Сторм е у дома, семейството поздравява баща им, който е официално освободен. Сторм говори пред тях, че се срамува от стореното, не може да промени събитията, но ще носи отговорност пред близките си. Обещава им, че ще бъде до тях, за да се гордеят с него. Той дори иска да благодари на Стефани. Стивън го спира-нека нещата останат така, както са.
Телефонът на Дона звъни докато е още навън. Стефани пак ѝ напомня, че трябва да побърза.
Бриджит вижда, че Стефани приготвя багажа си и не иска да я пусне, защото не е добре. Стефани пояснява, че трябва спешно да замине при сестра си в Чикаго. Бриджит я пита какво би могло да доведе до промяна в паметта ѝ.
Ник посреща Тейлър с широка усмивка и казва, че току-що е чул новината, че Стивън Лоуган е бил освободен. Така че Брук и цялото семейство би трябвало да са доста развълнувани. Тейлър промърморва, че ще се разбере достатъчно бързо, но защо става така, че първото нещо, което излиза от устата му сутрин винаги е Брук Лоуган. Нима не го интересува, че това име я прави свръхчувствителна. Той се извинява. Тя казва:”Знам, знам, но ти знаеш, че съм болна от името Брук. Много съм уморена…Дори не мога да погледна бебето, без да виждам Брук да ме гледа през очите му. По дяволите!”
В най-неподходящ момент идва Джаки , носи пуловер на Джак. Ник отбелязва, че следващия път, когато идва тя първо трябва да чука. Джаки поглежда към Тейлър и пита всичко наред ли е. Може би един терапевт има нужда от друг терапевт…Ник кани Тейлър да отидат в „Инсомния” на кафе, но тя отказва. Не се чувствала добре, трябвало да поработи на компютъра.
Стивън коментира дали могат да се доверят на Стефани. Чуди се колко силна е Дона. Всичко това му напомня, че иска да намери майка им и да прекара известно време с нея. Може пък да имат едно ново начало. Те са съгласни- сега семейството им е по-силно от всякога. Дона си припомня разговора си с Ерик от предната вечер. В реалността я връща Стефани, която и казва, че е разбрала, че брат ѝ и баща ѝ са на път за Европа. Дано тя не си мисли, че брат ѝ може да се скрие от нея ако Дона наруши споразумението им. После я пита какво е казала на Ерик Дона отговаря, че му е казала, че е нимфоманка. „Че защо, нима не си?” – иронично я пита Стефани. „Много смешно”-озъбва се Дона, - но истината е, че това няма значение за Ерик.
Тейлър се чувства по-добре и позволява на Джаки да отиде при Ник в „Инсомния”. Там той се е намерил вече с Брук, която на шега казва, че явно пътищата им се преплитат постоянно. Той я поздравява за баща ѝ. Тя му разказва накратко и го пита как е неговото семейство. Той споделя, че Тейлър е доста странна. Тя не може да преживее факта, че Брук е биологичната майка на Джак. тя иска да поговори с Тейлър и се надява това да я успокои. Ник казва „не”, защото в интерес на истината той мисли, че тя трябва да стои настрана. Казва ѝ, че Тейлър мисли, че Брук и Бриджит са били в заговор, за да забременят Тейлър. Той смята, че Тейлър е силна жена и ще се оправи. Брук пита дали Тейлър е сама с Джак в момента.(оттук отново започва да го манипулира) Трябва да имат едно на ум и да бъдат внимателни. Тя казва, че се притеснява и за Ник. Женен е за жена, която не може да осъществи връзка със сина си…И не говори с никого…Може ли да поговоря с нея?
Дона плаче, че Ерик никога повече няма да я обича. Стефани ѝ напомня, че точно това е била нейната задача-да го убеди по някакъв начин, а как, честно казано, не ѝ пука. Тя иска съпруга си обратно, но отива в Чикаго. А когато се върне, по-добре между тях всичко да е приключило, защото брат ѝ ще прекара следващите десет години в затвора.
Ник благодари на Брук, но казва, че засега се справят. Тя пита дали Джаки знае, че Брук е биологичната майка на Джак. Не? Тогава той трябва да ѝ каже. Тя може да е в състояние да помогне. Ник признава, че Брук има право тук. Той иска Тейлър да обича сина им също толкова много като него. Брук предполага, че на Тейлър ѝ трябва професионална помощ. самата Тейлър стои да тях от известно време и ги подслушва. Брук и Ник са сплели ръце. Тя се мръщи, когато Брук казва, че не се знае какво може да направи Тейлър. Тя дори може да превърти. Ник признава, че не знае какво да прави в такъв случай.
Когато Брук говори, тя казва „нашето дете”. Той ѝ благодари отново. Излиза, но преди това се целуват с Брук. Тейлър се промъква зад нея, която се изненадва, но все пак кани Тейлър да седне. Тейлър е бясна от това, което е видяла и чула. Брук се опитва да ѝ обясни, че не е това, което е видяла, те просто…
Ник се връща в къщи и пита майка си къде е Тейлър. Джаки му казва, че тя е тръгнала при него. Той ѝ разказва историята с обърканите яйцеклетки и че Брук е биологичната майка на Джак. Тя е шокирана в началото, но после изглежда доволна-на сина ѝ се е сбъднало едно нещо, което е искал-да има дете от Брук. Това е едно чудо.
„Стой далеч от мъжа ми” – повтаря Тейлър почти в истерия. Тя дори предполага, че Брук има устройство за проследяване на колата на Ник и веднага е дотърчала, щом е разбрала къде е спрял. Брук казва снизходително, че иска да ѝ помогне. Тейлър само иска тя да спре да се прави на приятелка. Не може да повярва, че двамата с Ник са я обсъждали. Казва на Брук, че е провалила живота ѝ.
С въздишка Ник казва на майка си, че Брук е просто донор, тя не е майка на Джак. Джаки обаче продължава да намира прилики между бебето и Брук.”Това е чудо, Ники, в пълния смисъл на думата! Това дете принадлежи на теб и Брук”-диви се тя.
Брук поучава Тейлър, че трябва да се фокусира върху детето и да бъде любяща майка. Детето има нужда да бъде обичано. Тейлър ѝ казва да върви по дяволите. Брук ѝ казва да гледа на Джак като на подарък от нея. „Подарък ли-избухва пак Тейлър-това е катастрофа.
Ник казва на майка си, че не е добре. Той и Тейлър са родителите, а не Брук. Джаки е сигурна, че Тейлър няма да се справи с факта, че всеки път, когато погледне детето ще вижда Брук.
Колкото повече говори Брук и дава съвети, толкова Тейлър става по-зле. Тя се задъхва, накрая припада.
Наистина ли?
Сигурна съм, че и никой не се съмнява 
Животът не е сапунка и ние не можем да си позволим тези неща от ДиК дето ВСИЧКИ повтарям Всички там си го позволяват.
