Заедно в къщи - Мама и Веселин - Рожден ден

  • 1 560
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 49
На 16 юли Веско става на 5 години. Т.е. ще имаме Рожден ден..... За Мама нейният рожден ден е най-големия празник в годината - тя си го празнува кажи-речи цяла седмица - с роднините, с приятелите, с колегите, с още някой ....Организацията се започва почти месец предварително с покани, менюта, списъци за пазаруване и прочие.... Тържеството е в повечето случаи в суматохата и шетането по купоните, отколкото май на самия купон. Като се има в предвид, че Мама не пие и освен това е доста мълчалива, та така...
До рожденният ден на Веско остават 8 дни. Списъците са направени, местата за купоните организирани, гостите поканени, Веско съобщава на всеки, че ще има торта когато му дойде Рожденният ден и ще нахрани всички хора Hug
Рожденният ден е нещо хубаво, тогава си дошъл на белия свят........за радост.......  Ама нещо днес ми стана тъжно. За личната ми история....  За бъдещата лична история на Веско.   
Децата питат, Веско пита....., винаги казвам истината, поднесена като за малкият му ум и винаги с много любов и нежност.
За това, че е живял в един Дом с много деца /нещо като детска градина, обаче там е спял през нощта, и без Мама/, че Мама много е искала да си има дете - момче - и то точно Веско, и го е търсила, и го е намерила и като са се видяли с Веско, той е дошъл пръв при нея и я е хванал за ръцете, и после са станали Семейство - Мама и Веселин, и се обичат до небето защото е високо и не можеш да го стигнеш и до Морето защото е далече и голямо.
Но, за него го няма това, какво е било преди Мама и Защо? и за Мама го няма!
Аз зная как моите родители са се запознали, как съм се родила, какво бебе съм била - разказвано ми е от тях, добавяно е от техните родители, и аз имам спомени. Имам си историята - моята - за началото на моят живот - голямата основа на живота ми.....
А Веско.... какво е било преди да ме срещне, а преди да се роди, а след като се е родил....  Кой ще му го каже....Как да му го кажа когато започне да пита, какво да му кажа......когато и аз не зная.... Ще остане ли празнина, ще бъде ли пусто там, ще се запълни ли някога и с какво, ще има ли горчивина, ще има ли сълзи или ще избие на агресия... Какво ме чака, какво го чака...
Ще се справя ли сама, как ще се справя...
Колко е важен Рожденният ден - за кого е толкова важен.....
За мен неговият РОЖДЕН ДЕН е когато го видях за първи път.
Децата намират родителите си, ние всъщност сме техните ангели - пазим ги и ако можем ги насочваме......и ги обичаме.

# 1
  • Мнения: 49
Непрекъснато ми се върти в главата: Как да го науча да празнува деня в който "тази която го е износила" го е изоставила.

Надявам се "адът" да е повече в моята глава, отколкото е в същност.

Много ли задълбавам?

Какво правите Вие, как го правите...

# 2
  • София
  • Мнения: 9 517
Аз ти предлагам да спреш да мислиш за глупости - каквото има да се случва на децата ни, ще им се случи, ние затова сме им родители, за да бъдем до тях, когато им се случи и да сме им опора.
Колкото повече неща си представяш, толкова повече негативизъм към този ден ще предадеш на детето си, а то е малко - на 5 години, на 5 години рождения ден е страааааашна работа, а ако е и на клуб, с приятели, замъци, парти, маскировка.... ехеееееее че купон
Това е деня, в който го е изоставила - да, но и това е деня, в който той е роден - ако го нямаше, нямаше да го има и детето ти.

Абе жена, радвай се на сина си - 5 години са си страхотна възраст, и не мисли за глупости.

ПП Моят пък се напишка на петия си рожден ден от страх да не пропусне нито минута от празника  Wink

ППП Да не си изпаднала в Сатурнова дупка  Wink.

# 3
  • Мнения: 1 418
Puch,не се измъчвай с въпроси.Когато порасне той сам ще избере дали да празнува този ден.Лично аз не празнувам.Точно по причината която си споменала.Веско е още дете,а всички деца се радват на рождения си ден.Пожелавам ви да изкарате най-страхотния празник

# 4
  • Мнения: 737
Ех, Пух, как ми приличат вашите думички на нашите диалози...

Аз също често си мисля подобни неща при изскочили мимолетни въпроси за времето "до"... И се опитвам да давам ясни и простички отговори с ужас да не нараня...

Ако честно – мисля, че дупката ще остане, основата няма да я има така както я е имало за мен - моето прекрасно семейство и моето прекрасно детство.

Но този ден, знаеш ли, за мен е празник - такова слънчице е дошло на земята, весело, любопитно, "игриво" и съобразително...
Въпреки всичко, въпреки дупката, борил се е с усмивка... УЖАС изпитвам при мисълта „Ако се бяхме разминали?” Две семейства дори не са го погледнали с произхода му!!!

Все пак си мисля, че нашите деца са късметлии. Все ме боли за тези, които са там, тези с нула реакции и емоции, които не да се смеят – те плачат без звук, само сълзи; които не ходят, защото няма мускули, не пазят равновесие, защото никой не ги дундрка, никой не ги извежда, които не знаят какво значи чист въздух на воля, не скачат по локвите…

Ние знаехме с какво се захващаме. Знаехме ли? Всъщност, започваме да си представяме ада, който са преживели децата ни, едва след като дойдат при нас… Знам, че боли и нека ни боли, нека не губим чувствителност към това..

Но сега сме длъжни още повече да наваксаме. Ние много трябва да наваксваме, затова и нашата радост от съвместното преоткриване на света трябва да е пълна, заедно с децата ни… Само като си представя какъв е прекрасен светът на Веско с мама Пух!

Мила, Пух, ти толкова много направи за това чудно момче – спомни си откъде тръгнахте, колко преживя…

Е мисля, че сега е време за радост, за гордост, за веселие! Честит ви празник, честито пораснало петгодишно момче! И не се съмнявай – когато го взе пребори такива страхове, пребори изоставането във физическо и психическо развитие, диагнозите, ще се справите и напред – вече сте двама и има много, много любов, топлина и разбиране между вас! Нали това им трябва на децата ни?

# 5
  • космополитно
  • Мнения: 942
Непрекъснато ми се върти в главата: Как да го науча да празнува деня в който "тази която го е износила" го е изоставила.

Надявам се "адът" да е повече в моята глава, отколкото е в същност.

Много ли задълбавам?

Какво правите Вие, как го правите...


Да, според мен ненужно задълбаваш и се самоизмъчваш!
Ако ти подадеш на детето , че това е специален негов празник (получил е в дар живота си) и тоще го приеме като нещо позитивно! Така мисля аз!

Какво правя аз!? Изобщо не съм си задавала подобни на твоите въпроси, не съм правила подобни асоциациши!
Детето ми (Дар от Бога) има Рожден Ден и аз имам трепети и вълнения той да бъде красив и пълен с изненади (Тя наистина проумя що е приятна изненада на един от Рождените си дни)... И двете ги чакаме с трепет. Традиция е вече да спретвам по три торти (за партито; за градината и за в къщи)....
Всъщност признавам- правя на Детенце Рождените Дни , които не съм имала аз (нашите все са нямали финансова възможност, пък й традиции съм им липсвали)....

Пух, отдайте душите на празника си! Човек веднъж се ражда за живота! И това е достойно за веселие!... Това, че децата ни имат и дата на второ раждане само добавя още един повод за празник в семействата ни!...
Та не губете време, почвайте с Веско да спрятате празника! Hug


....И не се съмнявай – когато го взе пребори такива страхове, пребори изоставането във физическо и психическо развитие, диагнозите, ще се справите и напред – вече сте двама и има много, много любов, топлина и разбиране между вас! Нали това им трябва на децата ни?


Споделям го- ти беше тъй смела и силна в решението си да дадеш втори шанс на Веско, че няма как да не се справиш с неща, които ще излизат по пътя ви. Все пак вече сте двама и той ще расте; ще съзрява и ще ти бъде упора, както и ти на него! Peace

# 6
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Надявам се "адът" да е повече в моята глава, отколкото е в същност.

Много ли задълбавам?

Какво правите Вие, как го правите...


Той "адът" в нашите глави е различен от този в главите на децата ни. Колкото и да се опитваме - няма как да изпитаме техните чувства, само усещаме силата им и от това ни боли,

Иначе и аз бих ти казала да спретнеш празника за 5-ия, 6-ия, 7-ия (аз дотам съм стигнала) рожден ден на детето си. След една година заедно той е почувствал сигурността, която му даваш и (пак според мен) е в състояние да се наслади на купона.

Дали ще чувства нещо на подсъзнателно ниво? Не можем да знаем. Не можем да знаем точно кой момент ще отключи някакъв спомен, някакво усещане за огромна празнота. При моите деца е различно. Дъщеря ми изпада в моментни меланхолични или крайно раздразнителни настроения преди и в деня на самия рожден ден, синът ми - 2 - 3 дена след това. Но празнуването си е празнуване, всички поздравления и подаръци се приемат с грейнали детски очички, свещи духаме по няколко пъти и на поне две торти (в къщи и на другия купон).

 Hug Hug Hug

# 7
  • Мнения: 49
........ Joy JoyСлед двудневното празнуване на Рожденният ден на Веско си взех една седмица отпуск за релаксация #Crazy
Имаше 5 торти /на 5 години става все пак ???? а когато стане на 50 ??? петдесет торти ли да правя newsm78/
1-ва торта за детската градина - размер 60 х 30 см. с картинка на "Мечо ПУХ и приятели", децата в сборната група трябваше да бъдат 35, но пък ги натръшкал летен вирус и когато занесохме тортата се оказа, че са едва 16. Разрешиха ми да остана за празнуването в детската градина, пяха песни, танцувахме, ядохме торта /невероятно..... при условие, че първо закусиха, хлапетата изядоха по едно ОГРОМНО парче торта с огромно количество сок, а някои дори искаха допълнително Rolling Eyes
2-ра торта за приятелите в града - с картинка на "Том и Джери" - празненство в двора на ателието на приятел - след като пристигнаха всички гости, заключих входната врата и ги оставих да бесуват - част от заниманията: яздене на метли, пукане на балони, състезание с колички, маршируване, пързаляне по мокър балатум, кой ще хване пръв котката, и т.н.
3-та торта за приятелчетата на село- на другия ден - Тортата е подарък от баба му - лична направа - като обем наподобява слон, но ни съобщиха че всъщност е заек - познава се по ушите / на село за Веско е построена къщичка /от бивши палета/ с разгърната площ 25 кв.м. Г-образна форма + кула + огромен ветропоказател Петле /виж илюстрации към приказките на Пушкин/ + пързалка спускаща се от кулата и свършваща в пясъчник/, Басейн, и пр. - След ката се уморих да надувам балони с въздух, преминах на надуване на балони с вода - далеч по лесно - по весело и определено по удачно за жегите. Само дето когато родителите почнаха да идват да прибират хлапетата малки искаха  #2gunfire щото все пак - вода, гонене из пясъка и опити да вкарат патетата в басейна ииии.................... АМА аз съм невинна  Embarassed
4 и 5-та торти - сладоледени за роднинския купон - то само най близките сме 16 човека Simple Smile


# 8
  • Мнения: 2 123
леле -  аз мислех, че аз съм най зле  с  3 партита ...
Пух - да ти е живо и здраво момчето  Hug

# 9
  • Мнения: 49
ИЗВОДИ - след проведения рожден ден се установи следното:
1. Количеството храна винаги е в огромни количества и остава с малки изключения непокътнато / не важи за тортата и фастъците/!
2. Колкото чист и спретнат да отиваш на детски рожден ден - никога не се прибираш такъв!
3. При индикация на започващ Рожден ден, домашните любимци се покриват в миша дупка!
4. За разлика от Коледа и Нова година - сега получаваш подаръци и без да си бил послушен през годината и никой не те кара да пеш, рецитираш или обещаваш да си добър за в бъдеще!
5. Ако майка ти в деня преди рожденният ти ден е била леко притиснена, на втория ден от рожденният ти ден е "малко" изтръпнала, а на третия ден иска само да я остават да поспи поне до 9 часа. {аз съм много ранобудна - в 6.00 отдавна съм на крака, Веско рядко спи до 7.30}

# 10
  • Мнения: 49
Надявам се другата седмица да успея да Ви покажа някои снимки от празника ни.

# 11
  • София
  • Мнения: 791
Славен Рожден Ден и било  Grinning
Да ти е живо и здраво момчето, Пух!

Общи условия

Активация на акаунт