Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Не винаги персоналната гледна точка и емоционалната страна на нещата се покрива с медицински практики и протоколи.
Все пак в твоя случай нещата ще се случат максимално бързо, но за други ще се наложи да чакат, някои даже няма да разберат какво се случва чак до след раждането, та.. малко по-смирено и с благодарност към опциите според мен.

Много съжалявам за случващото се, всичко ще мине, а и щом имаш друго детенце, то ще ти е утеха, грижите за него ще те разсеят.
Исках само да кажа, че явно зависи от находката при прегледа с ехограф, защото при мен след ранната фетална се видя, че бебето има голяма малформация, извикаха втори лекар за да потвърди, беше ми обяснено какви са вариантите и след като реших, че по-добрия е аборт беше уговорена дата за хорионбиопсия от която въобще не чакаха резултат и още на следващия ден ме приеха в болницата.
След 10на дни ми се обадиха, че няма никакви отклонения при генетичното изследване, но това е така защото те изследват за определени синдроми, при мен имаха съмнение за синдром на Бекуит-Видеман, но казаха, че  в БГ не се прави това изследване.

На мен също ми разрешиха само по ехографски находки. Бяха несъвместими с живота и дори да беше оцеляло до раждане, после нямаше. В последствие разбрахме, че е било синдром на Патау.

Lunabelle, много съжалявам, че ти се налага да минеш през това. Няма „правилен“ начин да се чувстваш – позволи си всичко, което идва.
Искам само да ти кажа от личен опит: грижата за психиката е изключително важна. Ако усетиш, че ти е трудно, професионалната помощ е сила, не слабост.
Аз самата минах през период, в който вярвах, че следваща бременност ще заличи болката, но разбрах, че първо трябва да се погрижим за себе си – със спокойствие, време и подкрепа. Защото следващата бременност изкарах в страх.
Не си сама. И това, което преживяваш сега, не определя бъдещето ти.

Не мисли за усложненията. Наистина са рядкост. В Надежда са страхотни специалисти.

Споделям го само, за да ти дам кураж – след моя кюртаж изчаках 6 месеца и забременях от първият път.

Пожелавам ти от сърце всичко да мине леко.

Здравей Лунабел

На 15 декември, направих моя пренатест(в 10г.с+1 ден) на 17 бях на преглед при доктора … бебето беше със спряло сърчице и беше се свило като скаридка. Очите ми се напълниха със сълзи , бях с моето 7 г момиченце което очакваше види дали ще има сестричка ( тя мечтае за сестричка и всеки ден се моли за нея). Мъката не може да се опише с думи, сдържах се да не се разплача най-вече заради  малката. Понеже ембриона беше мъртъв аборта беше след 2 дни, точно на рождения ден на моята половинка 5 дни преди Коледа. И аз като теб си мислих за лятното ми бебе за разходки и за море и за толкова много красиви моменти. Света и пред мен се срина, бебето беше много чакано и искано, аз съм след 40 и стана трудно. На 23 Декември излезна теста и се оказа Синдром на Едуардс( 18?хромозома) Било е момиченце, мечтата на моята дъщеря. Искам по същия начин като теб да забременея пак веднага. Казват че след аборт жената много лесно забременява, и че рядко се повтарят аномалиите , пожелавам си късмет и успех за следващата бременност. Дано и при теб. Не съм се възстановила, но смятам че следващата ми бременност да е ин витро с ПИД.

Здравейте, момичета! Минавам да споделя своето преживяване и да дам кураж на дамите, на които им предстои нещо подобно макар че не го пожелавам на никого.
На 09.01 ми направиха хорион биопсия, като доплатих за експресен резултат през Геника. На 13.01 излезе резултата, който потвърди диагнозата- Тризомия 21. Обадих се на д-р Георгиев, който ми каза, че още на следващия ден могат да ме приемат.
Приеха ме в болницата на 14.01 (самото приемане беше суууупер бавно и чаках поне 3 часа пред приемния кабинет). Към обяд ме настаниха в стаята и към 14:30 ми дадоха да изпия през устата таблетка за омекотяване на шийката. Не съм имала никакви реакции или оплаквания след нея. На следващия ден не се случи абсолютно нищо. И така до днес когато беше същинската част.
Днес (16.01) ме извикаха в 6:30 и ми поставиха 1 капсула вагинално (заради скорошно секцио, иначе поставят 2). След тази таблетка не се случи нищо при мен, но трябва да се има предвид, че аз имам дооооооста дълга шийка. Както лекарите казват- правена съм да съм бременна и се справям страхотно с това, но когато става въпрос за раждане не стоят така нещата и обикновено е проблем. В 10:30 ми дадоха да смуча таблетка под езика и ми поставиха “Ламинария” в шийката, което представлява някакво водорасло, което помага за механично разкритие. Самото поставяне е неприятно доста, не бих казала, че е болезнено. От таблетката, която ми дадоха да смуча получих втрисане и също гадене, та повърнах веднъж малко стомашни сокове. Към 11:15 някъде започнаха да действат и започнаха контракции, които в началото съвсем спокойно можех да игнорирам. Към 12:00 вече се позасилиха и започна да си ме боли, но не исках обезболяващи, защото предпочетох да си ги запазя за по-страшната част. Контракциите бяха чести, но търпими (може би около 4-5 като болка). При мен неприятното беше, че продължиха доста дълго, но нямах кървене. Отидох да ме прегледат към 13:00 и доста се обезкуражих, защото нямаше никакво разкритие, а шийката си беше все така дълга. Доста се разстроих, че не знам още колко ще продължи. Докторът нареди да ме обезболят и към 13:20 ми сложиха система и инжекция, въпреки че според мен нямаха особено действие и можех да се справя и без тях. Контракциите продължиха на честичко и си бяха може би към 5-5.5 като болка според моя праг. Към 14:15 изведнъж усетих как все едно нещо се пука и памперсът се намокри целия- бяха водите примесени с кръв. И след това край- контракциите спряха, болката също, даже позадремах малко доколкото е възможно под такова напрежение. Извиках сестрата и й споделих, че има кръв малко, но никакви контракции. Към 14:30 ми донесе следващото хапче. Тъкмо го изсмуках и тя влезе за нещо и я помолих да ми донесе нов памперс. Донесе ми памперс и отидох в банята да се преобуя. Свалих стария памперс, тъкмо вдигнах новия и в момента, в който го направих усетих как нещо излиза- да, беше бебето. Без повече контракции, без напъни, без усещане за свличане, без болка, просто си излезе в памперса заедно с цялата плацента. Доста се разтреперих и уплаших, извиках сестрите с бутона. Разбира се бяха безкрайно изненадани имайки предвид, че преди 3 минути минали и им бях казала, че някак никакви болки или контракции. Очакваха, че това е “затишие пред буря”, я буря изобщо нямаше.
Свалиха ме в родилна зала, приспаха ме, изчистиха ме и ме качиха обратно в стаята и най-сетне можех да пия вода, което за мен беше един от най-големите проблеми през целия ден. И така всичко приключи преди точно 1 час.
Искам да кажа, че си го представях по-страшно отколкото всъщност беше и съм благодарна, че преминаха така нещата. Надявам се утре да ме изпишат и да се прибера при детенцето си и след 1-2 месеца ако събера кураж да опитаме пак.
Моля се за всички майки, които преминават през това- вие сте герои и сте способни на много повече отколкото си представяте. Кураж!