Публикувана: 3 юли 2010, 23:46 ч.
Последно мнение: 30 юли 2010, 17:45 ч.

Оставям си детето да реве

5 127
56
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с истериите на детето си?
Какви са някои ефективни техники за справяне с избухванията и истериите на децата?
Как мога да се справя с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ми изпадне в истерия?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с истериите на детето си?
  
  Истериите при деца са често срещани, особено по време на периода на отрицание, който обикновено се случва около две години. Важно е да останете спокойни и да не влизате в стаята, където детето плаче. Можете да изведете детето от стаята и да му дадете време да се успокои. Игнорирането на истерията може да помогне, тъй като детето ще осъзнае, че ревът не води до желаните резултати. Важно е да установите правила и граници, които детето трябва да спазва, и прилагайте последствия за тяхното нарушаване. Също така предлагайте избор на детето си, за да се почувства ценено.
- Какви са някои ефективни техники за справяне с избухванията и истериите на децата?
  
  - Някои ефективни техники за справяне с избухванията на децата включват отстраняване на детето от ситуацията, игнориране на избухването, предлагане на избор, установяване на правила и налагане на последствия при нарушаването им. Предложенията за разсейване и обяснения защо е необходимо да се направи нещо също могат да помогнат. Установлението на ясни граници и последовтателността в прилагането на техниките за справяне с избухванията е от решаващо значение. Някои методи за справяне с истериите на децата включват използването на пренебрегвание, предупреждаване за предстоящи действия, оставяне на детето да се успокои само, разсейване с нещо интересно и установяване на ясни граници и правила. Важно е да се отбележи, че методите могат да варират в зависимост от конкретната ситуация и детето.
- Как мога да се справя с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ми изпадне в истерия?
  
  Справянето с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ви изпадне в истерия, може да бъде предизвикателство. Важно е обаче да запазите спокойствие. Игнорирането на избухването и установяването на ясни правила и граници може да помогне. Избягвайте реагиране с насилие или крясъци и вместо това предлагайте алтернативни начини за справяне с избухването, като например отстраняване на детето от стаята за няколко минути или му позволяване да се успокои самостоятелно.
- Какво е важно при справянето с истериите на децата?
- Какви са някои методи за установяване на граници с децата?

# 30 5 юли 2010, 15:16 ч.

София
Мнения: 17 652

Аз в подобни ситуации ("счупена" комуникация) го "пропъждам" в стаята му - не ходя да го затварям там, да му тръшкам вратата или нещо - просто му казвам да си ходи в стаята... обикновено тръгва ревейки (дори и да не е ревял преди това, а само да ми е правил напук - това е нещо като... ами, "маркиране" на рев) и след минута или няколко се появява ни лук ял, ни лук мирисал. Усмихнат и склонен към нормален разговор.

По- рядко (или трябва да кажа повече преди време?) след известно време, ако не се появи сам, отивам / отивах да видя какво прави - понеже закроти ли се сам след изгонване, вероятно е изобретил някаква нова беля... е, или поне така беше; отдавна не е правил такива неща.

# 31 5 юли 2010, 17:00 ч.

Мнения: 18

Mademoiselle Chocolate, защо не я заведеш на детски психиатър/психотерапевт? Може да се окаже, че малката си има вътрешен проблем. Иначе като подход съм съгласна с поста на neraiida. Peace

Зареди се с биволско търпение и приемай тези капризни сцени със слонско спокойствие/тоест, щади нервичките си/ , защото това може да е само един кратък период, през който детето преминава. Peace

# 32 5 юли 2010, 17:44 ч.

На един клон
Мнения: 1 065

Още малко и на гинеколог ще я пратите #Crazy

# 33 5 юли 2010, 22:36 ч.

Мнения: 18

Цитат на: Кукумявка под прикритие в пн, 05 юли 2010, 17:44

Още малко и на гинеколог ще я пратите #Crazy

Жената има проблем с детето и споделя с нас. Всеки тук дава съвет и мнение с цел да помогне, така че няма нужда от сарказъм, нали? Stop

# 34 5 юли 2010, 23:51 ч.

На един клон
Мнения: 1 065

Така де,така.
Въпросът е майката да не тръгне по психиатри,детето си е Ок явно. bouquet

# 35 6 юли 2010, 10:05 ч.

София
Мнения: 5 079

Няма да предизвикаш критики. Хора сме, няма човек, който да не е бил вбесяван от детето си.
Деликатен период, хем е мъничка за просторни обяснения и увещаваници Laughing

, хем вече трябва да спазва определени правила и граници.
Не знам какво да те посъветвам. Радвай се, че детето ти се развива нормално, колкото и да ти е трудно, опитай се да игнорираш поведението и - поощрявай спокойното и тотално не обръщай внимание на истериите. Като ревне излизаш, и не влизаш докато не спре. Сама ще види, че няма защо да се пъне по този начин и че това поведение не е печелившо.
Трябва време и постоянство. Никакво влизане през 5 мин, или успокоение щом си я оставила да реве. Остави я да се нареве и да се откаже сама. Иначе я изнервяш и объркваш излишно.
Успех и пиши какво става! Hug

П.С. Между другото, пробвала ли си, преди да стигнете до рев, да я разсееш с нещо любимо и интересно. Малка е още и би трябвало да работи... Thinking

# 36 6 юли 2010, 16:25 ч.

Мнения: 2 660

Да, ще пиша, ако имаме някакъв напредък с реването. Пробвам с разсейване. Ревът спира, но отказът да направи, каквото съм поискала от нея, остава. Ако настоявам, пак започва да реве... Тези дни е много крива така или иначе. Дано да отмине по-скоро, защото ми привършва изобретателността - от сутрин до вечер за всичко е не. Няма да се обличаме, няма да се събличаме, няма да ядем, няма да ходим на разходка, няма да се прибираме от разходка и т.н.

На предната страница и за ситуациите ставаше въпрос. Някой каза нещо за обличане на нощница, което пък е много актуално при нас. Започва се с "хайде да облечем нощницата". "Не икам". Оттам нататък се започва едно заиграване и пазарлък. Да облечем куклата и теб. Искаш ли друга нощница... Тениска... На мама блузата... Не може гола... Избери си тази или тази, не може гола... Хайде да се облечем и да четем приказка... Я виж каква картинка... кутийка... муха на тавана... И така нататък, докато нещата не ескалират до сърдене и врещене... Когато е безобразно късно и в 11 часа тя врещи гола в леглото, просто... не ми хрумват други идеи, освен да я оставя да се нареве и като се омаломощи да я облека и да я гушна.

Предупрежденията от рано вършат работа например на люлките (с изключения).

Последна редакция: вт, 06 юли 2010, 17:06 от Mademoiselle Chocolate

# 37 6 юли 2010, 16:40 ч.

загубено
Мнения: 7 584

Търпение му е майката,търпение.

П.С.Готин подпис Wink

# 38 7 юли 2010, 09:20 ч.

Мнения: 945

Цитат на: Mademoiselle Chocolate в вт, 06 юли 2010, 16:25

На предната страница и за ситуациите ставаше въпрос. Някой каза нещо за обличане на нощница, което пък е много актуално при нас. Започва се с "хайде да облечем нощницата". "Не икам". Оттам нататък се започва едно заиграване и пазарлък.

Пробвай да не и каzваш "Хайде да облечем нощницата" а да я питаш "Сама ли ще си облечеш нощницата или мама да ти я облече". Така остава с впечатлението, че може да иzбира. Ни и ти трабва да си строга, или си облича нощницата или и я нахлуzваш неzависимо дали реве или не. И никакви дискусии. Ако раzбере, че може да те раzиграва, ще го прави винаги.

# 39 7 юли 2010, 09:34 ч.

София
Мнения: 2 693

Цитат на: salzichkata в нд, 04 юли 2010, 01:01

Бях чела, че когато станат на 3 години и всичко това отминава. Дано да е истина.

Истина е!

И аз мислех, че никога няма да дойде дози момент, но определено след 3 се очовечават... и просто продължават да си търсят своето, но вече не по такъв "примитивен" начин Laughing

Кошмарните 2 години са си наистина кошмарни... И ние пробвахме какво ли не. При сина ми сякаш игнорирането вършеше най-добра работа. Всъщност влошаваше до крайност нещата, но така кризата минаваше по-бързо. Някак напрежението като го игнорирам ескалираше до крайност и веднага след това идваше успокоението, гушкането, извиненията и... начало на следващия рунд Grinning

# 40 7 юли 2010, 11:58 ч.

Мнения: 70

Много се радвам,че попаднах в тази тема.Отскоро сме в този период и съм също така объркана дали постъпвам правилно,но ме успокоихте доста и угризенията ми намаляха в пъти.Аз съм скорпион и игнорирам всички с мълчание и оставяне да се нареват,но ме гризеше мисълта,че не постъпвам правилно с малкото човече.Ще следя темата с интерес.

# 41 7 юли 2010, 12:10 ч.

Мнения: 359

И това чак до 3 години ли ще продължи?
При мен няма време за пазарлъци, (близначки) като четох примера с нощницата , хем ми е смешно, хем знам че ме чака.
В момента се инатят на слагане на памперса. Акробатики, тръшни, ако се измъкнат бягат по гол дупе....
И като ми прекипи, хващам и с най-равния тон обяснявам как ще сложим памперса и пускам да ирае. Трещи, врещи, но аз стискам и слагам.
Ако се пазаря да облека едното, после пак ли пазарлък за другото?!
Вероятнпо съм лоша, но нямам време за лигни.

Имали сме врещене 40 мин. В кревата или в колата. Оставям, стискам зъби- да врещи. Правя няколко предложения за вода, да дам играчка, отблъскват ме- ок, реви си. И отминава.
Но ние сме малки, не точно за темата. Но растем и хитреем с дни...

# 42 7 юли 2010, 15:27 ч.

...на безопасно
Мнения: 3 023

Уф, ние минахме отдавна 3 години,ама....проклетията ни е същата. Като започне да истерясва я държи по час. Накрая се уморява да се напъва и мирясва. Хорските деца реват по 20 минути, а моето с часове.Аз процедирам по същия начин-излизам от стаята или я завеждам в друга, след като многократно съм се опитвала да я успокоя, разсея или обясня защо например, не може да се поливат цветята по килима.Не че не е наясно и тя. Много ценя любознателността и иновативността, ама.....и аз имам нерви.

# 43 7 юли 2010, 16:54 ч.

Мнения: 985

Цитат на: Mialexa в ср, 07 юли 2010, 15:27

Уф, ние минахме отдавна 3 години,ама....проклетията ни е същата. Като започне да истерясва я държи по час. Накрая се уморява да се напъва и мирясва.

ха ха,тъкмо започнах да се притеснявам,че нещо не е в ред с моето.Вече е на три и половина ,но като я прихванат караконджулите сме ненадминати по рев в квартала... Mr. Green

# 44 7 юли 2010, 18:40 ч.

Мнения: 200

Мммм даааа,хубава темичка. Никой няма да те упрекне,хора сме...ако някой седне да ти разправя,че не е викал и не се е вбясявал на детето понякога-знай че те лъже.
Моето дете също е в малка фаза на тоиз период. Обаче още от малък знае къде е границата.За мен е важно да съм непреклонна,да разбере още от малък че има неща с които не се правят компромиси. От приятелка детски психолог знам,че детето не бива да се наказва в собствената си стая/респективно в кошарата или на мястото където си играе,защото тези места трябва да внушават в него чувство на сигурност и хубави емоции.А и като е наказан,няма право да си играе с играчките.Мястото на наказаниято трябва да е неутрално и в никакъв случай тъмно.Мога да пиша много по този въпрос.Та,най-често моят хубосник бива наказан в коридора,на светната лампа. Разбирасе влачейки го закарвам там,тръшка се....реве... ooooh!

. Казвам му,че ако иска да реве-да си стои там.Само когато се извини,може да дойде при нас в стаята. Съответно идва и се извинява,защото знае каква майка има Mr. Green

. Може да е инат,ама майка му е 2 пъти повече. Като кажа нещо-значи точно така ще стане. Веднъж навъм се затръшка че иска една играчка на друго дете.Еми оставих си го да легне хубавичко на земята и да се мята като риба и си седнах на близката пейка. Подминаваха ме възмутени баби и цъкайки с език ме питаха мен така ли ме е оставяла майка ми Stop

. Съответно на момъка бързо му минава,като види че не се трогвам. Това е истината-обясняваш на детето хубаво къде са границите и го оставяш,наблюдавайки го какво ще направи. Толкова са хитри,че даже неможем да си го представим.Разбират всичко,но ни пробват до къдеще им разрешим да стигнат в исканията си .
Просто следващия път наистина бъди строга,знам че сърцето ти се къса като чуеш да плаче,но просто това е решението. Но не отивай в другата стая,ако трябва нея изведи в коридора или в ъгъла на стаятаи золирана.Не я проверявай на 5 мин. защото тя точно това очаква да направиш.
Успех и търпение Hug

. Подписа ти е уникален Mr. Green

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Агресивно , нервно и ревливо дете

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: