечето ми познати попадат в тази категория.

Jizzlobber, права си - минаваме през етапи и си има време за всичко. Въпросът е да усещаме кога е дошло време за нов етап. Защото например забременяването на 40 не е като забременяването на 25.

e...да...но момичето се е позамислило, смятам скоро може и да реализира семейство и да преподреди приоритетите и да премине в нов период от живота си.

Моля, не ме съжалявайте  . Аз обичам живота си такъв, какъвто е. Детето е на вилата при баба си на почивка - то не живее там. Нито едното, нито другото. Живеем си заедно  . Бха на море, сега са на прекрасно място в планината в прекрасна къща с двор.
И без капка злоба да попитам - защо тука в този форум всеки си вре гагата точно там, където не трябва. Авторката е попитала за мнението на ЖЕНИ МЕНИДЖЪРКИ как се справят с работ и семейство. Със сигурност менажирането на домакинството не се включва в тази класация. Затова уважете желанието и и стига говорихте за ценности и как трябва децата да се гледат до пенсия. Ние, работещите също знаем, че децата са най-важното и ценно нещо в този живот и гледаме децата си по правила, които за нас ще ги направят стойностни хора. Можете да сте сигурни, че децата ми са на първо място, но в момента смятам, че мога да съвместя гледането на деца и семейството с хубава кариера.
От друга страна попрочитайки отгоре - отгоре ми стана интересно жените, които са се отказали от работата в името на децата какви кариери са имали и на какви заплати са работили? Кариерата не се заключава до това да се намери работа. Да работиш като секретарка е чудесно, но това не е кариера. Аз лично познавам много жени с кариери и нито една не я остави зап да гледа детето си вкъщи. Всяка една се върна на работа и гледа семейството си, съвместявайки нещата.
И аз лично лесно бих се отказала от работата ако взевах 1000 лева заплата - толкоз ще ми дава и държавата, че да си седя вкъщи. Със сигурност и лесно бих се отървала от осчетоводяване на заплати, ако това ми беше ежедневието. Но има заплати и заплати и профасии и професии. Както и хора и хора. Това, което буди съжаление у мен не е моя живот, а живота на жените, които целодневно трябва да намерят оправдание за съществуването си, готвейки и чистейки и молят мъжете си да им оставят пари за пакет превръзки.
jp, какво е приличен доход? И къде прочете, че бачкам 20 часа всеки ден.

Според мен и двете крайности не са на добре-нито да блъскаш по 20ч. в офиса с един поч.ден, пък макар и да можеш да си позволиш почивки в Дубай, нито да си стоиш вкъщи и в главата ти да има само мисли като "кога ще яде бебето", "кога ще се оригне" и пр.
Но всеки си знае приоритетите.

Не знам защо я нападнахте Герчо.
Тя така си е избрала.

Аз съм избрала да работя що-годе на норм.раб.ден, да не съм на разположение 24ч., да получавам по-ниска заплата, с която пак да мога да си позволя почивки, дрехи и т.н. с добро качество при това.

Леле, накъде изби темата... Дали след още някоя и друга страница няма да се разделим на големите кариеристки и чоплещите семки по паркове, дето имат акъл само по едно л... да забършат? 

Сигурна съм, че на никого не му е лесно да намери баланса. Или, ако го намери е с цената на нещо. В крайна сметка има хора, които искат да си прекарват времето по 24 часа в работа, други искат да са по-близо до децата си и да изкарват прилични пари. Въпрос на приоритети.

Най-тъжното в това гонене на кариера е, че като се разболееш или напуснеш, се оказва, че те заменят на другия ден. Животът си продължава и без теб, нищо че си прекарвал денонощията си в отговаряне на мейли. Ако ще и 2000 души да си управлявал, малцина ще са тези, които ще се сетят за теб, ако легнеш с неизлечима болест.

Парите са си пари, но има и по-нормални начини да ги изкарваме. А тези от вас, които са тичали с кървене... надявам се, че е било, защото не сте имали друг избор. И аз 2 месеца лежах и си работих от леглото, но подобни волности не посмях да си позволя. Не се заяждам, наистина. 

Герчо, аз всъщност имах предвид ей това


Въпросът не е да работим до припадък за много пари, а да работим разумно количество време за много пари. И това е напълно постижимо. Не ми се цитират заплати и позиции, но повярвай ми, има
Аз съм от жените с кариера, никога не съм се виждала у дома до печката. Само че има кариера и кариера. Не бих оставила децата си да се хранят ежедневно с джънк фуд например, защото язък ми за парите дето ги изкарвам, като после ще ги дам за лекари. Не бих се върнала след един месец майчинство, защото искрено вярвам в нуждата на бебето от майката. Също така, за разлика от теб, искрено вярвам, че за детето има значение кой му сипва храната в чинията.
Пиша ти супер добронамерено и честна дума, не се заяждам. Разпознавам в теб себе си преди няколко години. И виждам, че не съм била права.
Както и да е, изместихме се от основната тема на авторката (донякъде), за което се извинявам. Но всъщност всичко, което написах, се отнася и за нея. Работим, за да можем да живеем добре, нали така? След като не живеем добре, за какво говорим.

Ger4o, моите проблеми с бременността започнаха точно когато ми предложиха да стана управител на една от фирмите в холдинга ни. За мен изборът беше лесен - дори не съм се и замисляла.

За заплати няма да говоря - не мисля, че му е мястото тук.

Имам няколко бивши колеги, които инвестираха опита си и контактите си в собствен малък бизнес - едва ли ще станат богати (в смисъл да си купят яхта) - но са постигнали нелош баланс между пари и свободно време.

Като ми свърши майчинството, ще видим как ще я караме - но определено бих искала да имам повече време за детето си. Другите неща не ми изглеждат толкова важни.

Хващам се за това мнение по случайност, извинявай, няма злоба, няма нищо лично - аз го загубих - точно поради работата - да си на разположение по 24 часа, да търчиш с кървене... и когато се спрях вече беше много късно. Е, това промени приоритетите ми драстично - с второто бях супер внимателна, когато лекарите казаха на легло - легнах и не станах - пак ми звъняха, но отказах категорично и не сбърках. Сега вече личния ми живот е личен живот, да пак отговарям на телефонните позвънявания, но ако са след 20 ч. винаги получавам първо извинения, че са ми звъннали толкова късно. Да, налага ми се на почивка да си нося лаптопа и да свърша туй - онуй, но не и всевъзможни глупости, които са хрумнали на някой. Едно време се върнах от морето за някакъв проект, който реално се задвижи след 6 месеца, сега подобна грешка не правя.

И моя съвет към авторката - имаш избор - или започваш да се дистанцираш и да учиш СЕО-то, че имаш личен живот и той е неприкосновен, което най-вероятно ще свърши с раздяла с тази работа, или ако сериозно си решила да имаш деца и те осигуряват на сумата, за  която работиш или поне на максималния осигурителен праг - правиш бебето и в болнични - така печелиш година и половина свобода, пък после живота ще покаже  

Това е най-прекият път да загуби всичко постигнато до момента, както и целия си авторитет в компанията, а най-вероятно като свърши отпускът по майчинство ще й посочат вратата. А в случай, че фирмата й е водеща и дори конкурентите в сектора се съобразяват с нея, губи тотално шансове за реализация другаде, ще трябва да сменя професия.
Много по-разумно е първо да установи какви точно са причините за натиска върху нея в момента, да затвърди позициите си и тогава вече нещата ще си дойдат на мястото.