Мамита,споделете някоя от вас сблъсквала ли се е с такова нещо!Как е минало и болезнено ли е било за тялото и душата!
- Публикувана: 6 юли 2010, 22:54 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2010, 23:11 ч.
аборт след раждане
За душата-да,болезнено е ако не веднага то след време съвеста винаги проговаря!Погледни си бебето и си представи ако беше решила и с него така да постъпиш преди 1година...
Това определено е гадно.
И не мисля, че е подходящ съвет.
Аз лично бих препоръчала на авторката да взима предпазни мерки, за да не получава подобни съвети.
За мен това е реалноста и аз така виждам нещата.Авторката пита за мнение,ние даваме.Виждам,че на теб моето не ти харесва,но това няма никакво значение.Който трябва да взема решение ще помисли,ще прочете и ще вземе.
Реалността за всеки е индивидуална. Не виждам нищо полезно в това да я съветваш да си представя как би убила някого. Още повече, че не мисля, че е ясно, че авторката е бременна.
не съм го изживявала, но последно време гледам моя мъник и си мисля със сълзи на очи за малките бебоци, които няма кой да ги гушне и целуне или за тези, които имат семейство, но по една или друга причина са възприемани като тежест и отново не получават необходимата им любов. ако забременея и осъзная че аз и детето ми бихме били нещастни, бих направила аборт и няма да го приемам като убийство, а като спасяване на поредния човешки живот от осакатяване. и то от мен.
така че Julkata реалността никога не е само черна или само бяла, а може да бъде преценена само от съответния човек спрямо съответния случай и наистина да му се вменява допълнително чувство за вина, при наличието на достатъчно труден избор (надявам се това да не е случая при авторката) идва малко в повече. мненията трябва да бъдат внимателно обмисляни също както и решенията, защото не знаем кое как ще повлияе на един човешки живот
така че Julkata реалността никога не е само черна или само бяла, а може да бъде преценена само от съответния човек спрямо съответния случай и наистина да му се вменява допълнително чувство за вина, при наличието на достатъчно труден избор (надявам се това да не е случая при авторката) идва малко в повече. мненията трябва да бъдат внимателно обмисляни също както и решенията, защото не знаем кое как ще повлияе на един човешки живот
Също давам един глас за мнението, че е въпрос на нагласа.
Първата ми бременност беше неуспешна - направих спонтанен аборт в края на третия месец.
Честно казано бързо го преживях - това че ще имам дете и че нося на дете в корема си ми беше много имагинерно.
След като родих обаче и сега след като си имам моето детенце имам чувството, че ако пак забременея ще почувствам майчиния инстинкт от началото на бременността.... И мисля, че много трудно бих го преживяла и много бих се самообвинявала ако трябва да прекъсна бременността (дано не ми се случва
)...
Но пък има безброй аборти на раждали жени - вероятни едни са го приели по-трудно, а други - по-лесно. Имам позната такава - съвсем ясно си каза, че не е искала второ дете и това е било водещото при вземането на решение (не че казвам че и е било лесно де). Речено - сторено.
За телесната болка - другите са отговорили.
Първата ми бременност беше неуспешна - направих спонтанен аборт в края на третия месец.
Честно казано бързо го преживях - това че ще имам дете и че нося на дете в корема си ми беше много имагинерно.
След като родих обаче и сега след като си имам моето детенце имам чувството, че ако пак забременея ще почувствам майчиния инстинкт от началото на бременността.... И мисля, че много трудно бих го преживяла и много бих се самообвинявала ако трябва да прекъсна бременността (дано не ми се случва
)...Но пък има безброй аборти на раждали жени - вероятни едни са го приели по-трудно, а други - по-лесно. Имам позната такава - съвсем ясно си каза, че не е искала второ дете и това е било водещото при вземането на решение (не че казвам че и е било лесно де). Речено - сторено.
За телесната болка - другите са отговорили.
Аз съм на мнение, че абортът е по-доброто решение отколкото зле гледано дете или оставено в дом за отглеждане. Причините за аборт могат да са много. Нека не съдиме хората без да знаем всичко.
Колкото по-рано, толкова по-добре, доколкото може всичко това да бъде добре.
Колкото до телесната болка- няма да усетиш нищо, ако се наложи. Всичко свършва за около 15-ина мин., под пълна упойка. Виж....после съзнанието и мисълта.....това вече е друг въпрос, въпрос на лично виждане и преживяване е.
Но така или иначе от темата не става ясно в какво положение е авторката й
