E,чак толкова драматизъм не е нужен, мисля. В живота има различни моменти,и рано или късно се случват неща,които те вадят от релси и имаш нужда от забавяне на темпото. Малко неща са непоправими и окончателни. Важното е човек да намира време да се вслушва в себе си и да следва желанията си,поне доколкото е възможно ( мишленце го е написала по нагоре, за баланса). Че обикновенокато те завърти вихрушката спираш да мислиш и само се носиш.
- Публикувана: 2 юли 2010, 21:54 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2010, 19:08 ч.
Жени-мениджъри и семейство
Това е най-прекият път да загуби всичко постигнато до момента, както и целия си авторитет в компанията, а най-вероятно като свърши отпускът по майчинство ще й посочат вратата.
По тази логика, всички жени с проблемни бременности трябва да на работа, вместо да лежат, за да не загубят авторитет... Добрите специалисти са винаги желани /най-вече от конкурентите/ и рядко им се налага да сменят професията.
Това е най-прекият път да загуби всичко постигнато до момента, както и целия си авторитет в компанията, а най-вероятно като свърши отпускът по майчинство ще й посочат вратата. А в случай, че фирмата й е водеща и дори конкурентите в сектора се съобразяват с нея, губи тотално шансове за реализация другаде, ще трябва да сменя професия.
Много по-разумно е първо да установи какви точно са причините за натиска върху нея в момента, да затвърди позициите си и тогава вече нещата ще си дойдат на мястото.
Това пък защо? Че може като се върне от майчинство да са й намерили заместник - да (и по-добре вероятно), но не съм съгласна с подчертаното, по тази логика всички жени с проблемна бременност трябва да сменят професията.
Mishlence, заедно сме писали.
Че и да й се наложи, да не е края на света. Аз си смених тотално професията на 30 години, не заради проблемна бременност, по други причини, свъразни с тормоз на работното място. Започнах в нов бранш, за който отначало не знаех нищо. Сега ми е доста по-добре, отколкото като "градяща кариера" в големи фирми. Така че никога не се знае от кое какво точно следва 
Зависи от бранша, както и от много други фактори, но обикновено мениджърите и добрите специалисти се познават, често си ги крадат или пък си ги обменят.
При напускане обикновено се дава и препоръка, ако тя е негативна или пък CEO-то вдигне телефона и каже 'две приказки' на колегата си от конкурентната фирма, ясно е какво ще се случи.
По същата причина не винаги е възможно да се започне и собствен бизнес в сферата, която си работил, при все възможности, събиране на добър екип и създадени контакти. Големите са страшно изобретателни и изключително безскрупулни в битката за клиенти.
При напускане обикновено се дава и препоръка, ако тя е негативна или пък CEO-то вдигне телефона и каже 'две приказки' на колегата си от конкурентната фирма, ясно е какво ще се случи.
По същата причина не винаги е възможно да се започне и собствен бизнес в сферата, която си работил, при все възможности, събиране на добър екип и създадени контакти. Големите са страшно изобретателни и изключително безскрупулни в битката за клиенти.
Няма такова нещо като "твърди позиции". Незаменими хора н-я-м-а, независимо какво си мислят някои важни мениджъри.
Ако ме блъсне кола на улицата и не мога да избирам дали да ходя кървяща или не, а просто трябва да легна и да почакам, какво? Ако не биха уважили бременността ми, защо да уважат фрактури или сътресение на мозъка? Впрочем за каква бременност става дума тук?! Като гледам, дори 4 часа сън не се уважават, ние бременност сме занищили... При такова отношение към хората кой си въобразява, че може да укрепи позиции? Това си е истинско крепостничество, ако не робия, само дето има хора да вярват, че са си го избрали.
"Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз - какво тук значи някаква си личност?"
Ако ме блъсне кола на улицата и не мога да избирам дали да ходя кървяща или не, а просто трябва да легна и да почакам, какво? Ако не биха уважили бременността ми, защо да уважат фрактури или сътресение на мозъка? Впрочем за каква бременност става дума тук?! Като гледам, дори 4 часа сън не се уважават, ние бременност сме занищили... При такова отношение към хората кой си въобразява, че може да укрепи позиции? Това си е истинско крепостничество, ако не робия, само дето има хора да вярват, че са си го избрали.
"Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз - какво тук значи някаква си личност?"
CTramell, права си, а и май съм била в твоя бранш преди, но не съм тесен специалист. Само дето аз загубих желание да градя кариера след като попаднах на един особено противен шеф. 
Направих радикална промяна, и при мен тя беше за добро. Зарязах всичко, изградено през годините и започнах нещо ново. Ако човек е тесен специалист обаче и не може да се реализира никъде другаде, освен в определена област - не знам. Сигурна съм само, че пак има начини да не търпи безобразно поведение в името на "развитието и кариерата си".
Направих радикална промяна, и при мен тя беше за добро. Зарязах всичко, изградено през годините и започнах нещо ново. Ако човек е тесен специалист обаче и не може да се реализира никъде другаде, освен в определена област - не знам. Сигурна съм само, че пак има начини да не търпи безобразно поведение в името на "развитието и кариерата си". Зависи от бранша, както и от много други фактори, но обикновено мениджърите и добрите специалисти се познават, често си ги крадат или пък си ги обменят.
При напускане обикновено се дава и препоръка, ако тя е негативна или пък CEO-то вдигне телефона и каже 'две приказки' на колегата си от конкурентната фирма, ясно е какво ще се случи.
По същата причина не винаги е възможно да се започне и собствен бизнес в сферата, която си работил, при все възможности, събиране на добър екип и създадени контакти. Големите са страшно изобретателни и изключително безскрупулни в битката за клиенти.
При напускане обикновено се дава и препоръка, ако тя е негативна или пък CEO-то вдигне телефона и каже 'две приказки' на колегата си от конкурентната фирма, ясно е какво ще се случи.
По същата причина не винаги е възможно да се започне и собствен бизнес в сферата, която си работил, при все възможности, събиране на добър екип и създадени контакти. Големите са страшно изобретателни и изключително безскрупулни в битката за клиенти.
Досега съм препоръчала много хора на собственици на фирми в бранша, в който работя. Викат си тайно човека и си разговарят с него, след това търсят мнения от клиенти или партньори, които са работили с човека. Нормално е, особено в българските условия да плюеш бившите си служители, за да им направиш мръсно. Не казвам, че това е правилнно, но за съжаление е практика на повечето български новоизлюпени мениджъри.
Но не това е важното в случая. Животът ни не е свързан до пенсия с една работа или област. Не мога да разбера тоя страх, в който живеят много хора като някакви крепостни селяни. Споко, животът не е само една фирма и проблемите й. Пари могат да се изкарват и без да си отровим живота. А относно собствения бизнес - има толкова неразработени ниши, които човек може да подхване. Да, в началото е трудно, но е въпрос на ясна визия и планове. От всичките ми познати, които са се захванали с частен бизнес и успяват, не познавам и един, който да съжалява, че се е освободил от крепостничеството.
Да, така е, но няма как човек да го осмисли, докато е ангажиран 24 часа в денонощието с фирмените дела, просто не му остават нито сили, нито настроение. А и много хора са обвързани с кредит и ги е страх да рискуват, или просто не обичат промените. Много са факторите. Аз имах късмет, че не се вързах с някой кредит, докато бях служител, защото това със сигурност щеше да ми още един камък на шията, докато си разработя новата работа.
Да, така е, но няма как човек да го осмисли, докато е ангажиран 24 часа в денонощието с фирмените дела, просто не му остават нито сили, нито настроение. А и много хора са обвързани с кредит и ги е страх да рискуват, или просто не обичат промените. Много са факторите. Аз имах късмет, че не се вързах с някой кредит, докато бях служител, защото това със сигурност щеше да ми още един камък на шията, докато си разработя новата работа.
Вярно е. Ако се върнем в началото на темата - ако човек си задава въпроси, ясно, че е дошло време за промяна. Преди години мой познат HR правеше профили на висши мениджъри в една международна компания на нашия пазар. Изненадващите резултати бяха, че най-скъпо платените хора в компанията - тези, които ползваха най-големите придобивки, към които се стремят всички - са най-нещастни и неудовлетворени от работата си. Та, както си го казахме всички - въпрос на избор.
Интересна тема. Нека си позволя един цитат.
Somehow not aligned with some of the “nice messages” we received in the past days, I wish you focus on the principal, which is not to “recharge your batteries” and “enjoy the break to be all fresh and energized for the next FY challenges…” but ,
Indeed, to enjoy these special moments with your family and friends just for the sake of it, because it is actually the most important , work being a mean to achieve these moments and not the other way around !
Не живеем, за да работим, а работим, за да живеем. Сега. Не утре, когато не се знае дали ще има утре. Не ставайте роби с измислени високопарни титли. Това от човек, който работеше, за да харчи и който в момента е безгрижно безработен по свое собствено желание. Работата ще върви и без вас, но животът без тягостното усещане, че не си оценен само защото искаш живот и извън работата, е много красив. Концентрирайте се върху резултата да имате най-добър живот, а не върху това как да угодите на нечии капризи за 36 часов работен ден, което всъщност как ви грее??? пари?? има много начини да се правят толкова пари, дори и с по-малко усилие. Живее се и с по-малко, но с много повече спокойствие. Е, може би я няма титлата "мениджър", но не е по-лошо и да си просто човек.
Somehow not aligned with some of the “nice messages” we received in the past days, I wish you focus on the principal, which is not to “recharge your batteries” and “enjoy the break to be all fresh and energized for the next FY challenges…” but ,
Indeed, to enjoy these special moments with your family and friends just for the sake of it, because it is actually the most important , work being a mean to achieve these moments and not the other way around !
Не живеем, за да работим, а работим, за да живеем. Сега. Не утре, когато не се знае дали ще има утре. Не ставайте роби с измислени високопарни титли. Това от човек, който работеше, за да харчи и който в момента е безгрижно безработен по свое собствено желание. Работата ще върви и без вас, но животът без тягостното усещане, че не си оценен само защото искаш живот и извън работата, е много красив. Концентрирайте се върху резултата да имате най-добър живот, а не върху това как да угодите на нечии капризи за 36 часов работен ден, което всъщност как ви грее??? пари?? има много начини да се правят толкова пари, дори и с по-малко усилие. Живее се и с по-малко, но с много повече спокойствие. Е, може би я няма титлата "мениджър", но не е по-лошо и да си просто човек.
Работила съм при подобен шеф. Издържах 4 години. Денонощно звънене. Включително в 4 часа сутринта с въпрос: "Наноооуууу, какво правиш?"
Нямаш право да си изключваш телефона, нямаш право да излизаш отпуска повече от 7 календарни дни. Когато си почивка - си гарнизон. Т.е в рамките на София, за да може да отидеш на работа, ако нещо изникне.
Не бих казала, че това е любимото ми време, но издържах. Защото имаше причини.
Сега на тези години и с дете - пак работя много, но поне случих на работодател, който не ми звъни през нощта
Нямаш право да си изключваш телефона, нямаш право да излизаш отпуска повече от 7 календарни дни. Когато си почивка - си гарнизон. Т.е в рамките на София, за да може да отидеш на работа, ако нещо изникне.
Не бих казала, че това е любимото ми време, но издържах. Защото имаше причини.
Сега на тези години и с дете - пак работя много, но поне случих на работодател, който не ми звъни през нощта
Денонощно звънене. Включително в 4 часа сутринта с въпрос: "Наноооуууу, какво правиш?"
то незнам да се смееш ли, да плачеш ли горката ти Сори за смеха просто си го представих Не бих казала, че това е любимото ми време, но издържах. Защото имаше причини.
Мда, ако човек е притиснат от обстоятелствата е напълно разбираемо, че за един период от време ще си налегне парцалите. Но да бачкаш така с години и да се хвалиш, че това ти дава великите придобивки като 1 седмица почивка в Дубай и да не пестиш за телевизор /визирам едно от мненията в темата/ е просто особен вид мазохизъм или тотално парализиращ страх, че друг нормален живот и начин за изкарване на пари няма.
ОФФ!
А бе аз ли съм тъп .... или
п.п. ЗвинетИ мЪ нИ съм ни ЖЕНА ни МЕНИДЖЪР .. ей тъй .. драскам си тука
Можете да сте сигурни, че децата ми са на първо място, но в момента смятам, че мога да съвместя гледането на деца и семейството с хубава кариера.
От друга страна попрочитайки отгоре - отгоре ми стана интересно жените, които са се отказали от работата в името на децата какви кариери са имали и на какви заплати са работили?
От друга страна попрочитайки отгоре - отгоре ми стана интересно жените, които са се отказали от работата в името на децата какви кариери са имали и на какви заплати са работили?
А бе аз ли съм тъп .... или
п.п. ЗвинетИ мЪ нИ съм ни ЖЕНА ни МЕНИДЖЪР .. ей тъй .. драскам си тука