ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 4

Здравейте мацки  

Цикълът ми нещоооо....много скромна и тъжна работа се оказа този път. Някакво ръждиво и мажещо течение. Обадих се на док, той каза да започвам Малофер-а (противозачатъчните). Вече трети ден...ни вест ни кост от кръв, което ме притеснява, защото тва може и да значи, че нещо някъде се пълни с тази кръв   Аман!  

duncho не те ли боля като се е спукала   ти...този док...щом ще ти прави лапарото сигурно му се доверяваш, ама...що пък не се пуснеш при някой друг за второ мнение   Че така спукана и да си седиш до другата седмица...

Ако искаш веднага ти давам тел на моя док - в Майчин дом е той, да те погледне. Аз...обиколих мнооого и този се оказа най-най-най 

 duncho и аз мисля, че е хубаво да чуеш второ мнение
колко голяма е била кистата и от къде е сигурен твоя доктор, че ендометреозна?
аз съм чела, че ако е голяма и се спука, се получава остър хирургичен корем и те карат по спешност на коремна операция, защото болката е страшна
на теб щом нищо ти няма и не те боли, може и да не е сериозно
ама най-добре върви да те види и някой друг

 Teddy* тя се е спукала при предходния цикъл -преди месец. За болка имаше и още как! но аз си мислех , че е от кистата. Имах съмнение за това, че е спукана. Доктор Попов ме гледа вчера - аз му се доверявам на преценката- не се налага спешно да се оперира - планирано ще бъде. След цикъла съм без болка. Дано този доктор се океже правилния / въпреки че четох неприятни неща за него /, вчера много добре ми обясни всичко. Дай боже всичко да мине ок.

И аз не знам откъде са сигурни при положение, че не е доказано с лапаро. Имах глупостта преди 10 месеца да направя пункция на същите. Бяха две - едната 2/3, другата 4/5. След пункцията и лечение със синарел -уж вс.беше ок. През юли на проф.преглед се установи отново две кисти 2/3 и 5/6. Вчера на прегледа голямата я нямаше , но имаше малки петънца, които д-р Попов определи като парчета от спуканата киста, които щяли да направят поразия ако не се направи операцията/ сраствания , запушване и т.н./

duncho аз съм пукала ендо киста и нищо не са ми правили. Само дето не умрях от болка. Не искам да се сещам какво чудо беше . Удариха ми една инжекция болкоуспокояващо и това е. Не се притеснявай щом другата седмица ти е лапарото, моето беше след доста месеци след случката.

Аз пък преди операцията нямах такова зацапване което споменават повечето - преди и след цикъл , а бях доста зле. Но след операцията на 3 месец на датата която трябваше да ми дойде имах такова кафяво 2 дни. Много се притесних.И ме боли пак много като ми дойде. Сега този месец 4-ти подред нямаше зацапване.  Края на месеца трябва да ходя на док и много се притеснявам какво ще ми каже.

 ehsia, дано всичко при теб да ок!

Щом си при Попов не се притеснявай - той ще направи всичко необходимо . Аз също имах две кисти и множествооо малки огнища и зад матката и по червата и по пикочния мехур. Но док всичко премахна и тръбите ми провери и си бяха проходими . А ми каза ,че я имам от доста години тази гадина. Всичко ще мине бързо  и успешно и най-вече си в добри ръце.

Дано  , че вече наближи и ме е страх, но няма мърдане..........ще стискам зъби и ще се надявам да се пооправят нещата.

duncho ще стискам палци всичко да мине успешно и да е за последно ебаси 

ehsia стиснати палци и за теб всичко да е ОК 

Аз не знам вие как сте с децата, но на мен ми бяха казали, че с износването на бебето е най-голямата вероятност за справяне с проблема...е, явно не и с мен (въпреки, че док не е потвърдил пак да е ендо киста, но с този "цикъл" )

Здравейте, момичета, ще напиша и аз малко от моя опит с тази гадна ендометриоза.

Идея въобще и си нямах, че може да ми има нещо подобно. За първи път болезнена менструация при мен се появи през 2006. От тогава от време на време е болезнена - да речем веднъж на 3-4 месеца, но не всеки път. Преди 2006 никога през живота ми не съм имала болезнена менструация. Опитвам се да си обясня причините лично за себе си. От 2006 се случиха само 2 промени - купих си кола, с която се придвижвах постоянно и намалих значително ходенето и започнах редовно да пия кафе, което преди това хич не обичах. Нямам си идея дали тези 2 фактора са допринесли за развитието на заболяването. Лично за себе си установих през последните 3-4 месеца, че кафето не ми влияе добре и пак го спрях от 1 месец насам някъде. В началото на август отидох на преглед, откриха, че имам голяма киста 10см диаметър на десния яйчник, която задължително трябва да се оперира. След 2 часа вече бях потвърдила тази диагноза при още двама лекари и всички бяха категорични, че е наложителна лапароскопия. Наложи се да се действа бързо. Какво се случи по време на операцията обаче - голямата киста на десния яйчник се е оказала киста на жълтото тяло, която въобще не е чак толкова страшна. Наложило се е да преминат от лапароскопия към лапаротомия, защото съм имала много сраствания към предна коремна стена и червата и ги е било страх да не повредят дебелото черво. Намерили са друга ендометриозна киста на левия яйчник 5 см, която никой от тримата лекари, при които се прегледах не видя. Явно е била скрита, нямам си идея. И двете кисти са отстранени, както и по-голямата част от левия яйчник, която е била изконсумирана от гадната ендометриоза. Лявата тръба казаха, че е била пълна с кръв, но и двете са проходими. Казаха, че ендометриозата е ІV степен и сега съм на Лукрин. 2 седмици след операцията ми сложиха първата инжекция на 4 ден от МЦ. От вчера пак имам едно зацапване, което е много оскъдно, но доколкото чета, явно за след първа инжекция не е чак толкова необичайно. Иначе се чуствам добре, лекарите даже са учудени колко бързо се възстанових след операцията.

Доста материали изчетох и продължавам да чета за тази ендометриоза. За себе си смятам, че много стриктна и строга диета от поне 6 – 8 месеца с цялостна промяна на начина на живот е пътят за справяне с тази болест. Ако не се промени начинът на хранене и начинът на живот, рано или късно освен в много редки случаи, когато хормоните сами се регулират, болестта пак се завръща и затова се налагат по много лапароскопии и прочие. Като цяло почти всички препоръчват прочистване на организма от всякакви токсини, шлаки и прочие и от там вече се очаква организма да се саморегулира т.е. хормоналният баланс да се регулира.

Аз бях като гръмната когато прочетох кои са противопоказните храни за ендометриозата. С малки изключения почти всички съм спряла да ги ям през последните месеци просто така инстинктивно. За съжаление обаче отчитам, че когато имаме изградени навици да ядем определена храна, която обичаме, викът на организма остава в трета глуха. Аз обожавах сирене и кашкавал от дете и задължително почти всеки ден хапвах от тях, което е засилвало проблема с прекалено многото естроген. Също така се твърди, че зърнените храни допринасят за увеличаване на естрогена в организма. Единствено черен пълнозърнест хляб се разрешава. А точно преди 2 месеца съвсем ненадейно обяснявах на една приятелка, че вече не мога да ям бял хляб въобще и сама превключих на черен с кисела закваска без мая. Наднормените килограми също ги обвиняват като причинител на свърхпроизводството на естроген, но от друга страна пък свръхпроизводството на естроген води до трупане на наднормени килограми. Изобщо се получава един омагьосан кръг.

За съжаление медицината според мен се фокусира много тясно върху проблемите на ендометриозата и почти не се обръща никакво внимание на храненето, което аз лично смятам, че е дори по-важно. Намерих едно много хубава книга на Tori Hudson – Women’s encyclopedia of natural medicine. Тя си има собствена гинекологична клиника и е отворена и към традиционната, и към нетрадиционната медицина, така че мисля, че дава доста по-комплексна представа и практични съвети. Ето тук има няколко линка с видео, където тя говори по тези въпроси www.empowher.com/users/dr-tori-hudson+tori+hudson+endometriosis+ … hl=en&ct=clnk

И последно аз лично смятам, че ендометриозата е много по-често срещано заболяване, отколокото се предполага. Има толкова много жени с болезнена менструация, които никога не се изследват, да не говорим пък че до лапароскопия въобще не стигат. Също не мисля, че е толкова от значение дали жените са раждали или не. По-скоро се дължи на хорморален дисбаланс, който едва ли някой може да каже от какво точно се отключва. Също някъде четох, че липсата на йод и витамин Д могат да са причина за свръхпроизводство на естроген в организма. А пък прекалено многото стрес води до образуване на кортизол от холестерола вместо на прогестерон, от където идва недостигът на прогестерон и доминирането на естроген. Явно, че факторите са прекалено комплексни и с моите познания почти до никъде стигам, но се дразня защо специалистите не фокусират повече в тази насока. Някъде там мисля, че се крие разковничето да се изясни как възниква тази болест.

Хайде, че прекалено много се отнесох. Момичета, пожелавам ви никога да не се обезкуражавате, да не губите надежда и вяра, да не се признавате за победени, а да продължавате да преследвате мечтите си!

Аз не мисля, че раждането е панацея. Уви. Единствената полза е, че успееш ли да родиш, се застраховаш да не останеш без дете... И на мен лекари са ми казвали много неща за ЕМ, които се оказаха неверни. Не знаят достатъчно, и това си е. Но ендометриозата все още си се смята за мистериозна болест - откъм причини и донякъде откъм лечение.

duncho, не се притеснявай. Д-р Попов е идеален специалист и според мен. Аз 2 пъти съм пукала кисти, преди още да имам диагноза. В резуртат - много сраствания, затова не трябва да се чака дълго с операцията, но не е и за по спешност. Той ще ти помогне, направо е виртуозен като оперира, а теб това те интересува. Кураж!

Кафето повишава естрогена също. Но го обожавам

Късмет с лечението!

ne li ta, благодаря ти за окуражителните думи. И аз се надявам най- накрая да съм попаднала на точния човек. Операцията е насрочена за вторник. Ще докладвам по -късно за развитието.Момичета, стискайте ми палци да изкореним тази гадина !

момичета утре ми е последната 4 инжекция Лукрин незнам да ли да се радвам или да се притеснявам. Нямам си на идея след колко време ще ми се възстанови цикъла. Кога трябва да отида при доктора преди да ми дойде или като ми свърши. Тези 4 месеца за мен бяха ад не го пожелавам на никого. Много се надявам и искрено искам да нямам и спомен от тази гадна ендометриоза.  

Здравейте на всички!
Изчетох почти всички публикации и отговори свързани с темата. Признавам си, докато четях някои публикации, се просълзявах -къде от радост, къде от това, защото четейки съдбите на някои момичета си давах сметка колко много страдания са преживели и продължават, защото имат борбен дух след всичко това, което им се случва.
Поздравявам всички Вас МОМИЧЕТА  ,  както за успехите, така и за борбата и надеждата, която носите в себе си!
Аз също реших в този форум и в тази тема да споделя част от здравословните си проблеми, които възприемам като "изпитание" на волята си, да продължа напред, да не се отказвам. Преди 2 години имах извънматочна бременност. СЛАВА БОГУ  , тръбата ми беше запазена. Оттогава със съпруга ми не сме правили опити за забременняване (може би страха и преживяването си казаха думата).Оттогава обаче започнаха другите проблеми-болезнени менструални болки по време на овулация и менструация.  Ходих на консултации и прегледи при АГ къде ли не.В началото на годината започнах физиотерапия, инжекции и т.н, но без резултат. Просто се лутах и търсех решение. Всички лекари вдигаха рамене и се чудеха.Пиех какви ли не обезболяващи, но болките започнаха да стават неописуеми по време на целия цикъл, но иначе редовен.
Накрая попаднах на лекар, който след консултация и преглед, реши, че трябва да направим лапароскопия. Направих я преди месец и половина. Резултатите показаха начален стадии на ендометриоза и тръбите са ОК  .  До преди 2 години не бях чувала за това заболяване. В стаята, в която бях настанена (след операцията за извънматочната бременност) имаше момиче, което сподели за какво я приемат в болница. Дори попитах "какво е това?". Сега вече знам! Менстуалните болки продължават и сега, макар не толкова болезнени (и с помощта на медикаменти) . Предстои ми лечение със Золадекс по предписание на лекаря. Чета различни форуми, различни мнения и не , че се двоумя-аз съм решила да продължа НАПРЕД и ДОКРАЙ, но бих искала да попитам дали някоя от Вас знае кой е най подходящия период да бъде поставена инжекцията. Имам предвид - в кой период след последната менстуация, защото след около 14 дни започва ОВУ и т.н. до следващия МЦ. Ще се радвам да пишете и споделяте! Благодаря ви предварително!