Жени-мениджъри и семейство

Напълно подкрепям!!!

Не ме разбра. Ни най-малко не нападам избора на жената. Но не ми харесва начинът на изразяване. Доста високомерно звучи да чуеш от такъв човек, че си сопол, защото искаш да си близо до детето си в първите години от живота му. Не ме карай да ровя по задните страници и да вадя цитати. При това отбелязвам, че на мен, която работя и нямам деца, ми стана обидно от думите й. Какво остава за по-голямата част от пишещите тук жени, които се грижат за децата си по повече от час на ден и нямат пари за почивка в Дубай - били сополи, които имат акъл само да бършат лайна... Извинявам се за изказа - макар че не е мой.

Точно  Тя не уважава чуждия избор, защо другите трябва да го правят?  И да - специално тя, звучи доста комплексирано, мисли, че е хванала Господ за шлифера с кариерата си... Хубаво се зачети за начина, по който го е написала  За сополите, за по-долната категория хора, които почиват на Китен, па тя височайшата, ултра успялата в Дубай - адски смешно е, за съжаление толкова, та чак да я съжалиш  Да се биеш в гърдите колко много имаш, благодарение на работата си и това многото да е 1 седмица в Дубай + телевизор кеш + хубав мезонет/апартамент или там каквото има за живеене... това е успех само в нейните очи, но не достатъчен, че да си позволи такива квалификации, току виж свали някой комплекс на форумен гръб.

Много можем да си говорим какво е успех и кога трябва да се хвалиш с него - вероятно ще има много гледни точки. Аз пред себе си имам пример - когато мога да си позволя да работя здравата половин година, а другата половина да си клатя краката, чудейки се къде точно да отида за колкото време си искам, защото аз съм си шеф и печеля достатъчно много - тогава ще се похваля. И този пример, за които говоря, никога не се е изтъквал как бил еди къде си пък простолюдието - в Китен и Равда, просто му липсват комплексите, знае че е успял и такива евтини прийоми не са му присъщи, камо ли да седне да обижда по такъв начин 

ще ви разкажа един виц - дано ви развесели и намерите поука в него.
Една баба гледа състезание по надбягване и пита внука си - Тези що бегат? Внука обяснява -- Ми първия ще вземе награда 200 000 евро. Жената казава " Ааааа, разбрах първия що бега, ама не разбирам другите що бегат"
Та... вие не разбирате що бягат хората, ма може би искат да са първи. Та бягат... ма вие сте в позицията на бабата, която не може да схване що хората бягат   - ми кеф им е - правят го. вас като не ви кефи правите това, което ви е кеф на вас.

Иначе се питах дали пък темата не беше ли дали може да се съвместява кариера със семейство и деца, а не дали трябва да правим кариера и да се откажем от нея като се появят децата. Аз съм отговорила - Да, може да се съвместява. не мисля, че някой от вас е в позицията да ме съди, че мисля така.
дали съм високомерна или директна е въпроос на гледна точка.
сега попрочетах разни бисери и не мога да разбера някой неща - защо някой ме съди, че предпочитам да работя и да се погрижа за бъдещето на децата си пред уикенд в Копривщица или купон в месна дискотека? И от офиса няма да имам спомени, но със сигурност и от уикенда в копривщица също като стана на 70. Какво всъщност е почивка? да прекарам уикенда на питник на Витоша, да гледам детско пред тв-то или на мия прозорци? може би пропускам да заведа децата на разходка в мол-а или пък в Южния парк в най-големия гмеч? Пропуснала съм някоя незабравима серия на доктор хаус или пропуснах да направя салата на мъжа ми? кое от тези неща изпускам и е жизненоважно за мен. Ако не искам да го правя и предпочитам веднъж в годината да ида някъде и да остана с някакъв як спомен това каква драма се явява за вас? Значи ако се бях върнала на работа, защото няма с какви пари да си гледам детето щяхте всички да ме подкрепите и да плюем дружно държавата, обстоятелствата и шефа изедник, който ми го причинява, а когато го правя, защото така смятам, че трябва съм някакъв безподобен изрод, който предизвиква съжаление и горките и деца, които са захвърлени на произвола на съдбата при баба си. Странна логика. Добре. този уикенд ще почивам и ще измия прозорците, че да знам кво съм пропуснала.
Стига, хора, всеки си избира живота, който води. Всеки си избира дали да ходи всеки уикенд в копривщица, щото така правят околните му или да почива 1-2-3 пъти в годината за по седмица където и както пожелае. Всеки си избира дали да пише в темата " хитрини за справяне с кризата" или да се опита да изкара пари, с които да не му се налага да ползва научените хитрини. защо едните хора са по-лоши от другите? защо тичащите са по-лоши от гледащите отстрани?
Интересно ми е какво правите вие в свободното си време, на което толкова много държите? От какво се лиших толкова, че да предизвикам съжаление. Сигурно не знам как да почивам, но със сигурност си гледам семейството, виждам се с приятели, ходя в лятна отпуска и къщата ми е чиста и досега никой гладен вкъщи не е останал. Дали пък вие не правите нещо изключително интересно, което пък да не съм разбрала? Какво е? Въпросът ми е искрен и без капка ирония.

 

Сега се върнах малко назад в темата, ми много е грозно изказването за тия дето висяли като сополи вкъщи. И другите изказвания за Китен, за цените. Некои шефки май наистина се вземат много насериозно. Горките им подчинени.

Ако си се върнала достатъчно назад си прочела, че се върнах 8 дни след раждането, защото не можех да оставя фирмата в такъв момент. "горките ми подчинени" в тази криза имат работа и си вземат заплатите редовно в голяма част благодарение на тази жертва. Сега можете да седнете да съжалявате и тях, както и мен, но аз знам защо съм го направила и се гордея с това, което съм направила.

Какво ще стане, ако нещо се случи с Вас? Горките Ви подчинени да не би да умрат от глад? Вашата фирма да не е единствена в цяла България? Само Вие ли сте способни да вършите дадената работа?  Моите шефове /голяма международна фирма/ са изключително добре платени, но не "бъхтят" денонощно, защото ценят себе си, своя труд и близките си. Това е наградата за издигането в кариерата- повече отговорност, повече пари, повече експертиза и обобщаващ поглед, и по-малко рутинна и времеемка работа. И непрекъснат менторинг на подчинените, за да могат взимат самостоятелни решения в отсъствието на ръководството.  Иначе няма смисъл.

Не ми  се иска да разводнявам темата, защото ставаше въпрос за други неща. Леко я обърнахме на диалог "Народът срещу ...". Не го намирам за геройство да се върнеш на работа 8 дни след раждането. Не смятам, че която и да е фирма, организация и др. заслужават тази жертва. В този момент родилката е твърде уморена от раждането, от износването на бременността, поема грижата за нов човек, което също не е лека задача. За такива изхвърляния, обикновено медали не раздават. Това е моето скромно мнение. Не искам да пиша за сополи, л-а и др. Не желая да падам до някакво махленско ниво. Лека вечер на всички.

Освен че ти куца изказа, заради което си спечели толкова негативи в тази тема, и балансът ти сякаш липсва. Аз лично нямам  някакво особено хоби, ако изключим четенето и малко ръчен труд,но пък има неща,които просто не продавам. На първо място мога да си позволя да работя това,което искам,поне до голяма степен. Надявам се че няма да дойде деня,в който да бъда счетоводител, да правя годишно приключване и да водя ДДС или ТРЗ.  Мога да бъда много добра,мога да изкарвам много пари,но съвсем умишлено не го правя. По същия начин не желая да работя повече с клиенти,макар че съм го правила доста време и смея да твърдя, че бях много добра. Също така не продавам и повече от 10-12 часа от работния си ден.
Ако наистина искаш искрен отговор- това,което дразни,е че не личи да виждаш разнообразието- човек може да е успял, щастлив, добре платен без да гони бюджети, продажби, да управлява хора и да е на линия 24/7. Можеш да си лекар,архитект, адвокат, фотограф, писател и да не изреждам още.
Ако за да постигнеш един стандарт се налага да си на разположение и да работиш непрекъснато, това те прави точно толкова платена, колкото някой,който работи 40 часа на седмица и получава половината на твоите доходи, респ. изплаща си телевизора или почива в Китен.

пп.  a clean house is a sign of a wasted life - махни чистата къща от листа с постиженията

Хайде да не ми пробутваш врели-некипели, моля.
Върнала се била от любов към хората и фирмата.
Кой ще ти повярва, без да те обяви за луда.
Друга причина си имала да се върнеш - горяла ти е собствената фирма. Ами ще тичаш да си я спасяваш, я.
ОК, кажи си, просто и без приповдигнатост (тия неща за избора и преценения риск са пълен боклук) -  избрах да работя, за да не останем на помощи, и го направих за детето си.
Ама да се правиш на мега професионалистка и жена с ясни приоритети в тоз случай е ... плиткоумно.

И...да, четат те достатъчно краставичарки, на които не можеш да продаваш краставици....

След 27 год. трудов стаж мога само да ви информирам, че незаменими работещи хора няма.
Няма ги никъде, в никоя фирма. В момента, в който отпаднеш - друг ще те смени. Това е.
Май  имаше и такова стихотворение.
А за децата мама е незаменима. За мъжа - жената също е незаменима, но до едно време.

не виждам какво ми е на изказа в цитата  
Не виждам къде съм написала, че гоня бюджети, правя ТРЗ, ДДС, занимавам се с продажби  .
не виждам и как лекарите са в професиите, които не са на разположение 24/7. личната ми лекарка си вдига телефона и нощем, педиатърката ми също. докато бременеех 10 пъти съм звъняла на лекаря ми в 12 вечер и всеки път си вдигаше телефона.
не виждам и как фотографите работят от понеделник до петък по 8 часа - мисля, че бачкат всеки път като има поръчка, а тя често включва нощни снимки, командировки и т.н. познавам доста - работят като волове.
не виждам и къде съм написала, че не почивам и че работя денонощно.
не виждам и как summer beauty  знае какъв ми е бил организма след износване на бременността, раждането и как разбра, че не съм била готова да се върна на работа. това го знае само моя доктор, а доколкото съм запозната той няма право да го разгласява из форумско, та надали го знаеш от него.
не виждам и къде съм написала, че работя 80 часа седмично, че човек, който работи 40 часа и взема половината  от моите пари да е платен точно колкото и аз.
написала съм, че се прибирам в 7 и ако има задачи бачкам като заспят децата. написала съм, че почивам, ходим на море, играя с тях и ги възпитавам точно така, както и вие.
защо се опитвате да ме обвините за някакви беди, за които надали имам дори идея.
Little Evil , ако са можели да ме заменят са щели да го направят. Ако не са го направили и са имали нужда от мен съм го направила за тях, както те са правили много неща за мен през 10 те години, в които вървим заедно напред. И да, сферата, в която работим е такава, че част от хората, които можеха да останат без работя щяха още да са без... тъжно е, но е факт. Не може човек да е миньор ако няма мина и не може човек да е мозъчен хирург ако няма мозъчна хирургия. да, може миньора да стане шофьор на такси и мозъчния хирург да бие ваксини, но не винаги е най-удачното, нали?
Моля ви, нямам нищо общо със сталин и хитлер, не съм била в чернобил по време на експлозията и никакво отношение към бомбата над хирошима  .
никъде не съм съжалила вашите деца, за това което вие им давате като пример, защо вие си позволявате да съжалявате моите. не е ли обидата обида?
Ооо, и от списъка с постиженията си няма да махна чистата къща. организирала съм го и  съм го направила. къщаата ми е чиста. дали съм вървяла с прахосмукачката и съм мила тоалетната сама или не е без значение.

schreier, фирмата, за която съм се върнала не е моя. на заплата съм и детето ми няма да ее на помощи никога, защото просто не съм такъв човек.  Преброй си обидите в поста и после виж дали аз съм те обидила с нещо.
Хайде лека и със здраве. Стана тук като махленска свада, защото защитих позицията, че една жена може да прави повече от 1 нещо в този живот. то бива бива, ма толкова не е редно просто.

Герчо, като начало: ти не ги съвместяваш, ти развиваш едното за сметка на другото. И после, моля те, вземи се научи на правопис, че ми се повдига от мениджъри, по-неграмотни и от подчинените си. Да си чувала, че всяко изречение започва с главна буква? (не ми обяснявай, че в нета няма значение - има, въпрос на навик е). От опит ти казвам - незаменими хора няма; не си могла да оставиш фирмата - а пробва ли, щеше да се изненадаш от резултата (почти съм сигурна).

Герчо, с едно винаги съм била съгласна с теб.
Абсолютно е невъзможно за мен, ако парите вкъщи не стигат, майката да стои 2-3 години у дома, защото детето било най-важно. Важно, важно, ама сиренето е с пари.

За другото - всеки има право на мнение. И то не за друго, а защото всеки има различен праг на поносимост. За едни да оставят децата си за 1 час на някой друг е равносилно на самоубийство. За други - не.
Така че дали някой ще работи 24/7 в офиса или ще гледа дете 3 години си е само и единствено негово решение.

Герчо, не бъди първосигнална пък сега:) Имах предвид цялостния ти изказ в тази тема,а не само цитираното от мен в предния пост.  Да, наистина е възможно човек да е достатъчно успял и без да е натоварен по 10 или 12 часа на ден и да е на разположожение 24/7.
Аз писах лично за своя си избор, счетоводител съм по образование и годшното приключване, ДДС и т.н. бяха една от реалните ми възможности за професионална реализация, обясних и своите мотиви да не ги избера. Всеки  може и иска различни неща. Но да обясниш че всички, които не се въртят на 45 оборота като теб, че са неуспели е смешно, както и да твърдиш, че животът им се изчерпва със секрети или екскременти. Големи хора сме, виждали сме всякакви хора и съдби. Последният човек съм,който  ще подкрепи цял живот клатене на краката без грам развитие. Но пък и да си внушаваме че съществуват само двете крайности е излишно.