Жени-мениджъри и семейство

Абсолютно вярно е всичко написано   Впрочем след като напуснах "върховната позиция", за която писах по-горе, и след 2 месеца почивка заех сегашното си място (по-ниско платено и с много по-малко отговорности), изчислих, че спрямо ставката на час реално заплатата ми е същата - и преди, и сега... Да, работя по-малко (като време) и изкарвам по-малко (като сума), но всъщност парите ми стигат и в двата случая. Просто преди компенсирах огромния стрес с безумни харчове по скъпи заведения и магазини, които (лично мен) не ме направиха особено щастлива. Сега имам много повече време и го запълвам със занимания, които обичам, но преди не можех да си позволя - от гледна точка на време, не на пари. Спорт, пътуване, писане.

Откровено казано, сега живея с по-висок стандарт на живот, отколкото преди, долкото стандартът на живот се определя от количеството и качеството на свободното време, с което разполагаш. Защото нетната заплата не определя стандарт. Примерно,  6000 лева заплата за минимум 66 часа работна седмица+стрес, натоварване, огромна отговорност и никакъв извънслужебен живот срещу 2000 лева заплата за 35 часа работна седмица в спокойна, приятна обстановка и много време, което да отделям за любими хора, места и занимания - кое място предлага по-висок стандарт? За мен определено е второто.

Много обичам "мениджъри"-работници без грам визия. Би трябвало да ходят с огромни обозначителни значки и да им се кланяме по улиците. Със сигурност това е най-стойностното нещо, което би могло да се постигне.

Доколкото разбирам "сополи" според Ger4o са всички жени, които не са "мениджъри" и не правят всичко, за да са това. Та аз като един "сопол" ще измия чиниите (щото не ме кефи да позлвам миялна) и ще седна да пийна едно кафенце гледайки си лодките и морето през прозореца. Много добре ми влиза миенето на чинии след 3 години имейли, конференцийки и интриги в офиса в борба за "мениджърската" позиция. Радвам се, че грижите ми в момента са да резервирам хотелче за уикенда и дали времето ще е добро за сърф. О, да, и работата, ама тя ще почака до септември. До тогава не ми пука, че в сметката ми влизат по 1000 лв. Аз съм един щастлив "сопол".

Герчо, ако с тая злоба ръководиш и подчинените си, пак казвам "горките". Не зная каква си като мениджър, ама като редови гражданин и човек направо издишаш. Пълно головодие.

Беше ми интересна темата и я следих през трансформациите й. Не знам защо, но винаги подобни теми се израждат в стил "За и Против работещите жени/мениджъри". Изборът е силно субективен и не може да се отговори еднозначно.
Ако говорим за наистина висш мениджмънт, не за мениджър на сектор в магазин, тези позиции носят със себе си и много отговорности. Отговорности, които пречат на съня, не защото ти звънят, а защото се притесняваш нещо да не се обърка. И в това има адреналин. Но той не е за всеки.
Има хора, които предпочитат спокойния начин на живот. Този тип работа не е за тях. И съответно те го отхвърлят като неразбираем и неприемлив за тях.
Други хора считат това за супер атрактивно, определяйки го като динамична работа, себе си като издръжливи типажи и се получава пристрастяване към адреналина, както при спорта. Този тип хора намират чудесното място за реализация, катерейки се по стълбицата и концентрирайки се в боренето на едно препятствие след друго. И в това няма нищо лошо.

Мисълта ми беше, че дотолкова, доколкото двете позиции са взаимно изключващи се, то разбиране по въпроса няма как да има. Излишно е да се изпада в убеждения как начина на живот на единия е крив, а на другия - прав, защото всичко това е функция от ценностна система, характер, интереси.

Фокусът на темата се измести, тъй като питането беше дали е възможно да се съвместяват двете функции. За мен е възможно, но предполага високо ниво на организираност, мотивираност и най-вече здрави нерви и психика.

Мда, чувала съм. Също и за илюзорното спокойствие съм чувала. Също и в последните 1-2 години видях хора със заплати доста над средните на улицата, които си търсят каквато и да е работата, защото спокойните им фирми нямат нужда от тях. Кризата е чудесно оправдание да се освободиш от "волове", които са си въобразявали, че са незаменими. И когато работиш за нечий друг джоб едва ли някога ще изпиташ удовлетворението от това да правиш нещата за себе си - нямаш таван на парите, идеите и начините, по които да се развиват. Дали ти е тъжно за мен или някой друг ми е все тая, честно казано.

Леле, на какво е заприличала темата.  Едва успях да изчета всичко.

Аз междувременно много мислих и продължавам да мисля. Наистина си обичам работата, тръпка ми е, но CEO определено ми е проблем. Ето, в понеделник имахме разговор с него - държа се сякаш нищо не се е случило. За пореден път му казах, че ако има проблем с мен, може просто да се изправи и да ми го каже в очите, а не да се жалва на HR-а, при това дори не на локалния, а на централния. Той отрича да е имало проблем, просто си били говорили и той споделил "някои впечатления" от мен. Както и да е.

Истината е, че той не ме обича (каква дума!) особено, защото си позволявам да удрям контра на негови прищявки, които смятам за нерационални и нецелесъобразни. Това е така, защото той не е особено навътре в естеството и начина на работа на моя отдел. Дори всъщност, това е отделът, чиято работа на него му е най-чужда, но нейсе. Струва ми се, че всичко започва да се превръща в някаква лична битка. Също така съм наясно (не ми се обяснява защо и как), че той ще бъде на тази позиция още максимум година-две. Но се питам за себе си има ли смисъл да водя такава битка още толкова време. Много ми е писнало, но не, защото се чувствам физически изтощена, а защото съм обзета от негодувание и фрустрация.

Колкото до постовете, които са в страни от темата, много от тях не мога да коментирам, особено тези, които идват от майки. Все пак, аз още не съм такава и нямам на какво да стъпя, за да изразя мнение, по-скоро мога само да чета и отсявам. А относно почивки и придобивки...Не всички хора търпят разни неща заради парите. Аз например не желая да почивам в Дубай. Любимото ми е да се забия да къмпингувам на някое диво място, но за жалост вече не мога да си го позволя, защото винаги трябва да съобразявам почивката си с условия за комуникация...Не мога да отпраша нейде, където няма обхват, както съм правила преди и при това положение ни най-малко не ме грее фактът, че мога да си позволя най-скъпата каравана или най-многозвездния хотел. 

Аз пък донякъде съм съгласна с Ger4o. Дори съм съгласна и с изказването й за сополите. Според мен тя не целеше да обиди всички жени, избрали да си гледат децата 1-2 години след раждането, а по-скоро тези, които постоянно си намират причина да не работят и единственото им развлечение е да клюкарстват пред блока на пейките и да разчитат финансово на мъжете си.
Аз лично не съм мениджър. За сметка на това имам големи отговорности по един проект и общо взето работата е доста натоварваща. Въпреки, че в офиса стоя точно 8 часа и след това предпочитам да се прибера при близките си, доста често, когато нямам какво да правя, просто работя от вкъщи. Никой не изисква от мен да работя в извън работно време, просто аз самата изпитвам такава нужда, защото работата ми ми е интересна и предпочитам да си следя ангажиментите или да си преглеждам мейлите, за да проверя дали не съм пропуснала нещо през деня. Понякога не съм толкова натоварена и успявам да си почина дори в офиса, но има периоди, когато изникват много задачи и тогава работя много повече. Не го правя заради работодателя си, а по-скоро за собствена чест и слава. Харесва ми да виждам, че съм успяла да свърша това, което ми е било възложено. Дори, когато си взимам почивен ден пак не издържам и проверявам дали не е изникнало нещо спешно. Аз обаче съм ЗА баланс между личен живот и работа и за това много често дори и да съм затрупана с работа просто си тръгвам от офиса и си довършвам от вкъщи. За сега нямам дете, но предполагам, че дори да родя пак няма да издържа и поне веднъж дневно ще преглеждам какво се случва в офиса

Cookie_Pooh, извинявай, че се впуснахме в обичайните спорове. Поне от мен, извинявай.
Радвам се, че преценяваш правилно ситуацията и ти пожелавам да вземеш най-правилното решение.
Да си майка и да угаждаш на шефове не е лека задача. Трябва разбиране и отстъпки от страна на работодателя, когато родиш. Със сигурност ще бъдеш поставена пред избор кое да поставиш на първо място. От теб зависи кое е правилното решение. 

  Та... за какво беше темата?

Предполагам, че тази съвременна мъдрост е базирана на твоя опит  . Аз лично не се опитвам да извеждам с мъдрости личния си живот. иначе ще ти го обясня простичко, че да ме разбереш - това е като ракията и салатата - не е нужно да избираш - можеш да имаш и двете.  И недей пиши в такива теми, че прозира възпитанието в стил "Жената боса и бременна в кухнята". Иначе има и мъжки форуми - мъж ми участва във форум за дайкаст. Пробвай, може да ти хареса, вместо да нищиш клюките като бабите зад блока.

Малко цитати от последните 4-5 поста:
"еснафския и кариеристки начин", ""мениджъри"-работници без грам визия", "човек трябва да дорастне до едно ниво, за да може да отсява полезното", "ако с тая злоба ръководиш и подчинените си, пак казвам "горките"", ""волове", които са си въобразявали, че са незаменими." и това е в последните 5 поста! . Кои, по дяволите сте вие, че си позволявате да ме обиждате
Обясних просто как съм си организирала живота и как се съвместяма работа и семейство, къща, деца! Ние четете като дявол евангелието - тръгнахте да ми обяснявате как ще съжалявам, ще умра, да съжалявате децата ми? Как не ви е срам? Някъде казах ли с нещо, че моя живот е пример, който трябва да се следва? Някъде казах ли, че домакините трябва да се върнат на работа и да гонят кариера! Къде тръгнах да ви давам акъл как да си смятате бюджета и как да си разпределяте свободното време? Смятахме ми часовата ставка на час, разглеждахте ми медицинския статус, правихте анализ колко лоша майка съм и колко са нещастни децата ми хс мен и гадаехте кога ще умра от стрес, самотна и отритната от всички, предположихте дори, че мъжа ми ще ме зареже. И това наричате добронамерени постове ????? Как не ви е срам, по дяволите, че имате и наглостта да ме обвинявате, че съм нарекла определена категория сополи???? Ми вие избълвахте толкова обиди за мен и категорията, която представлявам, че думата сопол е направо миловидно обръщение!
Боже, боже, боже.... колко мъка има по този свят, боже? Защо не си вземеш вересиите, че вече много тежат на тая земя!

айде стига сте се заяждали с жената вече 

  хора без работа, типични проскубани домакини, завистливи непрокопсаници. 

кво ви става ве хора? б*си отношението.

И аз съм домакиня в момента, но не защото това е най-добро за децата ми, и защото те милите не могат да съществуват без мама си, а защото ме мързи, откровено ме мързи. Мързи ме да стана сутрин, и да отида на работа, това е.
Герчо, от мен адмирации, ти си щаслива жена, изобщо не се обеснявай на затъпели женички. /в това число слагам и себе си към момента/

Това не мисля, че го вярваш, просто провокираш. Безумно тъпо е. 

Стигнала съм до извода, че има жени и жени. Като жени, не майки. Има такива, които го могат, и такива, които не искат дори да опитат дали го могат /като мен, както казах, мързел/.
Има дейни, живи жени, има и мърди /пак слагам себе си донякъде в момента/.
Има жени, които успяват да се справят с всичко, и аз лично им се възхищавам.
На домакини, седящи и гледащи децата си, еми трудно ми е да се възхитя /като се има в предвид, че аз съм такава в момента, и моята майка цял живот бе такава /скоро почна работа//.
Ако една жена иска може да извади от 155 кладенеца причини да не работи и да обеснява колко е важно да е до децата си, но това е двуличие, според мен. Не ти се работи, ок, кажи го директно, кво се правиш?

И като цяло сякаш съм забелязала така с годините, че мъжете много повече уважават работещата жена от домакинята.

Не съм голям мениджър, но смятам, че имам известен опит.
Има сфери, в който да си 24 часа на разположение е нормално. Давам и пример - управител на хотел, мениджър на туристическа агенция/туроператор. И повярвайте нито едното, нито другото в България е добре платено. Ето тази нова година изкарах на телефона -7 часа, защото клиенти имаха проблем. Ами случва се и това е част от работата.
Моята философия е, че има жени, за който да са домакини и майки е призвание, което ги удовлетворява напълно. Моите адмирации към тях. Но има и други, който искат по-различни неща - професионална изява, кариера, независимост. Тънкият момент е да се намери равновесие в работа - семейство.

Ако авторката е на фаза /Пенелопа / да гради кариера, значи е нормално да жертва доста от личното си време за това. И аз бях така управител на хотел, лудо денонощно бачкане , спях в хотела, ставах по нощите да помагам на екипа си, бях на разположение за да съдействам при всеки проблем с гости - и ходех на автопилот през останалото време. Смених работата, успокоих темпото и семейството с детето дойде напълно естествено и логично. Да, пак работя, да пак ми звъни телефона по всяко време, да няма отпуска или болнични - аз съм на компютъра и движа сделки. Яко жонглиране е, ама аз и не мога да седя на едно място и така се чуствам добре.

Вержи, говорим за баланса, не за крайностите.