Какво мислите за този разказ?

Хареса ми... Продължавай да пишеш и развивай таланта си.

Имаш пропуски, но с течение на времето, упоритост и много работа,

вярвам, че ще успееш.

Много благодаря!       

Прочети Кърт Вонегът и ще се сетиш, че и роман се пише така.


Да, но едва ли ще има част от великата литература, в която природното описание е самоцелно. За справка сега взех един разказ от Джоузеф Конрад- който използва английския език по много богат, но не и разточителен начин.  Heart of Darkness на пръв поглед започва с описание на природа, но всъщност четем мислите и гледаме през очите на героя. Наистина създава атмосфера, но не е "it was a dark and stormy night".


С много допринася. Окото по-трудно асимилира букви от пиксели. На хартия можеш да прочетеш по-дълъг текст. Тромавият стил изскача веднага, не се вижда при скролиране. В която и да е ера самият акт на четене от различен носител ще изостри вниманието.

Важно е, защото не всички дървета са хубави за горене и удобни за рязане. А ако ще си говорим за символика и метафори, то всеки вид дърво си има характер. Дъб същото ли е като топола? Борът или ябълката е по-горделивото дърво?
някои дървета са женствени, други мъжествени.


Може, ако искаш да пишеш цвъкни като Пауло Коелю. Овчарчето сънувало съкровище. Брей, колко универсално и мъдро.


Съгласна съм, но има и значение- мисленето на хората се променя. Еднакво ли ще възприемаш поуката от текста, ако селото е от турско време или ако е от 21 век и има кабеларка, интернет и чалга?



Авторът не трябва да казва нищо, а да показва. Ако знае какво прави, на читателя ще му пука.



Именно. Но тук не се разказва, няма връзка с реалността, а се КАЗВА как трябва да мислим. Еми сори, от около 10 години не мога да мисля като тийн с развихрени хормони и писателски стремеж. Но и аз бях на такова дередже- затова яко се червя на подобни мои стари литературни напъни.

Даже с кеф ще кажа, че тийнейджърските ми "напъни" бяха по-зле от това тук.

И след съветите на Вонегът (да, даже съм чела и негови произведения), и след поясненията на Mamacita Bandida, ще кажа, че стилът на Вонегът е просто един от многото различни, дори уникални стилове, но не е аршин за всички автори на тоя свят.

Продължавам да мисля, че текст без прилагателни е самоцел, не и правило, което всички трябва да следват.

Да бе, Вонегът е само един, но е истина, че великата литература е просто текст, в който смисълът и значението са най-концентрирани- а не е въпрос на красиви думи. Всъщност доста автори следват някакъв вариант на тези правила, макар и да не пишат като Вонегът. Като се загледате в Моби Дик, епично дебел роман с невероятно количество думи, той пак е простичък в основата си.

Ще обърна внимание на още един съвет: "По-скоро нарушете всички правила, отколкото да напишете нещо напълно варварско".

http://www.pickthebrain.com/blog/george-orwells-5-rules-for-effective-writing/

Хареса ми. Докоснах се до болката на дървото, забравено в бурята от хора и богове... Бих чела с удоволствие още твои неща. Не се отказвай! Пиши, защото можеш...Успех!

Здравей under_cover,

С голямо удоволствие прочетох разказа ти. Има технически слабости, но чувството е там, което е най-важното. Разказът е много добър, като се има предвид възрастта ти. Продължавай да пишеш и ще видиш, че с времето нещата ще стават все по-добре и по-добре.

Категорично съм несъгласен с част от дадените ти съвети за "убиване на прилагателни", махане на метафори, опростяване на стила и т.н. Няма такова нещо и не трябва да ти пука дали това е казано от Вонегът, Кинг, Оруел или който и да било друг. Поклон пред таланта им, но никой не е станал писател със следване на "технически" съвети и четене на наръчници; то е като извор, бликащ от теб - или го има, или го няма. Начинът, по който пише Вонегът, е различен от стила на Хемингуей, който пък е различен от Гогол, който пък няма нищо общо с Голдинг и така до безкрай. Кой от тях е по-добър, най-добър? Глупав въпрос, нали?

Да, има правила, но те са по-скоро общи насоки, а не железни правила, които винаги и на всяка цена се спазват. На първо време се съсредоточи върху това да пишеш, пишеш, пишеш, като се умориш пак пиши, като ти омръзне пак пиши и чак след дълго време се огледай назад, виж какво си написала, и прочети истинска книга, а не наръчник с инструкции за това как да пишеш. Така ще се научиш много по-добре и много по-бързо.


Конкретно за разказа ти:

- Казах ти, че ми хареса с изключение на някои логически детайли, за които и другите ти обърнаха внимание. Няма как да има призрачност в село пълно с хора. Виж, можеш да кажеш нещо от сорта на "Страховете им бродеха като призраци сред изоставения площад, докато бурята пронизваше сърцата им" - просто идея ти давам, играй си с думите, използвай ги в странни комбинации (без да губиш идеята и смисъла обаче ) Също така не разбрах откъде се появиха онова куче и котето - ако вкарваш нови герои, развивай ги, иначе е безсмислено.

- Разказът е предсказуем, и е прекалено кратък, за да "те грабне". Не го сечи изведнъж, дай му време да се развие.

- Най-големият ми проблем с разказа ти е последното изречение. То разваля разказа. НИКОГА, ама НИКОГА, не си позволявай от позицията на автор да даваш пряка оценка на разказаното. Авторът не създава историята, не я измисля, той само я разказва. Добрата история се отделя от автора и заживява отделен живот, тя си съществува сама за себе си. НИКОГА не давай оценъчни съждения от твоя позиция в произведенията ти. Ако искаш да вкараш някакво мнение или оценка, тогава създай нов герой, облечи го в плът и кръв (дай му минало, настояще и бъдеще) и нека той да изрази една или друга позиция. Ако има позиция или оценка, тя винаги трябва да се изразява от героите и никога от автора.


Препоръките ми към теб са следните:

- ВИНАГИ пиши за това, което знаеш и си преживяла. Напиши по-добре за един най-обикновен ден през пролетната ваканция, а не за ужасите на Втората световна война например. Отдалеч си личи, дали си измисляш нещо или вече си го преживяла и крайният резултат е съвсем различен. Голямата литература идва от идеите, от мислите, а не от повествованието.

- Забрави за големите имена. Ако напишеш например книга, в която стила ти е подобен на големия писател Х, аз няма да прочета книгата ти, защото Х е по-добър от теб и е по-силен от теб в специфичния си изказ и стил. Ако напишеш нещо, което си е само твое, единствено и неповторимо твое - и като изказ, и като стил - тогава има шанс да те прочета и да ми харесаш. Подражателството убива автора.

- Когато пишеш се старай да пишеш така, че ако прекъснеш някъде, никой друг да не може да довърши произведението ти без да се усети това. Написаното от теб трябва да е толкова уникално и неповторимо, сякаш си го кодирала с твоята ДНК. Прочети нещо на голям писател (Маркес например) и си задай въпроса защо никой писател на света, колкото и да е добър, не може да го копира и да го наподоби. В неговите книги рядко има сюжет и история (които да не могат да се разкажат с 2-3 изречения), липсват всякакви поуки и нравоучения и въпреки това са стотици страници чиста магия. Ето това е - търси различното, а не общите правила.

- Поставяй се за миг на мястото на читателя. Когато пишеш нещо, то трябва да "удари" читателя, да го разтърси здраво, да го сграбчи за гърлото и да го стиска до последния ред. Когато свърши да те чете, читателят трябва да е вътрешно задъхан, разтреперан - той трябва не да го е прочел, той трябва да го е изживял. Ако някое твое произведение по мнението ти не би имало този ефект - хвърляй го в кофата и продължавай да пишеш.

- Съобразявай се само мъничко с читателя, в по-голямата си степен той трябва да се съобразява с теб. Ти му нарисувай картината, а как ще го направиш си е твоя работа. Не си длъжна да галиш читателя с перце. Да не мислиш, че на Фокнър му е пукало, че повечето му книги няма да са "разбираеми" и на "достъпен език"? Да не мислиш, че е давал и пет пари за онези, които не го разбират? Ако не пишеш масовки или любовни бози, винаги търси твоя стил - истинския читател ще го оцени, когато е готов за това. Едва ли някой може да чете Достоевски на плажа през отпуската си, ама има моменти, когато ти се чете само Достоевски и нищо друго. Разбираш ме, нали?

- Не се страхувай да стигнеш до крайности в произведенията си, напротив - търси ги, злоупотребявай с крайностите в добрия смисъл на думата. Ако пишеш нещо като алегория, не стигай само до там, в първата алегория вмъкни втора, трета, нека читателя да се чуди дали и природата не е алегория, дали героите въобще съществуват реално в книгата или и те са алегория - изобщо никога не давай преки оценки, ясни развръзки, винаги оставяй читателя сам да търси смисъла и отговорите.

- Когато пишеш (или изобщо когато започваш да правиш каквото и да било), ако не смяташ да си №1, ако се задоволяваш да си след някой друг, по-добре въобще не се захващай. Класациите са глупаво и относително нещо, но е важен стремежа, иначе няма смисъл, няма да се получи добре.

- Най-важното - колкото и да си добра, винаги ще има такива, които не те харесват и не могат да понасят написаното от теб. Да не ти пука, продължаваш напред. Един ден може и да те разберат.

Ами това е - просто продължавай да пишеш и нещата ще стават все по-добри  и по-добри. Много творчески успехи ти желая!

P.S. И сори за дългия постинг, слабост ми е, ама този път май съвсем се олях.

Лелеее, беше истинско удоволствие да се прочете, Filkam, което не ми пречи да си помисля, че някои от нещата при мен хич май не се получат