
Доста хаотично ми звучиш. И напълно нормално за възрастта си, в която се замисляш за деца и си задаваш хиляди въпроси относно майчинството.
Пожелавам ти скоро да станеш майка и постепенно да подредиш мислите в главата си - къде съзнателно, къде под влияние на новите и непознатите ти в момента чувства и отговорности. (Да се грижиш за по-малък брат или сестра е мноооого различно от да се грижиш за собствено дете.)
Може и отстрани да изглежда алтруизъм родителството, особено при осиновено дете, но за мен си е в голяма степен егоизъм. Получавам безкрайно повече от децата си отколкото аз им давам. Ние с баща им определено имаме нужда от присъствието им в живота ни, за да бъде той истински.
Работата по превръщането в добър родител също е много разтегливо понятие. Всеки си го разбира "доброто родителстване" по различен начин. Лелката в детската градина на сима ми например на няколко пъти ми каза,. че нейните деца били станали хора благодарение на сериозните пердаси, които са яли в детството си. И това ми го казваше с намек, че съм лош родител като не го практикувам този метод на възпитание.

А, и още нещо - ако с приятеля ти сте от хората, които не желаят да встъпват в брак - без това условие няма как да осиновите двамата заедно дете и да имате равни родителски права върху него, за разлика от раждането.
