Жени-мениджъри и семейство

 И за Различните хора Баланса и Крайностите се измерват Различно.
Не може всеки да получава утрикария, като прочете, че друг може да прави нещо, което той не би могъл,приел и пр...модели на живот.
 

Естествено 
Ама не пречи да сподели и своя опит.

Обикновено, след споделяне-не отговаря ли на масовите критерии-пиши го бегАло.
Развитието на темата е доказателство.

ами а де,жената ви каза,че е намерила баланса в живота,в работата,има семейство,кариера,има с какво да се гордее,вие пак като харпии отгоре й - не,та не,това твойто не  е живот,правиш грешка и тем подобни - айде бе!!!Че и подигравки отнесе... В нейния случай се е получило и всичко си е на мястото - не виждам на вас какво ви пречи и кое ви боде очите  

пп:Бърди,хващам се за твоите думи,но не визирам конкретно теб  
Немо,това,което си цитирал,може и да е съвременно(според теб  ),ама изобщо не мъдрост  Жената,също както и мъжа, има право да се отдава на каквото си пожелае  

Имам 2 съществени забележки:
1) ти нарече жените "сополи" първа, с което ядоса всички и те нарекоха такава и такава
2) ти започна да говориш за живота си с някаква осанка на супперуспял човек, че си някакси над другите, което от всичко, което говориш, лъхти, че не си и ти го казахме, а ти се обиди.
С други думи крадеца вика "Дръжте крадеца".
Очаквах като една велика "мениджърка" да си малко по-умна, а не да си изпускаш нервите така и да говориш първосигнално. Поизнервена ми се струваш.

Не смятам, че някой, чийто успех не разбирам, да ми говори отгоре сякаш е нещо повече, е нормално. Доколкото видях за това бяха нападките срещу нея. Тя директно натрапи нейната гледна точка като по-добра и толкова. Това говори много за развитието на човек. А след това се сърди. Познавам една мениджърка-истеричка, която даже и цивреше по конферентните зали в такива случаи.

Ger4o,

По-спокойно, бе, човек, отдалеч се вижда, че имаш лошо отношение и към добронамерените опити за диалог с теб. Все пак това е просто форум, никой няма да те върже насила за печката, нито ще ти седне на стола, просто това повечето хора да не се впечатляват от думата "мениджър" е най-нормалното нещо на света. Мир, а?

Cookie_Pooh,
Очевидно имаш конфликт с СЕО-то в работата си. Причините могат да са много комплексни. Може и на него да му се пече яйце под г..за, може да му е трудно да запази баланса на позицията си, може да има достатъчно виртуозен гъзоблизец, който се домогва до поста ти, може хиляди неща, но каквато и да е причината, това да си 24*7 на разположение е невъзможно, и колкото повече се опитваш да го правиш толкова по-малко ще успяваш. Аз лично мисля, че човек именно на отговорна позиция, трябва да работи съвестно и ангажирано, но също така и СЪВЕСТНО да почива, за да е адекватен и способен трезво да преценява различните делови казуси, пред които се изправя и да може да взима най-добрите обективни решения. Това е малко вероятно да се случи в 3 през нощта, ако току що е бил(а) събуден(а) от сън.
Огледай се за подобна работа в друга компания, ако си добра и обичаш това, което правиш. Не ти казвам "напускай", нали, просто се огледай, проучи...,
Проведи разговор със СЕО-то. "Shared expectations", какво точно иска, кога, как. Аз наскоро получих блестяща препоръка от човек, който почти никога не беше доволен от мен и ме правеше за 2 стотинки пред колеги и гости при удала се възможност. Но и аз заявявах моите "не"-та ясно и категорично и заставах зад решенията си до последно. Скоро си обясних поведението на въпросната персона. И сега всичко е 6. Личните ми контакти (изключая служебните) са на разположение 24*7, но вече, никой не злоупотребява, камо ли да ме кфалифицира като "неблагонадежден" кадър. Харесва ми това, което правя и бих могла да го правя много добре на много места.   Затова И аз определям темпото, отговорностите...
Успехът се състои и в това да обичаш това, което вършиш. А просто да знаеш, че телефонът ти ще звънне в 2 през нощта.
Ако си човек с алтернативи, ако вярваш във възможностите си без да си самоповярвала, ако имаш своя представа за успеха - повярвай ми, не продължавай да търпиш подобно отношение. Как точно ще постъпиш - зависи от конкретната ситуация. Желая Ти успех.

Абе общо взето повечето приемливи житейски ситуации могат да се опишат с:
"Понякога е добре, друг път не чак толкова; в някои ситуации е изнервящо, в други - удовлетворяващо".
Горното може да бъде еднакво валидно за майка по майчинство и работеща майка.
Вредно е да се абсолютизира и идеализира.
Най-малкото, защото темата се изкълчи и не ми се струва, че е особено - и практически - полезна за авторката и нейния конкретен проблем.
Който - струва ми се - излиза извън рамките на приемливото.
И именно това се предполагаше да обсъдим.
И да помогнем.

Ау, ау, ау - колко интересно : сополи срещу мениджъри. Бягам да се информирам от кои съм.

мен нещо не ми се връзва голям мениджър с толкова работа и отговорности да седне да се коси за 2 разговора и 2 мейла
обикновено тези хора не мога да си вдигнат главата от разговори по телефона и мейли и тн т, камо ли да седнат да се коркат и търсят съчувствие стил "видиш ли колко много работя, пък не ме оценяват"... или манджата е пресолена или нещо друго
да не говорим, че като си големия мениджър още като те викнат на разговора с разните му там съкращения, които ползвате, на момента знаеш как да реагираш и оправиш нещата
и темата не е жени мениджъри в семейството, а жени мениджъри, където не ги оценяват примерно
едното няма нищо общо с другото
темата не съм я чела цялата, само първия пост и не знам какво си говорите 14 страници

Аз разказах моя живот такъв, какъвто е. Ако ви звучи отгоре, то значи просто сте отдолу, за което нямам вина - това е във вашите глави и комплексите ви не ме интересуват.
becky bloomwood , аз съм успял човек в моите очи и ще бъда още по-успял след време  . От позицията на успял човек, говоря като успял човек. И да, изключително много ме изнерви дисекцията на моя живот и доброжелателните съвети, които ми спретнахте.  Аз познавам също и домакини, които хленчат и оплакват живота си, но тези примери умишлено не ви ги натрапвам, защото вие имате своите основания да сте такива, каквито са. Аз имам своите основания да съм такава, каквато съм. Да, за мен е по-важно да осигуря добро образование и добър старт в живота за децата ми и ако това значи, че уикенда ще работя - да, ще го правя. Ако за вас е по-важно да гледате доктор Хаус докато възможностите се изплъзват между пръстите ви - ок, правете го. Аз с това нямам проблеми.

Cookie_Pooh, проблемът не е служебен, а персонален. Както написах, очакванията да бъдеш на разположение 24/7 са неестествени. Разбираемо е, единствено ако се занимаваш с медицина, туризъм (както вече посочиха), IT поддръжка на платежни системи или нещо, обосноваващо подобна спешност. В периоди на много работа аз съм писала мейли нощем, поради липса на време в по-нормален час. Но да очакваш някой да отговори, е налудничаво. И се получава като във вица: "Зайо, ти пак ли си без шапка?".
Конфликтът е личен и ми е чудно защо очакваш да го признае. Разбира се, че няма да го каже, т. к. подготвя почвата да "обоснове" евентуално последващо действие. Самият факт, че натъртваш, че нищо не разбира от работата ти, оспорваш решенията му,  те превръща в трън в петата. Никой шеф не обича да му обясняват колко е малоумен или открито да се противопоставят на решенията му.
Тъй като съм минавала през подобни отношения, мога да ти кажа, че шансовете тази нетърпимост да ескалира, са повече от високи и в общия случай резултират в напускането на някой от двамата. Другият вариант е да намериш по-деликатен подход от фронталния, с който да отбиваш атаките, да го четкаш по косъма и същевременно да имаш свобода на действие. За жалост, мисля, че си изтървала момента, в който можеш да смениш посоката на платната. На твое място не бих разглеждала настоящата си месторабота като чуденка как ще я съвместявам със семейството, а по-скоро в каква друга посока да се ориентирам.

Герчо, спри с обидите. Излагаш се като кифладжия, нищо че си толкова успяла.

Като човек който е дошъл на работа по обяд - щастлив и доволен ще мина направо на темата- без да отговарям на явно недо.... ните участнички в темата 

Cookie_Pooh Жената-мениджър е продукт на еманципацията. Това е движение, чиято цел е жените да работят наравно с мъжете , да полузват същите привилегии и да поемат същите отговорности т.е. да се еманципират. Именно еманципацията създава подобни жени-мениджъри. Докато тези жени са без семейства нещата горе долу са на ред. Когато обаче се появят и други отговорности им идва нанагорно и изпадат в твоето положение като се чудят как да носят и двете дини под една мишница. В крайна сметка еманципираните жени - както и ти - сами се  убеждават от собствен опит че работата им им пречи на отдадеността им към семейството т.е. работейки като мъже не могат да отделят нужното внимание на семейството си.
В същото време в този същия форум честичко се появяват теми от жени, които се чувстват пренебрегнати и подразнени от факта че мъжете им не обръщат достатъчно внимание на семейстово си защото много работели 

Какво да ви кажа мили еманципирани жени-мениджъри ..... в частност на теб Cookie_Pooh ... Добре дошли в мъжкия свят    
Това , което ти Cookie_Pooh усещаш и виждаш сама е истината за света към който се стремиш .... ти и останалите еманципирани жени. То ви бива спестено от феминистките, които са ви убеждавали да се еманципирате. Сама ще се досетиш защо 

п.п. От развитието на темата явно придобивате представа и за 'цената' , която трябва да 'платите' за да сте идеална майка и идеална мениджърка ...   ако ви харесва - платете я

Герчо, не им  се обяснявай. Няма смисъл, малко са тия, които ще те разберат.