Работила съм при подобен шеф. Издържах 4 години. Денонощно звънене. Включително в 4 часа сутринта с въпрос: "Наноооуууу, какво правиш?"
? - Публикувана: 2 юли 2010, 21:54 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2010, 19:08 ч.
Жени-мениджъри и семейство
Да не си работила при Слави
? 
Денонощно звънене. Включително в 4 часа сутринта с въпрос: "Наноооуууу, какво правиш?"
то незнам да се смееш ли, да плачеш ли горката ти Сори за смеха просто си го представих Ох, то в нашия бранш легенди могат да се пишат за тази особа.
Чета, чета и се пуля.
Очевидно работя в коренно различен бранш.
Обаче това, което описвате тук е абсурдно.
Няма сила или пари в света, които да ме накарат доброволно и непритисната от обстоятелства да приема такъв начин на работа.
И за себе си и за мъжа ми.
Ако естеството на дадена работа е такова, че изисква 24 часова човешка активност, просто се въвеждат смени.
Всички останали мъченически мениджърски напъни граничат с лудостта.
Очевидно работя в коренно различен бранш.
Обаче това, което описвате тук е абсурдно.
Няма сила или пари в света, които да ме накарат доброволно и непритисната от обстоятелства да приема такъв начин на работа.
И за себе си и за мъжа ми.
Ако естеството на дадена работа е такова, че изисква 24 часова човешка активност, просто се въвеждат смени.
Всички останали мъченически мениджърски напъни граничат с лудостта.
Ако си на разположение 24/7 и на края си купуваш жалък телевизор и едноседмична екскурзийка в Дубай, значи си за ожалване.
Да не говорим, че докато си плицикаш задника в морето, сигурно пак трябва да вдигаш телефона.
Разменната монета би следвало да се състои от няколко ролс-ройса, яхти, и прочее благини.
Да не говорим, че докато си плицикаш задника в морето, сигурно пак трябва да вдигаш телефона.
Разменната монета би следвало да се състои от няколко ролс-ройса, яхти, и прочее благини.
Работила съм при подобен шеф. Издържах 4 години. Денонощно звънене. Включително в 4 часа сутринта с въпрос: "Наноооуууу, какво правиш?"
?По-зле
Разменната монета би следвало да се състои от няколко ролс-ройса, яхти, и прочее благини.
То ако трябва да си на разположение 24/7, даже и яхтите не ти трябват - кога ще им се порадваш? Луда работа. Аз като работех на "голяма заплата", бях толкова откачила от стрес и лиспа на време, че не знаех какво да си правя "многото пари"... Нито пътуване, нито разнообразие, нито личен живот - нищо. Ръсех огромни суми за техника, дрехи и за скъпа козметика, дето не можеше нито торбичките под очите да ми скрие, нито оная бръчка между веждите... Ама не, и аз като някои тука имах комплекси за избиване - важно ми беше, че ми викат мениджър и че визмам пари повече от мама и тати, взети заедно. Е, изкарах 2 години, разболях се и разбрах... После не просто се подмладих, а се преродих - усетих какво е да обичаш себе си, да държиш на себе си и да ти пука за себе си, не са парите на големия чичко и за успехите на корпорацията му.
PS. Човек, който не иска останалите да го съдят за житейския му избор, на първо място се въздържа от определения за техния живот. Да сравниш една жена в майчинство със "сопол" и да правиш намеци кой щял да помни лайното на детето си, е не просто простотия, а нещо много по-лошо. Желая ти корпоративен успех, Герчо, и дано се пенсионираш все някога, за да се радваш на своите скъпи спомени от особено ценния ти живот - копирната машина в офиса, светлината на луминесцентните лампи и новия телевизор.
Та, бих искала да прочета мненията на тези от вас, които заемат ръководни позиции. Как съчетавате лични и професионални ангажименти?
Благодаря
Здравейте и от мен!
Аз също съм работила за други хора и зная, че никой не цени личното време на подчинените си. В един момент се отделих, сама управлявам бизнеса си и така ми е най-добре. Разбирам отлично вашата ситуация, в която съм била и аз многократно. Стресът е огромен и трудно се издържа на темпото, но успеха идва единствено ако не се предаваш. Щом заемате ръководен пост, знаете че това е до време, може би 1-2г. после сменяте компанията. Защото се смята, че това е времето за което сте дали идеите си и сте реализирали потенциала си, а след това идва застой, както за вас така и за компанията.
Личният живот застава на първо място, умората и стреса са нещо което те кара да не искаш да се събудиш сутрин и да отидеш на така обичаната до скоро работа. Винаги на нов терен човек дава всичко от себе си на 100%, за да се докаже и оправдае доверието, но когато мине време рутината сломява и най-силният психически. Ето защо моят съвет е да напуснете, да си починете малко, да прецените дали не е по-добре да направите свой бизнес, да намерите златен екип и да продължите напред или да започнете в нова фирма. Ако има причина да останете на стария си пост, поговорете с хората управляващи фирмата и обяснете, че имате нужда от почивка. Така след два месеца се връщате свежа, с нова форма. Това е обща схема на бъдещето на всеки мениджър.
Абе вие добре ли сте, какво нападнахте Герчо 
Всеки сам си решава, никой няма право да укорява друг за избора, който е напарвил и не мисля,че някой избива комплекси върху другите, вие луди ли сте 
Всеки да си гледа в собствената купичка, щом така им е добре вас какво ви бърка гледат ли си децата или не. Според тях си ги гледат добре, живеят в лукс, според други не, според мен взимам голяма заплата, според други не Въпрос на гледна точка .Всеки сам си преценя. 
Автораката на темата поиска съвет от такива жени като нея, те и го дадоха, въпрос на време е тя да прецени, върху кой съвет ще се опре.Другото са празни приказки....
Всеки сам си решава, никой няма право да укорява друг за избора, който е напарвил и не мисля,че някой избива комплекси върху другите, вие луди ли сте Всеки да си гледа в собствената купичка, щом така им е добре вас какво ви бърка гледат ли си децата или не. Според тях си ги гледат добре, живеят в лукс, според други не, според мен взимам голяма заплата, според други не Въпрос на гледна точка .Всеки сам си преценя. Автораката на темата поиска съвет от такива жени като нея, те и го дадоха, въпрос на време е тя да прецени, върху кой съвет ще се опре.Другото са празни приказки....