Истината за осиновените деца - характери, проблеми и още нещо.

Чета тук и не мога да подмина темата . У нас сме родители от 4 месеца на момченце на 5 годинки. От първия ден гледам на детето ми като равно с другите .Не мисля на тази теми и съм забравила думите "ама той е осиновен". Хората като, че се страхуват да не би да кажа за тях нещо и  слагат думите" ама той е осиновен и ако може с нег о....по-така.."заради себе си . Като , че искат да се разграничат . Накакъв комплекс ми се струва е това. Децата са еднакви просто зависи в каква сред а живеят и от какъв ъгъл ги гледате.

Забравете за думата "осиновен " и се почувствайте истински родител.

Хубава тема, пропуснала съм я. Не е за всеки. Малко хора от тук могат да я разберат.

И наистина има нужда от такава тема, но няма да се получи никога по ред причини.

кудку
и аз видях темата, когато отсъствах за по-дълго от вкъщи и само по диагонала четох.
Сега виждам, че темата се е обърнала на тема"гени", без да намеря някъде корнишонко да объжда това.Явно ,всъщност - нищо ново, прочит всякакъв, кой където го дърпа.
Не мога да кажа дали проблемите са от осиновяването или не, не съм имала много биологини деца, за да кажа - ами да, има го и при биологичните, понякога. Най-вероятно хора с опит ще кажат , че и при тях се случва връзката да се скъса.
Дълги години смятах, че осиновяването няма нищо общо.
Сега просто не смятам каквото и да е.
Само абсолютно подкрепям- от проблеми до проблеми разлика голяма. Е, това е пак субективно, но смея да го твърдя ...
Не знам как бих чела такава тема , ако съм  с детето на 8-10-12-13г. Наистина от друг ъгъл. Но дори и последните 5-6 години са си само мой опит, не съм на мястото на корнишонко.
Да, кудку, трябват такива теми и да, няма смисъл, няма да се получат.

Препрочитайки темата, като изключим собствените ми глупости, ми направи впечатление, че трудно и дори невъзможно е да се получи диалог между хора с много сходни проблеми, но с различен брой осиновени деца у дома.

Аз самата, ако бях останала само с голямото си дете, може би щеше да ми е много по-трудно с него и да гледам от съвсем друг ъгъл на подобни теми. Знам много добре какво е дни наред да изслушваш оплакванията на учители, родители и деца, самият ти през това време да се бориш с изблика на неуправляемост на детето си, ходещо съвсем съзнателно по ръба на бръснача, опитвайки се да унищожи себе си и всичко около себе си. Прегръщам всички мами, които са го преживели. 

Грижейки се аз за две, други писали тук за повече, осиновени деца, е много по-лесно интуитивно да отсееш кои са проблемите, породени от първичната рана на изоставянето и кои само са оцветени от нея, но имат различно естество. А това е много, много важно, за собствената емоционална стабилност при изграждането и поддържането на връзката.

Още веднъж прегръщам всички мами с проблемни деца. 

"Знам много добре какво е дни наред да изслушваш оплакванията на учители, родители и деца, самият ти през това време да се бориш с изблика на неуправляемост на детето си, ходещо съвсем съзнателно по ръба на бръснача, опитвайки се да унищожи себе си и всичко около себе си. Прегръщам всички мами, които са го преживели.  Hug" -цитат на Себекнеферура
Много точно си го написала,но хората които нямат такива проблеми,не ни разбират и затова темата няма да ни е полезна.

И изобщо не става въпрос за гени. За съвсем други неща става въпрос.

Да, наистина, Ганка е права. Има общо  иброят на децата, но не само. И децата са различни, и родителите са различни.

Аз съм с повече от две осиновени деца...И ми е лесно.
Не разбрах обаче коя е и по-точно - къде е първичната рана? В родителите или в децата.
И като класифицирате раната "първична", как мислите ще се справите с нея.
С нищо първично не можем да се справим. Това е начинът да вървим по острието на бръснача...

Няма да се уморя да повтарям, че проблемът първоначално се заражда в съзнанието на възрастния (като събирателен образ), а после го предаваме на малките. Извинението ни е "първичната рана"...
А по въпроса за гените. Като чета постовете май всички сме със синя кръв...За всички с такава синя кръв. 

mariangeorgiev, подкрепям с две ръце. Точно такова е и моето мнение - проблемът е в нас и несъзнателно го предаваме и на децата. С недомлъвките, косите погледи и странната ни реакция по някои теми (от детска гледна точка). Още нямам твоя опит, но на ум си задавам най-трудните въпроси по възможно най-провокативния начин. И си отговарям по различни начини - кратко, обстоятелствено, меко, рязко... Ей-тъй за проба, как звучи, връзва ли "дикиш".Това за проблемите, които още нямам.
А по отношение на характера - има си го и аз нямам намерение да го променям. Мисля, че не е възможно и е много по-добре да го възприемам като отделен човек, а не като "бял лист", какъвто не е нито едно дете (нещо подобно беше писал и ти преди, само не помня в коя точно тема). При малкия въздействието е възможно само ако е аргументирано. Няма вариант при който да е изпълнил нещо, ако аз не съм го убедила, че трябва да направи точно това. Един пример: "Бояне, не блъскай вратата, като я отваряш!" Няма чуваемост. И така 20 пъти. Един ден му показах как вратата се удря в стената и оставя черна следа от дръжката - от тогава не само не я блъска , а и обяснява на всички, че и те не трябва да я блъскат. Доскоро не си бях дала сметка, че големия просто изпълнява без да противоречи. От почти година съм на максимум концентрация да поставям задачи аргументирано, а не "защото аз така съм казала". Оказа се че Боян ми действа като огледало - ясно се вижда къде греша и ме стимулира да ставам все по-добра. Дори и мъжа ми отбелязва, че съм станала по-мека?! Та тъй с характерите - осиновени, рождени, лични, семейни и т.н.

  С две ръце се подписвам под това! Не знам понякога кой кого възпитава Правя всекидневни усилия да си опознавам децата, а не да ги калъпя по свой образ и подобие. Учат ме на добрина.

...
айде и аз при Аист и други подобни - съжалявам, има огромна разлика между рождено и осиновено дете - говоря за дете, осиновено на 3...

Americansko semeistvo s 5 biologichni i poveche ot 10 osinoveni deza

http://blessedbyachild.blogspot.com/

извини ме,  но какво целиш с този линк? Ти самата би ли гледала 15 деца, пък били те осиновени или биологични? Постинг много не на място, меко казано - какво трябва да направим? Да се засрамим, че сме взели само по едно? Ти колко осинови? Ако са 10 ще се засрамя 

Moge da gi popitate kakva e razlikata megdu biologichnite im  i osinovenite im deza .

Аз лично, не мисля, че ако някой има над 5 деца е пълноценен родител на всички!

Аз с едно се справям средно, ама айде, аз съм неорганизирана, с две си го представям теоритично, за три, мисля, че ми е минало времето, за повече просто не се виждам ...

Имането на деца не е колекциониране ... макар че кат гледам нЕкои холивудски звезди това правят. Живи и здрави! Аз като по-обикновена съм с едно, по-натам може и две,кой знае...

отивам да им пиша писмо