Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Kаталина на мен ми се случи нещо подобно , но беше сън- не съм изобщо суеверна, но съня беше толкова истински- около термина, когато трябваше да родя сънувах, че жена в престилка ми показва бебето и ми казва "Виж колко е красива, колко е пораснала, жизнена и здрава". Недоумявах защо ми показва снимка, казах, че сега отивам да я взема и така се събудих- преди дни се сетих за съня си и много се стреснах, защото след това имах много тежка депресия и "да я взема" не звучеше много добре в този смисъл. Не мога да кажа, че сънят ми много ме утеши- плача всеки път като се сетя за него, защото беше толкова истинско, но ми даде някакво успокоение.

Сега пак съм се назлобила да станат нещата и всячески се боря, да направя каквото се може повече, че нещата да зависят по-малко от лекаря- ровя се за всякакви храни с висок жизнен коефициент- овесени ядки, кълнове, пшеничен зародиш. Открих, че селена и омегамастните киселини много подобряват контрола върху кр захар- ще си вземам прегнакер плюс (че не съм на 25 вече и се притеснявам от малформации)- те са с омега (някои рибни масла могат да причинят деформации- като това от треска и искам да ми е сигурен състава). Намерих и упражнения за бременни- каквото зависи от мен, че да намаля риска да отида при доктора и той да се почесва и да се чуди какво да ме прави. Усещането, че има и аз какво да направя и донякъде владея нещата много ме успокоява и мисля, че ще ми помогне при следващата бременност.

nadindf,просто нямам думи страшно е...само ние си знаем как си носим душичките между зъбите...боли,боли,боли.Ама,ако не се вземем в ръце и не действаме смело,няма да си помогнем,болката няма да си отиде,ако бездействаме и се отдадем на отчаянието.Страх ме е,че може да се повтори ужаса,но въпреки това продължавам напред...какво ще се случи не зная,но зная едно-искам да бъда майка и съм готова за това!!!Аз съм носител на тризомия 14,21 (Синдром на Даун) и съм с пълното съзнание,че всяка следваща бременност крие риск от увреден плод...но вярвам,че Господ няма да ми отнеме второто бебче,че няма да позволи да страдам отново!Момичета,прегръщам ви всички,много силно,с цялата си любов и АЗ ви гарантирам,че всички ние ще имаме здрави бебчета,които да осмислят живота ни!Пишете и споделяйте,така ще си помагаме

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез



Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.



Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.



Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш

 

Kаталина извинявай за неудобния въпрос- ти си със синдром на Даун или имаш повишена вероятност за възникване на такава мутация в плода- защото това са две различни неща.

Няма нищо неудобно във въпроса ти Аз съм носител на тази тризомия,т.е.при  всяка следваща бременност,плодът може да е болен от този синдром.Аз съм напълно,и физически и психически,здрава,но проблема е,че може да предавам направилно подредени хромозоми на всяко следващо бебе и да се налага да го абортирам след амниоцентеза.

Каталина, това е особено неприятно, но виждам, че имаш силата да се справиш с това наказание. Само бих искала да ти кажа, че тук в Германия, има една клиника в която правят селективно изкуствено оплождане на яйцеклетката /със собствения материал на родителите, но генетично подбран/, при което се изключва вероятността за генетични малформации. Методът е оспорван, често е в новините, /най-вече защото е инновативен и немците са болезнено религиозно настроени по темата/ - дано не се налага да стигаме до него, но все пак е изход, ако зациклят несполучливите опити.

Не знам до колко тези твърдения имат научно основание- може би някакво. Причината за полизомиите е нарушение в структурата на делителното вретено при формирането на яйцеклетката- едва ли някой може да каже защо и колко често, за разлика от генетичните мутации, където честотата на мутациите има поне някакви логични обяснения. Известо е, че радиационното облъчване, ренгеновите лъчи, някои вещества могат да повлияят процеса- като колхицина например, но не ми е ясно на какво основание твърдят, че имаш завишена предразположеност към това. А и нашето семейство има личен опит в тези неща- за съжаление, но това е само защото баща ми е бил на полеви обучения като дозиметрист, когато са правели бебето- още тогава след това лекарите са им казали 6 месеца преди опитите никакви облъчвания- със зъбните снимки е същото.

А и мен ме втрещи и това нещо, което прочетох (между другите суперлативи, разбира се):

Доктор Меир е пресметнал, че заради тази процедура (амниоцентезата) ежегодно загиват около 3200 здрави деца (само от процедурата!). При това на всеки 50 жени, които правят аборт след като амниоцентезата открие у плода синдром на Даун, се падат 160 жени, които губят здрави деца след процедурата.

http://zdraveto.namama.net/neobhodimo-li-e-ultrazvukovoto-izsledvane/

Така, че проверявайте внимателно теориите на докторите- като ми казаха, че плода няма сърдечна дейност обиколих 3 доктора, без да им казвам нищо, за да ми потвърдят диагнозата и да отида за аборт- и аборта струва пари и си е бизнес все пак (за съжаление- като всичко останало свързано с това да имаш дете).

Rali 00,пожелавам ти лека бременост, здраво бебенце, радвам се като четя че всичко е ок.

 nadindf, статистиката, която си цитирала - ми изправи косата съвсем буквално. Искам да те помоля да доуточниш какво точно имаш предвид под "6 месеца преди опитите никакви облъчвания- със зъбните снимки е същото." Моля те неслучайно: не мога да спра да се обвинявам, че позволих да ми направят зъбна снимка и буквално 5 дни след нея откриха омфалоцеле на плода - дотогава всичко се развиваше повече от добре за възрастта ми. Само по себе си омфалоцелето е достатъчен повод за медицински аборт, но само според мен. Според немските лекари детето имало шансове за оцеляване. Аз не можах да поема тази отговорност и да чакам да видя дали детето ми ще се роди с половината си стомах отвън /това представлява омфалоцеле/. Тази аномалия е и маркер за Тризомия 18, но аз отказах да чакам до амниоцентеза. Другояче казано, аз нямам категорични доказателства за Тризомия, а само за омфалоцеле, чийто произход не е изяснен. Възможно ли е да се дължи на зъбния рентген - е въпросът, който не ми дава мира.

Не се обвинявай за нищо- човек не може сам да поеме такава отговорност- най-малкото не сме вездесъщи по всички въпроси- дори и лекарите едни си ги приказват- изведнъж си част от статистиката. Ами казват, че зъбните са безвредни, но зъболекарката ми изрично отказа да ме праща за такава като разбра, че правим опити. Все ме питаше- има ли бебе, няма ли- а аз какво да й  кажа, а пък стана случайно- тези амалгамовите пломби- под нея се заформил скрит кариес и стана една- но слава богу не бях бременна.

По принцип знам, че яйцеклетката, която сега се опложда е започнала да се оформя няколко месеца преди това- може би за това след аборт лекарите настояват да се изчакат поне 4 МЦ- химикали от упойката или кой знае какво, а понеже има жени с по-дълъг цикъл едно време са им казвали направо 6м.

Natalie Nikol,аз направих една ин витро процедура,точно заради това или подобно изследване,за което пишеш,казва се Предимплантационна Генетична Диагностика (ПГД)-това е изследване на ембрионите на 3-ти ден след оплождането в лабораторни условия,ПГД ни дава 100% достоверна информация кой от ембрионите е здрав,кой е болен и кой е само носител на тризомията.Изследването се прави в чужбина.И Natalie Nikol,не се обвинявай за това,че си направила зъбна снимка,сигурна съм,че случайни неща в този живот няма...със или без тази снимка,пътят ти е бил предначертан...Смело напред                                                                                                  nadindf,не съм много наясно с рентгени и облъчвания по време на бременност,но зная,че не са препоръчителни,дори забранени.Не съм чувала и чела за аборт вследствие  на тези манипулации,но все пак... Аз правих амниоцентеза в 18 г.с. и честно да ти кажа изобщо не се притеснявах от някакви усложнения или аборт,но  тези данни,с които ни запозна са направо страшни!!!При бременност аз отново ще правя амниоцентеза,може и хорионбиопсия да правя,която е много по-рискова от амниото,но не ме е страх,ще успея!!!Прегръщам те

И аз  Само спокойствие му е майката на всичко.

Момичета, силно ви прегръщам и съчувствам на всяка една от вас.

Сега искам да ви дам малко кураж-

В края на 2008 г., бременна в 20г.с. направих аборт по медицински причини. Видяха се множество тежки малаформации на плода. Направих консултация с още 2-3 доктора, от най-добрите специялисти във феталната морфология, всички бяха единодушни- тежки малаформации несъвместими с живота, съмнения за тризомия. Както на всяка една от вас почувствах как целия свят се сгромоляса върху мен, не можех да повярвам,че точно на мен се случва,сълзи,страх,отчаяние, кошмар!На следващия ден направих амниоцентезата само за да имам точната диагноза черно на бяло. Прекъснах бременността преди да излязат резултатите. За самото раждане няма какво да говоря, всички сте минали през този ужас. Излязоха резултатите от амниото- тризомия 13. Умът ми не го побираше какво е предизвикало проблема- млади сме, рядко пием, аз не пуша....Решихме да си направим генетични изследвания и какво излезе- носител съм на балансирана транслокация на 13,14 хромозома. Това означава, че при всяка следваща бременност има 4 сценария, от които само 2 са за здраво бебе, т.е. шанс 50 на 50 да се повтори или бебето да е здраво.
Без никакви колебания и малко страх забременях след 5 месеца. Всеки ден се чудех здраво ли е бебето или не. Когато тръгвах за преглед корема ми беше свит на топка сякаш ми предстои най-важния изпит в живота, а мъжът ми не искаше да влиза с мен вътре, защото беше с мен когато ни съобщиха лошите новини при миналата бременност и получи психическа травма. И така преглед след преглед нещата вървяха на добре, направих си амниоцентеза и се потвърди, че бебето ни е здраво. Не мога да ви обясна колко сълзи от щастие изпакохме. Сигурна съм, че това ще се случи на всяка една от вас.
Днес се радвам на прекрасно, здраво момиченце и благодаря на Господ, че ми я прати. След 2 години искам да забременея отново, винаги съм си мечтала за 2 деца и отново ще треперя в тази тема, но съм сигурна, че с каквито и препядствия да се сблъскам ще успея! Кураж на всички и мислете позитивно !

 

miss_denise,силно те прегръщам и повярвай ми,така се радвам за вас двамата с мъжа ви,Бог да ви благослови и дано Девичката е милостива към мен и всички,които сме били в този кошмар...Късмет,момичета,молете се,надявайте се и вярвайте!!!