Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Германия
  • Мнения: 71
Не, не и не! Не отказвам, а просто не мога да се справя сама с огромното напрежение и очакването на резултатите от тестовете! Нямам силата, нямам куража, нямам ресурса да изживея сама това! Подкрепата на моят невероятен съпруг не е достатъчна - той, дори да иска, не може да си представи клокочещия Везувий, на които съм седнала!

Вярвам, че има и други попарени, които се нуждаят от подфорум, в който свободно да говорят за страховете си, без да плашат останалите в обичайните отчетни теми! Едно място, където да отброяваме заедно дните до различните тестове! Една заветна малка наша ниша, в която да разливаме страха и да борим напрежението, преди те да ни убият или още по-зле - да навредят на децата, които носим!

На 38 год. очаквам първото си дете, но имам зад гърба си  преди 7 месеца един аборт по медицински причини - Омфалоцеле на плода и риск 1:4 за Тризомия 18. Колкото и да е било голямо желанието ми през тези 7 месеца да забременея отново и всичко да остане назад като един лош сън, това желание се предаде сега пред уплахата и колебанието - ами ако пак се повтори?

Ако пак прогнозите са ужасяващи? Ако резултатите от тестовете покажат отново тежки, нелечими аномалии? Ако въобще не трябва да предизвиквам природата и да раждам дете, толкова късно, когато рисковете са високи? Ако не съумея да обуздая животинския си страх и навредя не само на себе си, ами и на бебето?! Ами ако чувам само стандартните съвети за случая - не бива да мислиш за най-лошото; настрой се позитивно, така само си вредиш; всичко ще е наред този път?? Ако всеки ми казва това, което и без друго знам, но въпреки, че го знам, не мога да се насиля да мисля??? Ами ако съм съвсем сама в подобен десеткръгов ад???

Не, не и не! Не отказвам, просто не искам да вярвам, че съм сама! Чакам ви тук, ако ви има - други бъдещи майки, преживели веднъж шока от ужасни прогнози и избрали невъзможното решение - аборт по медицински причини!

Тук му е мястото да си потреперим и поплачем и да се настрахуваме, колкото си искаме!!! За да можем после пред другите около нас да показваме усмивка и въодушевление, които ще са нашата защитна маска!

# 1
  • Мнения: 29
НЕ НЕ СИ САМА всички ужасно много ни из страх. И аз имам един аборт по медицински причини сега изчаквам да се възстановя за да започнем отново, но въпроса "Ако се повтори" не ми излиза от главата,  но гледам да не мисля за това. Така, че горе главата не го мисли това че веднъж се е случило не означава, че пак ще се случи. Пожелавам ти успех и безпроблемна бременност Hug.

# 2
  • Германия
  • Мнения: 71
Благодаря ти, Нинка_29 за хубавите пожелания! На свой ред и аз бих искала да ти нарека скорошна и здрава бременност! При нас нямаше много време за възстановяване, тъй като годинките ни тиктакат и препоръчителния срок на въздържане беше само 3-4 месеца. Сега отчитам, че и 7 месеца са малко за преодоляване на травмата, но бебо вече е факт! Май какъвто и срок да предпишат, никога не е достатъчен! Ще те чакам скоро с добрите новини!

# 3
  • София
  • Мнения: 7
Здравейте момичета,
Аз съм на 39 год.  октомври месец миналата година направих аборт,  оказа се че плода е с тризомия 18. Сега се опитваме да си направиме да си направим ново бебе, страховете са безброй- ще успея ли да забременея и какво ли още не...
Пиша за да знаеш, че не си сама. Трябва да вярваме и да се поткрепяме. За мен беше много важно да разбера, че има и други като мен, ако това може да е някаква утеха. Моля ви пишете.

# 4
  • Германия
  • Мнения: 71
Мила kory, добре дошла! Прегръщам те силно! Много е важно наистина да чувстваш, че не си сама в трагедията си!  Не, не и не! Не си сама! Шареният живот ни носи такива изпитания, за които и не подозираме, че можем да преодолеем! Ако се обърнеш назад в дните след медицинското прекъсване сигурно ще си спомниш, как Светът те е премазал! Как шокът от вестта, че детето ти е безнадеждно увредено те е олюлял, как ти е причерняло, как ти се е струвало, че това е лош сън и не се случва именно на теб, как......е угаснала звездичката на твоята радост и надежда.

Ето те обаче - оживяла! Кой би повярвал? Аз не вярвах, че ще го преживея!? Но е факт! Отшумяха оглушителните писъци на съвестта ми - имах ли право да прекъсна живота на детето си, за да му спестя доживотно страдание? Отшумя физическата болка. Затихна и примря и болката в сърцето ми - заключих я!

Сега остана Страхът - съвсем закономерен в нашата ситуация. Сега трябва да преборим големите му очи! Вчера изгубих своето второ бебе след спонтанно отхвърляне в шестата седмица. И това ще преживея, както и предишната трагедия, защото именно предишната неволя ме е закалила!

Какъв приятелски съвет бих искала да дам на теб и всеки с нашата нелека съдба?

 Цени живота си, такъв какъвто е, дори да нямаш дете. Искрено се надявам, че имаш пълната подкрепа на партньора си! Настрой се, че детето не е единственото, което осмисля връзката ви! Забрави за дните на цикъла - кога, дали, защо ще се появи или не. Радвай се на ласките на своята половинка, така, както само една зряла жена на нашите години може да им се наслади. Нека мечтата за дете се появява само в интимно прошепнатите думи на тъмно между вас двамата, но не позволявай тази мечта да се изроди във фикс - идея, която да те преследва и заради която правиш любов по задължение. Тази формула може и да звучи поизносена от повтаряне, но тя работи! Няма да закъснее и новата бременност, а с нея и новата надежда. Чак тогава, след като се преодолее това първо стъпало, ще му дойде ред на следващия страх - дали няма да се повтори ужасът от предишния път. Дотогава за този страх си струва да мислиш само по една причина - готова ли съм или не да се подложа на такова изпитание, каквото е бременността и майчинството? И ако си отговаряш с да при все, че си преживяла това, което само ти си знаеш, тогава ДЕРЗАЙ!

# 5
  • София
  • Мнения: 7
По пътя си срещеме препятствията, с които можем да се справим. Ще ми се да вярвам че те ни правят по силни. Много ми се иска да съм станала по- добър човек...Нещото което загубих със сигурност е оптимизма, може би и чувството ми за хумор пое в неизвестна посока и да, все още се опитвам да намеря себе си отново.
Всичко което си написала е толкова познато вината, избора- ако изобщо имах такъв, болката.
Прегръщам те от цялото си сърце! Изпращам ти моята обич и подкрепа. Знам че ще се справим, но все още не знам как.

# 6
  • Мнения: 108
Много е трудно след всеки неуспех да вдигнеш глава  и никой освен теб самия не разбира това . Нито близките , които се опитват да ти вдъхнат кураж , нито съпругът и нежните погледи и думи...Болката е голяма , режеща и те обзема на талази и си казваш - край - аз не мога повече .... но после минава време и увереността се завръща малко по- малко ..Аз имам зад гърба си едно живо и здраво дете / маминото слънчице / и 5 споннтани аборта . Все още е жива мечтата ми за още едно дете - всеки ми казва - откажи се - имаш едно дете - какво искаш повече - но аз си мисля че мога да дам любов и внимание и на още едно слънчице ...ако е писано ...Кураж момичета и не се отказвайте - всеки има право на мечти и сбъднати желания ...

# 7
  • Мнения: 173
Момичета прегръщам Ви силно Hug! Мен също ме е страх, а и като че изпитвам и вина........

# 8
  • Мнения: 66
   Хубавото на живота е, че не знаеш какво ще ти поднесе.. А за страха съм разбрала, че колкото повече бягаш от него, толкова  по-бързо те настига и те сразява. За това вече имам друга тактика - обръщам се и се изправям очи в очи с него. Така мога да го контролирам. След като загубих две бебета на последната бременност страхът беше мой постоянен спътник - гледахме се лошо 9 месеца. Най-лошото беше, че нямаше с кой да говоря за това спокойно, но се справих ( и сам войнът е войн ). Но определено си е друго , ако имаш дружки с твойта участ, пътя се върви по-лесно.

  Прегръщам ви силно и ви желая да преследвате мечтата си до край и няма начин да не се сбъдне желанието ви. Изпращам на всички ви много положителна енергия!!  Hug Hug Hug

# 9
  • Мнения: 6
 Знам, че ви е много трудно.Чета ви и сълзите ми идват сами и се стичат. Мъчно ми е за вас, защото знам какво е страх за дете. От шестия месец на моята бременност д-р Марков "установи", че имаме показател, маркер за увреждане. Сълзи, Болка, страх и накрая решение да го има моето слънчице, каквото и да става. И светлина и щастие сега!Пожелавам на всички ви тази светлина, която оценяваш още по-силно, след замъглени от сълзи очи!
Не се отказвайте, мили момичета, в никакъв случай не се примирявайте и вярвайте най-вече на себе си и на своя вътрешен глас.

 Дано Бог е с вас и пишете, пишете ни отново, когато посрещнете щастието! Моля ви!Ние мислим за вас!

# 10
  • Мнения: 248
Здравейте, искам да изкажа и мойта подкрепа. Имам един преживян аборт и след това забременях отново - знам какво е да мислиш дали лошото няма да се случи отново. Но ето че мойта принцеса тази година ще бъде първи клас, така че ...кураж момичета, доброто побеждава.

# 11
  • Мнения: 6
 Natalie Nikol от вчера си мисля за изключително тежките дни, които преживяваш в момента. Имаш моята пълна подкрепа и вярата ми, че всичко ще е добре понататък. Аз родих сина си на 39 години, след 2 месеца навърших 40 години. Така че възрастта не е причина за тревога. Както вече писах от шестия месец нататък имаше съмнения за Даун, които бяха истеризирани от лекаря, но сега всичко е наред, ад през който съм преминала и който ме научи на сила. Напразен страх, изживяна мъка и страх.Сега вече си мисля, че всичко мога да понеса....На каква цена??!
 Мисълта ми е с теб!

# 12
  • Мнения: 32
Не, не сте сами. В този момент ми е трудно да пиша и много ми се иска да ви дам кураж, момичета. Вие имате право на своите страхове и притеснения. Да, ние трябва да бъдем силни, усмихнати, ведри- та животът е пред нас, но когато остане човек насаме със страховете си, тогава идва адът.  С годините се научих да тръгвам сама срещу страха. Представям си всяка ситуация в най-страшния и вариант, преживявам я "на сухо" и захвърлям страха. Не е лесно. Още по-трудно е да мислиш позитивно, когато ти иде да виеш от безсилие и болка. Да, разхождам нахилената маска, но само аз си знам какво е там, вътре в мен. И само аз си знам защо и до днес като ми замирише на бебе се разплаквам. Нека другите да си мислят, че е от умиление.
И все пак: Благодаря на Бога, че имам едно дете. Здраво и живо да е. В другия живот повече.

Натали, от сърце ти пожелавам този път всичко да бъде наред. Позволи на страховете да те завладяват само за пет минути на ден, а останалите часове ги изживявай както ти искаш. Пиша тези редове, но си давам сметка колко е трудно да устискаш на вътрешните борби. Как позитивния разум в теб те убеждава, че всичко ще е ок, а дяволският страх те парализира, защото никой не може да ти даде 100% гаранция в добрия изход. Затова кураж и с мислите си проектирай един добър завършек.

# 13
  • Благоевград
  • Мнения: 20
Хора, някой може ли да ми помогне???/
В понеделник ще вляза за амниоцинтеза в МД.Но въпреки всичко откриха че бебо има отклонения и трябва да прекъсна бремеността си.В 18,5 г.с. съм.Казаха ми че ще ми предизвикват раждане за да извадят плода.Страх ме е! Пишете ми някой ако е преживял това.Моля ви...Как протича всичко??? Боли ли, какво да си взема за в болницата и т.н.

# 14
  • Германия
  • Мнения: 71
Мила Eketie, прегръщам те силно, силно, силно! При предизвиканото раждане се правят бързи изследвания на кръвна картина, след което се пристъпва към инстилация на Риванолов разтвор 1% - трансцервикално, екстраовуларно, посредством балон-катетър. Процедурата по внасяне на балон-катетъра би следвало да е не силно болезнена, при мен заради силни болки обаче се наложи да се прави под  упойка за около 1-2 мин. Целта на разтвора е да разшири родовите канали, но и не само това. След около 10 часа /но продължителността зависи от организма/, започва кървене и контракции. Тогава започва и медицинският аборт, който се прави под обща, пълна анестезия - нищо няма да усетиш от самата процедура - надявам се! Питай предварително лекаря си дали предвижда пълна анестезия!!! Експулсира се плода и се правят хистологични изследвания. Престоят в болница следва да е до 3 дни, ако не настъпят усложнения. Предписват се медикаменти за да се подтисне лактацията /да се спре отделянето от млечните жлези/. Звучи ужасно, но аз не искам да те плаша!!! Само да те информирам в какво се състои процедурата - както си помолила. Болката отминава още на следващия ден. Остава потреса на организма и психологичния шок! За болницата си вземи принадлежности за три дни. Не знам дали ще изчакваш резултати от амниоцинтеза и защо ще ти я правят? Аз лично не успях да понеса стреса от изчакване на дата за амнио и още дни за резултати и затова отказах да ми я правят изобщо. Взех най-трудното решение в живота си на база на три независими експертни мнения. Какви са при теб доказаните отклонения. Какви резултати имаш - от БХС, от скрининг? Пиши, пиши..... сега споделянето с други, които са го преживели може да ти помогне най-много!! Знам какво изпитваш! Чувствам страха ти дори от далечното разстояние на което се намирам!!! До теб съм!

Последна редакция: нд, 01 авг 2010, 12:00 от Natalie Nikol

Общи условия

Активация на акаунт