Приспиването ме влудява

Приспивам го трудничко понякога , нощем се буди по не знам колко пъти -не ги броя , гушкам кърмя , гледам малко да се разсъня и така продължавам до сутринта.
Приела съм че това е еди период от живота и ще мине.Няма да е все така 
твърдо вярвам че нормалната реакция е да следиш естествения ритъм на детето и да си близо до него.
За мен  вариант да го оставям в тъмна стая да реве  няма .
И в края на краищата ако приемем че около 3-тата си годинка децата абсолютно сами заспиват когато им се спи и не се нуждаят винаги от родителско присъствие ( макар че много обичам да чета приказки преди сън )   толкова ли много са тези 2-3 години от живота ни , та да се кахърим за тях...за мен определено не са 

А дали ще са три? Аз имам познати, чийто син /!/ спеше в леглото им до 14-тата си година. Даже по едно време се чудех дали и като си доведе девойка след година-две, няма пак да я позиционира между родителите си в семейната спалня. А колегите ми, които имат две деца - на 4 и на 2 вече 4 години спят кооператив и все още краят му се не види.

И за теб може да не е нищо и никакво, но авторката "я влудява". Или поне така твърдеше в началото, ама гледам, че нещо взе да се колебае. 

Авторката трябва да реши дали ще се води по детето или тя ще определя кога да спи, яде и т.н.
Тогава вече да чете съветите за съответния модел, иначе става каша, за един е нормално детето да е в кревата в 21 ч., за друг - да спи, когато има нужда от сън, добро, лошо, нормално, ненормално, за всеки е различно и нищо няма да се постигне с подобден спор, освен да ръсим обиди.

dara, може ли да кажеш какво е решението според теб? Много пъти съм писала, до 2 г. детето ми си спеше само, даже не заспиваше, ако има човек в стаята, сама, на загасено, в кревата, просто я оставях и излизах. Не съм си и представяла, че някога ще е рзлично, но след 2 г. ни дебне да заспим и идва при нас, повечето пъти въобще не я и усещаме. Иначе не плаче, ако я върнем, но пак ни изчаква да заспим и идва  може би трябва да я вържа?

Не се сърди човече, опазил ме Бог решения да давам.   Ей го на Крейзито даваше, даваше и стана тя каквато стана. Само давам идеи за възможни сценарии. Моите си спят по леглата, в отделна стая, до семейното ложе нивгаш не са припарвали и едното заспиване го отигравам с вързани очи.   Но се разбра от темата, че такива като мен съвети не бива да дават, даже подробно бяха изложени причини, поради които не бива даже и да си го помисляме.  

Е, когато си спеше 2 г. сама и аз се чудих как родителите позволяват децата им да припарят до спалнята, но ...
Иначе всичко е проиграно - наказани, накради, убеждаване, връщане. Ефект няма.

crazy chick само ми дай съвет как да го принудя това дете да седи в кошарата точно в 9, дали да не пришия нещо отгоре като покрив, та да го поставя в нещо като клетка без изход
Аз проблем с приспиването нямам, не ме влудява, е, отначало доста се измъчих, но като му свикнах, вече не ми прави впечатление.
Ама е ненормално някои да ти обяснява, че детето не спи защото било преуморено понеже разходката го изтощавала, без да го познава и сетне като му кажеш, че децата са различни ти се обижда.

Някой тук е препоръчал рев в тъмна стая? Не съм изчела всичко, признавам, но на това предложение не се натъкнах.
Не се сърди, като Дара и ние сме със самостоятелна детска стая, собствени легла. Понякога и малкото като се събуди нощем да иде до тоалетната на връщане идва при нас. Когато сънува кошмар- разказва. Пренасяме го на креватчето му и то продължава да си спи там. Винаги така. Миналата седмица се бе събудил и отишъл в хола, седнал на дивана и заспал така, седнал. Не го оставихме да се схване, пак го пренесохме на неговото легло.
Ако спим заедно в една стая определено за всички ни ще бъде по- тръдно, признавам, но моите от малки, след преминаване на колики, нощни хранения, повръщания и т.н. /т.е. до около 10 месеца- година/, са си в тяхната стая, по техните легла.
И аз съвети не давам. Пиша какво правим ние. Ако не ви пречи- това е съвсем друга тема. Аз пиша какво правим, тъй като за нас това не е приемливо. Очевидно и децата ни не страдат от това.

Ако трябва да съм сериозна - имаше такъв период с най-малкия. Беше вече около 4 годишен. Твърдеше, че сънува кошмари. И идваше нощно време да ме буди. Тогава го гушвах, шепнешком си разказвахме кошмара, успокоявах го, разрешавах да постои гушнат в мен, докато "сънят избяга" и заедно се връщахме в стаята му. Като се успокои детето и аз се връщах в моето легло. Но никога не му предложих да остане до сутринта при мен. Да постои, да се гушнем, да си поговорим - да. Но не и цяла нощ. Това продължи доста - около 6 месеца може би. Аз бях в състояние и 5 пъти да ставам, но не и да го оставя с мен за през нощта.

Не се сърди, човече, нека ти кажа нещо. Забелязала съм, че аз и ти например имаме различни схващания за детския режим. И аз, и ти обаче сме в комфорт с тях, а очевидно и децата ни. Винаги ми е удоволствие да те чета и знам, че описаното от теб е самата истина. Това си ти, това е вашият живот и така сте си решили.

Нямам нищо против един родител да въведе каквито иска правила в дома си, дори ако ще да са в пълен разрез с "нормите" /не че аз се съобразявам с тях напълно/, но това да става целенасочено, осъзнато и доброволно за всички. Както при теб. Не помня да съм чела твоя тема, която започва с "Помощ!" или "Как да се справя?!" - поправи ме, ако греша. Тоест намирам за естествено хората да създават свои порядки, дори най-екстравагантни, и да им се радват, но намирам за странно въпросните порядки да ги товарят, да им носят проблеми и да ги карат да се оплакват, но въпреки това да бъдат защитавани с ревност и плам.


P.S. Моят син имаше продължителен проблем със съня, когато беше на година и половина. Събуждаше се по 500 пъти на нощ, искаше вода и какво ли още не. Бях с голям корем и адски ми тежеше да ставам по N пъти, но правех като dara и Judy - давах му каквото иска, давах му внимание и го оставях да си спи. Десетки нощи поредни. Дъщеря ми пък се беше научила да идва при нас в 3 сутринта, обикновено напикана. Гушках я 10 минути, после ставахме, оправяхме леглото й и я връщахме да си доспи.

страхотно си го написала.Направо ме разтопи.Обаче..това с нищо не помага на овторката на темата
Аз също мисля,че в ритуала по приспиване трябва да се включи таткот

В това е истината, цялата истина.

crazy chick  
Авторката вероятно иска детето й да е като някое друго или всичко да върви гладко като по книгите, вътрешно усеща, че това не е за нейното дете, но все пак търси начин да влзе в "нормите".

Иначе аз първата 1 година връщах, но тогава си работех от вкъщи и то през нощта, никакъв проблем нямах. С времето обаче интервалите на идване се скъсяваха, накрая направо изчезнаха, не спи, чака нас да заспим сега ми е просто невъзможно, на следващия ден трбва да сме адекватни на работа, а и тя започва предучилищна. Сега спим дълбоко и непробудно по цяла нощ, а че сме в едно легло не ми пречи, но ако за мен беше от значение, предполагам, че щях да се боря

Няма да давам мнение по обсъжданите възможни причини за проблемите при заспиване на вашите деца, ще напиша на авторката как аз съм решила проблема с моето дете.
Прибираме се от разходка към 19 часа (квартала ни е като парк, хладно е и излизаме по-рано), вечеря само супа, следват свободни занимания из къщи, включващи кръстосване из целия апартамент, игра - сам или с някой от нас, ТВ и т.н. При първи признаци на умора - обикновено към 21-21,30, влизаме заедно в банята, къпем се двамата, таткото го поема, подсушава, облича пижамата. Пие мляко, гася лампите и лягам при него. Следва 20-ина минути гушкане, обикаляне из леглото, бърборене, което ми е страшно приятно, но не показвам че отразявам  , след което заспива от раз! Ама наистина, както си бърбори и посредата на някоя дума заспива! Изчаквам няколко минутки и се изнизвам в нашата стая. Това е, спи цяла нощ, сутрин ставам преди него и като ме чуе се размрънква за мляко.
Винаги съм се водела по детето си. Навици не съм се опитвала да създам, чакам на него да му се приспи и така..... следобяд е по същия начин - обядва в 12, оставям го за малко да си поиграе в стаята и почва да се прозява.
Обаче - до година и малко спях при него - не беше готов за самостоятелно спане, търсеше ме, искаше вода по 100 пъти, тормозеха го зъби и т.н. Периодично пробвах да се измъквам, понякога се получаваше, в повечето случаи ме усещаше и търсеше. Докато един ден просто спря да се буди нощем, имам съмнения че достигнахме период, в който аз му пречех да спи  Яденето - лека вечеря и мляко преди заспиване. Дивеенето, ако е възможно да приключва поне час преди лягане. Това е, дано авторката намери нещо, което би и помогнало 

От всичко има последствия. Въпросът е човек към кое последстие се стреми и кое иска да избегне.

Гледането на деца изглежда много лесно само за тези, които никога не са го правили лично, независимо дали са раждали или не. За другите, които пускат теми тук, е нормално да срещнат някакви трудности. Децата не са безмълвни роботи, които изпълняват всичко по команда, а като ги изключиш, стоят неподвижно, без да мръднат и да издадат звук, както би било най-удобно за родителя, за когото на първо място е да може да си почине и да си свърши домакинската работа на спокойствие. Т.е. нормално е родителите да срещат трудности и да пускат теми, в които търсят съвет. Също така е нормално да има някакви рамки на приемливо и неприемливо във възгледите им. Не е казано, че щом срещаш проблем, с който не можеш да се справиш сам, си длъжен да се съгласяваш с всичко, което някой ти напише и да нямаш лично мнение за правилно и неправилно. Тук е форум,  няма специалисти, всеки дава съвети от собствената си гледна точка. Това значи, че тези съвети много често могат да са неуместни, глупави и дори опасни и вредни. И човек вместо да слуша и изпълнява всичко, което му кажат, е много по-добре да подлага на съмнение прочетеното, ако не отговаря на представите му.

И не е вярно, че винаги съветите се отхвърлят. Напротив, много често майката си избира някой по-логичен според нейните разбирания съвет, прилага го и той дава резултат. Изключително много теми с проблем завършват с разрешаването му, а не с констатацията, че трябва да се чака и нищо да не се прави.

Чудесно казано!