Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Здравейте, момичета! Много ми е тежко, че се налага да пиша точно тук, но наистина имам нужда от подкрепа от хора, които са минали през подобни преживявания и са се възстановили.
На рутинен преглед на 23 декември моята проследяваща докторка в Токуда отбеляза, че забелязва увеличена НТ 3мм, но да не се притеснявам и че в 80% от случаите всичко е наред и няма повод за притеснение. На мен обаче 20% ми се стори прекалено висок шанс нещо да не е наред и разбира се изчетох целия интернет. Вече бях пуснала пренатест, но заради празниците резултатите се бавеха. Имах някакво много неприятно чувство още от началото на бременността, че нещо не е наред. Аз съм на 27 и с първото ми детенце, което е на 1г и 2м много се притеснявах, но някакси усещах, че каквото и да става ще се роди живо и здраво и го обичах от момента, в който видях двете чертички. Сега обаче не беше така и някакси не успях да усетя връзка с това бебе.
Fast forward до 30 декември когато получих обаждане от фирмата, в която направих пренатеста за да ми сервират ужасната новина, че има висок риск за синдром на Даун. Доста си поплаках, но може би защото бях на топло място извън България с цялото си семейство успях да го приема сравнително бързо, а и все пак се бях подготвила и за този изход. Върнахме се на 8 от почивката, и на 9 дойдох в Надежда за преглед при д-р Георгиев, който веднага забеляза проблема на ехограф и каза, че няма съмнение и че цялото бебето е оточно. Аз обаче съм в 13+4 и е късно за аборт по желание. За мен тук дойде голямото разочарование, че отказват да ми направят аборта въпреки видимите деформации и резултатите от пренатеста, защото имало 0,1% шанс отокът да спадне, а прнатестът да е грешен!?!?!? Отново доста плаках докато приема, че ще трябва кой знае колко още време да го нося в себе си с ясната идея, че няма да се роди живо. В крайна сметка ме приеха веднага на същия ден вчера и д-р Георгиев извърши така неприятната и безкрайно излишна при тези показатели хорион биопсия просто защото някой е сметнал, че трябва да тероризира жени като мен и вас, които просто искат всичко да приключи колкото се може по-бързо за да се върнат към живота си. И така, доплатих си за бърз резултат към Геника и сега очаквам да излезе средата на следващата седмица. Тук съм защото имам нужда от малко подкрепа за това, което ми предстои.
Приех факта, че няма да имам така мечтаното лятно бебче и децата ми няма да са породени както винаги съм искала, но ужасно ме е страх от процедурата и изобщо какъв ще стане животът ми след нея. Много ме е страх от болката, от кървенето, от рисковете от кюретажа, страх ме е да не се обърка нещо и да получа сраствания или пък да ми изтънят лигавицата и всякакви усложнения, които могат да попречат отново да си имаме детенце , тъй като единствената мисъл, която ме крепи е просто този кошмар да приключи и да забременея колкото се може по-бързо след това. Страхувам се ужасно, че ако трябва да чакам месеци да се възстановявам просто ще се срина психически. Навсякъде казват, че още 1 цикъл след процедурата може да се започне с опитите ако няма усложнения и това е единствената ми надежда в момента. Моля ви, споделете истории, кога забременяхте отново и как изобщо успяхте да се радвате на бременността. Много ме е страх да не се повтори или пък да има някакъв друг проблем. Съжалявам за хаотичната история, но имам хиляди страхове и ми е много трудно да си подредя мислите. Благодаря на всички, които ще се отзоват!