Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Как мога да се справя с истериите на детето си?
Какви са някои ефективни техники за справяне с избухванията и истериите на децата?
Как мога да се справя с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ми изпадне в истерия?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Как мога да се справя с истериите на детето си?
Истериите при деца са често срещани, особено по време на периода на отрицание, който обикновено се случва около две години. Важно е да останете спокойни и да не влизате в стаята, където детето плаче. Можете да изведете детето от стаята и да му дадете време да се успокои. Игнорирането на истерията може да помогне, тъй като детето ще осъзнае, че ревът не води до желаните резултати. Важно е да установите правила и граници, които детето трябва да спазва, и прилагайте последствия за тяхното нарушаване. Също така предлагайте избор на детето си, за да се почувства ценено.
-
Какви са някои ефективни техники за справяне с избухванията и истериите на децата?
- Някои ефективни техники за справяне с избухванията на децата включват отстраняване на детето от ситуацията, игнориране на избухването, предлагане на избор, установяване на правила и налагане на последствия при нарушаването им. Предложенията за разсейване и обяснения защо е необходимо да се направи нещо също могат да помогнат. Установлението на ясни граници и последовтателността в прилагането на техниките за справяне с избухванията е от решаващо значение. Някои методи за справяне с истериите на децата включват използването на пренебрегвание, предупреждаване за предстоящи действия, оставяне на детето да се успокои само, разсейване с нещо интересно и установяване на ясни граници и правила. Важно е да се отбележи, че методите могат да варират в зависимост от конкретната ситуация и детето.
-
Как мога да се справя с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ми изпадне в истерия?
Справянето с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ви изпадне в истерия, може да бъде предизвикателство. Важно е обаче да запазите спокойствие. Игнорирането на избухването и установяването на ясни правила и граници може да помогне. Избягвайте реагиране с насилие или крясъци и вместо това предлагайте алтернативни начини за справяне с избухването, като например отстраняване на детето от стаята за няколко минути или му позволяване да се успокои самостоятелно.
-
Какво е важно при справянето с истериите на децата?
-
Какви са някои методи за установяване на граници с децата?
после разбира се я върнах в количката, щом толкова искаше да седи там и я успокоих: ето,виждаш ли, пишка и си седна пак, какъв е проблема? 
Тръшкала се е... и се е напикавала... В последно време върви номера - хайде да напишкаме ето тази мравка... или нещо от сорта. 
Моето проявява силен харектер, особено когато знае, че сме навън и в момента няма как да я изпратя в стаята си наказана. И сцени ми е правила по улицата, но аз се правя на безразлична и обяснявам, че като се приберем си отива в стаята. Естествено като влезем вкъщи я изпращам директно там и почват един ревове, едно тръшкане. Но тя си знае - ще поседи там 10-15мин 
После си говорим, обсъждаме какво се е случило и се гушкаме. Ами естествено, че ще я оставя да плаче - нали трябва да осъзнае някак си грешката си 
Предполагам на всяка майка се случва 
Но това поне знам от къде идва - и аз съм била същата. Та, и аз я наказвам в стаята и.
В подобни моменти и аз го оставях да реве сам,за да му премине,но идваше да ме търси и да ме вика и ако не му обърнех внимание започваше да удря с предмет по вратата или да пада нарочно от леглото 
При нас например ако трябва да излезем и не иска да си обуе обувките или иска гумените ботуши при 30 градуса навън и се започва разправията.Ако не бързаме,мога да се оправя,правя се дори на палячо,обувам и аз маратонките на баща му,за да се озадачи и после се смеем.Но когато трябва да се свърши нещо важно или нямаме време,вече е страшно.Аз настоявам,той се инати повече 
