Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Всичко ще е наред. От към физическата част-всичко се прави максимално щадящо,с упойки, с обезболяване.
Позволи си после да потъгуваш, споделяйте си с партньорът ти, с близки. Ако с тях не се получава,може да потърсиш някакви групи за подкрепа(с водещ терапевт) или индивидуална терапия. Понякога, да не кажа често, с близки някак не се получава, редовно редят едни реплики, които те нервират или депресират още повече. Или сменят темата, уж да те щадят...а на теб ти се говори с някого.
Аз имам няколко кюртажа заради миседи-нямам сраствания. Преди бременността с голямото ми дете ми правиха и цветна снимка, точно с идеята да се види проходимостта,защото имах вече 1 спонтанен аборт и 2 кюртажа. Всичко беше наред. Преди втората бременност също имах една неуспешна-от тогава що прегледи имам, пак всичко е наред, а ражданията ми са оперативни. Все пак секциото не е безобидно, да си кажа, много жени имат сраствания от него.
Всичко ще мине, после си отдели време за почивка и възстановяване, не се впрягай веднага да бориш живота и да си "силна".

Имам 1 аборт и 3 секцио. Нямам сраствания от предните, от последното не знам. Явно наистина си е до организъм.
Аз ще ти дам и една малко по-различна гледна точка на ситуацията,  която поне при мен сработи. Научих се да се радвам, че са видели малформацията сравнително рано. Много по-страшно би било за мен да износя, родя и да разбера,  че не може да живее извън моето тяло. Никоя от нас не е застрахована от такива неща, но поне да е една идея по-щадящо.
Желая ти да мине леко и бързо! Отдели си време да потъгуваш и плачи, като ти се плаче. Потовори и с психолог.

Здравейте, момичета ! Моята процедура мина и ще разкажа подробно как се случиха нещата, за да бъде полезно и за други (въпреки че не бих искала да има други).

В Понеделник ме приеха в болница Надежда. Настаниха ме в самостоятелна стая (предполагам предвид повода да съм тук е съобразено). Условията са много добри. Общо бях три нощувки, имате включени три хранения на ден (храната е добра). Има свиждания и успявах да се видя с мъжа ми.

Още в Понеделник ми дадохда да изпия една таблетка Mifegyne. Служи за омекотяване на матката и прекъсване на хормоните доколкото разбрах. Не съм имала никакви неразположения от лекарството, единствено усещах леки придърпвания като на цикъл, но много много леки.

Втория ден няма терапия, но мина психолог с когото имах разговор около час и ми подейства добре. Също така предупредих, че имам чувствителен стомах и предвид, че на следващия ден си гладен и жаден помолих да ми дадат нещо. Вечерта ми сложиха лекарство.

На третия ден започна същинската част. В 06:30 сутринта ми поставиха две таблетки вагинално за предизвикване на контракции и ми измериха кръвното. Поставиха ми гащи тип памперс и ми дадоха облекло. Останах си в стаята и зачаках. От таблетките не усетих нищо, отново много леки придърпвания и помислих, че това ще продължи доста дълго. Докато чакате може да четете книга или да се разсейвате с нещо. Към 10:30 ми дадоха хапче под езика Topogyne отново за предизвикване на контракции. Предупредиха ме, че от него мога да получа треска, гадене, повръщане, разстройство. Може би десет минути след като го приех започнах да се треса, усещането беше сякаш вдигам висока температура, завих се и ми беше адски студено, ноктите ми посиняха и треската беше доста силна, почти веднага и болките започнаха като при цикъл. Към 11:00ч извиках сестрите и помолих за обезболяващо и ми направиха система Но шпа, която не ми помогна, само ми се зави свят от нея. Следващите 20-30 минути бяха доста болезнени. Усещането беше по-силно от болезнен цикъл. В един момент вече доста ме болеше и извиках сестрите отново. Да вметна че през цялото време те очакваха да имам и кървене, а аз нямах капка кръв (може би защото лежах). Като им казах, че вече много ме боли, отидоха да говорят с лекар, за да ме прегледа и евентуално да ми се постави епидурална упойка. Когато сестрата излезе вече получих най-силните болки и въпросното чувство за свличане съпроводено с тежест и остри бодежи. Натиснах отново бутона и усетих, че нещо излиза от мен, в момента в който излезе, цялата болка спря. Сестрата дойде, казах какво съм усетила, погледна ме и направо ме свалиха към родилна зала. Аз вече знаех, че същинската част е минала и всичко се е случило в стаята доста бързо (според мен и те не очакваха). Когато слязох в залата ме прегледаха и ме приспаха, последва кюретажа. Събудих се в много добро състояние. Полежах в залата около 2-3 часа и ме върнаха в стаята.
Към 13:30 всичко беше приключило, към 16:00 си бях в стаята. В деня ми поставиха два пъти антибиотик. Фраксипарин ми биеха всеки ден. Вечерта ми беше спокойна и нямах никакви неразположения. Общо взето съм благодарна, че при мен нещата минаха сравнително бързо, боли, но не се измъчих в много часове чакане.

На последния ден сутринта отново поставиха
антибиотик, измериха кръвно и температура. Дадоха ми хапче за гърдите. Има преглед и ако всичко е наред те изписват. На мен ми изписаха антибиотик и фраксипарин за 10 дни.

Като допълнителни съвети, които мога да дам. Смятам, че избрах правилното място, чувствах се в сигурни ръце. Има кофти моменти (както са споменавали и другите момичета) в залата за хранене не е лесно. Всички говорят за бебета, бременности, идват бащи с подаръци, а аз се изолирах и стоях като аутсайдер. Така че подгответе се психически и за това. При мен се падна точно 24 декември и всички си честитиха празниците, раздаваха се подаръци, бебешки коледни дрешки и всичко това е прекрасно, просто в такъв тежък момент си в друг филм и това по скоро те натъжава. Дори една жена като ме видя първия ден ме попита "бебенце ли си имаш ?" И аз бях като гръмната, направо блокирах с отговора.
Като цена всичко е около 1100 лв, ако пускате генетично изследване се плаща отделно.

Опитах се да бъда максимално подробна и полезна и все пак оставам на разположение за въпроси.

Благодаря на всички и на тази тема, че ми помогнахте да премина през това. Пожелавам ви весели празници, бъдете най-вече здрави и пожелавам здрави бебета на всички, които ги чакаме така силно, а на тези, които вече успяха им пожелавам да са им здрави и щастливи ! ❤

Сега се надявам да се възстановя нормално и да нямам проблеми и да работя над психическото си възстановяване (защото съмненията и страховете отново навлизат в главата ми) Дано един ден и аз да ви разказвам щастливата развръзка на тази борба и да давам кураж тук !

Прегръдки! Радвам се, че е минало по-малко травматично. Отдай се на спокойствие и домашен уют, дай си време да се възстановиш.

VAnnn, радвам се, че е минало възможно най-щадящо. Надявам се да си спокойна и заобиколена от подкрепата на близките ти.
Наистина е много полезно да се разказва как е минала дадена процедура-това успокоява жените, на които им предстои и се страхуват от непознатото.
Пожелавам ти топли празници, а новата година да ти донесе щастливи моменти и приключения. Дай си време да изживееш чувствата, не ги потискай. А след това - смело напред, нека ти се случи всичко, което ти се иска

Здравейте, момичета! Много ми е тежко, че се налага да пиша точно тук, но наистина имам нужда от подкрепа от хора, които са минали през подобни преживявания и са се възстановили.
На рутинен преглед на 23 декември моята проследяваща докторка в Токуда отбеляза, че забелязва увеличена НТ 3мм, но да не се притеснявам и че в 80% от случаите всичко е наред и няма повод за притеснение. На мен обаче 20% ми се стори прекалено висок шанс нещо да не е наред и разбира се изчетох целия интернет. Вече бях пуснала пренатест, но заради празниците резултатите се бавеха. Имах някакво много неприятно чувство още от началото на бременността, че нещо не е наред. Аз съм на 27 и с първото ми детенце, което е на 1г и 2м много се притеснявах, но някакси усещах, че каквото и да става ще се роди живо и здраво и го обичах от момента, в който видях двете чертички. Сега обаче не беше така и някакси не успях да усетя връзка с това бебе.
Fast forward до 30 декември когато получих обаждане от фирмата, в която направих пренатеста за да ми сервират ужасната новина, че има висок риск за синдром на Даун. Доста си поплаках, но може би защото бях на топло място извън България с цялото си семейство успях да го приема сравнително бързо, а и все пак се бях подготвила и за този изход. Върнахме се на 8 от почивката, и на 9 дойдох в Надежда за преглед при д-р Георгиев, който веднага забеляза проблема на ехограф и каза, че няма съмнение и че цялото бебето е оточно. Аз обаче съм в 13+4 и е късно за аборт по желание. За мен тук дойде голямото разочарование, че отказват да ми направят аборта въпреки видимите деформации и резултатите от пренатеста, защото имало 0,1% шанс отокът да спадне, а прнатестът да е грешен!?!?!? Отново доста плаках докато приема, че ще трябва кой знае колко още време да го нося в себе си с ясната идея, че няма да се роди живо. В крайна сметка ме приеха веднага на същия ден вчера и д-р Георгиев извърши така неприятната и безкрайно излишна при тези показатели хорион биопсия просто защото някой е сметнал, че трябва да тероризира жени като мен и вас, които просто искат всичко да приключи колкото се може по-бързо за да се върнат към живота си. И така, доплатих си за бърз резултат към Геника и сега очаквам да излезе средата на следващата седмица. Тук съм защото имам нужда от малко подкрепа за това, което ми предстои.
Приех факта, че няма да имам така мечтаното лятно бебче и децата ми няма да са породени както винаги съм искала, но ужасно ме е страх от процедурата и изобщо какъв ще стане животът ми след нея. Много ме е страх от болката, от кървенето, от рисковете от кюретажа, страх ме е да не се обърка нещо и да получа сраствания или пък да ми изтънят лигавицата и всякакви усложнения, които могат да попречат отново да си имаме детенце , тъй като единствената мисъл, която ме крепи е просто този кошмар да приключи и да забременея колкото се може по-бързо след това. Страхувам се ужасно, че ако трябва да чакам месеци да се възстановявам просто ще се срина психически. Навсякъде казват, че още 1 цикъл след процедурата може да се започне с опитите ако няма усложнения и това е единствената ми надежда в момента. Моля ви, споделете истории, кога забременяхте отново и как изобщо успяхте да се радвате на бременността. Много ме е страх да не се повтори или пък да има някакъв друг проблем. Съжалявам за хаотичната история, но имам хиляди страхове и ми е много трудно да си подредя мислите. Благодаря на всички, които ще се отзоват!

Съжалявам през това, което се налага да преминеш.Преди 7-8 години преживях същото. Абортът ми беше в 12+5 седмица. Относно забременяването препоръчаха ми изчакване от 3 месеца. На втория месец обаче видях две чертички, но се оказа биохимична. Нямах никакви последици от аборта. Имам две бременности след това и две дечица, а сега очаквам и трето. Всичко ще се нареди. Ако нещо друго те интересува, може да ми пишеш на лично.
 

Съжалявам, Лунабел! Не се страхувай от процедурата. Първата част преминава бързо, ще бъдеш с обезболяване, в Надежда се грижат добре нещата да бъдат предвидими, персонал около теб ще има винаги. За втората част - кюретажа - ще те приспят за няколко минути, след това ще се събудиш и ще те преместят в стаята, където ще си почиваш. За усложнения винаги има шанс, но е много малък. Ще се възстановиш напълно, сраствания е трудно да има тъй като е първи кюретаж, отделно че работят прецизно и внимателно, след това ще има лечение, след това прегледи - всичко е под контрол, никой няма да те остави непроследена, с инфекция и усложнения.
Аз минах през това на доста късен етап, разбрахме в 14-15та седмица, че има проблем, чакахме до 17та за амниоцентеза, после за резултат, после за комисия, та отне близо 2 месеца, докато приключи всичко, вече бях в 5ти месец. При теб доста бързо са се организирали нещата.
Ще мине бързо, ще минат 1-2 цикъла (които на теб са ти нужни и за душата, и за тялото), ще подновите опити, всичко останало ще е зад гърба ти.

Хорионбиопсия се прави задължително след положителен пренатест, а не защото някой е решил нарочно да те мъчи.

Това щях да напиша и аз.
Не им се сърди, задължителна е хорионбиопсия или амниоцентеза. Пренатестовете и находките на ехограф не се приемат за позволяване на аборт след 12 седмица.

Съчувствам ти и пожелавам всичко да мине възможно най-леко и бързо!
Не бързай с един цикъл, тялото и душата имат нужда от възстановяване. Лекарите ще ти кажат колко да изчакаш.
Относно страховете, винаги ще ги има но помисли от тази гледна точка - Даун е случайна мутация, шансът да се случи отново някаква мутация е нищожно малък.

Разбирам, че е задължителна, но това е доста мъчително когато всичко е меко казано очевидно. Причината да станат толкова бързо нещата е само и единствено, защото съм с връзки. Преди да ги вкарам в действие се опитах да мина по стандартния ред и ми казаха час за преглед за 21-ви януари. Просто това удължаване на процеса при толкова видими и отчетливи показания за мен е абсолютно изтезание. В случая съм благодарна, че имаше какво да направя, за да не се налага да правя аборт в 20 седмица когато нещата са доста по-болезнени и с рискове от усложнения.

Ох, мило момиче, съжалявам ужасно много за това, през което минаваш.
 За съжаление сте изтеглили късата клечка, вероятно се питаш защо на теб, такива въпроси сме си задавали всички обитатели на тази тема!
 Най- голямата мъка е да носиш в себе си детенцето, което знаеш, че няма да се роди 😔 Ти си изключително силна жена!Може би това е твоя път, който трябва да изминиеш, за да се срещнете със следващото бебе дъга 🌈 !
Мечтай за него, мисли за него, използвай времето за изчакване за максимално възстановяване, психически и физически !
Може би ще се гушкате през следващото лято, я това ти пожелавам да си вече с ново коремче !
Прегръщам те много, много !И всичко ще мине,ще бъде наред!

И за съжаление Пренатеста винаги се потвърждава с амниоцинтеза , но не знам как и защо няма предписания за аборт по медицински показания в твоя случай 😔

Истината е, че това бебенце беше безкрайно желано и много вярвам, че единственото нещо, което ще ме излекува е да съм отново бременна и да си имаме здраво бебе и затова не искам да се бавим. Мисля, че ще ми е много по-трудно да го преживея ако си нямам нова надежда, не ми се чака.

Разбирам много добре.
И аз не исках да чакам след загубата, но една АГ специалист по рискова бременност ми каза, че този организъм трябва да има време да се възстанови, защото иначе може да се застраши протичането на следваща бременност със здраво детенце.

Мен психически ме крепеше, че ходих на всякакви прегледи и си правих всякакви изследвания, за да си подготвя организма за следваща бременност. Гледах нивата на най-важните витамини да са вкарани в норма и да са към горна граница, за да има и за бъдещото бебе. Фактът, че не стоях просто да чакам, ами правих нещо в името на следваща бременност ме крепеше.
След като приключат нещата, вижте си нивата на витамините Д, Б9, Б12 и си попълнете дефицитите.
Аз лично се изследвах и за Тромбофилия. Защото ако си носител, трябва да се вземат мерки по време на бременността.

А за пренаталните тестове - да, само на база резултат от НИПТ не се разрешава прекъсване на бременност в по-късна седмица. Братовчедка ми беше бременна с бебе с Даун и трябваше да изчака резултатите от амниоцентеза, за да й разрешат прекъсване на бременност. Резултатите ги чака около 2 седмици! И следователно прекъсването вече беше в доста напреднала седмица и с ритащо бебе.

Честно казано не знам какво НЕ съм изследвала. Последно резултатите бяха страхотни, само витамин Д е малко нисък както при повечето хора та си приемам. За тромбофилия съм се изследвала още с предишната бременност и знам, че имам лека форма, пия си аспирин още по време на овулация, тъй като даже помагал и с кръвообръщението на матката и в резултат на това съдейства за имплантирането. Та всичко съм изследвала, реално проблеми със самото забременяване, нито със задържане на бременностите или изхранване на бебенцата не съм имала.

Иначе точно за такива случаи говоря, че направо ми се струва нечовешко това и си е абсолютен терор за жените, които преминават през това. Има толкова жени, които отиват и в 12 седмица правят аборт щото така са решили примерно, а на жени като нас, които са с желани бременности и им се къса сърцето при всяка мисъл, че ще загубят бебето, но трябва да го направят не се позволява в 13 седмица. Наистина може да съм прозвучала по-грубо в изказването си, но откровено смятам (и не само аз, вкл и проследяващата АГ ми сподели, че за нея цялото нещо е абсолютно безумие), че не е правилно и наистина не разбирам как е редно.