Жени-мениджъри и семейство

  • 13 612
  • 252
  •   1
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 7 672
Ако Герчо все още чете, бих искала да я попитам на колко години е.
Щото по мои лични впечатления докъм 30 човек е доста енергичен, и в по-голяма степен е в състояние да работи извънредно.
Но после лека полека (но все повече) започва да иска да си гледа кефа.

# 166
  • Мнения: 2 556
Мисля, че ако бях останала да работя в София ме чакаше подобно развитие на нещата - тоест голямо натоварване, което при мен не знам дали щеше да си струва откъм заплащане. Също съм почти сигурна, че нямаше нито да се навия, нито да успея да родя второ дете покрай целия този стрес. Въобще за себе си съм проверила и знам със сигурност, че кариерата на жена - мениджър в голяма фирма е неподходяща. Не е като да не знам какво е, пробвала съм, бях на ръба да се разболея в един момент. За издържливи жени с по-железни нерви, тя си е свъвсем добра, щом им допада, особено при адекватно заплащане.

И да, годините също имат значение. На 22-23 аз преливах от енергия и бях готова да работя доброволно извънредно и да се "доказвам". На 30 вече ми беше помръзнало да се правя на герой.

# 167
  • Мнения: 6
Божеее, толкова драми за работа на заплата?!
Да е собствена фирма, да си инвеститор в нещо, разбирам. Ама да се хвалиш, че си работиш като вол за нечий друг джоб е направо ... тъжно.
Да си чувала, че много хора работят за заплати три/четири пъти по-големи от доходите на някой хора със собствен бизнес? Да си чувала, че в България на моменти е доста по-спокойно да работиш на заплата, отколкото да се занимаваш с бумащината и бюрокрацията свързани със собствения бизнес? И според мен никой не се хвали, че работи като "вол" заради нечий чужд джоб. На отговорните позиции, допълнителният труд се заплаща и компенсира с бонуси, които пълнят собствения джоб. Ако за теб е тъжно да се "напъваш" излишно заради дебелината на портфейла на шефа си, за мен е тъжно че все още има хора мислещи като теб.

# 168
  • Мнения: 2 556
Да имаш собствен бизнес и да работиш за някой друг са несравними неща. И аз години наред си мислех, че няма по-добро от това да си служител. Но истината е, че човек търпи развитие и в един момент все по-често се замисля за различни варианти на себеизява, докато не е пробвал различни, няма как да има адекватно мнение. А че в някои случаи е по-изгодно да си служител - да, така е (но това си важи за определени фирми и позиции според мен).  Пък и темата е за жените - мениджъри - предполага се в чужда фирма.

# 169
  • Мнения: 0
Ако Герчо все още чете, бих искала да я попитам на колко години е.

Чете чете ...  Grinning

Find_NEMO, Ger4o, liana**, katqsl, rosy_bosy, Really (+ 2 Скрит/и) и 7 Гости преглежда(т) тази тема.

ама и работи в същото време ... да не си помислите нещо друго  Peace ааааа  Whistling

# 170
  • Мнения: 6
Да имаш собствен бизнес и да работиш за някой друг са несравними неща. И аз години наред си мислех, че няма по-добро от това да си служител. Но истината е, че човек търпи развитие и в един момент все по-често се замисля за различни варианти на себеизява, докато не е пробвал различни, няма как да има адекватно мнение.
Аз имах предвид служител на заплата в България и собствен бизнес отново в България. Ти същото ли имаше предвид?
Смея да твърдя, че мнението ми е много адекватно и изцяло базирано на лични впечатления.  От служител до служител има огромна разлика, както от бизнес  до бизнес също  Peace

# 171
  • Мнения: 1 654
На 32 години съм в момента. Работя от 16 годишна, защото така смятам, че трябва. През това време завърших магистратура. Не повръщам, нямам булимия, анорексия, не страдам от доказани прихични разтройства (ще трябва да се прегледам обаче след толкова диагнози), държа се на краката си добре, рядко боледувам от грип дори - организма ми е здрав. Не виждам да се натоварвам от това, че съм се събудила в 2 часа заради телефонно позвъняване - правя го често в последните 5 години заради децата си също. Не ми е проблем.
Немо, работя да... Но понеже шефа ми не е изрод мога да пу покажа какви хора бродят по земята... и колко мъка има по този свят  Joy. А ти какво правиш в бг мама? Мисля, че по-гадното от завиждаща жена е завиждащ мъж. Злобата е за неуспелите, Немооооо... Ти от тях ли си?

# 172
  • Мнения: 2 556
liana**, да , аз имах предвид същото като теб, мнението ми също е адекватно и базирано на лични впечатления  Peace

Ger4o, имайки желязно здраве и щом можеш да не си доспиваш и да работиш посред нощ, то ти явно си попаднала на подходящата работа, а шефа ти - на подходящия човек.  Simple Smile Мен лично мисълта, че някой ще ми звънне след полунощ би ме накарала само да си изключа телефона...

# 173
  • Мнения: 9 990
Недоспиването е малко разтегливо понятие.Аз, без кариера съм убедена, че често спя по-малко то Герчо.Има си деца, които стават нощем и такива, които спят.В тази връзка аз съм перманентно недоспала от 7 години насам.Така че, стига сте я ожалвали-всеки си знае капацитета.Съпругът ми може дълго време да спи по 4 часа в денонощие и после с еднио денонощие сън да навакса.Не му се отразява за сега, а не сме младоци. Mr. Green

# 174
  • Мнения: 1 894
От друга страна попрочитайки отгоре - отгоре ми стана интересно жените, които са се отказали от работата в името на децата какви кариери са имали и на какви заплати са работили?
И аз лично лесно бих се отказала от работата ако взевах 1000 лева заплата - толкоз ще ми дава и държавата, че да си седя вкъщи. Това, което буди съжаление у мен не е моя живот, а живота на жените, които целодневно трябва да намерят оправдание за съществуването си, готвейки и чистейки и молят мъжете си да им оставят пари за пакет превръзки.
jp, какво е приличен доход? И къде прочете, че бачкам 20 часа всеки ден.

не виждам и къде съм написала, че работя 80 часа седмично, че човек, който работи 40 часа и взема половината от моите пари да е платен точно колкото и аз.
написала съм, че се прибирам в 7 и ако има задачи бачкам като заспят децата. написала съм, че почивам, ходим на море, играя с тях и ги възпитавам точно така, както и вие.

Иначе се питах дали пък темата не беше ли дали може да се съвместява кариера със семейство и деца, а не дали трябва да правим кариера и да се откажем от нея като се появят децата. Аз съм отговорила - Да, може да се

Какво всъщност е почивка? да прекарам уикенда на пикник на Витоша, да гледам детско пред тв-то или на мия прозорци? Пропуснала съм някоя незабравима серия на доктор хаус или пропуснах да направя салата на мъжа ми? кое от тези неща изпускам и е жизненоважно за мен. Ако не искам да го правя и предпочитам веднъж в годината да ида някъде и да остана с някакъв як спомен това каква драма се явява за вас?
Интересно ми е какво правите вие в свободното си време, на което толкова много държите? От какво се лиших толкова, че да предизвикам съжаление.  Дали пък вие не правите нещо изключително интересно, което пък да не съм разбрала? Какво е? Въпросът ми е искрен и без капка ирония.

Аз не искам да се заяждам с теб, защото някои неща, които си написала са ми симпатични. Макар че това, което написа за "сополите" не е приятно. Разбирам, че това е твоя баланс и разбирам, че едва ли имаш друг избор освен да работиш и да се опитваш да си втълпяваш, че еснафския и кариеристки начин е правилен, но момичетата са прави за много неща. Някои от тези момичета работят не по малко, други наистина разчитат на помощи в определен моменти и то не само заради децата си. Но щом си "мениджър" (тази дума, която за мен е лишена от особено смислено съдържание, особено след няколко години корпоративен живот и някакво си там според някои реномирано "мениджърско" образование (за което майка ми даде мило и драго) - някакси предпочитам думите лидер или поне директор, но това е дълга тема) се предполага да имаш обострено критично мнение за това как да правиш нещата оптимално.
Нека и аз ти кажа някои от изводите си извън битовизма:
1) Работиш може би не по 80 часа, но щом работиш вечер и уикендите, според мен работиш 52-60 часа. Сметни си наистина възнаграждението на час и ще видиш, че за същото възнаграждение на час можеш да имаш далеч повече свобода. Аз някакси винаги гледам ROI-то и слагам и intangibles в сметките.
2) Може и да работиш за над 5к нет, но от това, което съм видяла, жените мениджъри бачкат здраво за около 3 и нещо, което не смятам за много за човек с истински потенциал и претенции, че си е намерил мястото дългосрочно. В смисъл, може и да няма друг начин да работиш това, което работиш за повече пари, но фактът, че го правиш не те извисява над останалите. Има още милион други начини да ти се вливат тези пари, но и с по-малко животът може да толкова хубав, че даже и по-хубав. Мисля, че единствената разлика е в титлата "мениджър" Simple Smile ... велика титла, няма що. В твоя сват може и да има значение, но на една маса с непознати дали ще бъде така? Могат ли успехите ти да се изнесат извът твоя сват и да бъдат точно толкова успехи?
3) Задавала ли си си въпросът къде ще бъдеш след няколко години и какво би правила, ако наистина настъпи някаква главоломна промяна в живота ти? Имаш ли време да обърнеш внимание на всички незабележими процеси, които се случват сега докато си заета да работиш на високи обороти, но които с времето биха могли да ти преобърнат колата? Работих в компания, в която започнаха да изхвърлят дългогодишни мениджъри из Европа заради смяна в стратегията. Повечето бяха неподговтени - бяха направили много за компанията и живееха с идеята, че никога няма да останат ненужни. А тези, които оставаха вече не бяха никакви лидеи, а просто хора, които се опитваха да се задържат на борда. А беше време когато четяха и пишеха имейли денонощно и си мислеха, че светът е техен и пътят е само нагоре. Някои от тях дори починаха и при смъртта на един от тях стана много кофти гаф.
4) Аз имам такава майка, която работеше денонощно и си мислеше, че сега е времето да работи. Много прилича на теб, но не искам да ти кажа през какви драматични ситуации премина заради късогледството си и още плаща сметките, а и ние покрай нея. Но твърдо вярваше, че друг начин няма. Е, вече вярва, че има. Сега си дава сметка колко възможности да й е по-лесно и не по-зле е пропуснала. Голяма грешка е да си самоповярваш. Животът много те изненадва. Хубаво нещо е да се бориш и да се опитваш да съчетаваш нещата, но ти правиш точно толкова компромиси, колкото и другите момичета правят като си седят като "сополи" (дали?) вкъщи. Въпрос на избор.
5) Как по друг начин може да се живее? Ами има и много други. Осъществяването за една жена не се изчерпват с кариера, със семейство или и с някаква комбинация от двете. Личността може да се проявява по много начини и пак да получиш удовлетворението, че си смислен. Седни да изгледаш някоя серийка от доктор Хаус и ще ти стане ясно - сериалчето е пълно с истини точно за това, което отричаш.
6) Почивката на палатки в много отношения може да бъде по-приятна от разходка до Дубай и въпросът не се измерва в пари. Парите не изместват човешкото. Днеска ги има, утре ги няма.. Simple Smile

Всичко това са ти го казали и момичетата. Не го приемай лично. И аз сама за себе си все още търся истината. И тя със сигурност не е в робуването на статус и йерархия, недай боже и битовизъм. Макар че не намирам разлика между корпоративен и къщен битовизъм.

# 175
  • Мнения: 1 654
Темата се изроди страхотно.
Освен всичко, което написах сега става ясно, че собствениците на фирмите в България са сексисти и ако мъж взема 5-6, то жена 3-3 и нещо, а за тези пари няма смисъл  Joy Joy Joy. Успяхте да ме разгадаете и да ми направите дисекция, успяхте и да видите живота ми след 20 години - сама, болна и нещастна, захвърлена от всички. Много вероятно мъртва след тежък инцидент.
Мили девойки, мисля, че се вземате много на сериозно в опитите да се правите на екстрасенси и врачки.
Желая ви успех!
Извинявам се на авторката, че въобще отговорих в темата и, а не и пратих коментара си на лични. Повече няма да правя тази грешка. Ако мога да помогна ще е тайно, че за мнение ядат хора.
На момичетата, които съм обидила, разпознавайки себе си в определението "сополи" се извинявам много, но за съжаление кой как се приема е въпрос на вътрешна нагласа.
Приятен ден!

# 176
  • Мнения: 7 914

becky bloomwood

 невероятен пост!  bouquet

# 177
  • София
  • Мнения: 19 559
Герчо, последно включване, обещавам.
Много е лошо, че не четеш или четеш като дявола евангелието. Моят, на Беки и много други постове, бяха безкрайно добронамерени. Избирателното четене, иронията и тонът отвисоко, през който ги коментира не бяха уместни, но това, разбира се, е лично мнение - човек трябва да дорастне до едно ниво, за да може да отсява полезното и да не скача на всяко изречение.
Пожелавам ти щастие и успех и никога да не съжаляваш за избора си!

# 178
  • Мнения: 4 875
becky bloomwood, чудесно си казала всичко, което аз бих искала да кажа.   bouquet

# 179
  • Мнения: 0
Немо, работя да...

Но понеже шефа ми не е изрод мога да пу покажа какви хора бродят по земята... и колко мъка има по този свят  Joy.

А ти какво правиш в бг мама?

Мисля, че по-гадното от завиждаща жена е завиждащ мъж.

Злобата е за неуспелите, Немооооо... Ти от тях ли си?

Ай стига ве   Mr. Green

Късметлия шеф ей  Whistling

Ми .... като няма бг татти  Crossing Arms


да ти завиждам  Thinking Thinking ... аз  Thinking Thinking... а де  newsm78 за какво ??! Че ще си щастлива на 80 години  newsm78

за неуспелите казваш ... хм...  newsm78 а ти що се палиш толкова като не си злобна  Thinking

По темата : Има една съвременна мъдрост - ако жената се отдава на работата значи няма на кой друг да се отдаде ... та правете си сметка жени-мениджъри  Peace 

Общи условия

Активация на акаунт