Парфюмни размисли и страсти - 78

tedibo, не зная кой от всичките едт на Мис Диор Шери си пробвала, но изобщо не съжалявай, че ще получиш едп-то   При мен няма никакви пуканки и гранясали мазнини    държи се прекрасно, наистина си е сладичък, ама какво лошо има в това   И въпреки че Cherie е от френски и означава "скъпа", а не е от английското cherry - череша, аз усещам черешови нотки, но не като плод, а по-скоро като костилката - с леко по-дървесен привкус... има лееека зеленинка от пачулито, колкото да приземи и поотрезви сладките нотки. Мисля, че това е по-добрият вариант, доволна шъ останеш    

олеее, с какви лоши хора сте обградени ... 


радвам се , че нямам такива притеснения , а и не се замислям за такива дреболии 


Ще си взема за морето Колон - ТМ

а за вечерта или Адикт или Алиен


Мисля и един Линстан Меджик да мушна в багажа ))


( няма да се върна с нова придобивка ... )

Ха,а пък мен направо си ме помислиха,но от възпитание, от що ли, решиха да си замълчат. Бях в банката и точно ,когато трябваше да си извадя вносните бележки, с най-голям замах, изтресох на плота спринцовка и то пълна. Виновна за това беше и феята,която ми я набута, малко преди това! Е,смотах се, но си я прибрах, най-демонстративно! Добре, че банката не ми е на път и беше инцидентно плащането в нея!
Аз също не казвам, колко парфюми имам. Причината не е дали някой ще бъде със същия, малко ще ми споделят страстта, затова съм си намерила вас!
За сметка на това от няколко дни се разнасям с един доста евтин ( така да се каже,но на цена)парфюм ,който обаче ми е много на сърце и с кеф си го ползвам!

vmarinska, по презумпция смятам хората за добри.
Държа се непредубедено към повечето хора.
Но... действителността е друга за съжаление, поне в България.
Ако човек се заблуждава, че околните много го обичат, греши и то жестоко.
Отбрани приятели ще се зарадват на това, че се чувстваш добре.
Останалите ще завидят. И ще коментират и то в недобра светлина.
На достатъчно години съм, за да съм разбрала, че само най-близките искрено се радват и ме приемат безусловно. С всичките ми странности и пристрастия. Тия дни отбраните станаха още по-малко, отдавна обмислено решение.
За морето- твърдо един парфюм. А и там никак не ми е до парфюми, има далеч по-интересни неща.
Няма начин да не се върна с придобивка.
За морето ще взема Прада ирис.
 

*LV*, казвай кой е парфюма ? )


Ех, *Emia* .. прав ще излезе мъжът ми, като казва, че съм супер наивно същество ... 
честно казано малко ме е яд, но от друга страна , аз съм си такава и неща да се променям просто, защото хората са се изродили и озверили ..
дори да постъпят лошо с мен, гледам да не обръщам внимание и в никакъв случай не отделям нерви и време да размишлявам в/у хорската глупост 

Този JPG - Summer,
тръгна да го разменям , защото ми е нетраен,
а тази вечер се напръсках по ръцете ... то мирише та знае ли се.
Едно такова приятно, морско, чак мъжа ми го усети .. 
Комшийката и тя каза, че мириша много нежно и приятно.
Ми много ме кефи.
Какво да го правя сега ? 

  Маринска, тази дилема при теб е лесно разрешима;-)   Предвид това за колко време хабиш несметни количества парфюм, вземи го на морето и го довърши там!

Бижу, аз онзи ден го обявих в размените 70 милилитра, а със сигурност беше поне 75.
После реших да си го ползвам и в петък целият ден бях само с него
и драстично спадна до 50 мл ...
Заклевам се, че не се майтапя. 

Задочни репортажи на един парфюмен инвалид от Меката на парфюмите*

(по следите на Списъка "Атти-Бубка")


Еуфорична, преливаща от енергия за експериментиране, свистяща (като забравен на огъня чайник) от знанията с които сте ме наковали, подсигурена от крачещия до мен портфейл със звучното име Хер Николоффф, пристъпвам в събота в Кьолн  в най-големия двуетажен Дъглас. Демонстративно придърпвам един стол (демек ще се бавя тук) и вадя разпечатания Списък "Атти-Бубка". Мигом около мен закръжават две акуратни момета и започват да примъкват и трупат шарени шишенца. Някой с по-слаби нерви вероятно щеше да се стъписа при вида на камарата, но аз само вадя една сладуреста кутийка, която предвидливо съм напълнила с кафе на зърна в къщи (за обездушаване) и започвам свещенодействие. При вида на кутийката ми, двете пчелички видимо са респектирани (тая явно не е изникнала с последния дъжд и знае какви ги върши) и застават в поза "диван-чапраз" до мен, готови да откликнат на следващата ми прищявка.

Стратегически решавам, че първо ще пръскам и душа и тогава ще отмятам името от списъка пред мен (въоръжена съм и с химикал). Само пет минути по-късно си припомням за пореден път защо толкова години ползвам един и същи парфюм и защо всичко подарено отива по канален ред нататък и защо мъжът ми спря да се опитва да ме изненада с нови миризми. Аз съм си същият инвалид без видимо развитие ( благодаря на Джемма за чудесното определение, с което се самодиагностицирам и аз) - на мен всички аромати ми бонбонеят или ориентелят прекалено много за да ги отлича подобаващо.

И все пак не мога да не споделя : Paloma Picasso ме сюрпризира с много авторитарност. Не знам дали дъщерята на известния кубист-модернист е творила аромата с мисъл за ателието на баща си, но в уханието (без да съм погледнала първо името) най-силно усещам дъха на гвашови бои, които обожавам. Прясно нанесени бои върху току-що безиросано конопено платно. Много деспотичен аромат, много артистичен, представих си властна дама - бос на корпорация, която трака с токчета и разни мижитурки бързат да й отворят различните врати.

При Diva by Ungaro изхалюцинирах запенени, пръхтящи коне, яхнати от амазонки, които лъщят под слънцето, с набъбнали водни капчици по кожата. Тук обаче може и да съм била сугестирана от името на парфюма, което успях да мярна (а се стремях да не чета първо заглавията).

Knowing by Estee Lauder подминах на първо четене като експресен влак спирка "Бов". В последствие установих една аристократична реакция с моята кожа. Когато излетяха първите писъци на ароматен лилиум (аз това намерих), остана една чиста божественост, микстура от всичко красиво в природата. След кратък размисъл и за да не съм капо, закупих най-малкия (съответно най-неизгодния) амбалаж от 15 мл. Още в колата на път за вкъщи разпечатах и пръснах. Помолих ММ за оценка, но реакцията му на още по-голям лаик от мен беше еднозначна: хубаво е, но не мога да го сравнявам с твоя. Какво ще му се доверявам, решавам аз, като той разбира от аромати, колкото аз от моторни масла. Упорствам във взаимоотношенията с новата придобивка, в резултат на което трайно и безочливо се насажда едно главоболие и спазъм по тракта. Не мога да заспя и се въртя като обран евреин в леглото, ставам и се ексфолиирам под душа. Новата придобивка отива в "Размени" е окончателното ми решение.

Извън списъка пробвах още Lalique и Insolence. Дори от Lalique се сподобих с проба. Първоначално при него имаше много плам, а когато асистентката ме осведоми, че е изцяло на естествена основа, се въодушевих дори още повече. След около 10 минути върху кожата ми обаче остана само една цветна, лятна басма - свежа, но в никакъв случай характерна.

Моята равносметка в крайна сметка: във всичко пробвано, макар и шипрово и не сладко, ми липсва онзи дървесен доминант - на сочна трупа, минала през банцинг, с капеща смола. Като любител - химик определям Ph на своя организъм като твърде основно и вероятно това има решаваща роля в предпочитанията - резливи вина и плодове, тръпчиви или откровено кисели аромати.

Пропускам и още нещо: като една импозантна (деликатно намекнато едра) дама имам нужда от тежко присъствие. Не просто шлейфов парфюм, ами направо ескортажен такъв. Някой, който се нанася преди мен (и изнася след мен) и оповестява не с тъпани, ами с гонг влизането на една персона (пардон: матрона).

В резюме - парфюмните ми забежки се оказаха пълно фиаско. Въпреки готовността ми за промяна, ми липсва очевидно нюха и изтънчеността, която наблюдавам при вас. Ще ви чета с удоволствие! Ще помоля за още една услуга, преди да благодаря от сърце и бял дроб на Атти и Бубка за Списъка.

Моля, препоръчайте ми аромат с най-сапунено, пудрения почерк, който сте срещали.

Останете дъхави!  

ПП.    Линч, линч, линч за мен! Отчайващо дълъг пост, поорязах преди постване, но пак е дълъг. Посипвам се с пепел!

_____________________________________________
*  - От времето на Наполеон в Кьолн се произвежда Eau de Cologne (от френски „кьолнска вода“, „одеколон“), станал нарицателно за парфюм. (Wikipedia)

Natalie Nikol, 
Изчетох те с удоволствие
Няма да коментирам поста ти,защото все още не съм оценила Ароматния еликир на Клиник,а парфюмите които си тествала в общи линии не са сред предпочитаните от мен или не ги познавам ,но ще си позволя да ти препоръчам сапунено-пудрени аромати за тест:
Шанел 5 /задължително пп/ , Ирисовата Прада и Есънс на Нарцизо
Извън сапунените бих ти препоръчала да тестваш Черния Кашмир на Дона Каран,ако го намериш някъде и Джон Галиано ЕДП

Маринска, абсолютно ти вярвам, че си думнала 20 мл. на едно пръскане. ?Natalie Nikol, адмирации!
Толкова забавно и готино четиво, скоро не съм чела! Ухилих се до ушите за добро утро

Natalie Nikol,  
Явно няма да намериш заместник аромат- подпис, но пробвай всеки път когато имаш възможност и ни описвай тук. Правиш го просто прекрасно.

ПП= чист парфюм (pure parfum)
Natalie Nikol, пишеш много колоритно, и мен ме засмя сънена още  
Пробвай Калеш на Ермес

Natalie Nikol, 

Чудесно си разказала, и пресъздала историята си в "Меката на парфюмите" !Беше удоволствие да те прочета.Направо се пренесох при теб и пробвах заедно, с теб ароматите .

Аз бих ти препоръчала при удобен момент да изпробваш
SISLEY - Soir De Lune и SISLEY - Eau Du Soir.Много мои, и много любими аромати,лъхащи на класа,стил,скъпо и женственост.Чудесни са!
Ако си харесала Палома Пикасо, ще харесаш и SISLEY - Eau Du Soir.Те имат доста общо,според моят нос .


Относно споделянето,за моята страст-парфюмите,избягвам да го правя.Не срещам разбиране,в хората .Ние сме малък провинциален град,и и като,че ли и мисленето ни е такова .Винаги срещам учудване,за какво ми били толкова парфюми,като и 2-3 пак вършели същата работа,пък и имало толкова по-важни неща в живота от трупането на парфюми,които рано или късно щели да се развалят и др.такива "бисери".Усещам лека женска завист, в очите и това ми отнема удоволствието от разговор на тази тема .Виж тук във форумчето,се чувствам в свои води .Намирам разбиране и виждам,че не съм сама в "лудоста" си.

Аз пък забравих да си кажа за манията - нито я тръбя, нито я крия. Не се хваля, не отварям шкафа да показвам, ама те хората усещат. То всеки път на различно да миришеш не остава скрито  Ама на мен не ми и пука особено де, аз да не би да броя ракиите всяка вечер на кякой случайно? Избягвам да ахвам пред чуждите мании, а кой как приема моята си е негов проблем, не мой