Защо решихте да кърмите?

  така мисля и аз

Не съм гласувала, май не видях моя отговор. За мен това си е толкова естествено нещо, че няма накъде повече. Знаех, че ако нямам кърма, има други опции - АМ, които мога да давам, но въпреки това бях сигурна, че ще мога да кърмя.

Първоначално реших просто да пробвам- дали ще стане. Бях чела, че ставало, но когато дойде моментът да го направя реално, ми се стори странно, дори неприятно (за това не допринасяше фактът, че ВИП стаята се напълни с посетители). Освен това след раждането, макар да беше кратко, се чувствах толкова на показ, че исках да метна някоя бурка отгоре и да не се събличам въобще.

Обаче персоналът на ТК беше на друго мнение и залагаше на казармения принцип, "Който не може, ще го научим, който не иска- ще го накараме!"

И така, всъщност реших да кърмя в деня на изписването, защото след два дни тест-драйв се оказа, че се получава. В дните в болницата на два пъти дадох добавка, от която змеят не само не се засити, ами му се отвори апетит да суче. За добавката трябваше да се боря доста- не беше по дефолт за всички.

Разбира се, бях се подготвила предварително с информация за кърменето, но именно първите дни на успех натежаха. Успех е условно казано- проблемите бяха леки за мен, защото имах информация. Но си имах едно наум, че може и да се стигне до адаптирано мляко.

Но най-вече имаше фактори, с които се бях подковала идейно: 1. профилактика на рак на гърдата. Майка ми от малка ми набива в главата колко е важно, как тя не е успяла да кърми много и мен, и брат ми.
2. панически страх да не спека бебето. Онзи номер с термометъра никаква сила на земята не може да ме накара да го направя.
3. кърмените бебета не се озмейват толкова гнусничко- сравнително лесно се чисти. Сравнително.
4. постепенно прибиране на гърдите. Действа.
5. мобилност- ходене по малки пътешествийца без много утвар.
6. трупане на снахоточки. Някак си ми беше важно...
7. заради баба ми, която беше акушерка и за която е нормално и хубаво жената да успее да кърми. тя е кърмила майка ми до двегодишна възраст.
8. елементът "кой? аз ли не мога да го направя това? гледайте само как!". Изобщо, казах си- ти да не се мислиш за холивудска звезда, я се стегни и действай...
9. защото четох, че става по-лесно с времето. Вярно е.
10. правилно развитие на захапката- дядото ортодонт каза, да се кърми докато иска, че после да не изправяме зъби

Едновременно с това имам някакъв фетиш към шишетата- толкова прозрачни и чисти, така дизайнерски изпипани. Изобщо, кефи ме идеята за технологично гледане на деца в стил Стар Уорс, но все още никой не е изобретил робот, който да генерира химически на момента АМ с идеален състав за бебето. С прозрачни разграфени цици.

Да се изкажа като все още некърмила, но твърдо решена да го прави!

А защо реших: видях от сестра ми и нейното бебе  Никога преди това не се бях замислила  дори за минутка на тази тема.
Подготвям се теоретически  , насочила съм се към болница, която поддържа кърменето. Чета във форума.
Знам, че ще имам кърма и това е !
1. Това ще бъде най-добрата храна за моето бебе.
Ще си спестя стреса да бъркам АМ, да контролирам температура и т.н., да ставам по нощите и да приготвям мляко докато бебето реве-> много по-лесно е просто да го накърмиш.
Искам да спестя и носенето на хиляда джиджавки докато съм навън и да се притеснявам дали не съм забравила нещо . Няма да забравя една приятелка, с която бяхме излезли на кафе с нейното 3-месечно бебе. Изведнъж се сети, че е забравила АМ вкъщи. Като хукна да търси място откъдето да купи, пълен ужас.
Прочетох ,какво съм написала: май и аз съм от "мързеливите" мами ! 

При по-големите ми деца кърменето не се получаваше. Максимум 4м, и то не изключително. Факторите няма да изброявам, на ясно сме всички какви предрасъдъци битуват около нас, пък и при повечето педиатри.

Нямах "идея" за повече деца. Ама изобщо. Двете дъщери ми бяха предостатъчни 
И новогодишната нощ на 2009 сънувах един много ярък сън, как кърмя тъмнокосо момченце с кръгла главица (да не ви показвам снимка на бебето ми, ама съм убедена, че го видях тогава в съня си). Ужасно ярък сън като усещане.
След 3м, при поредица от супер странни обстоятелства разбрах, че съм бременна. Просто не е имало никакво друга алтернатива пред мен освен да кърмя, вече знаех какви препъни камъни ме очакват и в какво съм грешала преди.
Дори през цялата бременност ме преследваха кошмари, как раждам и три дена не ми дават бебето, после то отказа да суче (практика в една от Варненските болници)

Сега ходя все още като свинята-майка и ми е ясно, че до като кърмя, няма да сваля. Но дори и за миг не ми минава идея за спиране на кърменето (колкото и да ми го натякват)
Не знам на тази възраст бебето колко било готово за отбиване, ама аз определено не съм 

Реших да кърмя докато бях бременна и тогава след работа изчитах маса книжки, брошурки и форуми. Никой от обкръжението ми не беше кърмил повече от месец и се удивих, че съществуват методи, с помощта на които може да се кърми продължително   Мислех си, че не искам да съм като сестра ми, която кърми около 20 дни и двете си деца и рещих да положа усилия, за да имам здраво бебче. Посетих семинар по въпросите на кърменето с лектори д-р Попиванова и Хедра и след него заявих гордо на мъжа ми, че съм сигурна че ще кърмя до 6-тия месец.   Не съм и подозирала, че ще успея да кърмя и след 1г. и половина и ще изпитвам такова удовлетворение.

Рационално - заради здравето на детето.
Интуитивно - предполагам (само), защото малкия ми брат е кърмен 2 години. Имаше и млечен брат. Смътни спомени са ми това, но са определено са ми повлияли на избора.

 Не сметнах, че имам причини да не кърмя. Разбира се, чувала бях истории за малко или спряла кърма, за мастити, че е неприятно-"бих родила още десет деца ако не се налага да кърмя" и т.н., но трябваше да проверя лично. Установих, че за мен не важат. Кърмата ми беше нужното количество- ни повече, ни по- малко и кърменето ми доставяше удоволствие. Продължи 6 месеца. Причините бяха много и никоя не беше основателна. Това с първата ми дъщеря. Втората е на година и два месеца и още я кърмя. Заслугата е изцяло нейна. Все пак има значение, че остарях,  помъдрях и доста неща прочетох междувременно.

Защото не мисля, че има нещо по-съвършено от природата.

Сега след като го правим ефективно - бих го оценила, като уникален момент на сливане на майката и бебето....до интимност, която е неповторима...

Кърмя, защото съм голяма скръндза и потресаващ мързел.
Освен това мразя всякакви лекарства под каквато и да е форма. Може би пък защото четох колко било полезно за  майката , е може би и за здравето на бебето.
Може би и фактът, че съм кърмена почти година ме нахъса да се докарам по-добра мама от мама.

Преди да забременея не бях виждала на живо новородено, кърмеща жена... нямах никакво мнение. Посещавах курс за бременни, но там наблягаха на съвсем други неща. Мислех си, че всяка жена кърми, докато има мляко    надявах се и аз да имам   много по късно разбрах за принципа търсене-предлагане.
Родих, имах много мляко, пред мастит, започнах да се замислям, да полагам всякакви усилия, срещнах подкрепа от всякъде (ЛЛЛ консултантки, приятели, роднини). Малкият сучеше, наддаваше, песен, намаля млякото, пак съвети, подкрепа  
Реших да продължа, защото му виждах доволната физиономия.

Първият път когато прочетох заглавието Дългокърмещи майки много се мъчих да си представя какво е това -  кърмят по много часове ли, може би цял живот кърмят бебета ли  

Сега съм дългокърмеща, бивша бременна кърмачка и настояща кърмеща в тандем  

Още години преди да забременея ми откриха мастопатия. По принцип го водят състояние на гърдите, не заболяване, но бучките в тях и самите прегледи на всеки 6 месеца при мамолог ми идваха в повече. Лекарите казваха трябва да кърмиш, още помня думите на една ... "а ти си толкова зле, че колкото и да кърмиш няма да се оправят нещата". Бебчо се роди, проблеми хиляди с кърменето, после дойде и АБКМ, строга диета. Но ето че вече 11 месеца кърменето е нещо много повече от всички лоши фактори. Пък дай боже някой ден да отида на преглед и да опровергая оная ...... от раковата болница.

Заради здравето на бебето - роди се болно и нещастно, като го гледах как бедства в кувьоза, хранено венозно, имах силното желание да го измъкна от там, да го прикача на гърдата си и повече никога да не се разделяме. Сега вече като е здраво и доволно - не знам защо, така си свикнах и намирам изветстни ползи и за себе си.

Как защо? В представата ми за раждане и деца последователността винаги е била такава: бременност, раждане-бебе, хранене-кърмене... Има и една част, в която не успях и тя е свързана с повиването, но... друга тема е тя (пеленките)! 

Забременях трудно. Лекарят ми препоръча секцио и аз му се доверих.
Имам "виртуална" позната, която имаше хиляди перипетии, но успя да кърми и тя беше моят "пътеводен знак", моята "друга причина".
Щом тя успя, аз също бих могла.
Доротея  .
Хедра   .
Благодаря на всички вас!