Поредни размисли (и страсти) за майчинството

  • 2 385
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 22
Здавейте и от мен!

Това е първата ми тема тук, въпросът силно ме вълнува и е една от основните причини да се регистрирам. Иначе следя форума от дълго време.
Доста се колебах в коя категория да я публикувам. Най и отива Искам бебе (т.к. аз нямам такова), но всъщност се надявам на мнения от родители на собствени и осиновени дечица.
Сред моят уж широк кръг от познати не срещам разбиране, или поне не пълно, затова и се обръщам към Вас.
В сериозна връзка съм от няколко години. И неизменно, стигайки до въпроса с децата, с приятеля ми установихме, че сме на една позиция. А именно, че сме по скоро склонни да осиновим детенце, отколкото да раждаме наше. А причината накратко е, че раждането е един вид егоизъм, при наличието на толкова изоставени дечица по домовете. Ще вмъкна още тук, че с тази тема не целя да нападам родилите жени, просто търся мнения. Разговаряла съм с не малко родили жени, и основните причини за едно раждане се свеждаха до - да ме радва, да му се радвам, осмисля живота, укрепва любовта, утеха на старини (?!?) и все от този род. Установих, че за мен отглеждането на дете, е основно отговорност да изградиш и възпиташ нормален човек, и прекалените емоции и надежди по скоро биха попречили на това. Всички имаме близки примери от обкръжението си. Ако вече имаме дете (по един или друг начин), значи сме в състояние (поне според самите нас) да отгледаме нормален човек. Тогава, има ли значение чии гени ще носи той, или сме толкова убедени, че сме съвършени и няма начин собственото ни дете да не е добро/умно/красиво/успяло? Замисляли сте се по този въпрос?
Можете да си представите какви са реакциите на роднините най вече Simple Smile Най-ужасният аргумент, който чух беше: Луди ли сте, с вашите (демек и нашите) гени, знаете ли какви чудни дечица ще имате? А искате да гледате децата на престъпници и наркомани?! Не искам да коментирам колко са закостенели семействата ни, в крайна сметка те не играят роля при вземането на решението. Но конкретно тази реакция обобщава мнението на околните.
Вие на какво мнение сте? Има ли сред Вас осиновители, които могат да имат свои деца, и каква е тяхната причина?
Имам още много какво да добавя, но и без това се разпрострях доста.

Благодаря за всички реакции!    bouquet

# 1
  • Мнения: 2 617
Сбъркала си подфорума. Тук всички СЕ БОРЯТ за свое дете. Разбира се, че раждането е егоизъм, то е инстинкт за продължаване на рода, а другите подбуди, изброени от теб, са функция на тази основна нишка. Не питаш детето си дали иска, или не, да дойде на този свят, решавате ти и човекът до теб, така че си е егоизъм отвсякъде.

Като жена, която вече години копнее за бебе, и то за бебе от определен мъж, ще ти кажа само едно - според мен този инстинкт у теб още не е проговорил. Може това да не се случи никога, и това не е болка за умиране. Щом така мислите и двамата (невероятен късмет впрочем), значи няма проблем да го направите. На мен ми изглежда меко казано странно, но коя съм аз, за да ти давам тон в живота? Важното е какво вие двамата мислите и искате. Родата в случая реагира съвсем естествено - да не би да си очаквала друго? Но решението ще си е ваше.

П.П. Отговор на въпросите си ще получиш много по-адекватно в подфорум "Осиновени, осиновители". Не за друго, а защото хората там са реалисти, докато повечето тук можем да говорим само наизуст.

# 2
  • Мнения: 1 088
Здравей, Силви. Аз първо искам да те поздравя. За вземането на едно такова решение смятам, че трябва да има в теб голяма доза благородство и себеотричане. Подкрепям те.
Аз лично не съм способна на такова, но  се радвам, че има хора като теб. Лично за мен нещата не стоят точно както при теб (в смисъл представата за бебе и раждането), но смятам, че щом вие двамата сте на едно мнение по въпроса може спокойно да действате. Мнението на роднините е важно наистина, но не е определящо, особено ако живеете самостоятелно и не зависите финансово. Ако не ви подкрепят и не искат да разберат доводите ви просто не дискотирайте с тях въпроса или го обърнете на майтап. И направете това което желаете. Щом смятате, че можете, искате и  имате възможност да осиновите просто пристъпете към крачката  без  да се съветвате или обяснявате на обкръжението ви. (Ако бебеправите ще им обяснявате ли, че го правите - аз лично не! Същото е.) Защо не разгледаш подфорума за осиновяване, сигурна съм, че мамите там ще ти дадат съвети и ще те подкрепят по добре и по адекватно. По мои наблюдения повечето мами на осиновени деца са прибягнали до това, защото по някаква причина не са можели да  забременеят или износят детенце и в такъв случай вероятно  в този подфорум ще срещнеш по-малко такива.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 640
Аз пък имам въпрос към авторката: извинявам се, но не разбрах - има ли здравословен проблем да не можете да имате свое детенце?...

Или просто всичко е ОК и дилемата е: наше или да си осиновим,..

# 4
  • Мнения: 2 617
Аз пък имам въпрос към авторката: извинявам се, но не разбрах - има ли здравословен проблем да не можете да имате свое детенце?...

Или просто всичко е ОК и дилемата е: наше или да си осиновим,..

Аз разбрах, че не са и опитвали. Т.е. по презумпция няма здравословен проблем.

# 5
  • Мнения: 22
Аз пък имам въпрос към авторката: извинявам се, но не разбрах - има ли здравословен проблем да не можете да имате свое детенце?...

Или просто всичко е ОК и дилемата е: наше или да си осиновим,..

Включвам се набързо, защото нямам възможност в момента да пиша повече.
Благодаря за преместването на темата. Всъщност, отказах се да поствам темата тук, защото се надявах да я коментират и майки със собствени дечица.
Карри, благодаря ти за мнението. Да, напълно си права. Не копнея за дете от никой мъж. Любовта за мен е между двама души (трима, четирима, кой както предпочита Simple Smile), детенцето е нещо съвсем различно. Не мисля, че детето, респективно бъдещия човек, трябва да понася последствията от една любов (били те добри или лоши), а да се отглежда възможно най-безпристрастно. Много можем да говорим по тази тема. Да, и аз говоря наизуст. Няма как да знам как ще мисля имам ли дете.
Благодаря и на Женя 83 Simple Smile (малко като на Оскарите стана).   Hug
Lady-B, да чукам на дърво, на този етап нямаме здравословни проблеми (пречка е единствено моето все още страстно тютюнопушене). Даже не е и дилема. Не казвам, че ако забременея случайно, няма да искам или обичам детето. Просто, за себе си не виждам смисъл, да заселвам планетата с бебче, при наличието на толкова нежелани такива.
Оф, ако това ми е набързото, какво ли щях да напиша, ако исках да е подробно  Embarassed

# 6
  • SA
  • Мнения: 3 414
Чак пьк такава загриженост за заселването на планетата...
Малко странно ми звучи, но хора всякакви.

Последна редакция: пн, 26 юли 2010, 01:31 от kameloth

# 7
  • Мнения: 22
Чак пьк такава загриженост за заселването на планетата...
Grinning Разбира се, токолкова по-добре е да сме си тесногръди, и да не ни интересува какво се случва извън границите на собствения ни поглед.
Извинявай, трудно се въздържам като чета необмислени коментари, само за спорта.

# 8
  • Мнения: 1 088
Силви, нали осъзнаваш, че си някакакъв "частен случай". Принципно повечето хора осиновяват когато имат здравословни проблеми или от милосърдие, но това е при следващо дете, когато вече имат 1-2 свои. Може би има и други случаи, но повечето са така.
Това, че при теб я няма "задръжката" да обичаш "чуждо" дете може само да ти е от полза , ако наистина стигнеш до осиновяването. Само, че трябва да обмислиш (според мен) някой "дребни" нещица. Пр. след като осиновиш детенцето, ако ти се "прииска" свое или забраманааш случайно - какви ще са последствията; ще обичаш ли това дете или само ще го възпитаваш (накак си студено ми звучиш когато пишеш за отглеждането на детето); какво ще стане ако с приятеля ти/ съпругът ти се разделите и още много-много неща...
Извинявай, че ти задавам въпроса, но на колко години си?

# 9
  • Мнения: 22
Здравей, Женя! На 25 съм, горе-долу подходящо време да започна да се замислям по тези въпроси, предвид протичането на живота ми до момента.
Да, напълно си права, че човек трябва да обмисли възможно най-много аспекти от живота си занапред, вземайки такова решение. Но има неща, които колкото и да планираш, не можеш да предвидиш напълно.
Започвайки тази тема, не съм очаквала нито поздавления, нито окуражаване (може би поне малко разбиране Simple Smile), но не очаквах и крайни реакции. Все пак сме хора, всеки има право на мнение и позиция, най-малкото затова има форуми.
Знам, че "безпристрасното отглеждане" звучи студено, но наистина вярвам, че това е правилният начин за отглеждане на дете. И всъщност под безпристрастие, имам предвид, да не влагаш емоции, породени в следствие на лични преживявания (напр. потребителката, която се бореше за дете от конкретен мъж, според мен, трябва да е по-притеснена как евентуално би отглеждала детето си сама, отколкото аз) и амбиции. Наясно съм, че това е само теоретична представа, и нещата на практика често се разминават, но човек трябва да има поне ясна визия, преди да поеме по толкова отговорен път.
Мислила съм си и за варианта за евентуално забременяване след осиновяване. И, ако трябва да съм честна, нищо адекватно не ми хрумна. При положение, че нямам такава нагласа в момента, дори не мога да си представя как бих реагирала.

В интерес на истината, ми се иска да вярвам, че хората не прибягват до осиновяването, само когато нямат физическа възможност да забременеят. Миналата седмица, слушах репортаж в сутрешния блок на ВВС, за подобно семейство от Ирландия, което отглеждаше 3 осиновени деца. И се оказа, че не са единствените. Предвид реакциите тук, може би ни трябва още малко живот в "демокрация".

# 10
  • София
  • Мнения: 791
Здравей, Силви

Аз стигнах до идеята "защо да създаваме деца, като има толкова вече родени, които чакат своите родители" след като вече имахме едно биологично дете.
Преди това имах само теории за това, какво са децата и имат ли те почва у нас  Simple Smile
С раждането и отглеждането на първото си дете осъзнах, че родителството е преди всичко духовно занятие, като изключим бърсането на дупета, храненето, приспиването и висенето в скута... че теорията за бялото поле на детското съзнание върху което ние пишем, не е съвсем вярна, защото в очите на голямата ми дъщеря, когато ме погледна за първи път имаше толкова много съдържание преди въобще да съм почнала да попълвам страниците. Че ако с баща и имаме общо с биологичното и създаване, то нямаме много общо с това, с което се появи още с раждането си (вероятно и от преди това) - душа, психика наречи го както искаш в зависимост от това в какво вярваш.
За щастие бързо осъзнах, колко различна е от мен и от баща си, бързичко се разделих с представата и илюзията за "наше" копие и не натоварих детските и раменца с товара, на това от нея да очакват да е някой друг.

Това, което се опитвам да кажа с толкова много думи е обобщено простичко от Халил Джубран
"Вашите чада, не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат."

Разбира се хора сякакви и ако попрочетеш в темата за сурогатното майчинство, ще открише че според привържениците му, ти с твоя начин на мислене и с това че не чуваш зовът на гените си, застрашаваш човешкия вид от изчезване  Grinning

# 11
  • Мнения: 2 123
Цитат
А причината накратко е, че раждането е един вид егоизъм, при наличието на толкова изоставени дечица по домовете.

Силви, осиновяването също е вид егоизъм. Егоизмът не е лошо нещо  Wink, особено ако е осъзнат с претеглени последици.
Ако ще ставаш родител е едно, ако ще живееш като алтруист е друго - тогава въобще не е нужно да осиновяваш.

Цитат
Ако вече имаме дете (по един или друг начин), значи сме в състояние (поне според самите нас) да отгледаме нормален човек.

 Laughing тука логическата верига съвсем ми се скъса ... да имаш дете въобще не означава че си добър родител

# 12
  • Мнения: 22
Здравей Lindt, харесват ми идеите ти за децата. Днес намерих повече време за форума и попаднах на доста интересни мнения, по интересуващи ме въпроси.
Не разбрах как свърза постовете ми с идеите за сурогатното майчинство (не, че съм му противник, но за съжаление, не съм и чак такъв човеколюбец). Моля, обясни ми  Flutter
Колкото до зовът на гените, точно, благодарение на това, че явно прекалено много "майки" са го чули и последвали, стигнах до идеята за осиновяване. И съм убедена, че ако живеехме в свят с елементарен (дори на най-ниско ниво) контрол над раждаемостта, нямаше да се мисля за хилядите невинни изоставени дечица, плод на въпросния зов (на гените или нещо друго). И, ако ще го коментираме - да, против съм всяка жена да бъде майка.
Fussii, благодарение на егоизма сме оцелели като вид. Както вече споменах, за мен лично е егоизъм (на който не ми се поддава) да си галя егото, раждайки прекрасни деца (иначе защо повече хора не осиновяват). Защо разграничаваш алтруизма и родителството? Извинявай, не знам дали имаш дете, но в случай, че е така, с какви подбуди го отглеждаш, ако не алтруистични (изключвам варианта, че очакваш да те издържа на старини Simple Smile)?

"Цитат
Ако вече имаме дете (по един или друг начин), значи сме в състояние (поне според самите нас) да отгледаме нормален човек.

  Laughing тука логическата верига съвсем ми се скъса ... да имаш дете въобще не означава че си добър родител"

Погледни пак скобите Simple Smile Къде няма логика?
Никой не се ражда научен на това, но не се ли предполага, че тръгнеш ли по дългия път на отглеждане на дете, работиш активно в посока превръщането ти в добър родител? Иначе, защо ще го правиш?

Всъщност, не говоря съвсем наизуст. Имам по-малка сестричка, с голяма разлика помежду ни. Когато беше съвсем мъничка, я отглеждах равностойно с родителите ми. Признавам, че този ми опит, може да е заглушил "зовът", но по-добре, че стана така.

Замисляли сте се дали сме достойни да отглеждаме деца? Много често си задавам този въпрос напоследък, особено след като прочетох няколко теми относно разочарованията на родители на осиновени и биологични деца.

# 13
  • София
  • Мнения: 791
Не разбрах как свърза постовете ми с идеите за сурогатното майчинство (не, че съм му противник, но за съжаление, не съм и чак такъв човеколюбец). Моля, обясни ми  Flutter

Просто исках да дам пример за начин на мислене, противоположен на твоя. Както казах, хора всякакви. Твоя начин на мислене е в единия полюс извън "нормата"  Grinning - смяташ за егоизъм да имаш биологични деца и предпочиташ да осиновиш, на другия полюс са тези които, НА ВСЯКА ЦЕНА искат да имат генетично свои деца и не смятат осиновяването за вариант.

# 14
  • Мнения: 1 249
Не разбрах как свърза постовете ми с идеите за сурогатното майчинство (не, че съм му противник, но за съжаление, не съм и чак такъв човеколюбец). Моля, обясни ми  Flutter

Просто исках да дам пример за начин на мислене, противоположен на твоя. Както казах, хора всякакви. Твоя начин на мислене е в единия полюс извън "нормата"  Grinning - смяташ за егоизъм да имаш биологични деца и предпочиташ да осиновиш, на другия полюс са тези които, НА ВСЯКА ЦЕНА искат да имат генетично свои деца и не смятат осиновяването за вариант.

Силви, Hug

Възможно е да ти е силен ангелът, т.е. тази енергия, която наричат ангел-хранител, та да си обзета от такива мисли като начин да бъдеш предпазена от беди         ( бременността си е напълно естествено състояние и не е болест, но си е високорисково, независимо от това колко е развита медицината).
Разбирам, че хрумването ми би било оценено като странно, но най-напред това си помислих.

Линдт, Hug

Поръчващите сурогатна услуга не искат да осиновяват ромчета от домовете, а на легендата как бебето щяло да  бъде с техен генетичен материал няма как да вярват - дори в сайтовете на клиниките ясно е написано, че при инвитро с донорски материал шансовете са доста по-големи, не е напълно изяснено защо е така, но е факт.
Не толкова гените, а сигурността, че донорите са анонимни, ги привлича.
Плюс това, че не искат да имат нищо общо с децата от определен етнос, което вече споменах.
В най-добрия случай детето е  генетично само на единия, а другият материал е донорски.
А успешните случаи с материал от давамата поръчващи са редки.
Почти са равни по брой на тези с материал от двама анонимни донори.
Масово се пропагандира не истината (че неудобно звучи и няма да привлече подръжници), а легендата, че звучи приемливо.
През август и концерт организирали на морето.

Много те поздравявам за всичко, с радост те чета  и се надявам да не си помислиш, че има нещо негативно в думите ми  Hug

Общи условия

Активация на акаунт