Защо и как изведнъж спира кърмата?

Да са като другите.. как пък никоя не иска да е като другите кърмещи, а всички се състезавата да са от другите със спрялата кърма и с киселото мляко от 2рия месец...

Иначе.. измежду всички дето се вайкат, че не става пък не полагат усилия съм сигурна, че има доста такива много информирани, с много желание и хъс, при които просто не се получава.
Да не ти идва до главата да знаеш, да искаш, а да не можеш...
С едно "успокой се" не става.. така както не минава следродилна депресия с "успокой се, временно е, ще мине.."

Аз мога да ти кажа как ми спря кърмата на мен преди 6 години. Още в родилния дом бях  с разранени зърна, никой не ми обясни как да слагам бебето на гърдата. Много исках да кърмя и продължих и в къщи с кърменето, въпреки че болеше много, ами така е  в началота боли, казваха всички около мен и аз като добра майка търпях, даже си миех зърнта преди всяко кърмене с вода и сапун, защото така ми бяха казали в болницата. В един момент вече не издържах, бебето сучеше кръв  преди да засуче мляко. Освен това бебето незнайно защо не спеше 3 часа между храненията, както трябваше, а плачеше много по-рано от определеното време, това означаваше че няма кърма и не се наяжда добре. Най-добрата педиатърка в града ни за 80-те години е моя близка, тя ми каза че щом след сукане не изцеждам поне 20-30 мл. значи кърмата не ни стига. Това беше достатъчно да започна да дохранвам със шише. Бях с много тежка след родилна депресия, която се засилваше от факта, че не мога да кърмя детето си, разбира се продължих дяа изцеждам кърма, така болеше по-малко, но количеството беше крайно недостатъчно, сега като се сещам, тогава даже съм изцеждаладаже  повече от колкото сега. Всеки следващ ден кърмата намаляваше значително, докато накрая около 40- тия ден съвсем спря. През годините от тогава все ми се е струвало че нещо не е било наред. Като забременях втория път знаех, че трябва да кърмя, нещо като поправителен, на една от консултациите доктора ме попита дали знам, защо циганките кърмят дълго, а ние все сме нямали кърма. Защото те не гледали часовника и когато заплачело бебето веднага давали да суче. Тогава си казах, ами и аз це бъда като циганките, след това четох много, най вече тук във форума, и така се кърмим до сега, вече 1 година.
Разбирам майките, на които има "спира" кърмата, аз също си мислех, че това е най-простото нещо на света, слагах бебето, то суче и готово, но не разбирам, когато не си намериш грешките и не успееш да кърмиш и второто си дете и кърмата ти спре за втори път.

Включвам се за да кажа , че в много случаи невъзможността да се кърми , независимо по какво причини , е направо равна на престъпление , особено в очите на майките които са се справили и кърмят успешно. Просто хората сме различни , всеки се справя със задачите различно , едни приемат упреците много навътре , други не им обръщат внимание. Съгласна съм , че кърменето в повечето случаи е въпрос на психическа нагласа . Струва ми се , че на много от майките спрели кърменето им е по лесно като оправдание да използват израза "кърмата ми спря " , отколкото да признаят че не са се справили и да понесат хиляди удари , включително и от най-близките си хора. Обикновено когато имаш бебе , най често задаваният ти въпрос е "кърмиш ли го " , при отговор "вече не " или "не можах ,защото нямаше с какво " , или директно те наричат ужасна майка , или просто погледите им го казват. Това , че не си кърмил детето си за някои хора означава , че не си достоен за родител. Но истината е , че майчинството далеч не се ограничава само в кърменето.
Стана дълго , но всичко което казах аз съм го преглътнала , понесла съм безброй обиди и обвинения. В един форум дори ми обясниха , че мога да бъда наречена по хиляди начини , но в никакъв случай МАЙКА , защото не успях да кърмя. Е , тогава , по-лесно е да кажа "просто нямах кърма" и ДА , въпреки това съм МАЙКА  

 

Параход, благодаря, знам за този експеримент. Понастоящем го изпробвам, но все още няма доказан ефект поне при мен. Но ще продължа поне няколко поредни цикъла.

Наистина има и такива майки дето искат да кърмят,но не могат.Но май е по голям броят на майките дето могат,но нямат желание и мислят,че кърменето след 6 месец е отрова за детето.
Кърмеща или не винаги майката си е майка за нейното дете.Не съм съгласна с изрази от рода "Щом не кърмиш не си майка"

Всъщност процентът на визираните от теб жени е около 2.

Това какво ще рече?

Всъщност темата не е пусната да се определя коя майка е майка и коя не. Не си позволявам и да давам определения за некърмещите майки.Не съм аз човекът.Просто ми е адски интересен феноменът "кърмата ми спря", ако щете и от еволюционна гледна точка. Ако на 90% от праисторическите майки така лесно и изведнъж им спираше кърмата малко след раждането вероятно сега нямаше да си пишем тези неща, просто защото нямаше да ни има.

  Ами amanita, аз лично вярвам, че понякога кърмата наистина спира, и ще обясня защо.

По принцип съм давала изцедена кърма (в началото само дохранвах, но по-късно, на около 9-месечна възраст Тина напълно се отби и единствено хапеше, изобщо не засукваше). Та имаше достатъчно количество, противно на предположенията, че като не се кърми през 2 часа кърмата намалявала. Напротив, Тина се събуждаше през интервали от 4-5 часа в началото. Големите интервали не бяха причина да ми намалее кърмата - имаше предостатъчно.

В един хубав миг започнах да се изцеждам само по 2 пъти на ден. Съответно малко намаля количеството спрямо 3 изцеждания на ден, и очаквах да се задържи стабилно дълго време (както е било и преди това). Но НЕ - от около 2 месеца кърмата ми прогресивно намалява, непрекъснато и постепенно, и никой не може да ме убеди, че няма да "спре" - въпрос на време е кога. Ако подобно нещо се случи по-рано ... абе допускам, че е възможно (е, не говорим за майките, на които "кърмата им спря" ама пиеха и хапчета да доспрат това, дето само било спряло  )

Между 2 и 6 % според различните източници. Не е чак толкова малко, а и това са само физиологичните причини - т.е. при оптимални условия за протичане на кърменето. Такива, уви, в наша болница е почти невъзможно да се случат. Ако си закърмил 2 ч след раждането е едно, а 2 дена - съвсем друго и във втория случай може да се наложи планини да преместиш, за да стане.
Отделна тема са медицинските инструкции за кърмене на 3 ч по 15 минути, нощна пауза, даване на вода, миене на гърдите (със сапун  ) преди и след кърмене и т.н. Заслужено или не, лекарите се ползват с определен престиж сред по-голямата част от населението.
И пак отделно - извън консултантите на практика няма хора, които могат да помогнат, когато възникнат проблеми с кърменето -нито майки и баби, нито повечето лекари... Или смятате, че средностатистическото джипи или гинеколог знае как се процедира при мастит? Не, средното джипи ще ви нахака антибиотика, без дори да направи антибиограма.

Наивно е да смятаме, че всяка майка ще прекара бременността си, заровена в този форум (башкъ, че и в него има доста глупости) - по-голямата част от майките в България изобщо не ползват интернет, нали сте наясно. Причините за недостатъчното кърмене за съжаление са много по-дълбоки от личния избор - болниците, лекарите, липсата на традиции и т.н.

Що се отнася обаче до обществените нагласи, за мен е смешен плачът, че видиш ли некърмилите били низвергвани. Смятам, че за момента по-голям проблем е отношението към кърмещите (особено на публични места, дългокърмещи и т.н.), отколкото към некърмещите - бебето с биберон си остава нормата у нас, искаме или не. И ако по форумите някой се е сблъскал с обратното - нека се огледа пак, това не е светът, а по-скоро изключение от правилото.

Личната нагласа влияе не малко на резултатите. Ако си уверене, че кърмата скоро ще спре, много е вероятно да си права.

Всъщност при теб не става нищо магично. Намаляваш изцежданията, намалява млякото. Нормално. При 6-8 изцеждания млякото обичайно е доста повече, отколкото само 2 пъти, примерно. Щом гърдите получават сигнал за по-малки нужди, произвеждат по-малко. Стимулацията е фактор, на който можем да въздействаме.

Виждам, че детето ти е над годинка вече, така, че по-скоро си за поздравления, за какво се кахъриш, не разбирам 

Параход, тъкмо ние можем да променим нещата   . С обществото и с медицинския персонал. Майките, които са раждали преди повече от 5 годоини и сега, виждат голяма разлика. И нещата вървят на добре, вярвам.

Слон Балон преведе още една хубава статия за капаните за кърмачки. Некърмещата бива обвинявана, но докато е била кърмеща от всякъде са спъвали кърменето и - медицински персонал, общество, приятели и роднини.

skrech, аз в случая не се притеснявам, че кърмата ми намалява, време е ... само констатирам. Та имах предвид, че 6 хранения дневно дъщеря ми е имала само в началото на първия месец - към края често бяха по 5, с големи интервали между тях, а и когато е сукала и е заспала - не съм изцеждала кърма, евентуално едната гърда не е била стимулирана изобщо. При 4 изцеждания на ден количеството беше 800-1000 мл, и когато постепенно станаха 2 изцеждания кърмата първоначално беше около 600 мл (очаквах да намалее до около или малко под 500 и да се задържи). Прави ми впечатление обаче, че намаля до под 250, бааавно и постепенно (в продължение на повече от 3 месеца), тоест не свързвам количеството изключително с броя на изцежданията, предполагам че има и други физиологични причини. Без да знам какви са. Но допускам, че все пак е възможно кърмата да самонамалява.

Извинете, че нахлувам така в темата, макар че не съм кърмачка. От време навреме преглеждам постове с такава тематика, защото все още, почти 3 години след раждането на дъщеря ми, търся отговор на въпроса - какво се случи с мен, че не тръгна кърмата. Та, ето ситуацията : раждането мина леко и безпроблемно, бебето от първата минута беше при мен, не сме се делили в родилното. Всичко идеално и аз само чаках да ми тръгне кърмата. Първият ден малката изобщо не пожела да суче /???/, макар че си я слагах на гърдата. На втория ден вече и "дойде апетита", слагах я, но като не потичаше нищо тя се дърпаше.А беше засукала добре. През това време усещах вече напрежение, пробвах да поизцедя - нищичко не потича. С огромни усилия, едва 5-6 капки излизаха. Топли компреси, масажи, нищо, нито капка не излиза. А с първото дете не беше така - нощницата ми беше мокра до кръста, така течеше. И така, на третия ден сутринта вече щях да се пръсна, станаха на камък гърдите,до вечерта вдигнах 39,5 температура и ми избиха червени петна. И, за съжаление решението беше антибиотик и Достинекс. И така, искам да попитам срещали ли сте подобни случаи и на какво се дължи това нещо? И къде отиде толкова много кърма, след като нищо не успях да изцедя?

Първи ден бебето изобщо не суче - никаква стимулация. Защо не е пожелало бебето да суче, причини бол. Отговорите може да се крият навсякъде - по какъв начин си раждала, използвана ли е упойка, първата минута след раждането ли ти е дадено бебето или първата минута след настаняване в стаята, бебето сънливо ли е, има ли сукателен рефлекс, как е поставяно на гърда, колко често му е предлагана гърда, има ли други проблеми(къса юздичка, слаб мускулен тонус, жълтеница). Предлагани ли са на бебето АМ, вода, глюкоза, биберон-залъгалка. С помпа или на ръка си изцеждала, каква техника за изцеждане си използвала, предложили ли са лекарите да ти бият инжекция окситоцин, имаш ли някакви хормонални проблеми и още и още... обичайно в болницата е трябвало да обърнат внимание на проблема ти и да ти помогнат да го разрешиш, но за жалост това често не се случва.
 Кърмата ако не излезе от гърдите се абсорбира отново в организма(освен че преди това може да направи някои бели, като запушвания и мастит, ако е в значителни количества).
 Но случилото се случило. Сега важното е да даряваш детето си с каквото можеш - внимание, грижа, любов, прегръдки  

Кърмата не спира изведнъж, но може рязко да намалее - стрес, преумора, неправилно хранене, недостатъчен прием на течности, хормонални причини - нисък пролактин, преди и по време на цикъл, ако бебето не суче добре, ако се дохранва често (няма стимулация на гърдите и сигнал да произвеждат мляко), ако се заместят за кратко време няколко кърмения с твърда храна, ако майката не е убедена,че се справя ("я вземи го нахрани това дете с АМ - виж, че е гладно, виж как плаче, как се буди през нощта и т.н") , ако слуша стандартните реплики на педиатрите за режим и час на хранене, за ранно и бързо захранване...да изброявам ли още? И хоп - кърмата спряла.
Май станаха доста причините, при всеки отделен случай е индивидуално, комбинация от причини и не винаги е само въпрос на желание да кърмиш дълго и успешно. Казвам го като майка, която се "бори" ежедневно, за да кърми поне второто си дете. Първо преодолях добронамерените си роднини, лекари и акушерки;  преодолях и онзи гласец на вътрешното съмнение, който постоянно пита правиш ли най-доброто за детето си, щом на твоето не му изтича кърмата от устата, не хвърчат струйки от кърма и не преливаш, ако не е сукало 5-6 часа. Ами просто не произвеждам такива количества и ако не съм толкова нахъсана щях да кажа - кърмата ми спря. Малко лично стана, ама ми е болна тема още от първото ми дете и неуспеха да го кърмя.
Нека не съдим никого, да не се подиграваме или пък самоизтъкваме, а ако можем - да помогнем със съвет или информация